Ето и още една вариация на популярните Гръцки медени сладки. Този път тестото е класически постно, но пък е пияно – бира в тестото, узо в сиропа! 🙂 Бирата в тестото, ги прави много пръхкави и са приятни за хапване, дори преди да се сиропират. Узото в сиропа, допълва чудесно целият букет от аромати. Ще се радвам да ги опитате и вие!
Меломакарона (μελομακáρονα) с Бира в тестото и Узо в Сиропа
- Мерителната чаша е с вместимост 200 мл., но би могло да се ползва и такава с вместимост 250 мл., пак ще се получат.
- Рецептата е адаптирана от списанието „γλικèς ιστορìες“ (сладки истории), бр. 7/2011 г.
- От по-долу дадените продукти ще се получат около 77 меломакарона, ако се оформят от 30-33 гр. тесто.
- На мен сиропа в оригиналната рецепта ми се стори прекалено много и затова направих половин доза. Не го варих много, че не бях сигурна дали ще ми стигне. Стигна ми! Даже остана малко за направа на лимонови резени. Вие преценете как да процедирате, долу съм дала продуктите за цялата доза сироп.
- Може да варите сиропа по-дълго, за да се сгъсти повече, но тогава дръжте меломакароната в него, малко повече, за да се напоят добре.
Необходими продукти за тестото:
- 1 кг. (8 чаени чаши) брашно
- 700 гр. (3 ½ чаени чаши) царевично олио смесено 1:1 с маслиново олио (зехтин)
- 250 гр. (1 ¼ чаени чаши) захар
- 100 гр. (½ чаена чаша) бира
- настъргана кора от 3 портокала
- настъргана кора от 1 лимон
- 250 гр. (1 ¼чаени чаши) прясно изцеден портокалов сок
- 5 гр. (1 чаена лъжица) сода бикарбонат
- 5 гр. (1 чаена лъжица) карамфил (подправка) на прах
- 5 гр. (1 чаена лъжица) канела на прах
- 1 щипка сол
- 50 гр. (¼ чаена чаша) бренди, коняк или др. ароматен алкохол
Необходими продукти за сиропа:
- 750 гр. (3 ¼ чаени чаши) захар
- 750 гр. (3 ¼ чаени чаши) пчелен мед
- 750 гр. (3 ¼ чаени чаши) вода
- 50 гр. (¼ чаена чаша) узо
За наръсване след сиропиране:
- смлени орехи
Начин на приготвяне:
Брашното се пресява в подходящ съд и се смесва с останалите сухи продукти (подправките, содата и солта). В голяма купа се смесват всички мокри съставки и настърганата кора от лимон и портокал.
Разбъркват се за кратко и се добавя брашното.
Размесва се колкото да се смесят хомогенно, без да се бърка излишно.
С ръце се оформят сладките (всяка от 30-33 гр. тесто). Може да се направят с притискане на парчето тесто в длани, така по повърхността им ще остане отпечатъка на пръстите. Може да се направят кръгли или тестото да се разточи на дебело (6-7 мм.) и да се нареже на квадрати.
Нареждат се в тава застлана с хартия за печене и се пекат в предварително затоплена на 170°С фурна, с включен горен и долен реотан, без вентилатор. Печенето продължава около 18 минути (16 минути за нарязаните) или докато повърхността им се зачерви, а долната страна има вид на изпечено.
Когато изстинат се сиропират с горещ сироп, който се приготвя по следния начин: Всички продукти за сиропа се смесват в подходящ съд и се слагат на котлона. Когато заври се засичат 5-10 минути. Ако искате по-гъст сироп – варете го повече. Сиропират се на порции. Аз ги държах по 2-3 минути в сиропа, като го обръщах 1-2 пъти и от двете страни.
Изваждат се от сиропа с решетъчна лъжица и се нареждат в подходящ съд. Веднага се наръсват с орехи. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.
Благодаря, Мария за споделената рецепта. Бира и узо…Любими аромати:)
Краси, сигурна съм че всяка рецепта за Меломакарона е прекрасна сама за себе си.
Лично аз тази комбинация я опитах миналата година и много ми допадна. Бях чувала добри отзиви за рецептата, а от опит знам колко пръхкави и вкусни се получават тестата, в които има бира, така че ако ще правиш такива сладки опитай тази рецепта! 🙂
Много са добри! Направо разкошни! Голям фен съм на меломакаона и от опитаните до момента тези са ми фаворит. (Още не съм правила тези с анари) Ароматът е вълшебен! Всъщност, у нас традиционно през пости се приготвят едни сладки с бира в тестото и с орехов пълнеж, които са много вкусни и затова бях убедена, че и тези меломакарона ще станат много хубави. Благодаря за рецептата от сърце!
П.П. Човек, който не обича никак нито узо, нито канела, се влюби в тях:)
Поздрави и светли празници!
Светли да са празниците и за теб и семейството ти Александра!
Здравей, Мими, и честита Коледа!
Вече четвърта година правя твоите меломакарона по рецептата на Стельос Парлярос и направо съм пристрастена към тях! Божествени са! Но вече е време да пробвам и останалите рецепти – още повече, че асортиментът в блога ти се е увеличил!
Бях си набелязала тези пияни меденки още по-миналата година и смятам тези дни да ги направя. Малко ме стресна огромното количество мед в сиропа, но вероятно ще направя като теб половин доза. Искам само да те попитам две неща: 1. 1 ч.л. карамфил не е ли много? Това е много силна подправка… и 2. нямам царевично олио, може ли да ползвам само маслиново, или да го заменя с друго (шарлан например)? Или да си купувам царевично?
Поздрави,
Мим
Здравей, Мим!
Честита Коледа и на теб!
В сиропа действително има доста мед, но тази рецепта е такава…
Количеството на карамфила и мен ме притесни когато прочетох рецептата за пръв път (не съм му голям почитател и обикновено намалявам количеството му когато приготвям рецепта с карамфил), но в този случай реших да пробвам рецептата, без да променям нищо и ми хареса как се получиха сладките.
Ако обаче се притесняваш, може да го намалиш на половина.
Царевичното олио спокойно може да се замени с друго „бяло“ олио (това с което разполагаш е перфектно) или в краен случай да се ползва само зехтин.
Поздрави и весело посрещане на Нова Година и останалите празници!
Благодаря за бързия отговор, Мими!
Не знам дали ще успея да направя сладките тази седмица, може да останат и за след Нова година, но ще гледам да напиша отзив.
Весело посрещане на Новата година и на теб и на цялото ти семейство!
Здравей, Мими!
Направих сладките днес и нямам търпение да споделя – превъзходни са! Възхитена съм! Мислех, че след рецептата на Ст. Парлярос друга няма да ми хареса толкова, но се оказа, че съм грешала. Настоящата толкова ми харесва, че се изкушавам да кажа даже, че е по-добра от другата…
Направих 1/2 доза тесто (излязоха 44 сладки по 30 г, цяла доза ми е много) и 1/4 доза сироп (всичко по 200 г – стигна ми, дори остана). Меда не искам да го варя и го сложих, след като сварих сиропа (с кафява захар) и малко поизстина. И аз съм от тези, дето недолюбват узото, но се оказа, че като се свари, няма нищо общо с оригиналния аромат, сиропът стана уникален!
Относно въпросите ми от предния коментар (може да е полезно не толкова за теб, колкото за други читатели на блога): Сложих само зехтин (не знам дали това беше причината, но се наложи да добавя още 150 г брашно към 500-те за 1/2 доза) и 1/2 ч.л. карамфил (претеглих го като 1 г). Сладките станаха много крехки и пръхкави и с чудесен аромат! Това ще бъде десертът ни за новогодишната трапеза!
Благодаря ти за прекрасната рецепта и изобщо за великолепния блог! И още веднъж – весело посрещане на Новата година!
Много се радвам, че сладките така са се харесали и благодаря за споделеното!
Препоръчвам ти догодина да пробваш някоя от другите рецепти – аз почти всяка година намирам някоя нова, която ме очарова повече от предишната! 🙂
Сърдечни поздрави!
Честита Нова година, Мими! Да е мирна, спокойна и щастлива! Бъдете здрави ти и цялото ти семейство и нека всичките ви начинания да се увенчават с успех! 🙂
Със сигурност ще пробвам и други рецепти, набелязала съм си още две – с орехи и сусам и на Атина Лоизидес (така ли се пише на български?).
И понеже вече съм пристрастена почитателка на тези великолепни сладки, бих искала да ти задам един граматически въпрос: в кой род и число е на гръцки думата μελομακáρονα и каква е етимологията ѝ? Искам да си обясня как по-добре би звучала на български. Знам, че „мело“ идва от μέλι – мед, а „макарона“ в кое число е – множествено ли? Предполагам, че има връзка с италианската дума „макарони“ (т.е. тестено изделие), така ли е? И добре ли би звучало на български „меломакарони“ – все пак това е множественото число при нас… Търсих в разни онлайн речници μελομακáρονα, но не я открих…
А по повод на настоящата рецепта – котаракът снощи полудя по сладките! Имаше 2 от тях в една чинийка на масата и като му замирисаха, опита да се качи на масата поне 100 пъти! 🙂
Поздрави и весело посрещане и на следващите празници!
Благодаря, Мим!
Честита да е Новата Година и за теб и семейството ти!
Меломакарона-та на Атина ни бяха любими дълго време – сигурна съм, че и те много ще ти харесат!!! Тази година у нас бяха изместени от новооткрита рецепта, която сигурно ще публикувам до година преди Коледно – Новогодишните празници…
На въпроса за наименованието на сладките. И на мен на времето ми беше интересно защо се наричат така и затова направих своето проучване. Научих, че етимологически меломакарона има древен произход. В речниците се посочва, че думата „μακαρόνι“ (макарони=спагети), произхожда от средновековната гръцка дума „μακαρωνία“(наименованието на възпоменателно трапеза с ястия приготвени с макарони). Думата „μακαρωνία“ идва от старогръцката дума „μακαρία” , която означава „благословен”. С две думи (без да се впускам в подробности) италианската дума за спагети, както и наименованието на популярните сладки macarons идват от древна Гърция! 🙂
Първите меломакарона (наричали са се μακαρία – макариа) са представлявали парчета хляб във формата на съвременните меломакарона и са били раздавани на хората след погребение за възпоменание на мъртвия. По късно когато са започнали да ги обливат с мед (меден сироп) са приели името меломакароно (в единствено число)
μέλι +μακαρία = μελομακάρονο
Традиционно днес са постни сладки, които се приготвят в началото на Декември , за да се подслаждат хората по време на Коледните пости. В днешно време съществуват и много рецепти, които не са постни.
Лично аз смятам, че за подобни традиционни печива или ястия (които нямат аналог в други страни) не трябва да се опитваме да правим превод (все едно да искаш да преведеш „Мусака“, „Зелник“ или други подобни), а просто да изписваме думата така както звучи на езика от който произхожда.
Леле! Мими, благодаря ти много за отделеното време и за подробните обяснения! Чудесна си! 🙂 Аз съм филолог по образование, така че оценявам изключително високо обясненията ти! Но това е и причината да ти задавам граматически въпроси… Разбрах почти всичко, което ме интересуваше. Остана да ме гложди само едно: ако μελομακάρονο е в единствено число, в кой род и число е μελομακáρονα? Нямам намерение да превеждам думата, но понеже в български -а е окончание за женски род единствено число, формата μελομακáρονα ми звучи малко неподходящо за нещо в множествено число (много сладки). Затова ми хрумна формата „меломакаронИ“ (много на брой, т.е. множествено число на български). Може на гръцки да не е правилно така, но на български звучи по-нормално… Е, това е само идея, няма да правя революция в езика! 🙂
Що се отнася до това, че италианската дума за спагети и тази за сладките macarons идват от Древна Гърция – естествено, че е така! Огромен процент от думите в съвременните езици идват от старогръцки!
Още веднъж ти благодаря за изчерпателния отговор и извинявай, че чак сега ти отговарям аз – бях се отнесла, че съм ти отправила запитвания и едва тази вечер се сетих…
Сърдечни поздрави! 🙂
🙂
Понеже на мен ми звучи съвсем естествено, думата за множествено число да завършва на „а“, не съм се сетила да поясня, че μελομακáρονα е в мн.ч. Пропуснала съм да напиша и това, че думата на гръцки е в среден род.
На мен меломакаронИ ми звучи странно :-), но ако на теб така ти е по-благозвучно и ти харесва повече, не виждам защо да не си ги наречеш така…
🙂
Поздрав най-сърдечен и от мен!
Супер си! Благодаря ти много за поредните пояснения! Ще си кръстя сладките меломакарони! 🙂 🙂 🙂