Колокотес (Κολοκοτές) е наименованието на традиционно за Кипър печиво – питки с плънка от тиква, булгур, стафиди и резене. Чудесни за за закуска, чай или кафе-пауза.
През целият Февруари и началото на Март Колокотес са много популярни в региона, където живеем. Не че през другото време хората не ги приготвят, но тогава из ливадите е пълно със свежи, зелени клонки резене, което се ползва за ароматизиране на плънката. В някои рецепти резенето изобщо не присъства, но смея да твърдя, че с него питките стават по-хубави.
Колокотес или питки с тиква, булгур, стафиди и резене
- Мерителната чаша е с вместимост 250 мл. Лъжиците, с които са замервани продуктите не са мерителни.
- Количеството на водата, дадено по-долу е това, което аз съм изразходвала в случая. В зависимост от ползваното брашно е възможно тестото да поеме повече или по-малко от посоченото.
- Обърнете внимание на това, че някои от течностите са в грамаж, възможно е количеството им в милилитри да е различно.
- Резенето и стафидите се добавят в плънката след като е престояла 10-12 часа. Ако се добавят в началото, резенето ще почернее, а стафидите ще се напоят с мазнина и ще отнемат влажността от тиквата, която е нужна за набъбването на булгура.
- В някои региони в плънката се добавя и 1 глава лук, предварително нарязана на ситно и задушена в зехтин. Не навсякъде добавят резене в плънката.
- Рецептата е адаптирана от книгата на Σάνδρη Λυσάνδρου „Μαγειρεύοντας για φίλους τόμος α”
Необходими продукти за плънката:
- 900 гр. (5 ½ чаени чаши) тиква, нарязана на малки кубчета
- 127 гр. (¾ чаена чаша) булгур
- 108 гр. (½ чаена чаша) олио
- 54 гр. (¼ чаена чаша) маслиново олио (зехтин)
- щипк сол
- 40 гр. (2 супени лъжици) захар
- ¼ чаена лъжица черен пипер
- 1 чаена лъжица канела
- 1 чаена чаша стафиди
- 1 супена лъжица ситно наразани стръкчета (листната част) резене
За тестото:
- 600 гр. (4 чаени чаши) брашно
- ½ чаена лъжица сол
- 2 чаена лъжица бакпулвер
- 54 гр. (¼ чаена чаша) олио
- 54 гр. (¼ чаена чаша) маслиново олио (зехтин)
- 312 мл. (1 ¼ чаени чаши) хладка вода
Начин на приготвяне:
Плънката трябва да се приготви 10-12 часа предварително, най-добре от вечерта на предния ден. Тиквата може да е нарязана на много малки кубчета или настъргана на едро ренде, както е при рецептата ми за Колокотес (by Eliza).
В голяма купа или друг подходящ съд смесете всички продукти за плънката, без стафидите и резенето. Разбъркайте да се смесят хубаво. Покрийте купата с памучна кърпа. Добре е да разбъркате сместя няколко пъти, преди да я оставите да пренощува. На другият ден, докато приготвяте тестото, разбърквайте плънката периодично.
Приготвяне на тестото:
Пресейте брашното в голяма купа. Смесете го със солта и бакпулвера. Направете кладенче в средата на брашнената смес. Сипете в него двата вида олио. С ръце загребвайте от брашното, пркарвайте го през мазнината и претърквайте между длани. Повторете процедурата докато мазнината се смеси еднородно с брашното и стане смес на трохи.
Направете кладенче. Сипете в него 1 чаена чаша от водата. Започнете да месите, като добавяте по малко от останалата вода, за да се получи меко и еластично тесто, което не лепи и се отделя от стените на купата. При мен тестото пое 1 ¼ чаени чаши хладка вода.
Оформете измесеното тесто на топка и го поставете в купата, в която сте замесвали. Не ръся с брашно, не го мажа с мазнина. Покрийте тестото с памучна кърпа и оставете да почива 30-40 минути на стайна температура.
Добавете в плънката стафидите и нарязаните на ситно стръкчета резене. Разбъркайте хубаво.
Оформяне на Колокотес:
Разделете тестото на 20 парчета. Оформете топчета. Наредете ги върху поръсена с брашно повърхност – може да ползвате поднос или тава. Покрийте ги с домакинска кърпа, за да не съхне тестото, докато оформяте Колокотес, една по една.
Тестото може да се разточва с точилка или да се разтегля с ръце, така както се прави дърпана баница. За всяка Колокопита, разточете (раздеглете) тестото до кръг с ∅ 20 см. В едната му половина насипете ¹⁄20 от плънката (приблизително 2-3 супени лъжици). Плънката не трябва да достига до периферията на разточеният кръг. Добре е да има поне 1.5 см. разстояние от края на тестото. Завийте плънката с останалата половина от тестото. Получава се полукръг. Притиснете с пръсти, там където се срещат двата края на тестото, за да залепнат един с друг.
Загънете краищатата на тестото нагоре към плънката. Получава се ръб, които се притиска по цялата дължина с върха на вилица или с пръст.
Оформените Колокотес се нареждат в тава застлана с хартия за печене. Пекат се в предварително затоплена не много силна фурна. Пека на 165˚С за около 40-45 минути. Харесвам ги когато коричката стане хрупкава.
Печенето в по-слаба фурна е наложително, защото тестото се разточва на тънко, а плънката има нужда да остане във фурната, за да може да омекне напълно тиквата. Тя омеква доста и от престоя си през ноща, но трябва да ú се даде достатъчно време във фурната.
Когато се изпекът се оставят в тавата да се охладят леко и след това се прехвърлят в подходящ за сервиране или съхранение съд. Консумират се и топли и студени. Страхотни си остават и в следващите 2-3 дни, но само първият ден коричката им е божествено хрупкава, след това омеква.
ТУК може да видите всички снимки. Вижте и рецептата Колокотес (by Eliza), която е с по-различно тесто. Плънката е с по-малко количество булгур, тиквата е настъргана и е показан вариант който се оформя като вита баница.
Много са интересни, благодаря и за поясненията за резене:). Прекрасни са тези колокотес!
Здравей Мариа, аз съм Димитър-бях 6 години в кипър от начало кухнята им не ми допадаше,но в послдствие ми стана много вкусна.Мария,като се сетя за халумито и направо ми се иска да отида до кипър ,да си взема и да си го сложа на скарата.Оххххххх полях се….много ми харесва,преди да си тръгна от кипър,бях решил да науча- с точност как се прави.Но не можах…..Мария искам да те помоля,ако можеш да разбереш с точност как става-и да го публикуваш в сайта.ще съм ви благодарен,,,Митко.
Здравей, Димитре и добре дошъл!
Нормално е различната кухня да не бъде харесана от първа хапка – различните неща изискват малко време, за да се свикне с тях… Като цяло кухнята тук има доста общо и много различно с Българската…
За халумито! Наистина е голям разкош!
Приготвянето му не е сложно в домашни условия, на човек му трябва да види 1-2 пъти как се приготвя, и след това и сам може да си направи…
Макар, че то всичко е и до въпрос на вкус. Знаеш един твърди, че така е най-добро, друг държи, че по-неговият начин е още по-страхотно…
Преди години, докато свекър ми имаше животни съм се включвала да помагам за направата на халуми, и честно да си кажа съм си мислела да взема да приготвя халуми, за блога си с помощта на някоя баба или дядо от Кипър.
Сега като пишеш с тази молба да знаеш, че ще видя от къде да се сдобия с мляко и ще приготвя пост за халумито! 🙂
п.п. До колкото знам, го има и в България – в големите вериги супермаркети.
Поздрави!