В Кипър и Гърция наименованието Паксимадя (Παξιμάδια) обединява в едно сладки и солени печива от рода на сухарите. Италианците ги наричат Бишкоти (Biscotti), което означава „двойно печени“. Може да съдържат ядки, семена, сушени плодове и подправки или да са семпли като хляб. Определено има и разлики между Италианските бишкоти и тукашните паксимадя, но смятам, че те се обосновават на разликата в културата и специфичните вкусове, които всяка нация предпочита и ползва масово. Обикновено Паксимадя-та се консумират с кафе, чай или мляко, в което се потапят за кратко, за да омекнат. Наръсването на не сладките сухари с маслиново олио и риган (или друга подправка) също е честа практика за консумирането им. Може да се добавят към супи и всякакви салати. На децата им харесват да си ги хрупат и самостоятелно.
Дакос (ντάκος) или Такос (Τάκος) – изписва се и по двата начина, а първата буква се чува като съчетание между буквите „т“ и „д“, са вид паксимадя. За доста хора последните са известни от прословутата салата Критикос Такос (Κρητικό Τάκος).
Ечемичени Паксимадия (Παξιμάδια) и Дакос (ντάκος)
- Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
- Вместо захар може да се ползва 1 супена лъжица мед, който се разтваря във водата предвидена за тестото.
- Към тестото може да се добави от ¾ чаена чаша (200 мл.) до 1 ½ чаена чаша (375 мл.) маслиново олио. Повечето зехтин, ще направи Паксимадя-та по-крехки, по-пръхкави и ще трябва да се консумират за по-кратко време.
- За рецептата може да се ползва купешка мая или натурална закваска (квас). С натуралната закваска стават по-вкусни, по-здравословни и се запазват по-добре. 1 – 1 ½ чаена чаша (250 до 375 мл.) закваска ще е достатъчна. Трябва просто да премахнете маята от рецептата и да разтворите кваса във водата предвидена за рецептата.
- Рецептата е адаптирана от http://cretangastronomy.blogspot.com.
Необходими продукти:
- 4 чаени чаши (484 гр.) ечемичено брашно (Barley Flour)
- 2 чаени чаши (300 гр.) пълнозърнесто брашно (Wholemeal Flour)
- 3 чаени чаши (455 гр.) бяло брашно
- ¾ чаена чаша (200 мл.) маслиново олио (зехтин)
- 3 чаени чаши (750 мл.) топла вода
- 2 супени лъжици (20 гр.) суха мая или квас (вижте бележките по-горе)
- 1 равна супена лъжица (15 гр.) сол
- 1 равна супена лъжица (16 гр.) захар
Начин на приготвяне:
Маята и половината от захарта се разтварят в ½ чаена чаша от топлата вода. Добавят се няколко супени лъжици от брашното предвидено за рецептата. Трябва да се получи кашица. Съдът се покрива с домакинска кърпа и се оставя на топло за около 10 минути или докато маята шупне.
От бялото брашно се отделя 1 чаена чаша – ще го използваме за месене на тестото. Оставалото бяло брашно, другите два вида брашно, останалата захар и солта се смесват в голяма купа.
Прави се кладенец, в който се добавят останалата топла вода (2 ½ ч.ч.), маслиновото олио и втасалата мая. Забърква се тесто. Прехвърля върху домакински плот (наръсен със заделеното бяло брашно) и се меси с ръце, докато тестото поеме брашното.
Оформя се на топка и се поставя в дълбока купа (същата, в която е било замесено).
Купата се покрива с памучна кърпа и се оставя на топло докато тестото удвои обема си.
Втасалото тесто се премесва върху домакински плот (не се добавя брашно, не е нужно), колкото да излезе въздуха от втасването.
От това количество тесто съм оформила 7 бр. Дакос и 2 продълговати хляба, които след изпичане съм нарязала на парченца, за да станат на паксимадя (сухари).
За оформянето на Дакос (ντάκος) съм ползвала по 150 гр. от тестото .
Всяко парче тесто се оформя на фитил с дължина 22 см. Завива се като геврече. Единият край на фитила застъпва другият (вижте снимките). Повърхността се притиска леко с длани. По същия начин се оформят и останалите парчета тесто (общо 7) и се нареждат на разстояние в тави застлани с хартия за печене.
Тесто, което остана разделих на 2 еднакви части и от всяка оформих фитил с дължина 33 см. Ползвала съм 2 големи тави (като тези от фурната), в които се побра всичко. По повърхността на хляба се правят не дълбоки разрези, така сякаш се опитвате да го нарежете на филии, но без да го правите в действителност. Върху всеки Дакос се прави разрез (не дълбок), който обхваща цялата му окръжност – така сякаш се готвите да го разрежете на две равни части хоризонтално. За разрезите се ползва много остър нож с тънко острие, резец или бръснарско ножче. След като всички разрези са направени, тавите с печивата се оставят се на топло докато тестото втаса.
Пекла съм двете тави заедно във фурна затоплена на 200ºС, работеща с горещ въздух (вентилатор). Печенето така отнема около 50 минути. Ако печете тавите една по една, фурната се затопля на 180°С и печенето продължава около 1 час.
Когато се извадят от фурната се оставят на старана (както са си в тавите), за да се охладят. Не е нужно да изстиват напълно, но за да може да ги разрежете, не трябва да парят. Всеки Дакус (ντάκος) се разрязва на половина (хоризонтално), по предварителните разрези. Двата продълговати хляба също се разрязват по предварителните разрези или на парчета с дебелина около 2.5 – 3 см. – така се оформят Паксимадя.
Нареждат се в тавите с нарязаната страна нагоре и се изсушават на слаба фурна (100°С). Аз съм ползвала горещ въздух за целта (без да са включени реотаните) и фурната ми беше нагласена на 120°С. Сушенето ми отне около 2 часа. На всеки 20-30 минути трябва да се обръщат. Когато изстинат се слагат в кутия с капак или пликове с цип. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.
Марийче,
чувала съм за тези ечемичени сухари, но не знаех как точно се правят.Знам, че те са основната съставка на небезизвестната салата Критикос Такос.Благодаря за рецептата.
Поздрави !
Поздрав най-сърдечен и от мен за теб, Елена!
Обожавам го. Леко намокрен с водичка, зехтин, нарязан домат и мизитра критикЯ. Благодарско за рецептата, 🙂
Дидеееее… 😉
Преди време търсех рецепта за Дакос, заинтриувана от една книга „Диетата на остров Крит“. Така попаднах на Вашия блог, но за съжаление само се споменаваше думата паксимадя и дакос. Знаех си обаче, че един ден ще публикувате и рецепта за истински Дакос! Всичко, което съм павила по Ваша рецепта е ставало мново вкусно, ще пробвам да направя и Дакос.
Ще се радвам да ги опитате, Десислава!
Да ви е сладко!!!
Най-после! Дочаках се 🙂 Благодаря за рецептата.
😉