Днес предлагам на вниманието ви един вкусен десерт с впечатляващо екзотична външност! Приготвя се лесно и сравнително бързо. Сиропиран е, но не прекалено. Повърхността на кадаифа, запечена до златисто остава приятно хрупкава, ухае на масло и се съчетава по един прекрасен начин със сладолед. В случая той е домашен, приготвен със сладко от рози и затова десерта е гарниран със същото сладко. В зависимост от предпочитанията на този, който ще консумира десерта, може да бъде поднесен с различен на вкус сладолед, с пресни продове или такива от сладко. Има страхотни възможности за импровизация.
Кадаиф със сладолед от рози и карамелизирани бадеми
- От по-долу посочените продукти се получават 8 порции.
- Тавата, която съм ползвала е с размери 32 х 17 см.
- Рецептата е адаптирана от списанието „Γλικά μυστικά“ (Сладки тайни) бр. 4/2012
Необходими продукти:
- 500 гр. кадаиф, пресен или предварително размразен
- 200 гр. краве масло, разтопено, охладено
За сиропа:
- 300 мл. вода
- 280 гр. захар
За сервиране и гарниране:
- 1 доза Сладолед със сладко от рози
- 150 гр. карамелизирани бадеми, начупени на парчета
- 20 гр. сладко от рози
Начин на приготвяне:
Предварително трябва да се приготви сладоледа или да се закупи готов. В подходящ съд се смесват захарта и водата за сиропа. Слага се на умерено силен огън. Когато течността заври, огънят се регулира до умерен и сиропа се оставя да къкри за около 7 минути. Сваля се от котлона, разбърква се и се оставя на стайна температура, за да изстине. Фурната се загрява на 160°С. Кадаифа се разнищва с пръсти, така че нишките му да се отделят една от друга. Периодчно се наръсва с масло така че да се омазни равномерно докато се разчеква.
Разпределя се на равномерен слой по дъното на подходяща тава. Пече се 25-30 минути или докато повърхността му се зачерви приятно. Изважда се от фурната и веднага се залива със студеният сироп. Оставя се на страна (на стайна температура) за 2-3 часа или докато поеме сиропа и изстине напълно. Нарязва се на 8 четириъгълни парчета.
Сервиране:
На дъното на чинията за сервиране се слага парче кадаиф. Върху него се слага 1 голяма или 2 по-малки топки сладолед. Върху всяка топка сладолед се насипва по лъжичка Сладко от рози. За финал, десерта се наръсва с начупени карамелизирани бадеми. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.






Само точа лиги на този пресен кадаиф, но тук в София все още не съм намирала. А това списание (със сладките тайни) е върхът. Имам един брой от миналата година, където постоянно го преглеждам. Ще трябва да си осигуря още някой брой, както и кафайф, де.
До колкото знам в БГ много трудно се намира пресен, не обработен кадаиф и това според мен е странно, защото той много добре се съхранява във фризер.
Ако се замрази докато е напълно пресен е нужно просто да престои една нощ в хладилник, за да може да се ползва по предназначение.
Явно в България няма голямо търсене и затова не се предлага в из магазините, а иначе със сигурност се прави или внася, защото все пак сладкиша „Кадаиф“ е познат в България, макар че като вкус не може да се сравнява с този който съм опитвала правила тук.
Списанието наистина е страхотно!!! Аз случайно попаднах на вторият му брой за 2012 г. (тогава започна да излиза) и през същата година успях да се сдобия общо, само със 6 бр., 🙁 През тази година не успях да попадна на нито един брой – или се разграбва веднага или не го внасят вече от Гърция!
Между другото, имам този брой, който ти притежаваш и не бях обърнала никакво внимание на мармалад със смокини и какао, от който много се впечатлих когато го видях при теб. Страхотни снимки, определено много по-добри от тези в списанието. Смятам тези дни да го правя!,
Има кадаиф, но е вече изпечен, само трябва да се залее със сироп. Суров… не знам защо няма.
В сайта на списанието glykamystika.gr има публикувани рецепти, може да го следиш ако не го намериш по реповете.
Сладкото повече ми хареса със захар, отколкото с мед. На плодовете им трябва и малко течност.
Да спомням си го този кадаиф дето е изпечен, това имах предвид под „обработен“ и да ти кажа честно никак не бях очарована – това си спомням от последния път когато го опитах, защото вече имах съпоставка с това което представлява пресния…
За сладките истории… посещавам сайта най-редовно, особено след като спрях да откривам списанието из реповете, но съдържанието му не е пълно, т.е. всеки месец в сайта се публикува една доста малка част от рецептите, които се съдържат в печатното издание.
За сладкото. Щом казваш, че със захар е по-добре, напълно ще се доверя на мнението ти, а меда дето го купих днес едва ли ще остане в излишък! Смокините които имаме по това време са доста сочни и смятам като начало да не добавям вода, но ще преценя на момента.
Ох, ама разбира се, че знаеш за сайта. 🙂
Значи, няма да си купувам обработен кадаиф.
А за мармалада – както си наумиш. С мед ми се получи твърде гъст и трябва да се внимава да не прегори, особено ако не се добави малко вода към плодовете. Ти си знаеш, смокините там са други.