Гледах този сладкиш тук-там из нета и се облизвах пред екрана гадаейки за вкусът му, докато реших, че не е нужно да ходя до Франция, за да го опитаме!!! Докато подбирах рецепта, която да опитаме се оказа, че този десерт има доста вариации…
В предговора на една рецепта за клафути (Clafutis), която видях в Гръцкото издание на списанието realfood бе обяснено, че извесният Френски сладкиш е нещо между плодов кекс и печен крем. Названието му идвало от думата Clafir, която означава пълня – в случая, пълня тестото с череши. Въпросното кулинарно списание обяснява, че може да бъдат използвани и други плодове като ябълки, круши, сливи и др., но тогава сладкишът се наричал flaugnarde.
Вниманието ми бе привлечено от няколко рецепти различаващи се една от друга по съдържанието на продуктите. Част от тези рецепти са: тази от realfood, предложението на Йоана и това на Лулу – смятам да опитам всяка една от тях с времето… Първото ми Клафути, обаче не бе по нито една от горните 3 рецепти!!! На няколко пъти купувах череши, но се оказваше, че съм забравила да се снабдя с някой от другите продукти в рецептата (бях се спряла първоначално на рецептата на Йоана) и правенето на клафути бе отложено. А аз като ми влезе мухата в главата за приготвянето на нещо – мира нямам! Затова отново се снабдих с череши и реших, че ще го спретна в ресторанта… Още като пристигнах запретнах ръкави – ДА ама НЕ – бях забравила да взема от къщи овесените ядки… Казах си – сега или никога! Отворих компютъра и реших да намеря някоя рецепта, която да направя от продуктите, с които разполагам… И хоп, като по поръчка Танита току що бе правила клафути. Имах всички продукти за направата му по нейния начин! В следващият момент обаче разбрах, че черешките са безследно изчезнали т.е. са били излапани тайно и бързо от Рания и Фано дакато аз съм била пред компютъра …. Еееее….. ама идеше ми да се развикам, да се разплача направо – то да опитам клафути май щеше да ми е по-лесно да ида до Франция!!! Оказа се сложна задача този сладкиш :) Изпитах нещо средно между разочарование е яд! Ай стига бе – казах си обаче и забърках не една, а две дози тесто по рецептата на Танита! Като нямам череши имам други плодове – ягоди, манго, смокини… Така де! Като ще е гарга – да е рошава!
Реших да ползвам ягоди в комбинация с манго – хареса ми! Мангото не се се среща често в печени сладкиши – веднъж правих една тарта с манго – стана много хубава. Май до сега не съм срещала друга рецепта за печиво с манго… Трябва да ви кажа, че на практика това със мангото и ягодите не беше оценено по достоинство, защото тово със смокините го засенчи абсолютно. Нямам думи – направо си беше убийствено вкусно!!! Също така поради високите температури тук, предпочетохме сладкишя приятно истуден! Ето я сега и самата рецепта – посочените продукти са за двойна доза:
Необходими продукти:
6 яйца
150 гр. захар
1 ч.ч. брашно
щипка сол
3 ч.ч. (750 мл.) прясно мляко
80 гр. разтопено масло
2-3 ч.л. настъргана кора от лимон, лайм или потокал
2 ч.л. екстракт от ванилия или лимонова есенция
масло за намазване на тавичката (или купичките)
пудра захар за поръсване
177 гр. манго нарязано на кубчета
300 гр. ягоди
9-10 големи смокини
Начин на риготвяне:
Брашното се пресява в голяма купа и се обърква добре със солта и захарта. Прави се кладенче в сухата смес и в него се прибавят яйцата и по малко от прясното мляко. Бърка се докато се получи гладка каша и поеме всичкото прясно мляко. Добавят се ароматите – нъстърганата лимонова (лайм или портокалова) кора и ванлията (или друга есенция по желание). Накрая се налива малко по малко от разтопеното и охладено масло. Разърква се до получаване на гладка смес. Дъното и стените на купичките (или тавичката), в които ще се пече сладкиша се намазват с масло. Аз приготвих 8 купички със съвместимост 250 мл. На дъното им разпределих ягодите и мангото, след което залях плодовете със тестената смес.
Останалото тесто изсипах върху нарязаните на четвъртинки смокини в намазнена кръгла керамична форма.
Пече са в предварително затоплена фурната на 180˚С. Танита препоръчва сладкишът да се пече около 45-55 минути или дакато придобие златист загар. Аз време не засичах просто пекох докато ми се стори, че е готов. При печенето се надига доста, но след като се извади от фурната спада – това не бива да ви притеснява. От надуването на сладкиша при печенето, по стените на купичките се стече сок, който загоря. С така изцапани купички нямаше как да го сервирам в тях, затова го обърнах в чинийка. Гарнирах със сметана, ягодов сос и по една ягода! Ако при вас купичките не се оцапат така, може просто да поръсите клафутито с пудра захар, да го оставите да се охлади за 10 минути и да го сервирате.
Ако ще правите този сладкиш непременно го изпробвайте със смокини!
Ох, Мария, много се развеселих на перипетиите около направата на сладкиша и на малките разбойници отмъкнали черешите… 🙂 Ама ако не ги бяха отмъкнали, кой знае кога щеше да изпробваш варианта със смокини и да установиш, колко е вкусен. Всяко зло за добро, нали така?
Хубав ден и още весели и вкусни мигове!
Забравих да ти кажа, че при мен имаш награда! 🙂
Мария,
много красиво, лятно и свежо е при теб!
Чудесна идея в аромати, изпълнение и снимки.
Поздрав и усмивки, Диана
Лети, Диди
Благодаря ви!
И аз сега се усмихвам на случилото се обаче тогава изобщо не ми беше смешно :–)))
Иначе си права Лети, можеше изобщо да не изпробвам сладкиша със смокините, ако не бяха малките бандити 🙂 Идвам да си взема наградката!!!
Диди много се радвам на посещенията ти и на одобрението ти!
Хубава седмица момичета и синьо лято!
Мария, и на мен така ми изчезнаха едни сливи 🙂
А това със смокините наистина ще е убийствено!
Обичам и манго:)
Поздрави и прекрасно лято!
Дани, здравей!
Благодаря ти!!!
Пращам ти най слънчевите си усмивки и те прегръщам!
Мими, и аз се развеселих докато четях поста ти 🙂 При мен често се случва да липсва нещо или да "изчезне" 😀
Сърдечни поздрави с пожелание за спорни и много усмихнати дни 🙂
Целувки за Рания и Фино 🙂
Тони, здравей!
Хубаво е, че съм те усмихнала и аз сега се усмихвам на случката, ама в момента й изобщо не ми беше весело :–)
Какво да се прави, знаеш децата са си деца…
Поздравявам ви всички и ви желая весело изкарване на оставащите ваканционни летни дни, нека са изпълнени със смях, веселие и приключения!
До скоро, Тони :-*
Замисли ме, Мария, дали да не спретна днес-утре нещо такова.. е, за кое ли по-напред и с налазилия ме здраво мързел?! Но да си кажа аз: ако ми предложиш от сладкишите, веднага ще избера този със смокини.. ауу, как ги обичам!
Поздрави сърдечни, изкусителко и пожелания за прекрасен уикенд :-))
Здравей Дими,
Радвам се, че ти е допаднала идеята със смокините – заслужаваше си потенето в кухнята! 🙂
И аз съм в покои по отношение на готвенето – в момента в кухнята по време на готвене става като сауна и аз съм я предостъпила на съпруга ми, чийто праг на чувствителност към топлината е по-висок от моя…
Обичам топлината и лятото но от края на Юни до към 20 Август и на мен ми идва в повече…
Ще се радвам ако приготвиш десерта и се хареса и у вас!
Хубави почивни дни от мен – а аз отивам да работя!
🙂
Честит имен ден, Мария!
Нека Богородица закриля теб и твоето семейство!
Желая ти много здраве и благоденствие!
Сладкишът със смокини е станал много хубав!
Сигурно е много ароматен!
Честит Празник!
Русанка, благодаря ти от сърце!
Зарадва ме и ме трагна, че си се сетила за мен!
Иначе и двете сладкишчета си ги биваше, но смокиновото като че ли взе надмощие :–)
Всичко най-добро на теб и семейството ти!