На пръв поглед (гледайки снимките на тази супа) сигурно ще си помислите „Какво пък?! Супа леща, като супа леща!“ На външен вид може да прилича на всяка друга супа от леща, но на вкус е много различна и разликата не идва само от това, че супата е без запръжка. Вкуса ѝ е изненадващ дори за хора (като мен), които по една или друга причина „познават“ и харесват вкуса на ястията, които се приготвят по така нареченият „суров начин“, при който всичко се вари заедно, без да се добавя запръжка или част от продуктите да се задушават в мазнина. Виното в супата е по-нестандартната съставка в случая. В комбинация с дафиновият лист и всичко останало, се получава много вкусна супа с един много специфичен аромат и вкус. Опитайте я и вие!
Здравословна супа (без запръжка) с леща, селъри, моркови и бяло вино
- От по-долу посочените продукти се получават около 6 порции за основно ястие или 12 порции за стартер.
- Теглото на зеленчуците посочено по-долу е чистото тегло вложено в рецептата. Т.е. след като зеленчуците са били почистени.
- Маслиновото олио (зехтин) би могло да се пропусне и пак ще стане много вкусно.
- Рецептата е адаптирана от книгата „Στης Αθηνάς“ от Athena Loisides
Необходими продукти:
- 300 гр. зелена леща
- 190 гр. (3 клонки) стъбла от целина(селъри), нарязани на ситно
- 200 гр. (3 бр.) моркови, нарязани на кръгчета
- 300 мл. сухо бяло вино
- 830 гр. зрели домати, нарязани на малки парченца
- 2 литра вода
- 2 чаени лъжици сол
- ½ чаена лъжица черен пипер
- 1 дафинов лист (по желание)
- 2 супени лъжици (30 мл.) маслиново олио (зехтин)
Начин на приготвяне:
Всички продукти се смесват в подходяща тенджера, която се захлупва и се слага на умерено силен огън.
Когато водата заври капака се маха и огъня се регулира, така че сместа да ври спокойно. Вари се така около 40 минути или до готовност. От време на време се разбърква.
Сервира се веднага с пресен хляб! Който желае може да добави към порцията си малко настърган чеснов лук. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.
Марийче,
обичам леща и ми допадна рецептата.Много апетитни снимки и представяне.
Поздрави !
😉
Хубава рецепта, благодаря. Непременно ще се опита. Но защо това селъри, а българската дума в скоби? Излишно…
Привет meleager!
До колкото ми е известно в България (в Кулинарното Българско Интернет пространство) наричат клонките на целината „селъри“ а когато става дума за коренът (който се ползва доста широко в БГ кухня) се ползва думата „целина“. Поне с такова впечатление съм останала, четейки други кулинарни сайтове на български. На някои места дори се говори за различен вид (сорт) целина. Не знам на кое би трябвало да се вярва и кое е точно…
Сега като се замисля, по напред просто пишех „клонки целина“ или „корени от целина“ и май така е най-добре, най-правилно!
Ще се радвам да опиташ супата! 🙂
Миме,
българската целина е различен по вид сорт.Тя се състои като растение от корен и от клонки / стъбла с листа /.Използват се и двете като се посочва в рецептата точно какво се има в предвид / коренът или клонката /.
Селърито е различен сорт целина.Това е сорт, който има само стъбла за употреба, без листа и ароматът е съвсем различен.Така,че това са два различни по вид сортове целина.
Обикновено селърито като чужд за България сорт е и по – скъпо.
Поздрави и лека и спорна нова седмица !
Наясно съм с това за сортовете на целината, Еленче.
В Бг когато пише само целина, най-често се подразбира корен целина, сигурно защото е по-разпространен и се ползва по-масово в БГ. Когато пиша „селъри“ имам предвид най-вече това, че съм ползвала стъбла не корени…и селъри-то определено има листа по стъблата, но явно ги отстраняват преди да се пусне за продажба, защото повяхват бързо…
При нас то е по-разпространено…
Всеки може да ползва това което намира за по-добре и това, което е по-достъпно там където живее.
Поздрав най-сърдечен и от мен за теб.