Обожавам сладко от динени кори – такъв разкош е!!! Бях чувала, че се приготвя в някои региони на България, но лично аз се „запознах“ с него в Кипър 🙂 Никога няма да забравя първият път когато го опитах! Много се впечатлих от вкуса и бях почти изумена, че сладкото е от динени кори. Ако още не сте го опитвали не пропускайте да си приготвите при първа възможност!
Сладко от динени кори
- Мерителната чаша е с вместимост 200 мл.
- Хубаво е да намерите диня с дебела кора за направата на сладкото. Дебелината на кората трябва да бъде минимум 2 см., след като се отстрани външната тъмно зелена част.
- За приготвянето на сладкото ще ви е нужна гасена вар (Калциев хидроксид) – Lime. Рецептата би могла да се приготви и без да се ползва варова вода, но така коричките няма да станат с хрупкава повърхност и времето за варене ще трябва да се намали, за да се предотврати разваряване. Динените кори биха могли да се изкиснат и във вода смесена със 1 чаена лъжица сода бикарбонат, но лично аз не съм пробвала.
- За ароматизиране на сладкото ползвам ванилия и индрише (fragrant geranium). Не оставям индришето в сладкото за повече от 30 минути, но който иска може да го остави за по-дълго. Може да ползвате и други аромати, според предпочитанията си.
Необходими продукти:
- 1 кг. динени кори
- 1 кг. захар
- 3 чаени чаши (600 мл.) вода
- 1 чаена лъжица екстракт от ванилия или ½ шушулка ванилия
- 1-2 клонки индрише (fragrant geranium)
- 2 супени лъжици прясно изцеден лимонов сок или 1 чаена лъжица лимонена киселина (лимонтозу)
За варовата вода:
- ½ чаена чаша гасена вар (Lime)
- 2-3 литра вода
За лимоновата вода:
- сока от 1 лимон
- 2 л. студена вода
Начин на приготвяне:
Почистете динените кори от външната тъмнозелена част на кората и розовеещата част от вътрешната страна на кората. Нарежете на парчета с дължина 5-6 см. или според предпочитанията – важно е всички парчета да бъдат с приблизително еднаква големина, за да се сварят едновременно.
Пригответе варова вода, като смесите гасената вар (1/2 ч.ч.) с водата (2-3 литра). Повече подробности може да видите в публикацията ми Как се прави варова вода (варов разтвор). Залейте нарязаните на парчета динени кори с варовата вода. Оставете ги да киснат 2-3 часа, като от време на време разбърквате. След това ги измийте хубаво под течаща студена вода и прехвърлете в тенджера. Залейте динените кори в тенджерата с чиста вода от чешмата. Нивото на водата трябва да е малко над това на динените парчета. Сложете тенджерата на умерено силен огън. Варете докато корите омекнат, НО БЕЗ ДА ГИ РАЗВАРЯВАТЕ (отнема 4-5 минути от момента на завиране). Охладете ги под течаща студена вода и прехвърлете в цедка.
Изкисване в лимонова вода
Изцедете лимоновият сок и го смесете с 2 литра студена вода. Прехвърлете охладените парченца диня в лимоноввата вода и оставете да киснат половин час. След това прехвърлете в цедка без да ги измивате.
Варене на сладко от динени кори
В голяма тенджера смесете захарта и водата за сиропа. Сложете тенджерата на умерено силен отън. Когато захарта се стопи и сиропа заври, добавете динените кори. Прибавете ванилията и клонките индрише, когато корите придобият златист оттенък и станат полу прозрачни. Варете сладкото докато сиропа достигне желаната гъстота. При мен варенето отне 90 минути.
Ако сиропът не е достигнал необходимата гъстота, а прецените, че динените кори са се варили достатъчно може да ги извадите с решетъчна лъжица и когато гъстотата на сиропа ви удовлетворява, да ги върнете обратно в него. В последните 5-6 минути от варенето добавете лимоновият сок (съответно лимонена киселина). Насипете сладкото в чисти сухи буркани и веднага затворете с капачките. Обърнете бурканите върху капачките и оставете така, докато сладкото изстине. Няма нужда от изваряване, понеже гумичките на капачките се раздуват от топлината на сладкото и така бурканите се запечатват.
Сервирйте сладкото с чаша студена вода и да ви е сладко!!! Вижте и рецептата за Конфитюр от сърцевина на диня с ванилова Шушулка.
ТУК може да видите всички снимки.
Отлично ти се е получило! Майсторка си 🙂
Само една чуденка имам, къде намери маслини да направиш сладкото, като още са зелени на дървото, от Каламата пиша 🙂
Привет, Жани и добре дошла!
Благодаря ти за комплимента и за инфото към блога ти – там изглежда много уютно и при първа възможност ще се потопя във вкусните му страници !
Колкото до това от къде намирам маслините…
Явно не си прочела поста, защото иначе нямаше да питаш 🙂
Но както и да е! 🙂 Сладкото е правено през изминалият маслинов период, т.е. миналата есен. Така и не съм намерила време да го покажа тогава, но пък смятам, че сега е подходящо така хората, които искат да го направят ще си планират събирането на маслинки!
Най-сърдечен поздрав и още веднъж – приятно ми е че се „запознахме“!
И аз много се радвам, че се запознахме!
Прочетох постинга, но ми убягна че са правени миналата година 🙁
Опитвх се да ти пиша много пъти, но не можех да си изпратя коментарите, следя блога ти от доста време. Днес пак опитах да ти пусна коментар и стана, каква беше причината преди, не зная. Явно е дошло време да се запознаем 🙂
При нас се прави сладко с динени кори, а от пергамонт и портокал (с цели кори, навити на охлювче).
Весел и прохладен ден!
Жани и на мен понякогага ми се случва като бързам да не прочета всичко 🙂
Много се радвам, че се открихме – това е важното!
Да знаеш само колко полезна ми е информацията от твоята галерия – имам доста рецепти, които чакат защото не знаех наименованията на Български на някои от тревите дето се консумират масово и тук както и в Гърция! Още разглеждам в момента и даже си набелязах разни вкуснотии за правене!!!
🙂
И тук правят сладко от кората на бергамо, от помело и др. даже някои от тези сладка вече съм ги показала в блога си!
Много ще е хубаво да обменяме опит!
Хубав и много усмихнат да е денят ти!
Мария,често попадам на това сладко сред някои други дами,но още не съм опитвала и ми е много интересен вкуса!Справяш се чудесно с всякакъв тип сладка,наистина си им голяма майсторка!
Поздрави от мен! 🙂
О!!!
Непременно да си направиш – става много хубаво, толкова, че не ти се вярва, че е възможно да е от кора на диня 🙂
Мария, много хубаво изглежда сладкото – представям си колко е ароматно!
Поздрави и усмихнат ден!
Аелис, ароматно е и много вкусно!
Поздрави и от мен!
Еликсирче, трябва непремено да направиш сладкото на Мария.
В Гърция, а най-вероятно и в Кипър, това сладко е класиката. В много таверни се сервира се като бонус (подарък) към клиентите, след привършването на вечерята.
Друга почерпка е халвас със симигали (грис-халва). Мария, ти сигурно си го показвала вече, нали?
За тревите ми беше много трудно да събера информация и най-вече да открия как се казват на български, но си струваше труда. Повод да започна да опиша как се казват тревите на български бяха разговорите с клубарите-кулинари в Дир,
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=gotv&Number=1950251498&page=&view=&sb=&part=all&vc=1,
Извинявам се но не мога да открия как се дава линк.
Да, това е едно от сладката дето е класика в жанъра 🙂
Вярно е, че на много места (ресторанти) се дават сладка като комплимент, ние обаче не ги раздаваме на клиентите 🙂 за лична консумация са!!!
При нас за всичко сладко се заплаща! Бонус са пресните плодове след вечеря или обяд 🙂 – ама това е друга тема!
Знаеш ли Жани, ти направо ме засрами, защото аз все още не съм подготвила един пост за обикновенната грис халва, която е страхотна и която правя доста често!
В най-скоро време ще се поправя!
Още веднъж ти благодаря за имената на Български на „тревите“ – безценна си!!! Сигурна съм не е било лесно, да се намерят, защото и аз се пробвах за някои но безполезно…
Аз за форумите така и не намирам време пък и ми е доста объркано в повечето от тях, но ти си отсяла много ценна за мен информация, за което ти благодаря!
Марийче, бива ли така всеки път да ме изненадваш?:)))
Сладкото от маслини ми „избяга“, но на това няма да му се размине:)
Много интересно предложение!
Прегръдки!
Бива, бива, Леви!
🙂
Да знаеш страхотно става!
Гарантирам ти, че след като го опиташ ще си приготвяш всяка година!
Аз не правя големи количества, но за сметка на това асортимента от сладка при мен е голям 🙂
Преди ден два дори направих за втори път мармалад от вътрешността на динята – това и аз го научих тази година и също много ми хареса!
Първият път докато го опитат всички у дома и приятелите идващи на кафе… му се видя края 🙂
Сега затворих няколко бурканчета да се намира – трябва и тая рецепта да напиша тия дни!
Приготвянето на сладка или мармалади, особенно когато не се правият много килограми, ми е изключително приятно, а и всички в къщи са доволни да си намажат на филийка масълце с някои от домашните ми мармалади…
Прегръщам те и аз!
Здравей! Поздравления за страхотните рецепти! Скоро ще пробвам тестото за фигурки и се надявам да се получи добре!
Искам да споделя една любима моя рецепта с кисело зеле. От района на Пловдивско е, но малко съм е модернизирала….официално се прави в пещ с пуйка. Ето как е правя- нарязано на ситно зеле ( мерилото ми е един буркан от 2,5 литра консервирано кисело зеле ситно нарязано) се обърква с 50 мл, олио и 1 супена лъжица червен пипер. Така приготвената смес се оставя на страни и се започва приготвянето на плънката с ориз. Взема се 200 гр. ситно нарязан лук и 100 гр. чесън на едро нарязан и се запържват до златисто. Добавя се ориза-една чаша от 200 мл и 2 супени лъжици червен пипер и 500мл топла вода. Всичко това се оставя на слаб огън до набъбване на ориза. След като изтине ориза добавям 6 гр. млян кимион, 10 гр. сминдух, 2 гр. чер пипер и 1 чаена лъжица сол. Всичко се разбърква много добре и в дълбока тава се нарежда един пласт кисело зеле след това ориза и от горе останалото зеле. Тавата се завива с алуминиево фолио. Пече се в гореща фурна за 20 мин и след това градусите се намаляват до 50 за 5 часа. Добър апетит!
Здравейте,
Свалям шапка на двете ви вълшебни ръце и майсторлък.
Имам въпрос относно сладкото от динени кори. Едно време с баба ми праехме сладки от белени сини сливи и използвахме гасена вар.. така плодовете придобиваха една хрупкава коричка. Във вашата рецепта каква е ролята на варта? Възможно ли е да се направи сладкото без да се използва вар, защото няма начин да намеря такова нещо:( т.е. може ли да се пропусне частта с варта?
Поздрави и еспена седмеза
Благодаря Ирина!
Целта на гасената вар е да „стегне“ плодовете, така не се разваряват при варенето дори когато е продължително. Според мен би могла да пропуснеш кисненето им във варта, но парченцата няма да са така хрупкави, което съвсем не означава, че сладкото няма да стане страхотно!
Успех желая!
Мими, запланували сме с майка ми да приготвим това сладко, но имам въпрос. Може ли да пропусна индришето? Никак не харесвам вкуса, който придава, макар толкова хора да го използват като добавка към сладка и компоти. Мислиш ли, че ще навреди на вкуса на самото сладко като цяло? Очаквам отговора ти. Ако успееш да ми отгатнеш, още днес ще го направим. Поздрави с благодарности за всичките ти прекрасни рецепти! 🙂
Гери, спокойно може да пропуснеш индришето щом не ти допада. Сложи някоя шушулка ванилия или друга подправка, която ти харесва! Успех!!!
Мими, Мими, идвам да ти се похваля и да ти благодаря! Направих сладкото и съм супер щастлива – съвсем сама си го приготвих и си струваше занимавката! Доста му треперех дали ще стане, а не знаех и какво всъщност ще се получи като вкус, но стана прекрасно. Хиляди благодарности за чудесната рецепта! Получава се нещо толкова вкусно, което е идеално според мен за сладкиши, козунаци и други десерти – като захаросани цитрусови корички. Даже, защото оставих мъничко за директна консумация, минавам от време на време и си взимам парченце. 😉
Близо до 12 вечерта се занимавах с него снощи и ако днес ми остане време, ще правя втора доза, защото имаме още една диня. Черпя те виртуално, а като имам някой по-слънчев ден, ще го снимам и аз и ще покажа в блога. Стискай ми сега палци и за втората доза. Прегръдки, Мими, всичко добро ти желая! 🙂
Гери, такъв ентусиазиран коментар си ми написала! Много ме зарадва!
Май излишно си се притеснявала! Браво на теб, че си постигнала чудесен, вкусен резултат!!!
Стискам палци и за другата доза! 🙂