глюкоза или златен сироп (Golden Syrup) Архиви - Страница 3 от 4

Как се прави обувка (сандали) с висок ток

Много специална „обувка“, за специално момиче 🙂 Дъщеря ми скоро ще има рожден ден и си пожела торта с обувка! Какво да е прави – момичешки работи!!! Започвам с обувката, която вече е готова – „кутията“ ще видите по късно 🙂

Как се прави обувка (сандали) с висок ток

Всичко е направено с подръчни материали.

За засъхването на подметката на обувката съм ползвала миниатюрна платформа за скейтъринг (играчка на синът ми). Размера на споменатата е играчка е следният: Дължината и е 24 см. от които тази на високата част е 11 см. Височината на високата част е 10 см. Трябва просто да оставите фантазията си на свобода и да се разходите из къщи, все ще се намери нещо подходящо (от рода на играчката на синът ми), върху което да оформите основата на обувката. В случай, че не намерите нещо подходящо, прилагам и очертанията на въпросната играчка, по тях бихте могли да си оформите нещо подобно от твърд картон. Може да копирате снимката в Word или да принтирате директно от Picasa. Имайте предвид, че в зависимост от височината на това, което ще ползвате за изсъхването на основата, ще е и височината на токчето на обувката. При мен то е 10 см. в готов вид.
За да си направя шаблоните използвах стелка за обувки 38-39 номер (това е номера на рожденицата). Смятам че ще е доста разочароващо ако и скимне да пробва обувката и се окаже, че не и е по размер 🙂 затова спазването на номера е задължително!!!
За наръсване на работната повърхност за разточване на захарното тесто или за изработване на отделните елементи, съм ползвала пудра захар и нишесте смесени 1:1

Всичко което ви е необходимо:

захарно тесто – ползвала съм това

сладкарска гел боя с цвят тюркоаз или друг(и) по желание – ползвала съм „Sky Blue“ на „Wilton“

дървена клечка за кебап 9-10 см. ще са нужни

дълъж остър нож

резец

шаблоните – може да копирате снимката в Word или да принтирате директно от Picasa

пудра захар смесена с нишесте смесени

глюкоза разредена с малко вода за слепване на отделните части

прозрачно домакинско фолио

плик (найлон) с въздушни мехури

Начин на приготвяне:
Копирайте в Word шаблона приложен по-горе или го разпечатайте директно от тук. Изрежете отделните части по очертанията. Ако искате да ползвате шаблона многократно, може да го ламинирате. Разбира се, ако желаете може сами да си приготвите шаблон, особено ако сте по-сръчни за нагласянето на подобни неща с подръчни материали. Може да ви се наложи да направите шаблона сами и ако не ви е възможно да принтирате приложените. В такъв случай, може да ползвате стелка от обувка, за да направите основата. Може дори да „свалите отпечатъците” на конкретна бувка, т.е. да очертаете подметката и върху лист хартия. След това със сантиметър може да замерие отделните и елементи и да ги разчертаете върху хартия. Така ще получите шаблон и ще може да направите същата от захано тесто. Нужно е малко търпение и фантазия за това! За всички, които не им се занимава със направата на шаблона или просто не са с състояние да си го направят е днешният ми пост. Пристъпваме към същинската част, след като шаблоните са ни готови по един или друг начин.

Етап първи: Захарно тесто се оцветява по желание. Аз съм ползвала бяло (не оцветено тесто) за основата и токчето на обувката. Всички останали елементи са от захарно тесто с цвят тюркоаз. Работната повърхност се наръсва със смес от нишесте и пудра захар. Парче бяло захарно тесто (или друго на цвят, по ваше желание), се разточва на лист с дебелина 3-4 мм. Върху него се налага шаблона за основата на обувката (Шаблон 1). С помощта на резец захарното тесто се изрязва по контурите на шаблона. Излишното захарно тесто се отстранява, краищата на шаблона се заглаждат с върховете на пръстите. Изрязаният шаблон се поставя да съхне върху нещо подходящо – в случая играчката на синът ми, предварително облицована прозрачно домакинско фолио. Може да ползвате и твърд картон, от който да си направите нещо подобно за изсъхването на основата. Оформя се и токчето. Може да го направите по два начина: да оформите фитил с дължина 9 см. и дебелина на пръст. През средата му, по дължина се забучва дървена клечка. Другият вариант е да си отрежете дървената клечка с нужната дължина и да завиете около нея разточено на 4-5 мм. захарно тесто. Ако смятате да прикрепвате обувката към тортата (т.е. да е неподвижна), е добре да оформите токчето около по-дълга клечка. При сглобяването на обувката обаче, ще ви е нужно нещо като морска пяна – на пример, където да забучите излизащата от токчето дървена клечка. Така оформени основата и токчето се оставят на стайна температура докато се втвърдят напълно. Аз ги бях направила няколко седмици предварително.

Етап втори: Когато основата и токчето изсъхнат на пълно, може да се пристъпи към поставянето на подложката на обувката. Ползвайте шаблон 2 за изрязването и от разточено на тънко захарно тесто в цвят тюркоаз. Стелката се прикрепя към основата на обувката с малко глюкоза, разредена с вода. Може да направите имитация на шев по нея, да я щамповате, да изпишете марката на обувката или името на получателя и 🙂 След това съм оформила предната част на обувката, която е лента с дължина 15.5 см., ширина 2.5 см. и дебелина 2-3 м.м. Препоръчвам да направите малко по къса тази лента – около 13.5 – 14 см. Може да ползвате шаблон 3 за нея, или да я изрежете на око. Под лентата съм подложила найлон с въздушни мехурчета. Върху основната лента на сандала, „залепих“ и двата края на декоративна панделка. Изработих си и цвете, което също оставих да съхне. Има и шаблон за него. В основата на токчето прикрепих малко парче (0.5 см.) захарно тесто в тюркоазено синьо с него токчето стана 9.5 см. Всичко се оставя да засъхне най-малко за 1-2 дни.

Етап трети: Вече е време токчето да се свърже с обувката и да се поставя декоративните елементи. Прикрепих тока на обувката с малко синьо захарно тесто. Дооформих го с ръце. Понеже, края на обувката (там където е петата) не ми беше много равен, го покрих с фитилче от синьо захарно тесто. След това изрязах от фондан още две лентички (шаблони 3 и 4) и заедно с цветето, украсих обувката по начина, който се вижда на снимките. Така оформена, обувката се оставя да съхне още няколко дни.

Когато изсъхне напълно, найлона с въздушните мехурчета може да се отстрани внимателно. Тук може да видите и тортата.

Category: Основни заготовки, Техники и Др., Основни сладкарски Сосове, Кремове, Плънки, Глазури, Фондан, Декорации, Теста, Есенции (Екстракти) | 13 коментара

февруари 6

Сорбе от Мандарини

Не знам за вас, но ние сладолед обичаме да си хапваме целогодишно. Децата ми от малки са научени да ядът сладолед и това не им причинява възпаление на гърлото дори през зимата.

Сорбе от Мандарини

Мандариновият сок не го прецеждам, през цедка, след като го изстискам. Харесва ми да има власинки в него.По време на изстискването отстранявам само отделилите се семки.
Добавянето на златният сироп (golden syrup) към сорбето, забавя и предотвратява замръзването му като буца. Разбира се това не означава, че сорбето не трябва да се разбърква на всеки 30 мин. по време на замръзяването. Може да го направите и без да добавите златен сироп.
Мерителната чаша е със съвместимост 250 мл.
Идеята за това сорбе е взаимствана от списанието „γλικές ιστορίες”

Необходими продукти:

200 гр. (1 ч.ч.) захар

100 мл. вода

1 с.л. златен сироп (golden syrup) или глюкоза

500 мл. (2 ч.ч.) прясно изцеден сок от мандарини

прясно изцеден сок ½ лимон

1-2 мандарини за ароматизиране на сиропа и за декорация на сорбето

Начин на приготвяне:

Може заедно с приготвянето на сирапа да си направите захаросани кръгчета от мандарини, за декорация на сладоледа. За целта измийте, подсушете и нарежете на тънки кръгчета 1-2 мандарини. Сложете ги заедно със водата и захарта в подходящ съд на котлона. Когато сместта заври, огънят се регулира и се засичат 2 минути. Полученият сироп се сваля от котлона и към него се добавя златният сироп. Разбърква се докато се разтвори и се оставя да изстине на пълно.

Когато сиропа изстине, мандарините се изваждат и отцеждат от него без да се мачкат. Нареждат се върху покрита с пекарска хартия тава и се изсушават на слаба фурна. Може и така да се оставят. Към захарният сироп се прибавят сока от лимон и сока от мандарини. Сместта се разбърква, след което се се налива в подходящ съд и се прибира във фризера. Разбърква се периодично (на всеки 30 минути) докато замръзне.

Сорбето се сервира гарнирано с мандариновите кръгчета.

Category: Десерти, Сладолед, Сорбе (Sorbet), Гранита или Плодов Сладолед | 1 коментар

януари 18

Гигантски Бял Боб на Фурна по Кипърски

Този вид боб освен, че е с впечатляващи размери е и много вкусен. Обикновенно се приготвя в гювеч на фурна, но като цяло вариациите са много и зависят от предпочитанията на домакинята и региона. Много популярно е и приготвянето му със зъпържени парченца бекон – също става много вкусно.

Гигантски Бял Боб на Фурна по Кипърски

Обикновенно когато правя това ястие, сварявам цял пакет (от 500 гр.) бял гигантски боб. Когато се свари теглото му става 1200 гр. От него отделям около 300 гр. и прибирам в хладилника, за салата, дип или нещо друго, което ще приготвя през следващите дни. Останалите 900 гр. са достатъчни да приготвя ястието от днешната рецепта за семейството си.

Замерила и съм грамажа на продуктите, а също така съм посочила и количеството им като обем замерено в мерителната чаша със съвместимост 250 мл.
Боба задължително се накисва за 10-12 часа преди да се вари. Аз обичам да го накисвам сутрин. Вечерта на същият ден го сварявам и смесвам с останалите продукти. Покривам го с фолио и го прибирам в хладилника. На следващият ден го запичам за обяд.
Ако боба (или друга бобова култура) не увира лесно, може да добавите ½-1 с.л. захар (за 500 гр. боб) по време на варенето. Това го знам от мъжът ми. Освен, че се сварява, зрелиат фасул става и по-вкусен.
Важно е боба да е сварен (без да е разварен) преди да се сложи във фурната. Знаете, че прибавянето на сол или домати към не сварен боб, възпрепятства сваряването му.
Преди няколко дни видях при Йоана една рецепта за бобен гулаш, в която беше прибавен т.н. златен сироп (Golden syrup). Във връзка с по-горното (относно захарта), реших да добавя златен сироп, към тази иначе съвсем традиционната рецепта. Никой не разбра за добавянето му, само аз знаех! Всички си ометохме чиниите, а мъжът ми попита каква марка от боба съм ползвала, че бил по-вкусен от друг път 🙂
За запичането на ястието съм ползвала тава (pyrex) с размери 36х26 см.

Необходими продукти:

300 гр. бял гигантски боб (giant beans) – грамажа е за суров боб

140 гр. (1 ч.ч.) или 2 моркова нарязани на кубчета

65 гр. (1 ч.ч.) или 2 стръка нарязана не много на ситно целина

100 гр. или 1 картоф нарязан на малки кубчета

14-15 гр. (1/2 ч.ч.) скълцан магданоз

145 гр. (1 ¼ ч.ч.) или 1 голяма глава лук скълцан на кубчета

5 гр. или 2 скилидки чесън нарязани на малки парченца

320 гр. (1 ¼ ч.ч.) или 2 големи настъргани пресни домати

1 с.л. доматено пюре

1 пилешки бульон „maggi”

1 ч.л. сол или количество на вкус

½ ч.л. черен пипер или количество на вкус

30 мл. олио

30 мл. маслиново олио (зехтин)

1 с.л. златен сироп (Golden syrup) – по желание

+ магданоз за наръсване

Начин на приготвяне:

Предварително накиснатият фасула се отцежда от водата, в която е киснал. Залива се със студена вода и се слага на умерен огън. Когато заври, водата се изхвърля. Залива се отново с вода и се връща на котлона – не се прибавя сол. Оставя се да ври на тих огън под капак, докато се свари. Може да сварите фасула и в херметическа тенджера – става по-бързо. Ако ползвате херметическа тенджера, я захлупете след кото налеете втората вода. По време на варенето (ако варите в обикновенна тенджера), доливайте с топла вода ако е необходимо. Към края на варенето обаче, гледайте да не остава много вода. След като се свари, фасула се отцежда. Водата, в която е врял се запазва.

Пригответе си останалите продукти: Настържете доматите и нарежете останалите зелечуци, както е описано по-горе. Заделете си около 2 ч.ч. (400-500 мл.) от водата, в която е врял фасула. Ако е по малко не се притеснявайте, може да долеете с гореща вода, а ако е повече не бързайте да изхвърляте излишното. Разтворете в нея пилешкият бульон (натрошен), солта, черният пипер, доматеното пюре и златният сироп. Разбъркайте енергично, докато пюрето, бульона и златният сироп се разтворят на пълно. След това добавете смелените домати и олиото. Разбъркайте да се смесят. В тавата, в която ще печете ястието се смесват всички останали (сухи) състъвки: отцеденият бял гигантски фасул, нарязаните моркови, картофи, лук, чеснов, магданоз и целина. Размешете ги с ръце, така че да се смесят добре по между си.

Разтелете продуктите в тавата и заравнете повърхността им. Залейте ги със „мократа” смес от фасулевата вода, доматите, олиото и подправките. Течността трябва да покрива фасула и зеленчуците в тавата. Ако е нужно долейте с вода или още от водата, в която се е варил фасула. Завийте тавата с алуминиево фолио и я сложете в предварително затоплена на 190˚С фурна. Ако искате да запечете фасула на следващият ден, изчакайте да изстине, завийте го с алуминиево фолио и го приберете в хладилника. На следващият ден сложете тавата в студена фурна и я пуснете да загрява на 190˚С. Когато индикаторът покаже, че фурната е достигнала тези градуси, засечете 90 мин. На всеки 30 мин. фасула трябва да се разбърква внимателно. След като изминат първите 90 мин. махнете алуминиевото фолио и оставете фасула във фурната за още 80-90 мин. или докато течността в тавата се изпари.

Не забравяйте да разбърквате – по-често особенно след първите 30 мин. на печенето без алуминиево фолио. Целта на разбъркването е да не се запекът и изсъхнат зрънцата фасул на повърхността на тавата. Към края на печенето може да спрете да бъркате, за да се получи лек загар на повърхността. Ястието не трябва да плува в течност, но не трябва и да е сухо. Изважда се от фурната наръсва се обилно с магданоз и се сервира веднага. Да ви е сладко!

Category: Без Месо и (или) Вегетариански, Основни Ястия | 6 коментара

декември 13

Баклава с Орехи, Сушени Плодове и Кокосови Стърготини

За Коледно-Новогодишните празници винаги правя баклава (не че през останолото време не правя), но за тези празници е просто задължителна! Миналата година оставих баклавата за последният момент, защото бях решила да приготвя една любима рецепта от мамините -„Кубинска баклава“. Тя е за по-бърза консумация, защото е с плънка в която има яйца и може да се приготви съвсем в последният момент, тъй като на сиропа му трябват десетина часа да попие добре и баклавата да е перфектна за консумиране. Знаете, че повечето баклави е добре да отлежат поне 1-2 дни, за да станат вкусни. Така и не направих „Кубинка баклава“ (нямам идея защо се нарича така), защото на кутията с корите за баклава видях рецепта за баклавата, от днешният ми пост 🙂

За сушените плодове може да прочетет тук на английски е но може да си го преведете.

Преди да започнете:

Корите за сладкиши, които съм използвала съдържат 14-15 финно разточени листа. Добре е да проверите бройката им за да може да прецените как да разпределяте плънката. За да не ми се налатга да ги режа листата много избрах тава с такъв разме, че като разрязах корите на половина се получиха 30-тина листи с такък размер, като този на тавата ми. Използвах пайрекс с размери 35х22 см. и баклавата се побра чудесно в него. И тъй като при всяка марка кори, размерите са различни, каква тава ще ползвате зависи от корите, които ще ползвате.

Необходими продукти:

1 пак. (450 гр.) финни кори за сладкиши (φύλλο κρούστας για γλικα „Χρυσή Ζύμη”)

250 гр. краве масло

За плънката:

50 гр. настърган кокос (аз използвах натурални изсушени кокосови стърготини – desiccated coconut, които тук се намират на щандовете със здравословни или Bio храни)

50 гр. (аз сложих 53 гр. = 5 бр.) сушени кайсии

50 гр. глазирани (кандирани) плодове (аз използвах глазирани черешки)

40 гр. фурми – теглят се обезкостени (аз сложих 44 гр. = 5 бр)

250 гр. орехи нарязани с нож – НЕ смелени

1 с.л. канела на прах

За сиропа:

750 гр. захар

2 ч.ч. (500 мл.) вода

170 гр. глюкоза (Golden Syrup)

½ лимон – сока и кората обелена снож все едно, че се бели картоф

Начин на приготвяне:

Сухите плодове се нарязват на парченца. В подходяща купа се смесват с предварително нарязаните орехи. Добавят се кокосовите стърготини и канелата. Всичко се разбърква много добре – да няма сухи плодове залепени идин в друг ако е нужно разделете отделните парченца с ръце а когато се смесят с кокоса канелата и орехите вече няма да залепват едно за друго.

Маслото се разтопява. Листата баклава се разрязват на половина (или както ви е удобно според размера на тавата, която ще използвате. Корите трябва да се слагат цели не парчета, но яко се получат някакви изрязки просто ги сложете по средата на баклавата. Стените и дъното на формата (тавата), в която ще се прави баклавата се намазват обилно с масло.

От оразмерените кори за баклавата се отделят 7 броя – 3 от тях за дъното на тавата и 4 за най-отгоре. Останалите листи е добре да се преброят (ако не е указано на опаковката), за да можете да прецените, според броят им как да разпределите плънката. На всеки два листа от корите за баклава се ръси от плънката. Всеки лист се намазва (с помоща на четка) с разтопеното масло. Нареждането на баклавата започва с поставянето на 3 листа кори за баклава на дъното на тавата – помежду им се маже с масло. Наръсват се с плънка и се покрива с 2 листа от корите (помежду им се маже с масло). Следва наръсване с плънка, кори намазани с масло, плънка и така докато ни свършат продуктите. Най-отгоре се покрива с останаите (отделени предварително) 4 листа кори, като помежду им се маже с масло. С масло се намазва и най-горната кора на баклавата. С остър нож се нарязва на парченца. Аз нарязах на 3 реда с по 9 парчета. Ако е останало масло се разпределя по рязките. Пече се в преварително затоплена фуна само със завихряне на въздуха на 200°С за около час или докато придобие златист цвят.

Когато истине (при мен на следващият ден) се приготвя сиропа. Всички продукти се смесват и се варят за около 10 минути. Баклавата се сиропира с горещ сироп. Оставя се да престои минимум 1-2 дни.

Както вече казах по-горе, аз бях направила баклавата в последният момент и за нова година още не беше съвсем готова. След четвъртият ден от сиропирането и става разкош!

Просто я направете предварително и след това се насладете на аромата и вкусът и. Надявам се да се хареса и на вас!

Category: Архив (Index), Баклава, Десерти, Рецепти за Коледа и Нова година | 8 коментара

август 26

Конфитюр от Сърцевина на Диня с Ванилова Шушулка

След сладкото от динени кори, бързам да споделя и тази рецепта, защото ако някои реши да си направи сладкото от динени кори, пък му е трудно да изяде цялата сърцевина на динята може да реши да спретне и този конфитюр 🙂 Извън шегата, (не знам за вас, но аз) тази година чух, за пръв път за такъв конфитюр, но вече го правя за втори път, а както се очертава е възможно и да потретя 🙂

Прави се много лесно, единствената трудоемка част е да се отстранят семките от динята 🙂 Рецептата е на Stelios Parliaros

Необходими продукти:

1 кг. сърцевина от диня – тегли се почистена от кората и семките

500 гр. захар

100 гр. глюкоза

и от мен ½ шушулка ванилия

Начин на приготвяне:

Най-напред трябва да почистите динята от кората и семките и да притеглите нужното количество. Докато почистите динята от семките ще начупите по-голямото количество от нея. Ако останат големи парчета се нарязва на кубчета или каквито парченца се получат. Динените парченца се слагат в тенджерата в която ще се вари конфитюра. Добавя се захарта и с помоща на дървена или друга голяма лъжица се разбъркват добре, така че захарта да полепне равномерно по всички парченца – динята веднага ще пусне сок.Тенджерата се слага на котлона и се нагрява на слаб огън. Когато сместта се стопли, но преди да е завряла, се прибавя глюкозата (1), разбърква се добре докато се разтвори (2). Оставяме сместта да ври на тих огън, без да я захлупваме за около 20-30 минути (3). Периодично се разбърква. Очаквах парченцата диня да се разварят и да стане еднородна мармаладена смес, но не стана така! Парченцата намалиха обема си, но не се разпаднаха на пълно, смятам, че това се получи защото глюкозата се прибавя в началото на варенето и мисля, че тази технология ще ми е от полза за друг път, други сладка… Но да не се отклонявам повече! Тенджерата с конфитюра се дръпва от огъня и се оставя да се охлади за около 15-20 минути, след това отново се връща на котлона и когато заври се засичат около 10-15 минути. Времетраенето всъщност зависи от това колко вода (сок) ще пусне динята ви. Ако е пуснала повече ще трябва да варите по-продължително. Смятам, че е най-добре да проверите гъстотата на сиропа като капнете капка от него на керамична чиния да остава цяла, да не се разлива (4). Пет минутки преди да свалите конфитюра от огъня добавете зрънцата на половин шушулка ванилия и самата шушулка (5). След това конфитюра (още докато е горещ) се разпредела в чисти и сухи буркани, захлупва се и се обръща върху капачката. Може да се сложи и в един по-голям буркан. Не е нужно да изваждате ваниловата шушулка.

Много приятен конфитюр, чудесен е за закуска върху сухарче с масълце!

Давам си сметка, че това лято, при големите жеги на които бяхме подложени се „жертвах“ за направата на доста сладка, конфитюрчета и мармалади, дано успея да ги пусна до към средата на Септември, та ако някои иска да може да се възползва от рецептите още тази година!

Ето и една вкусна хапка за финал!

Category: Домашно Приготвени Консерви и Други, Конфитюр, Мармалад или Желе | 34 коментара

март 15

Захарен Фондан (Professional Cake Decorating Rolled Fondant)

Тази рецепта е от книгата Professional Cake Decorating. Там е записана просто като Rolled Fondant, но за себе си я нарекох със заглавието на книгата („Professional Cake Decorating Rolled Fondant“), за да я различавам от рецептата на Wilton Rolled Fondant (фондан) например. Този фондан става много вкусен! Като вкус го слагам на първо място сред опитваните до сега захарни теста. Правила съм го при температура около 20-25°С и влажност на въздуха около 40-50 % – при тези атмосферни условия се получава перфектно с по-долу изброените продукти, без да е нужна допълнителна добавка на пудра захар или каквото и да е било.

Захарен Фондан (Professional Cake Decorating Rolled Fondant)

За да се получи перфектен резултат е най-добре всички продукти да се притеглят с електронна везна. Ползвайте мерителни лъжици ако замервате продуктите с лъжици.

Необходими продукти:

1 чаена лъжица (9-10 гр.) желатин на прах
65 мл. (или 57 гр.) студена вода
1 чаена лъжица (5 мл. или 2 гр.) екстракт ванилия, бадем, портокал или др.
177 мл. (или 168 гр.) царевичен сироп със средна консистенция (Light Corn Syrup), ползвам Golden Syrup
1 супена лъжица (15 мл. или 14 гр.) глицерин (Glycerin)
908 гр. пресята пудра захар
1/2 чаена лъжица (1 гр.) масло с растителен произход (shortening – „Spray”)

Начина на приготвяне:

В малък огнеупорен съд се налива студената вода (60 мл. или 57 гр.). Върху нея се разпръсква желатина. Оставя се за около 2 минути или докато набъбне. След това се загрява на водна баня (или в микровълнова за 30 секунди на висока степен). Внимавайте да не го претоплите – не го оставяйте да заври, трябва просто да се втечни. Без да махате съда от водната баня добавете аромата, глицерина и глюкозата. Разбърква се непрекъснато докато сместа се избистри. Не трябва да я оставяте да заври. Затова ако е нужно, изваждайте и връщайте съда във водната баня и не спирате да бъркате, докато всичко се смеси хомогенно и сместа стане бистра. В голяма купа се слагат около 680 гр. от захарта (пресява се 1-2 пъти). Прави се кладенче и в него се налива течната смес. Бърка се с дървена лъжица, като постепенно се вкарва от захарта и така докато я поеме всичката. Получава се лепкава маса.

Останалата захар се разстила върху работен плод и върху нея се изсипва сместа от купата. Меси се с ръце докато поеме цялото количество пудра захар. След това дланите на ръцете и пръстите се намазват с растителната мазнина и тестото се меси за кратко. Ще видите, че това ще го направи по-малко лепкаво.

Полученото тесто се увива добре в прозрачно домакинско фолио и се оставя (на стайна температура) поне за няколко часа, най-добре 8 до 12 часа. След това може да го използвате както сте решили.

ТУК може да видите всички снимки.

Заради многото повтарящи се въпроси във коментарите свързани със захарните теста, реших да вмъкна тези препоръки:

1. Трудно е да направиш нещо, до което не си се докосвал преди. То е като да стреляш в тъмното. Може да улучиш, а може и да не улучиш! 🙂 Така, че ако никога до сега не работили със захарно тесто, преди да започнете да го приготвяте сами купете малко количество фондан, за да се запознаете със текстурата му и да разберете (усетите) какво трябва да се получи, когато го приготвяте сами. Смятам, че основната причината за провалени опити свързани с приготвянето на фондан е точно това – почвате да правите нещо, за което нямате идея какво представлява. Във всички рецепти пише, че ако тестото е рядко се добавя още пудра захар, а ако стане много гъсто може да се разреди с прясно мляко или вода. Ако не знаете каква текстура е нужна да има захарното тесто, ако преди това не сте се докосвали до готово правилно направено – няма как да прецените и е възможно да се разочаровате или да отчетете опита си за неуспешен, а на практика той да е бил съвсем успешен, нуждаещ се от малко пудра захар или леко разреждане.

2. Коя е перфектната консистенция на едно захарно тесто и какво се ползва за наръсване на работната повърхност при работа с фондан?! Току що измесеният фондан може да е леко лепкав и да не изглежда съвършено гладък. Най-приятен за работа е след като престои 8-12 часа, добре завит в домакинско фолио. Не започвайте работа с току що приготвен фондан, оставете го да отлежи поне няколко часа. По време на престоя, захарното тесто променя текстурата си. Затова при приготвянето му е добре да не се добавя повече от посочената в рецептата захар. Ако след престоя е прекалено мек, тогава може да добавите допълнително захар. На мен ми харесва да го оставям леко мек, защото при обработката му (разточване на чаршаф, или оформяне на фигури) най-често ползвам пудра захар или смес от пудра захар и нишесте. Правилната консистенция на едно захарно тесто може да е различна за всеки човек. Дали да се остави по-меко или да се измеси с повече пудра захар, зависи и от това колко бързо можете да работите с тестото и какво ползвате за разточването и (или) оформянето му. С по-мекото захарно тесто ползвам пудра захар или смес 1:1 от пудра захар и царевично нишесте. Когато тестото е добре измесено се разточва и оформя по-добре, като се ползва растителна мазнина (shortening – „Spray”), с която фино се намазва работната повърхност, точилката или съответно ръцете. Трябва да опитате, за да разберете кой е най-правилния вариант за вас.

3. Оцветяване на фондан. Най-добре е да се ползват сладкарски гелообразни бои или прахообразни. За оцветяване на цялото количество фондан е най-удобно боята да се добави към течните съставки в началото на приготвянето. Може да оцветите и измесения фондан, като добавите желания нюанс и размесвате фондана, докато се оцвети равномерно.

4. Съхранение на захарно тесто (фондан). Тъй като е направен от захар (а тя се топи лесно при контакт с течност), „най-големият му враг“ е влагата. Тестото се съхранява на стайна температура, добре увито в няколко пласта прозрачно домакинско фолио. Фигурите изработени от него се оставят да засъхнат и се съхраняват на стайна температура. Ако тортата покрита с фондан изисква съхранение в хладилник е възможно от влагата в хладилника да размекне фондана и той да изглежда лъскав, като мокър. В някои случай това е добър ефект. За да се изолира влагата от тортата е най-добре преди да се покрие с фондана да се замаже със слой маслен крем.

5. Слепяне (скачване) на елементи. За залепяне на елементи или при оформяне на фигури от фондан може да се ползва Сладкарско лепило, разбит белтък, глюкозен сироп, маслен крем и дори малко вода. Нанасяйте „лепилото“ (или на каквото друго сте се спрели) в малки количества, най-добре с помощта на четка за рисуване. Ако се спрете на водата, бъдете внимателни. Четката не трябва да е мокра, а влажна затова я изтръсквайте добре след като сте я потопили във водата. Малко повече от нужното количество вода върху фондана, може да го разтопи вместо да го залепи.

6. Рисуване върху захарното тесто: Най-добре се рисува с гелообразни бои. Четката (или четките) за рисуване се топят в алкохол 40˚, още по-добре 95˚. Ако тортата се съхранява в хладилник, е рисувайте 6-7 часа преди поднасянето и, защото влагата в хладилника не се отразява добре на рисуваните торти. Може също да рисувате върху тортата с маслен крем, който да разнасяте или замазвате с четка за рисуване.

7. Ако искате да почистите повърхността на торта или фигурите от полепнала пудра захар: Направете го с помощта на четка с мек косъм, навлажнена в алкохол 40˚ до 95˚.

Category: Архив (Index), Основни заготовки, Техники и Др., Основни сладкарски Сосове, Кремове, Плънки, Глазури, Фондан, Декорации, Теста, Есенции (Екстракти) | 105 коментара

ноември 21

Руло Котешки очи (като триизмерно коте)

Нямам идея защо се нарича „Котешки очи“ лично на мен разреза на рулото силно ми прилича на „котешка стъпка“… 🙂 Съставено е от крехки пандишпанови блатове с орехи, шоколадов крем с масло и напоени с мляко бишкоти „Савоярди“. Комбинацията е изключително вкусна!!!

Не е задължително рулото да се оформи на триизмерна котка, може просто да го замажете с част от крема и да го поръсите с орехи и шоколад подобно на Руло „Чудо“. Аз го приготвях за рожденият ден на децата през изминалото лято, затова реших да го оформя като коте. Декорирано е с шоколадов фондан, приготвен по тази рецептата.

Ползвала съм и малко маслен крем, с който съм нарисувала нослето и мустачките на котето.

Платката за това рулото на котето от горната снимка беше приготвена в тава с размери 50 х 30 см., затова рулото е по-тънко, но по-дълго от това, с което е оформено котето, което се вижда на следващата снимка.

И това руло беше за детски рожден ден, но при него за декорация ползвах захарно тесто.

Руло Котешки очи (като триизмерно коте)

Прясното мляко за потапяне на бишкотите може да подслади (аз съм го ползвала натурално) и да се ароматизира с ванилия или есенция според предпочитанията.
За направата на рулото показано по-долу съм ползвала тавата на фурната, която при мен е с размери 40 х 35 см. Може да се ползва и тава с размери 50 х 30 см.
Вместо ром може да се ползва 1 ампула есенция ром разтворена във вода или прясно мляко – общо до 1 супена лъжица течност.
Рецептата е адаптирана от книгата на Добрина Венкова „Соленки, сладкиши, кремове“, стр. 112.

Необходими продукти за блата:

6 яйца, 300 гр.
150 гр. захар
22 гр. (1 супена лъжица пълна с връх) брашно
¼ чаена лъжица ванилин
150 гр. орехи, смлени

Освен това ще бъдат нужни:

24 бр. (1 пак. от 220 гр.) бишкоти „Совоярди“
120-150 мл. прясно мляко за потапяне на бишкотите

Необходими продукти за крема:

500 мл. прясно мляко
60 гр. брашно
125 гр. пудра захар
25 гр. (3-4 супени лъжици) какао
15 мл. (1 супена лъжица) ром или есенция ром
1 пакет ванилин
300 гр. размекнато краве масло (без сол)

За украса може да изберете следните варианти:

настърган шоколад
настъргани орехи
шоколадово тесто, фондан или парено захарно тесто за покриване на торти

Начин на приготвяне:

Белтъците се отделят от жълтъците и се разбиват на пухкав сняг. Последователно се добавят захарта (на няколко части), жълтъците (един по един), брашното, ванилията и смлените орехи. Разбъркването става с ръчен миксер на ниска до средна скорост.

Полученото тесто се насипва в тава застлана с хартия за печене. Разстила се равномерно и повърхността му се заглажда.

Пече се в предварително затоплена на 175°С фурна, работеща с горещ въздух. Печенето по този начин ми отнема около 15 минути. Готовността може да се провери с дървена клечка, когато се забучи в тестото трябва да излиза суха, без полепнало по нея тесто.

Ако изпеченият блат е залепнал по стените на тавата, може да го отделите внимателно с помощта на нож. След това веднага се обръща върху намокрена и добре отцедена кърпа и се завива на руло заедно с кърпата или се покрива с втора влажна кърпа. Повече подробности и варианти за това може да видите тук. Остава така докато изстине напълно или до употреба.

За крема: В малка тенджера се смесват прясното мляко (500 мл.), брашното (60 гр.) и какаото (25 гр.). Варят се при непрекъснато разбъркване до сгъстяване. Полученият крем се охлажда с периодично разбъркване. Маслото (300 гр.) и пудрата захар (125 гр.) се разбиват с миксер до пухкав крем. Добавят се ванилията, ромът и изстиналият варен крем. Разбърква се до хомогенност. В зависимост от това как смятате да декорирате рулото от крема се отделя от 1 до 1 ½ чаени чаши за замазване на рулото, аз в случая не съм отделяла крем.

Сглобяване на рулото: По повърхността на блата се разпределя равномерно шоколадовият крем. Бишкотите се потапят една по една в прясното мляко и се нареждат върху крема, така че да покриват равномерно повърхността му, но в единият край по дължина да остават поне 5-6 см. от рулото върху, който да няма бишкоти.

Завиването на руло започва от към страната изпълнена с бишкоти. Може да си подпомагате с кърпата, върху която е положена платката. Полученото руло е доста меко, затова е добре да се прехвърли (претърколи) върху парче хартия за печене, да се увие в него и да се прибере в хладилник за няколко часа или до следващият ден.

Независимо дали ще оформяте рулото на коте или ще го оставите така както е, двата му края се подрязват с помощта на остър нож, за да изглежда рулото по-добре. С тези две парчета може да се оформи опашката на котето или да си ги хапнете, ако правите семпла декорация. За да оформите рулото на коте, ще трябва да отделите част от него за глава. За целта аз съм отрязала парче с дължина около 12 см. По-голямото парче – това за тялото се прехвърля в подходящ за сервиране съд. Покрива се с шоколадов фондан, захарен фондан оцветен в кафяво или каквото друго сте решили да ползвате за декорацията.

Ето и рецептата за шоколадовото тесто. Повече подробности може да видите на линка по-горе, който води към източника на рецептата.

200 гр. шоколад
2 супени лъжици глюкоза
1 ½ супени лъжици вода
1 кафена лъжица захар
+ пудра захар за измесване

Парчето отделено за глава се обвива с фондан и се прикрепя в единият край на рулото с помощта на 2 дървени клечки. Муцунката, нослето и очите са оформени от фондан. За мустачките може да се ползват телчета или тичинки за цветя. Може също да си купите четка или метла с пластмасови власинки и след като я измиете и попарите с гореща вода, да отрежете част от тях и да ги ползвате за подобни декорации. Устата е направена с червен на цвят айсинг.

Над очите на котето с помощта на 2 дървени клечки за зъби съм прикрепила ушите. от кафяв и бял фондан съм направила и перчем! 🙂

Опашката се оформя от двата отрязани края на рулото, увива се с фондан и се поставя в противоположният на главата край на рулото. Когато започнах да слагам точките (стори ми се, че така че стане по-весело, майка ми възкликна „Ееее, ма сега защо слагаш тия точки? Къде си видяла котка с точки?….“, децата в хор извикаха „Има бе бабооо!!!“ 🙂

Котките обичат да се излежават на слънце, но тази е по-добре да бъде прибрана в хладилника! 🙂 Ще се радвам идеята да се хареса и на вас! До скоро!

ТУК може да видите всички снимки.

Category: Архив (Index), Десерти, Идеи за Парти, Хапки, Канапета & finger food, Руло, Триизмерни торти (3D) | 26 коментара