Мераклийски Козунак

Нарекох го „мераклийски“, защото се иска мерак, търпение и планиране за приготвянето му. Открих рецептата му преди 2 или 3 години тук. И от тогава го правя когато мога, и без да е Великден, защото децата ми обичат козуначения вкус. Тестото става сравнително твърдо за козунак, въпреки че при мен то е с по-малко брашно от посоченото в източника на рецептата. Иска се да имаш и силни ръце, а с моите слаби китки, лесно се уморявам при измесването на тесто, което не е меко. Това може би е единствената рецепта за тестено изделие с мая, което не съм опитвала да приготвя с машината за хляб. Причините са няколко: дозата е твърде голяма за моята машина, но даже и да се намали, тестото става сравнително твърдо и смятам, че ще се наложи да бъде рестартирана, за да се измеси добре. Освен това в машината тестото втасва за час, а при тези козунаци, втасването (отлежаването) на тестото е по-продължително. Определено има разлика в крайния резултат ако процедурата се съкрати. За да не натоварвам много ръцете си, до определен момент приготвям тестото с помощта на миксер работещ с приставка за тесто. Планирайте добре нещата, а именно, замесете тестото късно вечерта в деня преди да го печете и го оставете да престои цяла нощ. На другия ден се премесва и втаса още няколко пъти, след което вечерта може да се изпече. Разбрахте ли сега защо са мераклийски тези козунаци? 🙂

Това което най-много ми харесва при тях, освен прекрасният аромат, е че остават меки, не изсъхват дори когато престоят няколко дни. Разбира се добре е да са увити в памучна кърпа или в добре затворен найлонов плик. От опита ми с тази рецепта и в сравнение с други, които съм правила си правя извода, че явно козунаците направени от меко тесто, са прекрасни дори след изваждането им от фурната, но трябва да се консумират по-бързо защото изсъхват бързо. Тези които се правят с по-твърдо тесто стават по-трайни и дори е добре да престоят един ден преди да се консумират. Тесто е страхотно за оформяне на плитки или други интересни „плетки“. Не е задължително да се поставя в тави (форми), които да го придържат, защото тестото е достатъчно твърдо да запази формата си стегната и да не се разплува при втасването и печенето, както би станало с едно по-меко тесто. Много ми хареса и варианта с малинов мармалад, на долната снимка.

Мераклийски Козунак

• Мерителната чаша е с вместимост 250 мл. 
• За рецептата може да се ползва суха или прясна мая. Преценете нужното количество на маята според указанията на опаковката и, и брашното посочено за рецептата. 
• Престоят на тестото при втасванията е продължителен и тестото се надува доста, затова е важно купата да е достатъчно голяма, за да не може тестото да излезе от нея и с това процеса на втасване да се наруши. Ако нямате достатъчно голям съд, тестото може да се раздели на половина и да се постави в два по-малки съда, но пък достатъчно големи за парчетата тесто.

Необходими продукти:

• 2 супени лъжици (20 гр.) суха мая
• 2 чаени чаши (500 мл.) прясно мляко, топло
• 2 чаени чаши (460 гр.) захар
• 4 яйца, 204 гр.
• 1 чаена чаша (206 гр.) олио
• 2 чаени лъжици (12 гр.) сол
• 6 супени лъжици настъргана лимонова кора 
• 1 чаена лъжица есенция ром
• 11 чаени чаши (1650 гр.) брашно

За намазване и наръсване:

• жълтък
• едра кристална захар

Начин на приготвяне:

Маята се смесва с 2 супени лъжици от захарта и се залива с 250 мл. (1 чаена чаша) от топлото прясно мляко. Разбърква се докато се разтвори и след това се добавя 150 гр. (1 чаена чаша) от предвиденото брашно. Разбърква се до получаване на гладка каша и съдът се покрива с фолио или кърпа и се оставя на страна за 10 минути или докато маята шупне – ще увеличи обема си и по повърхността ще се образуват множество балончета.

През това време, може да смесите, яйцата със захарта. Добавете последователно останалото прясно мляко, настърганата лимонова кора, солта, олиото и есенцията. Разбърква се до хомогенност и се смесва с втасалата мая.

Добавя се половината от брашното и сместа се разбърква с  дървена лъжица или с помощта на миксер. Останалото брашно се добавя на части, а когато тестото се сгъсти се прехвърля върху наръсен с брашно плот и се меси, докато поеме почти всичкото. На мен ми останаха около 30 гр. брашно, който използвах за по нататъшното премесване на тестото. 

Измесеното тесто се поставя в голяма купа, чийто стени са намазани с олио. Покрива се с домакинско фолио и голяма кърпа и се оставя да пренощува. До сутринта, ще е увеличило обема си трикратно. Премесете тестото с останалото брашно и го върнете в купата. Покрийте го и оставете на страна за 4-5 часа. 

Ако е по-топло, както е при нас в Кипър по Великден, второто и третото втасване може да се сведе до 3-4 часа. Процедурата с премесването на тестото и втасването се повтаря още веднъж, след което от тестото може да се оформят козунаци.

Разделете втасалото тесто на 3 части и от всяка оформете по един коунак. 

От едното от трите парчета съм оформила козунак с плънка от малинов мармалад. Тестото се разделя на три части. Всяка се разточва на продълговат лист с размери 18 х 50 см., намазва се с меко масло (така както се маже филия, и с по 3-4 супени лъжици малинов мармалад. Завива се на руло от към дългата страна. Когато и трите рула са готови се преплитат в плитка.  

От останалите 2 парчета тесто съм оформила козунаците на плитки. Всяко парче се разделя на 3 части, които се оформят на фитили. Преплитат се в плитка. Козунаците се подреждат в отделни тави или една обща, но трябва да е достатъчно голяма, за да остава малко място помежду им. Покриват се с кърпа и се оставят на топло за час или докато увеличат обема си. След това се мажат с разбит жълтък и се наръсват с кристална захар.  Пекът се в предварително затоплена на 180°С фурна, с включени долни реотани и вентилатор. При мен печенето отне 40-50 минути. Готовността се проверява с клечка, а в случай че повърхността им се зачерви, а не са готови, може да ги покриете с алуминиево фолио. 

Изваждат се от фурната и се оставят (в тавата) за 10-15 минути, за да се охладят леко, след това се прехвърлят върху решетка и остават там докато се охладят на пълно.

Добре е да ги завиете с памучна кърпа или да ги поставите в найлонови пликове, така ще останат свежи. 

Сигурно сте забелязали, че нямам навика да чупя козунаците, на мен и на филийки ми изглеждат много апетитно! 🙂 Чудесна закуска са – намажете ги с масло или малко мармалад и се потопете блажено в аромата им. Да ви е сладко!

ТУК може да видите всички снимки.

Last updated by Maria Miteva-Christou.