В блога ми има не 1 и 2 рецепти за десерти с кадаиф, както и една много вкусна баница с кадаиф и тиквички, но за съжаление рецепта за кадаиф в класическият му вид (имам предвид навит на рула пълни с ядки), няма. Основната причина е, че най-често ме мързи да го навивам и го приготвям в тава на слоеве, така както е направен и кадаифа от днешната ми публикация. Навитият на руло кадаиф изглежда по-добре, въпреки, че това не го прави по-вкусен от кадаифа приготвен подобно на баклава.
Рецептата от днешната ми публикация е по-специална заради съчетанието на няколкото вида ядки – орехи, бадеми и лешници. На вкус не е тежко сладък и ухае дискретно на канела и вода от портокалов цвят, така се усещат и ароматите на маслото и ядките. Технологията на приготвяне – заливането на топъл кадаиф с топъл сироп го прави годен за консумация веднага след приготвянето му. Ще се радвам да го опитате и да се услади и на вас!
Кадаиф с лешници, бадеми и орехи
- Тавата, която съм ползвала е с размери 40 х 30 см., височина на стените е 5 см.
- Рецептата е адаптирана от книгата „Εύκολα & Κυπριακά“
Необходими продукти:
- 450 гр. кадаиф
- 300 гр. краве масло, разтопено
За плънката:
- 130 гр. бадеми
- 150 гр. лешници
- 120 гр. орехи
- 25 гр. захар
- 1 чаена лъжица канела
- 30 мл. (2 супени лъжици) вода от портокалов цвят
За сиропа:
- 670 гр. захар
- 1 литър вода
Начин на приготвяне:
Трите вида ядки, захарта, канелата и водата от портокалов цвят се смесват в купата на кухненски робот. Роботът се пуща да работи, докато смели ядките – не е нужно да е на много ситно.
Фурната се пуска да загрява на 180ºС, с включени горен и долен реотан и вентилатор. С част от разтопеното масло се намазва дъното на тавата, в която ще се приготвя десерта. Кадаифа се слага в голяма купа или тава. Залива се на струя с разтопеното масло. С ръце се отделя на нишки, като същевременно се размесва, за да може всяка от нишките да се напои с масло. Половината кадаиф се разпределя равномерно на дъното на тавата. Върху него равномерно се разпределят ядките. Покриват се с останалият кадаиф.
Пече се в предварително затоплената фурна за 70-80 минути или докато повърхността му придобие приятен златист загар. Към края на печенето се приготвя сиропа. Захарта и водата се смесват в тенджера и се слагат на котлона. Вари се на силен огън за 3-4 минути от момента на завиране. Изпеченият кадаиф се нарязва на парчета докато е горещ и се залива с горещ сироп. След като поеме сиропа (изчаква се поне 30 минути) може да бъде сервиран.
Може и да изчакате да изстине напълно. Този вариант на кадаиф е най-вкусен в деня на приготвянето си, защото повърхността му е невероятно хрупкава, а долният слой супер крехък и сочен. Аз съм го сервирала с домашно приготвен сладолед без яйца, ароматизиран с ванилия и мастикс – вижте рецепта тук.
ТУК може да видите всички снимки.






Миме,
много отдавна не съм правила кадаиф.Но вече не обичаме много сладките десерти.Може би ще е добре кадаифа да се залее с някакъв натурален, не много сладък сироп.Ще изпробвам този вариант.
Поздрави !
„На вкус и цвет товарищей нет“ 🙂
Обикновено хората, които не ядат много сладко, не си падат по десертите от рода на кадаифа и баклавата, въпреки че почти всяка рецепта би могла да се пригоди по вкуса на този, който я приготвя…
Аз например преди 1-2 седмици (когато се чудех какво да правя с ябълковата реколта, която обрах това лято) опитах една нова рецепта за ябълков сладкиш, много леко сиропиран със сироп, при който водата беше 3 пъти повече от захарта. Едвам се стърпях да не променя това, но се въздържах защото при първо приготвяне на нещо, което ми се струва по-необичайно, обичам да се придържам към рецептата – от опит знам че може и да се изненадвам…
Като краен резултат десерта стана много лек, но някак воднист! Докато го опитвахме с дъщеря ми си обсъждахме, че ако го приготвя друг път ще е по-добре да пропусна сиропа или да увелича захарта за него… После на кафе дойдоха роднини и ги почерпихме с парче от сладкиша. На тях им хареса толкова, че ми поискаха рецептата. Възхваляваха го колко бил лек и приятен и т.н. Та мисълта ми е, че „за всеки влак си има пътници“…
Аз първа на твоя влак, пък не знам:), поредната ти чудесна рецепта, Мария!
Имам още малко замразен кадаиф, но нямам търпение, като идем до Гърция, да си купя нова партида!
😀
Гледай само как съм се ухилила, че си на моя влак!!!
Vlakut e pulen, I az sum v nego :).
😀
:)))