Мосфило (μόσφιλο) е диворастящ плод, от който по това време на годината се приготвя страхотен, много ароматен мармалад (желе). Харесва на всички ни, но е особено любим за моя син и съпруга ми. Днес ще споделя с вас как го приготвям аз. Както ще видите по-долу технологията на приготвяне е тази по която се прави т.нар. желе, но тук всички го наричат „мармамад“, затова и аз не промених името. Смятам, че читателите ми живеещи в Кипър ще се възползват от рецептата, а за всички останали поста ще е по-скоро информативен, затова ще опиша малко по-подробно какво представлява мосфилото. Надявам се да ви е интересно!
На мен ми прилича на миниатюрна ябълка. Когато е добре узряло е с наситено жълт цвят – такова трябва да е за да се получи хубав, ароматен мармалад. На долния колаж се виждат добре узрели жълти плодове, както и не съвсем узрели (снимката с повечето в шепата ми). Вижда се също, че жълтите плодове са по-едри. Така е, защото дървото от което са набрани е върху земя, която се напоява редовно заради други посеви. Плода сам за себе си не се консумира, прекалено е малък, а в сърцевината му има 4 едри ядки, който заемат половината от от обема му.
Ще опитам да опиша плода опитвайки го… Затварям очи и се оставям на усещането на вкусовите си рецептори. Усещам леката му стипчивост и консистенция, която ми напомнят на дюля. Вкусът, по-скоро ароматът който остава в устата ми е някаква омайна смесица, букет от аромати, който ме кара да се сещам за дюли, ароматни диви ябълки и круши!
В нашия регион се среща често, обикновено дърветата растат край пътя или по синорите на обработваната земя. През пролетта цъфтят с красиви бели цветове, който миришат неприятно, но явно с това привличат доста пчели и др. насекоми. Когато дървото се намира в близост до обработваема земя, плодовете стават по-едри и сочни, заради напояването, но това не ги прави по-ароматни от по-дребните плодове.
Бележка от 27/10/2013 г. Благодарение на читател на блога ми – SSS (писал в коментарите под този пост) се разбра, че този плод или т.н. Мосфило (μόσφιλο), всъщност е вид глог. Много съм благодарна за това! През ум не ми беше минавало, че е възможно да е глог, най-вече заради жълтия цвят на плодовете, но когато SSS го спомена нямаше как да не забележа че дървото, листата, формата на плодовете (всичко освен цвета на плода) е като на глог.
Мармалад от Мосфило (μόσφιλο) или желе от плодове на глог
- Количеството (теглото) на плодовете от глог, което ще бъде ползвано не е от значение, защото се замерва полученият от варенето им сок.
- За да стане хубаво ароматно желе е важно плодовете от глог да са добре узрели и да се обработят докато са прясно набрани.
Необходими продукти:
- 4 литра сок от сварени плодове от глог
- 3.500 гр. захар клонче
- клонче индрише (fragrant geranium)
- 3 ½ чаена лъжица лимонена киселина (лимонтозу)
Начин на приготвяне:
Плодовете се измиват добре под течаща студена вода. Поставят се в голяма купа или друг подходящ съд и се заливат със студена вода. Оставят се да постоят около час. За това време, ако в тях е имало червейчета ще излязат на повърхността на водата. Оберете ги с лъжица, хвърлете водата и изплакнете плодовете с чиста, студена вода.
Прехвърлете ги в голяма тенджера. Мосфилата (плодовете от глог) трябва да заемат половината от обема и. Напълнете тенджерата до горе със студена вода и я сложете на котлона. Когато заври, регулирайте огъня, така че водата ври много силно и варете около час – час и половина или докато плодовете омекнат. Тенджерата се сваля от огъня и когато се охлади леко (за да не се опарите), плодовете се прехвърлят в гевгир, за да се отцедят от сока. След това сока се замерва и се прецежда през ситно сито.
Обикновено желето се приготвя от равни количества сок и захар, аз предпочитам леко да намаля захарта да не е точно 1:1. В случая съм получила 4 л. сок и към него съм добавила 3.5 кг. захар. Отцеденият и прецеден сок се смесва със захарта в дълбока тенджера, добре е нивото на сместа да достига на не повече от половината тенджера, защото при разбъркването, този мармалад се пени доста, а в края на варенето кипи. Така че, ако тенджерата ви е дълбока, няма да имате проблеми свързани с това. Сложете на котлона и разбърквайте докато захарта се разтопи. Когато заври, регулирайте огъня така, че да не пръска, но да е умерено силен.
Вари се около час и половина или докато достигне желаната гъстота. Бърка се от време на време, по-често към края на варенето, като това става внимателно, защото при разбъркването се пени. Готовността може да се провери с капка от мармалада, която се капва върху порцеланова чинийка. Може да го направите с гъстота на мед до гъстота мармалад. Понякога го оставям да престои до другия ден, за да стегне и видя каква е гъстотата му, когато е изстинал напълно, защото при този мармалад проверката с капка не ме ориентира добре за гъстотата му.
Ако преценя, че няма нужда от варене, затоплям мармалада с разбъркване, за да мога да добавя лимонена киселина и да го затворя в буркани докато е горещ, за да не го стерилизирам. Лимонената киселина се добавя в последните няколко минути от варенето. Мармалада се насипва горещ в чисти, сухи буркани. Захлупват се и се обръщат върху капачките, където остават докато изстинат.
Местите хора твърдят, че за да стане като гъст и с консистенция която да се реже с нож (като желиран десерт) мармалада не трябва се възварява два пъти, а в края на варенето се добавя прясно изцеден лимонов сок, вместо лимонтозу. Да ви е сладко! ТУК може да видите всички снимки.
Based on 4 Review(s)
Прилича ми на жълта мушмула
Сега като казваш, Таня си давам сметка, че наистина има и нещо което те кара да правиш асоциация с мушмули (ах, обожавам ги, ама тук не се намират лесно)!
По-конкретно ядката им е подобна на мушмулите, но иначе е нещо много различно…
Листата и плодовете приличат на глог.
Вярно!!! Много прилича на глог, сомо дето плодовете на стават червен, както е характелно за глога.
Незнам! Може би е някаква негова разновидност със жълти плодове!
Със сигурност е глог, негова разновидност с жълт плодове, но за да ме по сигурни, кажете, дали растението има шипове (нещо като израстъци от самите клони, а не на пример като бодлите на шипките)? Ако наистина се окаже вид глог, то не само че желето е вкусно, но и лечебно, за профилактика и лечение на сърдечно-съдови проблеми.
sss
аз вече съм на пълно убедена, че това е разновидност на глог и то благодарение на вас.
Просто заради жълтия цвят на плодовете никога не съм се сещала за тази прилика и съответно не съм се замисляла много по-въпроса в тази насока.
Абсолютно отговаря на описанието на глога, има си шипове, листа са с такава форма, цветовете… само плода е с жълт цвят, но както прочетох в интернет се среща и черен глог, така че със сигурност е глог.
Благодарение на вас го разбрах, и понеже знам за лечебните свойства на глога, вече с удоволствие ще се възползвам от факта, че през цялото време е бил под носа ми! 🙂
Радвам се, че успяхме да го идентивицираме един вид! Благодаря и аз за идеята, никога не ми е хрумвало, че може да се прави желе от глога и смятам да се възползвам следващата година!
Да!!!
Чудесно е, че стана кристално ясно за какво става въпрос. И както се вижда и ти и аз сме готови да се възползваме от това! 🙂
Предполагам, че поста ми вече ще е от полза и за читателите ми от България и на всякъде където има глог!
Поздрави!
Да, определено ще е от полза! Блога ти наистина е чудесен! Поздравления!
Коментирахме с един мой приятел, точно това желе и той ми каза нещо което ме изненада. В Гърция опитал желе от картофени обелки, което било ароматно, но много кисело. Ако сте чували за това ви моля да споделите!
Аз живея в Кипър, не в Гърция.
Вярно е че, езика, културата и храната имат много общо но са и много различни.
Има неща които се правя (храна, обичаи) и в Гърция и в Кипър и такива за които е възможно кипърците (или съответно гърците), не са и чували дори.
Не съм чувала за подобно желе и нямам идея как би могло да се приготвя, но принципно сладко (мармалади и т.н.) може да се приготвят от всякакви плодове, зеленчуци, ядливи цветя и др. подобни.
Радвам се, че блогът ми ви харесва!
Благодаря за коментара!
Здравейте Мария.Искам да попитам кога се прибавя индришето?
Здравейте, Янка!
Прибавям го към края на варенето за 15-20 минути. Ако не съм сигурна в гъстотата и остане да престои 1 нощ, изваждам индришето на следващият ден, преди да възваря повторно желето.