В блога ми вече сте виждали приготвянето на прозими (προζύμι) или натурална закваска (квас) със вода и ечемичено брашно. Днешната рецепта се приготвя поподобен начин, просто вместо обикновена вода се ползва вода, в която са били накиснати клонки босилек и обелките на 1 зелена ябълка. 

Дива мая (квас) с босилек и зелена ябълка

• За приготвянето на дива мая (закваска, квас) е най-добре да се ползва, ечемично (Barley flour), пълнозърнесто брашно (Wholemeal Flour) или ръжено. 
• Съда, в който ще се приготвя закваската не трябва да е метален. Най-добре е да се ползва стъклен буркан с вместимост 1.5 – 2 литра, защото по време на ферментация закваската увеличава обема си.
• За разбъркване се ползва дървена или пластмасова лъжица.
• Вместо босилек и обелки на ябълка, може да се ползват шепа зърна от грозде или стафиди – стафидите е добре да се разрежат на половина. Когато се ползват стафиди е добре водата да е хладка. Отлежаването им във водата продължава до 3 дни. 
• Употреба: 1 чаена чаша (250 мл.) квас е достатъчен за тесто с брашно от 500 до 800 гр. 

Необходими продукти:

• 1 зелена ябълка
• 4-5 клонки пресен босилек
• 150 мл. вода (предварително преварена и напълно охладена)
• брашно (ползвала съм пълнозърнесто брашно (Wholemeal Flour)
• 1 щипка захар
• 1 щипка сол 

Начин на приготвяне:

Ден първи: Всичко, което ще ви бъде нужно на този етап е стъклен буркан, няколко клонки босилек и вода.

Зелената ябълка се измива и подсушава. Разрязва се на 4 парчета, които се почистват от кожата и семенната част. Ябълката може да си я хапнете. Всички обелки, заедно с клонките босилек (предварително измити) се слагат в буркана. Заливат се 200 мл. вода (предварително изварена и напълно охладена). Буркана не се захлупва, но може да се покрие с памучна кърпа, за да бъде предпазена сместа в него от насекоми. Оставя се на стайна температура за 5-6 часа.

След това ще ви бъдат нужни брашно, щипка сол и щипка захар.

Водата, в която са киснали обелките от ябълката и босилека се прецежда и се прехвърля в буркан или друг съд подходящ за приготвянето на закваската (вижте съветите по-горе). Добавят се солта, захарта и брашно колкото е необходимо да се получи кашица.

Разбърква се с дървена лъжица. След това буркана се покрива с памучна кърпа и се оставя на топло до следващият ден. 

Ден втори: закваската изглежда така както се вижда на следващият колаж. 

В продължение на 6-7 дни закваската всекидневно трябва да се подхранва с 1 супена лъжица (пълна с връх) брашно и 1 супена лъжица вода (предварително изварена и охладена). След като се разбърка хубаво, буркана се покрива с кърпа и остава на стайна температура до следващият ден. 

Ден трети: закваската изглежда така както се вижда на следващият колаж.

Добавят се брашното и водата, разбъркват се, след което буркана се покрива с кърпа и остава така до следващият ден. 

Ден четвърти: закваската изглежда така както се вижда на следващият колаж.

Добавят се брашното и водата, разбъркват се, след което буркана се покрива с кърпа и остава така до следващият ден. 

Ден пети: При мен на петият ден закваската изглеждаше така както се вижда на следващият колаж – тестото се беше утаило на дъното на повърхността се беше отделила течността. Не трябва да е така, но квасът не се е развалил. Това може да се получи когато сместа е не достатъчно гъста. 

Всичко, което трябва да направите ако нещо подобно се случи и при вас е да добавите брашното, да пропуснете водата и да разбъркате.

Ден шести: квасът изглежда така

Ден седми: закваската изглежда така. 

Ако желаете може да ползвате дивата мая през този ден, но в такъв случай ще трябва да направите подхранването с по-голямо количество брашно и вода, за да остане квас за съхранение. Трябва да се има предвид това, че количеството на брашното и водата, които могат да бъдат добавени не трябва да надвишават половината от теглото на кваса. Т.е. примерно ако той тежи 200 гр., може да добавите най-много 100 гр. брашно и 100 гр. вода. След като водата и брашното се смесят с кваса, буркана се покрива с чиста кърпа и се оставя на топло за около 30 минути или докато закваската шупне. Отделя се нужното количеството квас, а буркана с останалата закваска се затваря с капачката и се прибера в хладилник.

Подхранване на дивата мая: Трябва да я подхранвате поне 1 път на 6-7 дни и при всяка употреба, независимо то седмичното подхранване.  Ако кваса не се ползва често, за да го поддържате жив, трябва да го подхранвате поне веднъж седмично с по 1 до 2 супени лъжици вода и брашно. Помнете, че подхранването става с равни части вода и брашно, като количеството им не трябва да надвишава половината от теглото на кваса в буркана.

Ето как става самото подхранване: Буркана се изважда от хладилника, сместа в него се разбърква с дървена лъжица или шпатула. Покрива се с чиста кърпа и се оставя на стайна температура за около 30 минути. За това време закваската ще шупне.

Добавят се желаните количества брашно и вода – ако смятате да ползвате закваската добавете 1 чаена чаша брашно и 1 чаена чаша вода, ако само я захранвате по 1 супена лъжица вода и брашно. Разбърква се. Покрива се с чиста кърпа и се оставя на стайна температура за няколко часа (30 минути са достатъчни когато е топло). Когато закваската шупне може да заделите част от нея за приготвяне на печиво, ако ли не просто захлупете буркана с капачката и го приберете в хладилника.

Ако спешно се нуждаете от по-голямо количество квас (примерно по празници като Великден и Коледа, когато се приготвят повече печива) може да направите следното: Кваса се прехвърля в голяма купа и се тегли – при мен в случая е 908 гр. Може да добавите вода и брашно до половината от теглото му, т.е. 454 гр. хладка вода и 454 гр. брашно. Залива се с вода и се разбърква докато се разтвори в нея. След това се добавя брашното. Разбърква се до хомогенност.

Купата се покрива с прозрачно домакинско фолио и се оставя на топло докато тестото в нея удвои обема си.

Заделя се нужното количество квас, а към останалото може да се добави още малко брашно, така че да се сгъсти още малко – някои хора предпочитат закваската им да е с с по гъста консистенция. В такъв случай съхранението и става в съд пластмасов контейнер който се затваря добре или стъклен буркан), чийто стени се намазват с маслиново олио (зехтин). Повърхността на закваската също се маже със зехтин. Този начин на съхранение, като че ли е предпочитан в Кипър, но на мен ми харесва да е по-рядка (с гъстота на боза) и да я съхранявам в буркан.

ТУК може да видите всички снимки.