Преди няколко дни при Йоана видях един прекрасен десерт с рози, който мe впечатли всякак (от външен вид до съчетанието на продукти), и ме подсети за това, че все отлагам споделянето на рецептата ми за сладко от маслодайни или градински рози. Черновата на рецептата отдавна е написана в компютъра и през годините съм я препращала на хората, които са ме питали за нея. Първо нямах снимки, после отлагах обработването им и така времето се изниза… Същевременно се натрупаха и рецепти със сладко от рози, така че е крайно време!!!
Сладко от рози приготвям ежегодно на няколко пъти, в зависимост от това какви количества рози е възможно да събера от двора си. Имам прекрасни градински рози, за които съм ви споменавала и преди. Цветът им е пепел от роза, а аромата им е по-омаен дори от този на маслодайните рози. Обожавам ги!!! Сигурно това ги е спасило от преместванията, които често правя из градината 🙂 Тези рози не съм ги докосвала от времето на засяването им! Затова пък маслодайните рози, които си бях прихванала берат душа и се надявам да оцелеят, като тържествено обещавам повече да не ги местя! 🙂
През Май (той е любимият ми месец), обикновено има много цветове и успявам да събера на веднъж достатъчно количество за направата на 2-3 бурканчета сладко. В края на Август подрязвам розовите храсти и така до края на годината пак бера прекрасни цветове и имам възможност да направя сладко или нещо друго.
Сладко от маслодайни или градински рози
- Сладкото може да се приготви, както от маслодайни, така и от ароматни градински рози. За още по-добър резултат двата вида може да се смесят. Когато се ползват червени рози, сладкото става с много по-наситен цвят.
- Добре е розите да се берат рано сутрин и приготвянето на сладкото да започне веднага, преди да започнат да повяхват, защото губят от теглото си. Според моя опит грамажа на градинските и маслодайните рози е различен – по-леки са маслодайните. Затова смятам, че е най-добре замерването на листенцата да става с чаша (като обем), а не като грамаж. Мерителната чаша, която ползвам е с вместимост 250 мл. Пълня я добре, като леко я тъпча.
- Розите трябва да бъдат сухи когато се берат. Ако по някаква причина се налага да бъдат измити, трябва да се подсушат, преди да се пристъпи към приготвянето на сладкото.
- Към сладкото се добавя лимонов сок или лимонтозу, за да се възпрепятства захаросването му. Лимоновият сок, се добавя по средата на варенето. Лимонената киселина се добавя в края на варенето – 1-2 минути преди сладкото да се свали от огъня.
- Сладкото се сварява сравнително бързо, но пипкавата работа е почистването на листенцата. Затова пък аромата, който се разнася е толкова омаен, че едва ли ще ви стане отегчително! Листата на розите се отделят бързо и лесно по следния начин: С пръстите на едната ръка се хваща дръжката на цвета, с другата ръка се обхваща целият цвят – венчелистчетата се дръпат леко завъртане. Колкото по-разцъфнали са розите, толкова по-лесно се отделят листенцата от стъблото. Външните листа са големи и е възможно да има повехнали или наранени – изхвърлят се. Най-дребните листенца от сърцевината на розата също ги махам.
- Жълтата част в основата на всяко листенце се премахва защото съдържа горчива жилка. При някои сортове може да е по-бледа на цвят или бяла.
Необходими продукти:
- 4 чаени чаши розови листа
- 4 чаени чаши (920 гр.) захар
- 1 ½ чаени чаши (375 мл.) вода
- ½ чаена чаша (125 мл.) розова вода
- ½ чаена чаша прясно (125 мл.) изцеден лимонов сок или
- 1 чаена лъжица лимонена киселина (лимонтозу)
Начин на приготвяне:
Замерете розовите листа. Чашата трябва да се пълни добре (плътно). Сместете розовите листенца в нея с лек натиск.
В купа или направо в тенджерата, в която ще се вари сладкото, смесете розовите листа и захарта.
С ръце загребвайте листенца и захар и ги претърквате между длани. Постепенно захарта ще се овлажни от сока, който ще пуснат листенцата.
Повторете процедурата докато розите пуснат аромата си и захарта се напои със сока им. Ако желаете може да покриете съда с памучна кърпа и да оставите така за 1-2 часа на стайна температура.
Към розите и захарта в тенджерата добавете розовата и обикновената вода. Сложете тенджерата на умерено силен огън. Разбъркайте няколко пъти, докат захарта се застопи. Варете 10 минути от момента на завиране. Свалете тенджерата от котлона и оставете сместа да изстине напълно. покрийте я с памучна купа и оставете да отлежи 1 нощ. На следващият ден доварете сладкото до нужната гъстота. Ако ползвате лимонов сок, добавете го преди да сложите сладкото на огъня. При мен в случая варенето отне още 10 минути.
Гъстотата на сладкото може да се провери, като се капне малко от сиропа на сладкото върху порцеланова чиния. Разбърква се, за да се охлади. След това се прокарва пръст през сиропа. Ако гъстотата е добра, трябва да остава следа. Ако ползвате лимонтозу, добавете го 1-2 минути преди да салите сладкото от огъня.
За да се консервира и запази за по-дълго, сладкото от рози веднага се насипва в сухи, чисти буркани. Капачките се завъртат и бурканите се поставят наопъки, върху капачките. Остават така, докато сладкото изстине напълно. От топлината на сладкото, гумичката върху капачките ще направи вакум и така бурканите се затварят херметически, без да се изваряват под вода. Ако сладкото няма да се консервира в буркани, трябва да се съхранява в хладилник. Да ви е сладко и розово!
ТУК може да видите всички снимки. А тук вижте Как се правят захаросани розови листа, Как се прави сироп от рози без рози, Сироп от рози с прясно мляко.






Чудесно изглежда! Не съм опитвала, но знам, че е вкусно, а и действа добре на организма.
Поздрави! 🙂
Удоволствие беше дори само да чета.
Благодаря!!!
😉
Моля , каква „розова вода“ се използва ?! /извинявайте за невежеството ми/
На времето се продаваше в аптеката и в БГ е по-популярна козметичната и употреба. Търсете натурална розова вода, без никакви други добавки.
А може ли без розова вода?
Розовата вода прави сладкото по-ароматно, но би могла да се пропусне.