Преди известно време, клиенти на ресторанта ни, които живеят в региона на столицата ми донесоха няколко цитрусови плода, за да ме изненадат с нещо, което не съм срещала до сега! Успяха! Казаха ми, че плодовете се наричат Кумантантас (Κουμανταντάς) и от кората им ставало страхотно сладко. Ухаеха прекрасно, като букет от различни цитрусови плодове!Сърцевината им се оказа красиво оранжева, но неприятно кисела – не става за консумация, но с такъв, специфичен, омаен ароматът кората им е повече от идеална за приготвяне на сладко!
Дълго време не можех да открия никаква информация за този плод и дори започнах да се съмнявам, че съм изписала наименованието му правилно… По-късно паднах на тези писания, където се споменава за Кумантантас (Κουμανταντάς) и се убедих че думата е изписана правилно, но не можах да науча нещо повече – останах с впечатление, че става въпрос за някаква кръстоска… Ако някой знае нещо повече по въпроса, да пише. А когато и ако живота ви поднесе Кумантантас (Κουμανταντάς) – направете си сладко! 🙂
Сладко от Кумантантас (Κουμανταντάς)
- Направих сладкото на принципа, на които се приготвят тук в Кипър сладка от корите на цитрусови плодове. Вижте и Сладко от Помело.
Необходими продукти:
- 38 меридианни парчета кора от Кумантантас (Κουμανταντάς)
- 1600 гр. захар
- 1 – 1 ½ чаени лъжици лимонтозу
За ароматизиране:
- ванилия
- индрише
Начин на приготвяне:
Плодовете се измиват и се подсушават. Кората им се разрязва с остър нож на 4 до 6 меридианни парчета в зависимост от големината им – по подобен начин, най-често белим портокал. Корите се отделят от плода, като се внимава да се запази целостта им. Всяка кора се остъргва на ситното на рендето, докато се премахне лъскавата част. Пригответе си голям съд със вода, в които ще слагате парченцата, в следващият етап от обработката им. Ще ви бъдат нужни и дървени клечки за зъби. Всяка кора се навива внимателно на стегнато руло. Забожда се с 1 клечка за зъби, за да не се развива и се пуска в предварително приготвеният съд с вода.
Корите изплуват на повърхността, затова след като приключите със завиването им на рула, трябва да ги притеснете с голяма чиния или друго подходящо. Важно е всички кори да са покрити с вода, ако някоя се измъкне над водата ще потъмнее – ако не в момента, то по-късно при варенето. Корите киснат във вода, която се подменя ежедневно, в продължение на 4-5 дни. Тази процедура, (както и следващата) допринасят за извличането на горчилката от кората на цитрусовият плод. Следва изваряването на корите в 2-3 води. За целта водата, в която са стояли се изхвърля. Корите се прехвърлят в голяма тенджера и се заливат със студена вода от чешмата. Варят се до завиране на водата. Тенджерата се сваля от огъня, врящата водата се изхвърля, а корите се заливат с чиста студена вода и тенджерата се връща на котлона. Процедурата се повтаря общо 3 пъти. След последното изваряване, корите се прехвърлят в цедка, където остават докато се охладят. Когато изстинат достатъчно (да не ви парят на ръцете), клечките се отстраняват. Нареждат се в голяма тенджера и се засипват със захарта. Оставят се така за 1 нощ (1).На следващият ден по-голямата част от захарта се е разтопила, а корите са пуснали и сок (2). В зависимост от това колко течност има в тенджерата се долива с вода. Аз в случая съм добавила 750 мл. вода (3 ч.ч.). Тенджерата се слага на котлона и се оставя да ври силно за около 10-15 минути, без да се бърка – тенджерата просто се разклаща (3).
След това огъня се намаля до умерено силен и варенето продължава докато сиропът достигне желаната гъстота. Ако прецените, че корите не трябва да се варят повече (т.е. ако са омекнали доста), се изваждат от тенджерата с решетъчна лъжица и се нареждат плътно в буркани. Готовността на сиропа се проверява, като малко количество (около ½ ч.л.) се насипе в керамична чиния. Прокарва се пръст през средата и ако остава пътечка, варенето приключва. Преди да се свали от огъня се добавя лимонтозуто. Горещият сироп се насипва върху наредените в буркани кори. Бурканите се затварят с капачките и се обръщат върху тях. Оставят така докато изстинат на пълно, след това може да се обърнат в нормално положение – с капачките нагоре.
Сладкото се сервира с чаша вода! ТУК може да видите всички снимки.
Based on 1 Review(s)
Може би става въпрос за нирадзя. Поне така го знам. По улиците на Атина е пълно с такива дървета за декоративна цел. Отдалеч плодовете приличат на портокали, когато узреят. Но не стават за директно ядене, а само за сладко.
Не Йоана, не е νεραντζιά (нерандза). И в Кипър има много, но тук този плод е познат под наименованието κιτρόμηλo (китромило) на български – бергамот.
Аз имам в градината си 3 дръвчета, наистина от далече прилича на портокал когато е узряло.
С него си правя най-различни неща – ароматни сладка, които могат да бъдат направени от целите малки, все още не узрели плодове или от кората на зрелите, направено на принципа на сладкото горе. Остърганата кора от зрелите плодове може да се изсуши и запази в сух буркан и да се използва за ароматизиране на сладкиши и десерти. Стават и чудесни ликьори…
Кумантантас (Κουμανταντάς) не е много разпространен в тази част на Кипър (поне в региона, в които живея). Хората (Кипърците) които ми го донесоха, казаха че в другата („турската“ част) на Кипър, е разпространен плод.
Може би някой ден ще разбера с точност, какво представлява!?!
О, значи греша. Мерси за информацията, иначе щях да си остана заблудена. 🙂
Значи си направила съвсем екзотично сладко,Марийче,щом плода е толкова рядко срещан,та чак името е под въпрос.Идглежда вкусно!
Хубава вечер от мен!
Елексир, не знам дали е супер екзотично или не, но е много ароматно!
http://en.wikipedia.org/wiki/Kaffir_lime
възможно ли е да е този плод?
Привет, Еми!
Снощи с мъжът ми съпоставяхме снимките и умувахме дали плодът от линка дето ми прати и този от сладкото са едни и същи!
По пъпчивата кожа наистина много си приличат.
Мъжът ми, е израснал сред цитрусови дръвчета и има доста повече опит от мен- различава даден вид дори на сортовете му – това на мен не ми се отдава…
Опитахме се да сравним двата плода има голяма прилика в пъпчивата кожа, но както разбрахме сорта от линка е кръстоска на лимон, а мъжът ми смята че плода от сладкото горе е някаква кръстоска на бергамот, най-вече заради портокаловият цвят на вътрешността му и това че кората не е твърдо прилепнала към плода както е при този от линка, който си дала.
Не сме убедени, че е един и същ плод…
Zdravei Maria, setih se che sam vijdala podobni plodove v Toskana, Italia. Kazvat se Chinotto (lat. Cirtus myrtifolia). Za sajalenie ne znam balgarskoto im ime… ot tqh se pravqt nai-razlichni bezalkoholni napitki, koito sa mnogo osvejavashti i priqtni na vkus. Mislqt che pravqt i Campari ot tozi plod. Ne namerih koi znae kakvo info v neta, no ti moje da imash poveche kasmet 🙂
http://www.oleanderhof-nunsdorf.de/kuebelpflanzen/chinotto.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Citrus_myrtifolia
I taka i taka pisha: pozdravleniq za strahotniq blog! sledq go ot izvestno vreme i izprobvah dosta ot tvoite recepti. Vsichko dosega se poluchi mnogo dobre, sas sigurnost golqma chast blagodarenie na podrobnite obqsneniq i mnogoto snimki. A maika mi kazvashe, che osven che imam dve levi race, te bili i varzani otzad… :)) Utre mislq da se probvam s tortata „Kalinka“ kato suha trenirovka za 2-riq rojden den na sina mi. Vzeh si extra pochiven den… parvata mi istinska torta! Stiskai palzi…
Pozdravi i se nadqvam da vidq i procheta oshte mnogo ot teb!
Привет Мира, наистина много прилича на снимката на плода от първият линк.
Аз самото дърво не съм го виждала – плодовете ми бяха донесени, и бяха със зелена – тук там жълтееща кожа…
Благодаря ти за доверието и одобрението – радвам се!
Успех с калинката – торта тя е лесна за направа, дъщеричката ти със сигурност много ще се зарадва!
Поздрави най-сърдечни!