Сладкото от зелени смокини има един запомнящ се, специфичен вкус и аромат. Затова предпочитам да го оставя натурално, без да го ароматизирам допълнително с ванилия или други подобни аромати. Сладостта на сладкото от зелени смокини е умерена в сравнение със сладко или мармалад от зрелите смокини. Чудесно се съчетава със селекция от сирена и може да бъде ползвано както за десерти, така и за приготвянето ястия.
Сладко от зелени смокини
- Подбират се здрави, млади плодов Когато са много зелени (моите са твърди и зелени, но не много далеч от узряване), е добре да се надупчат с игла.
Необходими продукти:
- 1 кг. зелени смокини
- 1 кг. захар
- 1 ½ чаени чаши (375 мл.) вода
- 1 чаена лъжица лимонена киселина (лимонтозу)
Начин на приготвяне:
Плодовете се измиват, слагат се в голяма тенджера и се заливат със студена вода. Варят се 3 пъти за по 5 минути, за да се отстрани горчивия вкус. Времето на варене се засича от момента на завиране. След всяко варене, горещата вода се изхвърля, смокините се обливат със студена вода, за да се охладят, връщат се в тенджерата и се заливат с нова студена вода. След последното варене се обливат със студена вода докато се охладя.
От захарта и водата се сварява сироп (ври около 8-10 минути). В сиропа се добавят отцедените от водата и охладени смокини. Вари се на силен огън около 20 мин. Пяната която се образува на повърхността се премахва с помощта на решетъчна лъжица. Не се бърка с лъжица, тенджерата се разклаща. Свалям от огъня и оставям сладкото (не се похлупва или завива) да престои 24 часа на стайна температура.
След това го възварявам отново до нужната гъстота на сиропа.
Гъстотата на сладкото може да се провери по няколко начина.
Върху порцеланова чиния се сипва не повече от 1/2 чаена лъжичка от сиропа. Разбърква се, за да се охлади. След това се капва малка капка върху чист участък от чинията и ако капката запазва форма и не се разтича значи гъстота е добра.
Друг вариант е да се прокара пръст през малкото количество охладен сироп и трябва да остава пътечка.
Трети вариант за проверка е да се капне капка сироп в стъклена чаша пълна със студена вода. Ако капката се разтваря веднага – сиропа трябва да се вари още, ако стига до дъното, значи е с добра гъстота.
Малко преди да се свали от огъня се добавя лимонената киселина.
Сваля се от котлона и докато е горещо ес разпределя в сухи, чисти буркани. Затварят се и се обръщат върху капачките, където остават докато изстинат напълно.
ТУК може да видите всички снимки.
Скъпа Мария,
Благодаря за споделената рецепта. Вярвай ми, че ако те познавах, направо щях да те прегърна от благодарност за рецептата. Скоро ми се наложи да потърся рецепта за сладко от зелени смокини – любимото ми. Толкова много искам да си направя мое домашно сладко от зелени смокини. Майка ми има една много, много стара кулинарна книжка с рецепти от сестрата на моята баба, която е била готвачка едно време. Само че, рецептата не ми се видя съвсем „точна“ („точна“ имам предвид за мен, за да я разбера). И се отказах да правя сладкото, а още повече в Интернет попаднах на информация, че това сладко не ставало от всички видове смокини. Дори някъде се споменаваше, че смокинята трябвало да бъде „мъжка“. Незнам дали това не са някакви „митове и легенди“ и реших да не губя време и продукти. Но, днес отваряйки си пощата, какво да видя – точната рецепта, защото няма нещо което да съм правила по твои рецепти и да не е станало сполучливо. Въщност само едно изключение – една грис халва, но там май аз нещо обърках работата:-) Благодаря още веднъж и прекрасен неделен ден от мен. Най-сърдечни поздрави,
В продължение – Пропуснах да отбележа, че прическата ти е много хубава и модерна. Изглеждаш чудесно. Поздрав,
Привет Ваня!
В БГ съм яла такова сладко приготвено от лелите ми, които живеят в с.Куклен (Пловдивско), но не съм чувала, че сорта от смокини е определен, въпреки че по онова време не съм се вълнувала задълбочено от подобни кулинарни въпроси…
Когато някое от дърветата ни (имаме най-различни сортове, но аз не съм по разпознаването им) са отрупани с плодове обирам част от зелените за сладко, защото ми харесва как става, тук в Кипър е доста популярно и масово харесвано! Освен това така разреждам плодовете по дървото и оставащите стават по-големи и вкусни.
Смея да твърдя (изпробвано е), че сладкото се получава страхотно с различни сортове смокини!
Най-напред искам да Ви поздравя с новата визия. Изглеждате чудесно. Сега за сладкото-много го обичам това сладко, имам на двора точно такава смокиня. Тази година ще го направя по Вашата рецепта!!!
Благодаря сърдечно, Цвета!
Ще ми е приятно да науча как приготвяте и вие сладкото от зелени смокини, щом рецептата е различна! Може да ми пишете тук или на мейла!
Аз пък мога да опитам по вашия начин!
Поздрави!
Обожавам го това сладко!
О!!! И аз, Весе!!!
МОМИЧЕТА,ВСИЧКО Е ТАКА, НО СМОКИНИТЕ ЗА СЛАДКО ОТ ЗЕЛЕНИ СМОКИНИ НЕ СА ТЕЗИ. АЗ СЪМ ОТ АСЕНОВГРАД И ТУК СМОКИНИТЕ СА НАВСЯКЪДЕ, НО ЗА ТОВА СЛАДКО СМОКИНИТЕ СА ДРУГ СОРТ. ТЕ ЗРЕЯТ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА ОСТАВАТ СИ ЗЕЛЕНИ И СЛЕД ТОВА ОКАПВАТ. НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО Е , ЧЕ ТЕЗИ СМОКИНИ НЯМАТ СЕМЕНЦА, А СА КУХИ. ПРИ ВАРЕНЕТО В ПЪРВАТА ВОДА СЕ СЛАГА БУЧКА ЗЕЛЕН КАМЪК С ГОЛЕМИНАТА НА ГРАХОВО ЗЪРНО И ТЯ ЗАПАЗВА ТЪМНО ЗЕЛЕНИЯ ЦВЕТ НА ПЛОДА, ОСВЕН ТОВА СЛАДКОТО СЕ ПРАВИ МАЛКО ПО-РЯДКО ОТ ОБИКНОВЕНО, ЗАЩОТО КУХАТА СЪРЦЕВИНА СЕ ПЪЛНИ СЪС СИРОП.тОВА СЛАДКО СЕ ОТЛИЧАВА И СЪС СПЕЦИФИЧЕН АРОМАТ, КОЙТО ДРУГИТЕ СМОКИНИ НЕ ПРИТЕЖАВАТ
Благодаря за инфото Ирена!
За пръв път чувам подобна информация и е интересно за мен!
Възможно е в БГ да съществува такъв сорт, който да се ползва само за направа на сладко. Тук Кипър (както и в Гърция) смокините са невероятно вкусни и ароматни!!! Не съм яла подобни в БГ и може би затова сладкото става страхотно със всякакви сортове. Твърдя това от опит!
Разбира се винаги е интересно и полезно да научиш нещо ново!
Поздрави!
Най-напред да Ви поздравя за прекрасния и полезен блог, за пълнотата и искреността на споделените рецепти.
И по стар обичай да споделя и моя опит:
В края на месец май (допреди 5-6 години) купувах от женския пазар в София зелени смокини, които на пипане са меки като дунапрен. Приготвях ги по рецепта, подобна на Вашата, като в първата вода добавях и син камък – колкото зрънце ориз. Това помага за запазване на зеления цвят.
Пожелавам Ви успех!
Благодаря ти, Елена!
Никога не съм ползвала (за нещо което ще се яде) т.нар. син камък (меден сулфат).
За него знам, че се ползва за басейните и в градинарството нищо повече и затова предпочитам да не го употребявам, въпреки че се препоръчва за това което пишеш и ти. Лично аз ако искам да подсиля цвета бих ползвала сладкарска зелена боя. Не че и тя е супер полезна, но поне знам, че е нещо което може да се консумира.
Поздрав най-сърдечен!
Това просто са плодовете на мъжкото дърво – необработени те не са ядливи. Рецептата, която е дадена тук е приложима, както за тях, така и за зелените плодове на ядливите женски смокини.
Дано да ми се отдаде възможност да ги видя, защото ми стана интересно! За сега около нас не се намират т.нар. мъжки смокини…
Иначе сте абсолютно прав(а) за рецептата! 🙂
Здравейте, Мария!
Първо поздравления за новия стайлинг! Изглеждате прекрасно!
Постоянно надничам във Вашият блог и съм очарована от предложените рецепти и тяхното обяснение.
Имам ли възможност почти всяка година правя сладко от зелени и узрели смокини. Много го обичаме, а също така го използвам и като притурка на различни сладкиши.
Моята рецепта за сладкото от зелени смокини е същата като Вашата и винаги се получава много ароматно сладко.
Поздрави и хубави дни!
Благодаря, Христинка!
Поздрав най-сърдечен и от мен!
Това е едно от най-вкусните сладка. Благодаря за споделенето! Прекрасна рецепта!
Безумно вкусно сладко ! Вкусът му е неповторим! Благодаря за рецептата! Досега не съм правила точно такова сладко, защото ако не се лъжа И по спомени съм чела други рецепти, в които се ползваше нещо като варов разтвор и това буквално ме плашеше… Бих опитала тази прекрасна рецепта, но дали през септември вече не е късно за зелени смокини…??? Днес бях на пазара, но никъде не зърнах нито зелени, нито зрели смокини.
Вчера сварих 8 буркана сладко от нектарини и къпини – стана муци!:)
Така че не ме мързи, ама пусто да намеря зелени смокини …
Чудесно изглеждаш Мария и в сегашната си визия!
И ЧЕСТИТ ПРАЗНИК – РОЖДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО! 🙂
Цвете, тези смокини за зелени, т.е. незрели. Конкретно сорта, който съм ползвала в случая е със зелена кожа и когато узрее, сърцевината е наситено лилава – те са едни от любимите ми! Престоя на плодовете във варова вода подпомага това да останат цели, когато се варят. Няма нищо страшно.
Тук климата е различен и зреенето на смокините не се препокрива с това в БГ. В двора имаме различни сортове, които зреят по различно време и на практика, периода в който има смокини е доста голям.
Благодаря за комплимента относно прическата и честитката за празника!
Мога ли да попитам, защо трябва да се отпенва сладкото? Не, че правя много сладка, но до момента никога не съм отпенвала и се получават. Каква е разликата, ако може да обясни някой. Благодаря на Мария за прекрасната рецепта.
При варенето на някои сладка се получава пяна, която е добре да се отстрани, за да остане сиропа бистър.
В някои случаи (в зависимост от това от какво точно се прави сладкото), пяната може да има и горчива нотка.
Благодаря.
Токущо набрах зелени смокини и намерих Вашата рецепта за зелено сладко. Имаме в двора 2 дървета и все се ядосвах, че едните смокини изглеждат кухи. Сега ще ги приготвя зя сладкото и като е готово ще го опитаме, ако е хубаво, ще Ви пиша. От Варна съм, кв. Виница
Когато сладкото е зелени плодове или зеленчуци е добре да отлежи малко (поне 1месец) преди да се консумира. Току що приготвено може да не е достатъчно добро…
Миналата година/2014/ направих сладко от смокини и ги варих предварително за пет минути но явно плодовете бяха по-зелени от необходимото и станаха много твърди.Не съм преварявал сладкото ,спазих условието за стичането на капката.Тази година постъпих по друг начин.Сложих смокините в тенджера под налягане и в момента когато клапана започна да отделя пара снех тенджерата ,охладих я на чешмата.Смокините бяха леко омекнали.След това си спазих рецептата на Мария.Резултата е чудесен.Поздрави.
Здравейте, Мария
Рецептата за сладкото е изключително точна. Но както виждам сте го направили от зелени женски смокини / за което съм сигурна също, че е много вкусно /
Оригиналното сладко от зелени смокини се прави от мъжки такива и това за мъжката смокиня не е мит 🙂
И то е нещо изключително. Заслужава си – направете го по същия начин, само сменете женските с такива от мъжка смокиня.
Ще я откриете при насажденията от женски смокини. Непременно е там, защото тя е тази , която опрашва женските и така те дават плод. Сигурно е едно единствено дърво – то е достатъчно.
Много бих искала да съм полезна на всички с малко информация:
Обикновената смокиня е вид от род Фикуси (Ficus)
Смокинята (Ficus carica) и още няколко близки видове образуват два типа плодове: ядливи смокини (Фиги) и мъжки смокини (Каприфиги, Caprifigs). Мъжките смокини (Каприфиги) са приемник за смокиновият опрашител – смокиновата оса Blastophaga, която снася яйцата си в женските цветове на Каприфигите, които имат къси плодници. Мъжката смокинова оса расте, размножава се и умира вътре в мъжкия плод (Каприфиг), в който се е излюпила. Женската оса е тази, която излиза извън Каприфига през отвора (окото, остиола), събирайки много прашец в това време. Тя отлита в търсене на нов плод в подходящия етап на развитие, където да снесе яйцата си
Плодовете-Каприфиги (мъжките смокини) обикновено са сухи, гъбести и с лепкав сок. С една дума – неядливи! – освен за сладко
А дългите плодници на женските цветове в ядливите плодове (Фиги) се развиват до сочна, месеста маса.
Ако трябва да го кажа по-просто – мъжката смокиня ще я различите по това, че тя дава първа плод – в БГ от 15 април до юни, след което плода опадва – той е напълно безвкусен
Събират се за сладко докато са още твърди.
Мария, пробвайте с мъжките смокини – резултата е удивителен!
Благодаря за инфото Roses Mania!
Страхотно е, че си споделила всичко това с нас!
Не вярвам някой да оспорва съществуването на т.нар. „мъжка смокиня“, но за съжаление при мен, а явно и в БГ не се среща масово.
При нас в Кипър има много и всякакви сортове смокини включително и диворастящи, но за съжаление на мен до сега не ми се е случвало да видя т.нар. мъжка смокиня… Иначе с удоволствие бих приготвила сладкото с нея, защото определено си спомням специфичният аромат и вкус който има – лелите ми от с. Куклен правеха такова сладко, но по онова време не съм се интересувала от кулинария до толкова, че да разбера нещо повече за сорта от смокини, с които са го приготвяли…
Да, Мария – у нас , освен по Черноморието, където се прави типичното сладко от мъжки смокини, оригиналното такова се прави във вътрешноста на България точно в с.Куклен. И това не е случайно – от край време там се отглеждат много смокини 🙂 Хубав ден!
Здравейте Мария,аз съм от Бургас и на нашата вила имаме смокини,но не са мъжки.Току-що се връщам от Созопол.Ходих на гости на приятелка,която има мъжка смокиня и се върнах с една торба.Тази година всичко узрява по-рано.
Сладкото се прави със син камък,който се слага в първата вода,в която врат 10-тина минути.После се изваждат,измиват се и се изстискват.След това се варят още 3 пъти по 10 мин,но без син камък.След всяко варене се изстискват.При толкова варене в чиста вода не остава нищо от камъка.
Първият път когато правих сладко от зелени смокини и аз се притеснявах,че е много синия камък и сложих много малко.Тогава една созополка ми обясни,че няма нищо страшно,защото при 3-те варенета с чиста вода не остава и следа от него.
Така вече доста години си го правя и все още нямаме случай на отравяне.
Ще гледам да кача снимки на сладкото като го направя.
Хубава вечер!
Благодаря за инфото, Маргарита!
Завидях ти (съвсем благородно) за мъжките смокини! 🙂
Прекрасна вечер и от мен!
Рецептата е малко сполучлива. Незнам защо се бъркате със сорта на смокините, това е цветът на смокините.Те са много малко и в много края на май падат. Тогава дървото прави друг плод, който се бере в края на на август.
Здравейте Пепа,
смятам, че е съвсем ясно, че представената от мен рецепта е за сладко от зелени смокини (т.е. все още не узрели смокини), а не сладко от зелените на цвят, т.нар. мъжки смокини. Не смятам, че някой бърка нещо или е заблуден по въпроса!
Просто на някои места по света се прави и сладко от все още незрели смокини, което се получава страхотно, но различно като вкус от сладкото направено със сорта смокини за което споменавате.
Здравейте Мария,
Имам доста смокинови дръвчета в двора си и днес съм турбо навита да си направя сладко от зелени смокинки, именно по Вашата рецепта.
Изчетох коментарите по темата и професионалното обяснение на Roses Mania ми дава надежда, че може би точно това ми дръвче, което съм си заплюла, е мъжко а може и просто на мен така да ми се иска…:), все тая…мъжко, женско решила съм и ще пробвам.
Обещавам да споделя резултата.
Само да вметна, че живея на 8 километра от Куклен, така че шанса да“ улуча сорта“ е много голям.
Да не забравя да Ви Благодаря за всички прекрасни рецепти, които споделяте с нас, а начина по който го правите е…..ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН! Изпробвала съм няколко и с резултатите винаги се фукам :):):)
Хубав летен ден от мен !
Слънчеви поздрави и от мен за теб, Дора!
Стискам палци да се окаже че имаш т.нар. мъжка смокиня!!!
Прекрасна и спокойна вечер!
Добър вечер Мария,
Току що направих сладкото и нямам търпение да споделя резултата.
Честно да си призная имах леки притеснения, защото този вид сладко го правя за първи път, но също искам да си призная, че този факт ми действаше и предизвикателно.
Та…да си дойдем на думата мисля, че се получи смокинките ( пиша в умалително обръщение, защото бяха малко дребнички) ми останаха цели в същото време омекнаха (първоначално бяха доста твърдички). Единствено сиропа ми дойде малко недостатъчно,за всичките 11 бурканчета, имаше по малко за всички, но не и да се напълнят. Не знам дали при теб така се получава, ще се радвам да споделиш.
Спазила съм рецептата и технологията 1:1 с твоята и не съм го опитала, защото ти така препоръчваш 🙂 , ще го направя по-нататък. С една дума- доволна съм от резултата, само че следващия път за сиропа ще пробвам захар вода 1:1.
Хубава и прохладна вечер от мен!
Здравей, Дора!
При мен сиропа е бил достатъчен да покрие плодовете.
Предполагам, че просто смокините са по-различни, тукашните явно пускат повече сок когато се добавят в сиропа. Явно следващият път ще трябва да увеличиш водата.
Прекрасна вечер ти желая и да ви е сладко със сладкото!!!
Здравей, Мария,
Имам стара смокиня на двора и е грехота, че досега не съм правила сладко от плодовете й, та реших, че е време да опитам. Рецептата ти е изчерпателна, но моля да обясниш относно последния етап на сгъстяването на сиропа. Баба ми слагаше съвсем малко от него върху чинийка и ако капката се запазваше, казваше че е готов. Извини ме, ако това е било обяснено в други твои рецепти, които съм пропуснала.
Благодаря ти. Сърдечни поздрави и пожелания!
Здравей, Марта!
Гъстотата на сладкото може да се провери по няколко начина.
Върху порцеланова чиния се сипва не повече от 1/2 чаена лъжичка от сиропа. Разбърква се, за да се охлади. След това се капва малка капка върху чист участък от чинията и ако капката запазва форма и не се разтича значи гъстота е добра.
Друг вариант е да се прокара пръст през малкото количество охладен сироп и трябва да остава пътечка.
Трети вариант за проверка е да се капне капка сироп в стъклена чаша пълна със студена вода. Ако капката се разтваря веднага – сиропа трябва да се вари още, ако стига до дъното, значи е с добра гъстота.
Ще вмъкна написаното и по-горе в рецептата, защото действително не съм дала детайли по въпроса!
Успешно приготвяне на сладко от смокини и вкусно похапване!❤️????
Благодаря за бързия изчерпателен отговор. Ще приготвя сладкото с удоволствие! Прегръщам те.