Разнообразието от рецепти за сиропирани десерти е доста голямо. Не е рядкост едни и същи печива да са познато под различни наименования в различните региони или държави. Сигурно затова в Интернет не открих много за този десерт, но „Кадънски пъп“ е наименованието под което той е познат за мен. Представлява сиропиран десерт, приготвен от вкусно тесто с мая, което съдържа прясно мляко, яйца, малко захар и брашно. Плънката е от орехи и масло, а сиропа ухае на канела. Крайният резултат е много вкусен!!! Имам рецептата от майката на своята братовчедка Анна Бундова – у тях го опитах за първи път и толкова ми хареса, че веднага поисках да знам как се прави. Леля Васка ми даде рецептата и така започнахме да го приготвяме и у нас.
Както сигурно ще забележете рецептата по-долу се различава от тази в тетрадката (снимката горе). Намалила съм дозата и съм уточнила рецептата. Главната причина за това да намаля дозата е трудното съхранение на десерта при климатичните условия в Кипър. Помня, че в България си стоеше на стайна температура по цяла седмица и си беше разкошен от първият до последният ден. Тук при нас съхранението на стайна температура е почти невъзможно освен ако не се случи да е истински хладно през зимата. Пробвала съм да го държа в хладилник (в добре затворен съд), но това променя вкуса на десерта и го прави сух. Затова гледам да го приготвям когато посрещам повечко гости. Винаги много се харесва и свършва бързо, докато си е прясно приготвен и така не ми се налага да го съхранявам.
Кадънски пъп
- За замерването на продуктите съм ползвала мерителна лъжица и мерителна чаша, която съм пълнила до там където е обозначено, че е 200 мл. За улеснение съм посочила и грамаж на продуктите.
- Тестото може да се замеси и с помощта на машина за хляб. На дъното в контейнера се слагат втасалата мая и разбитите със захарта яйца. Покриват се с брашното смесено със солта и машината се включва на програма за замесване и втасване на тесто.
- Посочената по-долу доза се побира идеално в двете тави на фурната (за печенето става въпрос).
- От по-долу посочените продукти се получават 24 бр. от десерта.
Необходими продукти:
- ½ чаена чаша(100 мл.) топло прясно мляко
- ½ супена лъжица (5 гр.) суха мая
- 3 ½ супени лъжици (45 гр.) захар
- ¼ чаена лъжица сол
- 100 гр. яйца (2 бр.)
- 300 гр. брашно
- + брашно за разточване
За плънката:
- 45-50 гр. краве масло, меко или разтопено
- 100 гр. орехи, нарязани с нож
- канела (по желание)
За сиропа:
- 750 гр. захар
- 750 мл. вода
- 1 пръчка канела
Начин на приготвяне:
Маята и ½ супена лъжица от захарта се разтварят в топлото прясно мляко. Добавят се малко от предвиденото за рецептата брашно – трябва да се получи кашица. Купата се покрива с домакинска кърпа и се оставя на топло за около 10 минути или докато маята шупне.
Яйцата се разбиват с останалата захар и се добавят към втасалата мая. Брашното се смесва със солта и се добавя на няколко части към маята и яйцата. Замесва се меко тесто. Аз съм замесила тестото с помощта на миксер работещ с приставка за замесване на тесто.
Омесеното тесто се поставя в дълбок съд, покрива се с домакинска кърпа и се оставя на топло докато удвои обема си. Когато втаса се премесва върху домакински плот (колкото да излезе въздуха от втасването) и се разделя на 2 равни части.
Всяка част се разточва на кръг с диаметър 25-26 см. Намазва се с масло (меко или разтопено), ръси се с половината орехи. Може да поръсите и с малко канела, ако желаете. След това се завива на стегнато руло. По този начин се оформя и другото парче тесто.
Всяко от двете рула се нарязва на 12 парчета – общо 24. Всяко от отрязаните парчета (едно по едно) се обръща върху едната от отрязанаите страни, такаче другата да дойде отгоре, към вас (вижте снимката). Притиска се леко с пръсти или длан, за да се спити. Така се оформят и останалите парчета и се нарежда на растояние в тава застлана с хартия за печене.
Когато приключите с оформянето на тестото, тавите се покриват с домакински кърпи и се оставят на топло, докато тестото увеличи обема си. Пека и двете тави заедно, затова включвам фурната да работи само с горещ въздух (без реотани), нагласена на 200°С. Печенето ми отнема около 17-18 минути или докато повърхността на печивото се зачерви приятно. Ако фурната ви няма такава опция (вентилатор), а работи само с горен и долен реотан, ще трябва да я затоплите на 180°С.
Когато изстината на пълно се прехвърлят в тава, където се нареждат на един ред, плътно едно до друго. Това е важно, за да се сиропират хубаво. Приготвя се сироп: захарта, канелата и водата се смесват в подходящ съд и се слагат на умерен огън. Когато водата заври огънят се регулира и сиропа се оставя да ври тихо за 7-8 минути. Сваля се от огъня и с него се залива Кадънският пъп. Тавата се покрива с кърпа и остава така докато сиропа изстине.
Трябва да престои от 12 до 24 часа преди да се консумира. Съхранява се на стайна температура.
Сервира се с чаша вода. Абсолютна наслада за всички почитатели на сладкото! Ухае прекрасно на масло, канела, орехи – толкова е вкусно!!! Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.
Обожавам сиропирани десерти. За този не бях чувала, но изглежда така примамващо… За името… Много оригинално! 🙂
И друго – щом това е половин доза, представям си цялата… Явно някога домакините са се запасявали, за да е доволно цялото голямо семейство.
Поздрави, Миме! 🙂
Гери десерта е страхотен – спор няма!
Всеки, който обича сладко и сиропирани десерти ще му се наслади на 100%
Снимките в поста ми са сборни, т.е. правени са по различно време и на част от тях се вижда приготвянето на цяла доза, а на някои дори и по-голямо количество.
От половината доза стават 24 бр., което не е чак толкова много, то за по-малко не си заслужава да се цапа човек! 🙂
За съжаление при климата тук, не се съхранява така добре както БГ и това е единствената причина да не правя цяла или по-голяма доза, освен ако очаквам гости.
Поздрав най-сърдечен и от мен!
Strahotno izglezhdat! Kato gi vidyah, vednaga si spomnih za tozi pozabraven ot men desert ot detstvoto mi i mnogo priyatno se iznenadah :). Zadulzhitelno oshte tazi sedmitza shte gi prigotvja. Imam edin vupros – zashto orehite sa naryazani s nozh?
Posdravi!
Саша, ще се радвам да приготвиш десерта и когато го опиташ да се окаже точно същият от детството ти!
Орехите ги пежа с нож защото така ми харесва (остават по едри парченца и не са като брашно), ти ако решиш може да ги смелиш.
Поздрав най-сърдечен и от мен!
Oh, tolkova i se radvam na tazi retzepta :)!
Ех,и мен ме върна в детството и спомените за баба и дядо, и Васильовден… Нямаше Васильовден (дядо ми се казваше Васил) без баба да направи няколко големи тави „Блага баница“ ,защото така наричаше баба този прекрасен десерт,така го знаем и до днес у нас 🙂 Радост за всички и особено за нас ,малчуганите,които тайничко отивахме и похапвахме от благата баница преди вечерята,толкова примамлива беше 🙂 Благодаря ти!
Снежана, чудесно е, че рецептата ти е напомнила за хубави времена и прекрасни спомени! Поздрав най-сърдечен!
Много примамлив десерт! Съвсем скоро ще го пробвам! Отново разкошно предложение!
Ще се радвам да приготвиш и харесаш този десерт Нунче!
Поздрави!
пишеш толкова вкусно : )
толкова вкусно и подканващо : )
усмихвам се като чета рецептите ти.
и като чета ми се иска да сготвя нещо просто така, за да го дам на някого да си хапне и да бъде доволен и усмихнат и той.
така ми действат твоите рецепти и ти благодаря за емоцията.
а както и за доста неща, които съм научила от теб.
„пухкави и мекички“ – как да не му се прииска на човек веднага да направи от твоите бухти със сирене, например : )))
а сладкишите от тази рецепта ги направих днес и сега нетърпеливо си отмъкнах един (още не е попил съвсем добре сиропа, ама пак е много вкусен), и седнах да ти напиша няколко думи.
пак ще дойда при теб, да чета и да се заредя с усмивка, идея, нещо интересно и вкусно..
бъди здрава и щастлива, Мария!
Боряна, много ти благодаря за позитивното, усмихнато отношение към мен и това което правя тук!
🙂
Наистина се надявам да продължаваш да се отбиваш и намираш тук свойте любими рецепти!
Поздрав най-сърдечен!
И аз не съм го яла от детството ми, но не си спомням това име, друго май беше.
Миме, десерта е познат и с други имена или може би е по-точно да кажа, че има няколко десерта, като този дето много си приличат като рецепти ама имат различни имена – Саралия, Шекер пепе и т.н.
Ох, че апетитно!
Мисля, че „кадънски пъп“ е българският вариант на „ханъм гьобек“ – това е на турски (ханъма – омъжена туркиня, кадъна; гьобек – корем, пъп) и според мен тази вкусотия е най-известна под турското си име, аз поне за първи път я срещам в български превод. Правя уточнението за тези, които казват, че си спомнят сладкиша, но с друго име. Но както и да го наричаме, важното е, че е безкрайно вкусен! А твоите пъпчета, Мими, изглеждат приказно!
Мерси за инфото Мим!
Здравей , Мария! И мен върна в детството с този десерт. Баба ми му казваше цариградска баница, а когато бях студентка, майка ми ги приготвяше, изпичаше и ми ги пращаше в колет, аз да си сваря сиропа и да ги залея…
Много се радвам, че си „попътувала“ сред мили спомени!!!
Струва ми се, не съм се сетила да напиша, че може да се съхранят без сиропа и да се сиропират по-късно…
Ще проверя и ако съм го пропуснала непременно ще го вмъкна, много ти благодаря!
Поздрави!
Благодаря на Maria. Направих кадънски пъпчета за колегите на съпруга ми, които се събират на Коледен обяд, и съм сигурна че ще ги харесат. Трябваше да направя двойна доза, защото са доста хора. Тези пъпчета са чудесна рецепта за подобни случай- лесни, апетитни, красиви и всяко по две хапки.
Да им е сладко!!!
Радвам се, че рецептата така се е харесала от теб и благодаря че го сподели!!!