Сигурно не ви звучи много традиционно, но не е и нещо напълно непознато! 🙂 Тестото е хлебно – приготвя се само от брашно, мая, сол и вода, което го прави подходящо за всякакви плънки. Може доста са се импровизира в тази насока. Плънката в случая е комбинация от зелена леща, картофи, чеснов, кромид лук и подправки. Толкова е вкусна, че би могла да бъде поднесена и самостоятелно топла (или охладена), като салата или ястие.
Баницата остава вкусна дори когато изстине и това я прави подходяща не само за пикник. Ако се направи в правоъгълна тава, може да се нареже на неголеми парчета и да се включи в храната за някое парти.
Пита (баница) със зелена леща, картофи и сирене
- Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
- Може да приготвите тестото ръчно или с помощта на миксер работещ с приставка за тесто.
- Възможно е количеството на водата за тестото да варира леко, според качеството и вида на ползваното брашно както и топлината на водата, която ще бъде ползвана. Тестото трябва да е средно. Дала съм точното количество на водата, която аз съм изразходвала, но е добре последните 100-120 мл. вода да не се добавят на веднъж.
- Ползвала съм кръгла тава с диаметър 26 см. (добре е стените и да са по-високи). Може да се ползва и продълговата тава с размери 12 х 25 см. Смятам обаче, че питата може да се направи и в малко по-голяма тава (28-30 см.), ако не я искате толкова висока.
- Рецептата е адаптирана от ТУК.
Необходими продукти за тестото:
- 630 гр. брашно
- 1 равна чаена лъжица сол
- 1 супена лъжица (или 1 пакет от 11 гр.) суха мая
- 420 мл. хладка вода (вижте препоръките по-горе)
За плънката:
- 200 гр. едра зелена леща
- 280 гр. картофи, нарязани на средно големи парчета
- 2 дафинови листа
- 3 цели скилидки чеснов лук, обелени
- около 1 литър студена вода
- 95-100 гр. кромид лук, настърган или нарязан на много ситно
- 200 гр. сирене „Фета“, натрошено
- 1 чаена чаша нарязан магданоз
- 1 чаена лъжица стрит сух джоджен
- 40 мл. маслиново олио (зехтин)
- сол ако е необходимо, в зависимост от солеността на сиренето
- прясно смлян черен пипер
- + допълнително брашно за разточване
За намазване и наръсване на питата:
- 1 жълтък
- обикновен или черен сусам, може и смес от двата
Начин на приготвяне на тестото:
Разтворете маята в 150 мл. (2/3 ч.ч.) от предвидената вода. Разбъркайте, покрийте съда с домакинско фолио или кърпа и оставете на страна за 10-15 минути или колкото е нужно на маята да шупне.
Пресейте брашното и солта в голяма купа (ако ползвате миксер, директно в неговата купа). Направете кладенче и в него изсипете втасалата мая. Добавете още 150 мл. топла вода и замесете тесто. Аз донякъде карах ръчно, и след това включих миксера. Постепенно се добавя допълнително хладка вода, докато се получи средно тесто. Аз изразходвах още 120 мл. вода или общо 420 мл. Тестото се оформя на топка и купата се покрива с памучна кърпа. Оставя се на топло, докато приготвяте плънката.
Лещата се измива хубаво под течаща студена вода. Слага се в малка тенджерка заедно с картофите, дафиновият лист и 3-те обелени скилидки чеснов лук. Заливат се със студена вода (1 литър ми беше достатъчен), която трябва да е на 3-4 пръста над нивото на продуктите в тенджерата. Тенджерата се слагат се на котлона и може да се захлупи, за да се загрее водата по-бързо. Когато течността заври се отхлупва. Огънят се регулира и варенето продължава около 20 минути или докато картофите се сварят, а лещата омекне. След това водата се отцежда, а лещата и картофите се охлаждат, като се обливат със студена вода. Оставят се в цедката, докато се отцедят хубаво от водата.
Дафиновите листа се отстраняват. Картофите и скилидките чеснов лук се отделят в друг съд и се намачкват с вилица. Лещата остава в цедката до употреба. В голяма купа се смесват намачканите картофи, отцедената от водата леща, настъргания кромид лук, сиренето, магданоза, джоджена и маслиновото олио. Наръсват се със сол и черен пипер на вкус. Аз сол не добавих – сиренето ми беше достатъчно солено. Разбърква се до хомогенност.
Пригответе си тавата, в която ще печете. Намажете я с малко маслиново олио и я наръсете с брашно. Извадете тестото от купата, ще видите, че то вече доста се е надуло, докато сте приготвяли плънката. Размесете го върху наръсен с брашно плот, колкото да излезе въздуха от втасването. Разделете го на две части – едната по-голяма от другата. Може първо да го разделите на половина и след това да отрежете около 1/3 от едната половина тесто и да го добавите към другата. При мен по-голямото парче тесто бе 665 гр., а по-малкото 335 гр.
Голямото парче тесто се разточва върху наръсен с брашно работен плот. Диаметъра му трябва да е достатъчно голям да покрие дъното и стените на тавата, която ще бъде ползвана. При мен в случая тесто е с диаметър 34-35 см. За да прехвърлите тестото в тавата е най-лесно то да се увие около точилката, и с развиването и да се прехвърли в тавата. Дооформя се с ръце, така че да покрива равномерно дъното и стените на тавата. Върху тестото се насипва плънката. Заглажда се с лъжица. Ако тестото по стените на тавата е над нивото на плънката, натиснете леко краищата му, така че да стане на нивото на плънката.
Останалото парче тесто се разточва на кръг с диаметър 26 см. (или колкото е диаметъра на ползваната тава). С него се покрива плънката. Краищата му се притискат с пръсти, за да прилепне добре към тестото по стените на формата. Може да направите леки разрези на бъдещите порции (в случая 8), но без да разрязвате тестото напълно и да достигате до плънката.
Фурната се загрява на 180°С, с включен горен и долен реотан и вентилатор. Докато фурната загрее, тестото ще може да втаса леко. Питата се намазва с разбит жълтък и се наръсва със сусам. Пече се 25-26 минути или докато придобие красив златист загар. Последните 5-6 минути от печенето, покрих питата с лист алуминиево фолио, за да не се припече повърхността и.
Когато се извади от фурната може да се покрие с кърпа за 10-15 минути, след което се освобождава от формата и може да бъде сервирана.
Аз я сервирах с кисело мляко, което много и подхожда. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки!
Задължително ще я пробвам,Мария,изглежда много апетитно!
Да ви е сладко, Цоне!