Днешната рецепта е постна и се приготвя със сироп (меласа) от рожков (carob syrup). Може да се ползва и петмез от грозде или други плодове. Резултата за мен е прекрасен, но аз много харесвам вкуса на сиропа от рожков. Получава се разкошен шоколадов сладкиш без грам шоколад или какао! Пухкав, без да е сух! С наситен вкус и аромати, без да е тежък!
Петмезопита или сладкиш с петмез
- Мерителните чаши ползвани за рецептата са не толкова обичайни – водна, винена има и чаена. Вместимостта им не беше упомената от източника затова съм засякла и грамажа на вложените продукти – придържайте се към него.
- Вместо маслиново олио (зехтин), може да се ползва царевично или слънчогледово олио.
- Бялата захар може да се замени с кафява.
- Обърнете внимание на това, че течните съставки са в грамаж, не в милилитри.
- Подправката карамфил я консумирам, но не е от най-любимите ми, затова предпочитам да намаля количеството ú от 1 супена лъжица до ½ чаена лъжица.
- Тавата, която съм ползвала е от огнеупорно стъкло и е с размери 30 х 20 см.
- Рецептата е адаптирана от книгата „ΖΑΧΑΡΟΠΛΑΣΤΕΙΟ Νικόλαος Τσελεμεντές Το Αυθεντικόν – Παραδοσιακά Γλυκά“
Необходими продукти:
- 80 гр. (½ винена чаша) вода
- ½ супена лъжица канела
- 180 гр. (1 водна чаша) маслиново олио (зехтин)
- 250 гр. (1 водна чаша) сироп (меласа) от рожков (carob syrup)
- 130 гр. (½ винена чаша) захар
- 150 мл. прясно изцеден портокалов сок
- ½ супена лъжица карамфил на прах (вижте съветите по-горе)
- настъргана кора от 1 портокал
- 1 супена лъжица (15 мл.) Zivania, ракия ог грозде
- ½ супена лъжица сода бикарбонат
- 370 гр. брашно
- сусам
Начин на приготвяне:
Водата и канелата се слагат в джезве или друг подходящ съд. Варят се на умерено силен огън докато сместта заври и кипне – прилича много на варенето натурско кафе. Сваля се от огъня, прецежда се и се оставя на страна да се охлади.
В голяма купа се смесват захарта и маслиновото олио. Содата се разтваря в портокаловият сок и като кипне се сипва в купата с олиото и захарта. Разбърква се. Последователно се добавят сиропа от рожков, портокаловата кора, ракията
охладената канелена смес (много приича на кафе) и брашното. Разбърква се до хомогенност. Насипва се в тава намазана със зехтин. Тестото се заглажда и повърхността му се посипва със сусам.
Пече се в предварително затоплена на 180°С, работеща с долен е горен реотан, без вентилатор. Печенето при мен отне 35 минути. Изважда се от фурната и се оставя на стайна тумпература да се охлади. Когато изстине напълно може да се нареже на парчета и да се сервира. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.






Миме,
страхотно постно предложение.Имам петмез и тъкмо се чудех как да го оползотворя.Е, твоята рецепта идва тъкмо навреме.Ще приготвя течностите в грамаж, защото така ми е по – лесно.
Поздрави, благодарности за идеята и изпълнението.Великолепни снимки си направила.
Ще се радвам да опиташ рецептата, Елена! Да ви е сладко!
Страхотна рецепта, Мария! Звучи изпълнимо дори за сладкарски инвалиди като мене 🙂
Имам въпрос относно печенето: каква е разликата между със вентилатор и без? С какво променя крайния резултат? Извинявам се ако отговорът е очевиден или вече си го обсъждала на друго място и не съм видяла. За мен не е защото едва от няколко седмици за пръв път имам печка с вентилатор и нямам представа коя функция за какво се използва (нямам книжката). Само забелязах, че като пекох гювеч, сякаш с вентилатора бълбукаше по-интензивно отколкото без, дори и на една и съща температура, т.е. изглежда че ястието се загрява повече с вентилатора. Но как ще се отрази за сладкарски изделия и каква е разликата на по-фундаментално ниво – нямам представа. Благодаря предварително! Сега ще търся кароб сироп! 🙂
Здравей, Весела!
Вентилатора подпомага малко по-доброто набухване при подобни печива. Освен това разпределя топлината във фурната равномерно.
П.П. Ако нямаш книжка на печката си, онлайн може да намериш такава и там да прочетеш повече за фунциите и програмите с които разполага.