Днес ще споделя с вас рецепта за желе от бъз. Приготвянето му е атрактивно и забавно. Получава се желе с невероятен вкус и аромат! Всеки, които обичат сироп от бъз, ще остане очаровани и от желето. Тъй като цветовете от бъз не съдържат пектин, желето няма как да стане желе по натуралият начин, по който се получава, когато се ползват плодове съдържащи пектин.
По подобен начин може да направите желе от всякакви ароматни билки, подправки и каквото друго се сетите. Примерно – листа от смокини, вишневи листа (с малко вишни), мента, лавандула алойзия, жасмин, рози и т.н.
Желе от бъз
- Вместо ябълков пектин и агар-агар може да се ползва 1 пакет (от 11 гр.) желатин на прах. Разтваря се в 30-40 мл. гореща вода, разърква се и се оставя за минута, след това се бърка хубаво, докато желатина се разтвори напълно във водата. Желатина може да се разтвори и в студена вода, да се остави да набъбне, след което да се втечни на водана баня. Добавя се към сиропа след като се свали от ъгъня. Разбърва се хубаво.
- С по-долу посочените продукти сполучават 4 буркана желе. Вместимоста на 3 от тях е 370 мл., четвъртият е около 300 мл.
- Рецептата е адаптирана от https://cookingtiki.com
Необходими продукти:
- 20 бр. цвят от бъз
- 1 лимон
- 700 гр. захар
- 1 л. вода
- 6 гр. (1 супена лъжица) пектин
- 6 гр. (1 супена лъжица) агар-агар
Начин на приготвяне:
Почистете цветовете от насекоми и увехнали листа. Измийте ги внимателно под течаща студена вода и отцедете. Сложете ги в голяма купа. Добавете нарязаният на шайби или полумесеци лимон. Засипете със захарта. Оставете така за 1-2 часа.
Залейте с водата. Разбърквайте периодично докато захарта се разтопи.
Покрийте купата с памучна кърпа и оставете на стайна температура за 20 до 48 часа. Ако е топло съхранявайте в хладилник.
В деня когато ще варите желето, прецедете сместа от купата през ситна цедка. Ако е необходимо може да ползвате тензух – така желето ще стане с по-бистър цвят. Изстискайте хубаво самите цветове и парченцата лимони. Сипете получената течност в тенджера.
Сложете тенджерата на умерено силен огън. Поръсете пектина и агар-агара върху сиропа в тенджерата (ползвала съм цедка за целта). Варете с периодично разбъркване, около 10 минути от момента на завиране.
Ако ползвате желатин вижте съветите по-горе. Желето се насипва в буркани докато е горещо. Бурканите се затварят с капачките и се обръщат върху тях. Остават така, докато изстинат напълно.
Когато течността се охлади напълно, желира. Консервираните буркани издържат спокойно до 1 година. Когато буркан с желе се отвори се съхранява в хладилник.
Желето е чудесно намазано върху пресен хляб или сухарче. В случая филийките са придружени чай от бъз. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.
Based on 8 Review(s)
Мисля да пробвам с цвят от акация, мисля че ще се получи. И бъз разбира се тук още не е цъфнал.
П.П. миналата пролет си правих сок от акациев цвят стана божествено.
П.П.2 обожавам аромата на акация и бъз
И на мен ми се струва чудесна идеата за вариант с акация!!!
Би ми харесало и с люляк, но за съжаление при нас в Кипър няма нито от едното, нито от другото!
Благодаря за отзива!
Как ще се направи с мента и листа от смокиня. Колко листа и каква е технологията.
Здравейте!
За ароматните растения като рози, жаслин, мента, джоджен, акация, люляк и др. подобни, принципа е като описаният по-горе – с изкисване във вода, която да поеме аромата им.
Колкото повече цветове или листа, толкова повече аромат ще е въможно да се извлече и съответно желето ще е с по-наситен вкус и аромат.
За смокинови листа или вишневи, както и за подправки като канела, анасон, ванилови шущулки и др. е най-добре да се варят във водата 15-20 минути – така ще се извлече повече аромат и вкус от тях. (Вижте като пример рецептата ми за Сироп от вишни и тази за Сироп от смокинови листа)
Надявам се, че насоките са ви достатъчни да се ориентирате, как да импровизирате с рецептата по-горе, но за нещо различно от цветове от бъз.
Здравей, Мария,
Рецептата ти ми хареса. Но не разполагам с ароматен бъз, а спомена, че тя може да се получи със смокинови листа, а аз имам старо такова дърво на двора. Сега ли е сезона да направя желето и има ли някаква предварителна обработка на листата преди да се сварят? Разбирам, че климата, както и растенията в Кипър и България са различни, та ще се радвам да споделиш опита си. За съжаление тук сме загубили връзка със земята, която може да ни даде храна и не използваме възможностите й, дори когато ги имаме. Преди няколко дни бях в подножието на Стара планина и видях цяла поляна с млади глухарчета, а не се знае, че листата им са т.н. рукола в Италия. Опитах ги и бяха чудесни.
Благодаря ти, че ни предлагаш рецепти с позабравени вкусни естествени продукти, които са и полезни.
Здравей, Марта!
Желето от смокинови листа може да стане на принципа на Сироп от смокинови листа, виж рецептата ми, за да се ориентираш. Лично на мен сиропа ми харесва с 30 бр. смокинови листа за 1 л. вода, така че бих ползвала и 30 листа за желе (т.е. 30 бр. смокинови листа, 1 литър вода, 700-800 гр. захар и сока на 1 лимон).
Ползвам средноголеми листа, нито най-младите, нито най-големите (виж на снимките в реептата за сиропа) и от толкова години насам си правя сироп по малко, но сравнително често докато има листа от смокини, което при нас е доста дълъг период от време (има и сортове, които зреят Октомври). Винаги ми се е получавал страхотно сиропа, така че не вярвам да има специално време, през което трябва да се берат листата.
Хората в Кипър са много близко до земята и нейните блага, много неща, които са диворастящи се употребяват за кулинарни цели. Дет се вика, няма трева дето да не я ядът! 😃😁
Вярвам, че и в България е така, специално за Чепеларе едно време, помня че хората знаеха как да се възползват от благините на природата из балкана. Разбира се всеки регион е различен и ако не си местен е възможно много неща да са ти неизвесни.
Благодаря, Мария, за споделеното по темата. Не бях видяла рецептата ти за сироп от смокини, та нямаше да задавам толкова въпроси. Моето дърво дава плодове през есента и ще направя сироп от листата и сладко от плодовете му, ако се получи. Баба ми Мара правеше фантастично такова, а конфитюрът не се уважаваше, т.е. някакви разварени плодове. Всяко плодче беше цяло и красиво в буркана, а вкусът – неповторим.
Бъди здрава и вдъхновена!
Пак заповядай, Марта!
На мен сиропа от смокинови листа страшно много ми харесва, ще се радвам да се услади и на вас!
Смокини обожаваме с дъщеря ми, тук имат дълъг сезон та сме късметлии в това отношение. Правя си ги и на сладка и на конфитюр, като у нас повече се харесват конфитюрите, въпреки, че и на сладко стават разкошни. Сега като ми спомена, забелязах, че в блога имам само сладко от зелени (не зрели) смокини.
Отбелязвам си тази година да споделя и сладко от зрели плодове!
Жива и здрава бъди и ти, Марта! 😘