Защо се нарича Кубинска ли? Нямам никаква идея!!! Тази рецепта е от тефтерите на мама и е много харесвана у дома! Различното при тази баклава е това, че плънката не е просто от ядки, а е с тесто. Така на практика се получава нещо като сиропиран сладкиш с орехи между кори за баклава. Много е вкусна и въпреки че е порядъчно сладка, сладостта на тази баклава е някак по-лека от по-класическите и вариации.
Кубинска Баклава
- Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
- Запечете предварително орехите във сух тиган или във фурната (за около 10 мин. на 170˚С). Така плънката става по-ароматна и по-вкусна.
- Вместо масло за наръсване на корите може да се ползва смес (1:1) от масло и олио.
- Вместо ванилова шушулка за сиропа, може да ползвате друг аромат според предпочитаният си. На пример: 1 пръчка канела, 2 зрънца карамфил (подправка), кората на 1 портокал и (или) кората на 1 лимон, сок от ½ лимон. Ако ползвате екстракт от ванилия или синтетична ванилия ги прибавете веднага щом свалите сиропа от котлона.
- Ползвала съм правоъгълна тава с размери 36 х 23 см.
Необходими продукти:
- 1 пакет (от 500 гр.) кори за баклава
- 150 гр. масло, разтопено
За плънката:
- 1 чаена чаша (220 гр.) захар
- 4 жълтъка, 65 гр.
- 4 белтъка, 130 гр.
- 1 цяло яйце, 59 гр.
- настърганата кора на 1 лимон
- ½ чаена лъжица екстракт от ванилия
- 2 чаени лъжици бакпулвер
- 1 чаена чаша (155 гр.) брашно
- 1 чаена чаша (120 гр.) смлени орехи
За сиропа:
- 4 чаени чаши (1 л.) вода
- 3 ½ чаени чаши (790 гр.) захар
- 1 шушулка ванилия, ползвайте такава, на която сте изстъргали зрънцата за приготвянето на друг десерт
Начин на приготвяне:
Корите за баклавата трябва да се начупят. Ако са много пресни и не могат да се чупят, ще трябва да ги накъсате или нарежете с нож, след което да ги размесите с ръце (да ги разхвърлите леко) така, че пластовете на нарязаните парчета да се отделят един от друг. Другият вариант е да ги оставите корите за няколко часа на стайна температура, така ще изсъхнат и ще станат чупливи.
Белтъците се разбиват на твърд сняг с част от захарта. В голяма купа се смесват жълтъците, цялото яйце и останалата захар. Разбиват се докато побелеят, увеличат обема си и се получи пухкав крем. Последователно се добавят настърганата лимонова кора, ванилията и брашното смесено с бакпулвера. Разбърква се докато се получи хомогенно тесто. Миксера се спира и към сместта се прибавят разбитите на сняг белтъци. Бърка се внимателно с дървена лъжица или шпатула. Последно се добавят смлените орехи и сместа се разбърква докато се смесят хомогенно. Дъното и стените на тавата, в която ще се приготвя баклавата се намазват обилно с разтопеното масло. На дъното на тавата се насипва пласт от натрошените (нарязаните) кори. Поръсват се с разтопено масло. Процедурата се повтаря докато половината от корите свършат. Върху тях с лъжица се насипва плънката и внимателно се заглажда. Покрива се с втората част от корите, като помежду им се наръсва с масло.
Пече се в предварително затоплена на 190˚С фурна, с включен горен и доен реотан. След около 5-10 мин. или когато започне да се зачервява, фурната се намаля на 175˚С и баклавата се допича. Готовността се проверява с дървен шиш: когато се забучи в печивото и се извади от него, трябва да излиза сух, без полепнало тесто. Охлажда се напълно, след което се нарязва на порции с размер и форма според предпочитанията и се залива с горещ сироп. Сиропа се вари на умерен огън, за 10 минути след момента на завиране.
След сиропирането баклавата се охлажда на стайна температура и тавата може да се покрие с прозрачно домакинско фолио, за да се запази свежа. Ако времето не е горещо може да остане на стайна температура поне 4-5 дни иначе, но в горещините е по-добре да се държи в хладилник. Преди да се консумира трябва да престои 24 часа, за да поеме сиропа. След това може да я нападате 🙂
ТУК може да видите всички снимки.






Мария, тази баклава съм я опитвала и знам, че е разкошна. Рецептата по, която я правих е твоя, но я взех от Гответе с мен. Пак ме подсещаш да я направя, благодаря ти!
Поздрави и хубава седмица!
Ели чудна става – нали?!
Хубава седмица и на теб!
Привет!Наистина тази баклава е друг вид сладкиш и е чудесна!
Преди около двадесет години в едно готварско предаване бяха поканили кубинската посланичка или може би съпруга на посланик . Тя направи този сладкиш , аз си записах рецептата и накрая каза – нека да го наречем кубинска баклава.
Ето, че научихме от къде е дошло името! 🙂
Възможно е наименованието на тази баклава да се е появило по подобен начин, но едва ли е било по време на въпросното предаване, защото майка ми я прави поне от 30- тина години! 😉
Честита Коледа и весело посрещане на останалите празници!!!
Страхотна рецепта! Подсещаш ме да отваря и аз готварските тефтери на моята майка. Тази баклава пък в нейния тефтер фигурира като „Арабска баклава“, което е абсурд, по-скоро ще да е кубинска :).
Дали носи името „Арабска“ или „Кубинска“ няма значение! 🙂
Важното е, че е една вкусна рецепта от „онова време“ (когато нямаше кой знае какво разнообразие) и продължава да се услажда на хората след толкова години и при такова разнообразие от продукти и десерти в днешно време!
Слънчеви поздрави от Кипър!