Днес на дневен ред е тортата за рожденият ден на сина ми от 2010 г. Продължавам с отлежелите публикации! 🙂
В суматохата около организирането на тържеството гледах просто да довършвам нещата и прикрепих сградите направени от айсинг защото ми се стори, че престоя от 3-4 часа в хладилника няма да им се отрази зле. Ако беше зима сигурно щеше да е така, но през лятото ресторантските ни хладилници, които често се отварят и затварят образуват много влага, а тя е основния враг на десертите украсени с подобни елементи. В резултат сградите направени от айсинг омекнаха и тези, които бяха по-високите и изтърчаха над нивото на тортата паднаха върху нея. Дадох си сметка, че ако втория етаж беше висок почти колкото сградите, това нямаше да се случи, но беше късно… Когато видях отчупените сгради, много се притесних, че сина ми ще се разочарова и може и да се разплаче, че тортата му се е счупила. За мой късмет, когато я видя (докато аз се тюхках около нея), възкликна, нещо от рода на: „Имало е битка и аз не съм я видял… Спайдър-мен ли счупи къщите?“ Не можете да си представите какво облекчение изпитах, като чух това!!! На практика нямам нито една хубава снимка на тортата преди да се разруши, но идеята (дизайна) ù е много хубав и лесен за изпълнение, затова смятам, че си заслужава да я видите. Включвам я в рубриката „Вкусни неуспехи“
Торта със Спайдър-мен
- Идеята за дизайна на тортата е от „The 2005 Wilton Yearbook“.
- Шаблона за сградите е на Wilton – Peaked Roof Building, Buildings. За оформянето им съм ползвала айсинг, но биха могли да се направят и със захарен фондан.
Всичко необходимо:
- 2 дози медена торта Медовик
- 1 доза Айсинг (Icing) или белтъчна глазура Wilton
- 1 доза маслен крем (Wilton)
- 2 дози парено захарно тесто
- сладкарска боя – червена, синьо- тюркоаз, черна, зелена
- свещ Спайдър-мен
Начин на приготвяне:
Най-напред трябва да направите сградите от айсинг, за да изсъхнат здраво. Може да ги приготвите и 2 седмици преди направата на тортата. Свалете шаблона или сами си разчертайте такъв. Най-удобно е да се ползва хартия за печене, която се налага върху шаблона и контурите на сградите се очертават с по-гъст айсинг върху хартията за печене. Запълват се с айсинг, който е леко по течен. Накрая се правят прозорците, с един тон по-тъмен цвят. Не забравяйте да оформите няколко допълнителни сгради, за да имате резервни в случай, че някоя се счупи. Още нагледни подробности по оформянето на сградите може да видите тук.
Рецептата за тортата, приготвянето на тестото и изпичането на платките подробно е описано тук. В случая първият етаж на тортата е съставен от 4 блата, за които съм изразходвала 408 гр. от тестото. Всеки блат е приготвен от тесто с тегло 102 гр., разточено на кръгове с диаметър 26 см. За втория етаж съм изразходвала останалото тесто 276 гр., което съм разделила на 6 части по 46 гр. и всяка е разточена на кръг с диаметър 13 см.
За разточването и оформянето на блатовете съм ползвала шаблони от хартия (вижте горната снимка). След като приключих с оформянето на блатовете предвидени за всеки етаж, се оказа че изрезките са около 100 гр. От тях направих 2 допълнителни блата с диаметър 13 см. за вторият етаж, защото исках да е по-висок. Тортата се сглобяват по стандартния начин с редуване на блат с крем. Повърхността и на двата етажа на тортата са замазани с маслен крем, след което са били покрити с фондан. Страните на първия етаж са облепени с лента от оцветено в червено захарно тесто. Повърхността е покрита с бяло захарно тесто. Целия втори етаж е покрит с „чаршаф“ от парено захарно тесто оцветено в синьо (тюркоаз).
Пътната лента и паяжините са направени с маслен крем оцветен с черна боя до цвят сиво. Между сградите съм направила и дървета.
Тази и следващата снимка са единствените направени докато тортата е здрава, за съжаление и двете не обхващат цялата торта. 🙁
Много ме беше яд, че не бях направила няколко допълнителни сгради, с които да заместя повредените… Нямаше какво да се направи! Този случай ми даде добър урок, за това винаги да имам нещо в резерва!
ТУК може да видите всички снимки.
Based on 3 Review(s)
Направо се успокоих, че не съм само аз, дето пускам стари рецепти, от преди години:)
А тортата разбира се ти е чудесна!
Веси, аз много рядко публикувам рецепти направени на момента, но обикновено не ги оставям да отлежават чак толкова! 🙂
При мен отлежаването на материали за публикации в рамките на година е стандартна практика, особено що се отнася до неща приготвени за лични празници или такива като Великден, Нова година и т.н. Не мога да разбера притеснението, в което са въвлечени толкова много кулинарни блогъри. По-скоро не искам да участвам в подобни начинания. Никога не правя и рани приготовления за въпросните празници, с цел да успеят да ги публикувам. Ако направя нещо предварително, то е за да си го хапнем. 🙂
Списването на блога за мен е приятно хоби, което не свързвам с гонене на дати и притеснения за публикуване „на време“. Това което правя докато приготвям дадена рецепта за блога е набързо (докато десерта се пече, например) да оформя чернова, където вписвам точните продукти и „надрасквам“ (под форма на бележки), приготвянето и евентуално мнение, впечатление за рецептата. След време – когато имам време и настроение за това или пък съм приготвила наново рецептата сядам и оформям поста. Това ми позволява да включа в него нови впечатления или вариации, без да се притеснявам от неща като дати.
Планирам си нещата, за да мога по празниците и аз да празнувам, не да пиша и оформям рецепти…
До скоро!
Мда, и аз адмирирам това поведение. Тъй като блога ми е отскоро се опитвам и ми е приятно да пускам по-честичко рецепта, за някои поводи и навреме, но не бих робувала на каквато и да е статистика. Практикувам и аз твоя метод с нахвърлянето на листче на продуктите и рецептата и после си отлежават…Тъй като доста години пишех и в един кулинарен форум някои рецепти съм пускала там, а сега помествам в личния блог, да ги събера на едно място, години по-късно.
Видях и другата ти торта – замъка – прекрасна е – изпипана докрай!
Поздрави!