Обичам мирзимата на сакъз – тя извиква в съзнанието ми картини за гора, с големи дървете, в чийто сянка е изпълнено с папрат и мъх…
Mastic (мастикова смола или сакъз) – μαστίχα. Тук се продава на зрънца или на прах в малки 10 гр. шишенца. Намира се на щандовете със подправки или на тези където са продуктите нужни за приготвянето на десерти и печива. Тук може да видите различни вариации на опаковки макар, че са доста големи като количество – в магазините са в малки опаковки. За съжаление не съм срещала екстракта от сакъз – това ще е доста удобно за ползване и съхранение. Обикновенно си купувам сакъз на прах, че е по-лесен за употреба, но и това има своите недостатъци. След като се отвори шишенцето след време не мирише така както в началото – сякаш изветрява. Когато е на зрънца може да се съхранява по-дълго без да губи качествата си. Когато е прясно стрита разкрива прекрасният си аромат с пълна сила. От друга страна обаче, не е лесно да се счука, на прах така както е купената, а и нужно да имате отделно гаванче за нея – аз за сега нямат такова, така че по-често купувам на прах. Добре че разфасовките са малки и така може да се изразходи бъзо, без да залежава.
Рецептата е на Стельос Парлярос. Не съм много сигурна от къде точно съм я видяла и записала – по всяка вероятност от телевизионното му предаване…
Необходими продукти:
125 гр. масло
160 гр. кафява захар „Демерара”
250 гр. брашно
1 яйце
4 капки екстракт или ¼ ч.л. Mastic–μαστίχα-мастикова смола (сакъз)
Начин на приготвяне:
Маслото се разбива със захарта. Добавят се мастиковата смола, яйцето и брашното.
От тук нататък с полученото тесто може да се оформят бисквитките по няколко начина: Стелиос Парлиарос го разточва и го слага в хладилника за 1-2 часа. Когато тестото стегне от него изрязва кръгчета или четириъгълничета. Аз реших да направя от всичко по малко… и нали не съм от най търпеливите и вечно бързам… нов модел измайсторих! Като гъбки пачи крак са – поне на мен на такива ми приличат 🙂
1. От половината тесто: Тестото се оформя на руло с помоща на прозрачо домакинско фолио или пекарска хартия. Слага се в хладилника за 1-2 часа. Аз го сложих директно в камерата на хладилника за половин-един час. След като тестото (рулото) се втвърди се нарязва на кръгчета. Нареждата се в тава с незалепващо покритие или тава покрита с пекарска хартия.
2. От останалото тестото: Разточих го между два листа пекарска хартия и го прибрах в хладилника да се втвърди. След като нарязах рулото на шайби, извадих от хладилника и това (разточеното тесто) и го нарязах на ромбчета. Тестото обаче не беше схванало достатъчно – тестото оформено като руло, беше стояло в камерата, а това в хладилника за същото време. Поради това при отделянето му от пекарската хартия, част от ромбчетата загубиха формата си, понеже лепнеха по хартията.
По тази причина се появи и третият вид – тези дето ми приличат на гъби пачи крак 🙂 Събрах тестото и от него оформих малки топчета. Няколко от тях разпитих в тавата с помоща на дъното на една чаша – така се получаваха подобно на сладките които направих от оформеното като руло тесто. Тогава ми прозря идеята да използвам една малка чашка с набраздено дъно. Хареса ми как се получи интересно беше. Периодично потапях дъното на чашкато в брашно, а да не залепва тестото по него. Не знаех дали тази им формата няма да се развали при печенето… но опитах…
… и се получи! Станаха 25 бисквитки от рулото и още към 30 от останалото тесто – но зависи и колко големи ще ги направите. Пекох всички тави на веднъж във фурна със завихряне на въздуха на 190°С за около 20-тина минути.
Ето ги симпатични, уханни, наредени в панерчето…
Каквото съм изпробвала по рецепта на Стелиос Парлиарос винаги е било страхотно!!! Опитайте ги и вие!
Eй Мария,
много готини тия сладки. Тази мастикова смола дали си я виждала в БГ? И къде мога да я открия. Стана ми любопитно да ги пробвам.
Приятни и хубави почивни дни ти желая
Здравей, Диди!
Ти живееш в голям град в БГ и може и да откриеш тази смола в оригинал в специализираните магазини за подправки. Ако ли пък не, неин аналог е смолата (сакъз), позната и като медицинска дъвка. Едно време си я купувахме от аптеките. Сега не знам как точно стоят нещата, аз не ходя често в БГ, а при редките си (обикновенно краткосрочни) посещения не ми се е налагало да приготвя каквото и да е било в кухнята… от там и не знам много за продуктите, разпространени в БГ към момента. Ако кликнеш на линковете в поста ще можеш да видиш как изглежда тукашната мастикова смола – тя е светла и прозрачна на цвят с лек кехлибарен оттенък, докато тази в БГ е по-тъмна и миризмата е малко по различна, но това е от разликата на дървото от което се добива. Тук в Кипър (а знам че и в Гърция), мастиковата смола е много разпространена и се ползва в страшно много печива, хлябове, сладкиши, кифлички и др. Просто аз не успявам да публикувам всичко, което правя, а и като обикалям из блоговете все се подмамвам от нещо, приготвям го и успявам да го пусна в блага, а тукашните рецепти остават на задан план, че искат повече писане (трябва да ги преведа и напиша. Миналата година правих и едни много хубави козунаци с мъстикова смола и тази година пак ще ги направя 🙂
Ако не успееш да намериш в БГ, а искаш да опиташ тази мастикова смола (защото тази, както казах е малко по-различна), нямам нищо против да ти изпратя от нея просто ми напиши адреса си и ми го прати по e-mail: [email protected]
Хубави почивни дни и на теб – за мен не са почивни но се надявам да са хубави 🙂
Мими, много са красиви! Колко различни форми си им придала 🙂
Ще натоваря някой познат, който ходи до Гърция да ми търси такова нещо. Със сигурност ще е интересно да се опита.
Поздрави и приятен ден 🙂
Ели може да опиташ със смолата (сакъз) от аптеките!
Малко по-различна е от тази тек (от друг вид дърво се добива), но пак мирише на смола, на гора…
Поздрави и от мен!