Този тиквеник го приготвям вече няколко пъти, затова реших, че е време да бъде включен и в блога. Семпъл е както по отношение на ползваните продукти, така и като начин на приготвяне, но въпреки това става доста вкусен! Не е прекалено сладък, въпреки че това лесно може да се промени. Интересното при тази рецепта е това, че тиквата се поръсва със сол, оставя се да се отцеди, а сока който се отдели от нея се подслажда и се ползва за заливане на изпеченият тиквеник.
Постен тиквеник с готови кори
- Мерителната чаша е с вместимост 200 мл., лъжиците ползвани при замерването не са мерителни.
- Ще ви е нужна тава с диаметър 32 см. Половин доза се побира идеално в тава с диаметър 24 см.
- На снимките в публикацията се вижда приготвянето на цяла и половин доза, нека това не ви обърква.
- Рецептата е адаптирана от книгата на Росица Генчева „Кулинарна енциклопедия: 1555 избрани рецепти“.
Необходими продукти:
- 1 пакет (от 450 гр.) кори за баклава
- 1 чаена чаша (180 гр.) олио
За плънката:
- 1 кг. тиква, настъргана на едро ренде
- 1 равна чаена лъжица сол
- 1 супена лъжица захар за сока от тиквата
- 30 гр. (2 супени лъжици) стафиди
- 20 гр. ром
- 50 гр. (5 супени лъжици) счукани орехи или филирани бадеми
- 2 бр. ванилия
- 100 гр. (5 супени лъжици) захар
- 15 гр. (2 супени лъжици) канела
- 22 гр. (2 супени лъжици) галета
- 35 гр. маргарин, на парченца или кокосово масло
За наръсване след изпичане:
- 60 гр. (½ чаена чаша) пудра захар
- 1 ванилия
Начин на приготвяне:
Настърганата на едро ренде тиква се поръсва със солта (1 равна чаена лъжичка), размесва се хубаво и се прехвърля в цедка, поставена върху купа, в която да се събере сока, който тиквата ще отдели. Остава така около 30 до 60 минути. Стафидите се заливат с рома, размесват се и се оставят на страна до употреба. Захарта, канелата, ванилията, орехите и галетата се смесват в купа. Размесват се и се оставят на страна до употреба.
Сока, който се е отделил от тиквата (при мен 1 чаена чаша) се подслажда с 1 супена лъжица захар. Разбърква се докато захарта се разтопи и се оставя на страна до употреба.
Корите се отделят на двойки – при мен в случая се получиха 6 двойки остана ми 1 кора.
Сухата смес се добавя към тиквата заедно със стафидите, непосредствено преди да се започне оформянето на тиквеника. Може да си разделите плънката на 6 части или толкова, колкото е броя на корите по двойки.
За оформянето на всяко руло се вземат по две кори, само горната се намазва хубаво с олио. Част от плънката се разполага в края на кората по дължина. Завива се на руло.
Първото руло се завива на охлюв и се поставя в центъра на тава, предварително намазана с олио. По същият начин се процедира с останалите кори, като следващите рула, се завиват в кръг около първото. По повърхността на тиквеника се разпределя маргарина. Ако не желаете да ползвате маргарин, може да намажете повърхността на тиквеника с олио – винаги ми остава, вижда се на следващият колаж. А ако не държите тиквеникът да е постен, може да ползвате масло.
Пече се в предварително затоплена на 170ºС фурна, работеща с горен и долен реотан, без вентилатор. Печенето при мен отнема около 70 минути. Половин доза става готов за 50 минути. Изпеченият тиквеник се залива равномерно с подсладеният сок от тиква и се покрива с дебела кър па или покривка.
Когато изстине се наръсва с пудрата захар смесена с ванилия. Сервира се нарязан на парчета. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.






Миме,
много интересна рецепта за тиквеник.Моята баба правеше тиквеника със сурова настъргана тиква.Захарта я ръсим след като наръсим корите с тиква, орехи и канела и веднага завиваме рулата.Редим рулата в ненамазана тавичка с мазнина.И накрая заливаме готовите навити рула с гореща мазнина.Веднага печем.Става също много вкусен тиквеник, но ще изпробвам и тази рецепта.Чудесна е.
Поздрави !
Еленче и моята майка най-често прави тиквеник както си описала, но без заливането с гореща мазнина, за което между другото не чувам за пръв път, но не се е случвало да опитвам тиквеник или баница, залети с гореща мазнина. Май е крайно време да опитам!!!
Много обичаме тиквеник и като видя някоя рецепта, която ми се струва по-различна, от тези които сме опитвали до сега, веднага се залавям с приготвянето му! 🙂