Класическо Тирамису

Класическо Тирамису

Когато Тирамисуто стана модно, за мен бе поредният не особено интересен десерт, по който големи групи от хора изпадаха в екстаз. Трябва да си призная, че май такова е отношението ми към всичко, което така масово превзема хората – сякаш го правя на пук на  модната вълна… И когато отмине се сещам да опитам това-онова. 🙂 Подобно отношение имах и към  мъфините и кексчетата (cupcakes). Тяхната модна вълна, така и не успя да ме грабне! Не казвам, че някой от тези десерти не е вкусен, напротив!!! Просто когато едно нещо стане твърде прехвалено, някак се настройваш и имаш големи очаквания… И това понякога е разочароващо или поне не е обсебващо като за останалите! Пък и като се има предвид, че Тирамисуто е десерт за бърза консумация, човек никога не трябва да очаква твърде много от такива десерти, ако не си ги е приготвил сам! Това е истината за съжаление!

Рецептите за Тирамису са страшно много, което е малко объркващо, не знаеш на коя да се довериш в опит да опиташ възможно най-оригиналният вариант на този десерт. Пък и ако не го приготвяш често (като мен), опита се трупа бавно… През всичките тия години Тирамису съм приготвяла не повече от 5-6 пъти – все по различни рецепти и по повод празненства, за чийто гости съм знаела, че имат предпочитания към този десерт.

Класическо Тирамису

Много приятно се получава с тукашната фина извара „Анари“ или с крем сирене. Веднъж го приготвих изяло с маскарпоне, което беше домашно приготвено и леко по-течно от готовото, поради което изобщо не можеше да става въпрос за оформяне на парчета, но беше вкусно! Доста ми харесва когато се комбинира маскарпоне и крем сирене в равни количества, въпреки, че в оригинал се приготвя само с Маскарпоне – така е и с днешното.

Класическо Тирамису

С какво ме привлече тази рецепта ли? Ами с това, че ми се видя някак различна – по-конкретно, тя е първата (която срещам) без сметана. Имах пресни, току що донесени от кокошарника яйца, хубаво сладко вино – десет годишно „Порто“ (подарък донесен за нас от Англия), което пазя за кулинарни приключения. Разбира се щеше да е хубаво и още по-близко до оригинала, ако имах „Марсала“, но в региона където живея не можах да намеря. Не на последно място – този път кафето щеше да е прясно приготвено еспресо… Трябва да отбележа, че за пръв път опитах Тирамису, чийто бишкоти са били потопени в комбинация от кафе и сладко вино. И вече съм сигурна съм, че това е една от най-важните точки, най-важното за едно Тирамису. Комбинацията винаги ми се е струвала странно необичайна и съм я избягвала съвсем съзнателно, но едва ли в бъдеще ще повторя тази грешка!!! Някак винаги до сега (в скромният ми опит с този десерт) съм се придържала към по-предвидливата, класическата комбинация от кафе смесено с качествена класика като „Amaretto“, „Baileys“, „Cointreau“ „Tia Maria“ или шоколадов ликьор…  

Класическо Тирамису

И сега пишейки поста и размишлявайки за виното (ни в клин ни в ръкав = неуместно, а може би е съвсем уместно), се сещам за „Commandaria“ (Κουμανδαρία)!!! Направо ме хваща яд, че не се сетих веднага!!! Ако можете да си представите нещо дори по-ароматно от „Марсалата“ или „Портото“, то това е Командарията. Това е уникално, сладко вино с високо алкохолно съдържание (15%), което се произвежда в Кипър от 11-12 век. Виното е взело името си от регион (в близост до Пафос), който по това време бил под контрола на рицарите темплиери. Когато започнали да го произвеждат в големи количества за износ, го нарекли „Командария“. Това само по себе си е уникално – живо доказателство, че „Командария“ е най-старото вино в света, запазило производството и името си  до ден днешен. Няма да се впускам повече в исторически подробности, но ще спомена за аромата и вкуса му: Виното е сладко на вкус, с богат изключително изразен прелъстителен аромат (luscious). Истинска експлозия за сетивата е съчетанието от плодове и подправки и онази мека, опияняваща миризма на дъб. Не че съм голям познавач или пияч, но определено съм ценител 🙂

Класическо Тирамису

За три неща съм абсолютно сигурна относно този десерт!!! В тях се крие неговата тайна:

  1. Сиренето трябва да е маскарпоне
  2. Кафето трябва да е истинско ароматно еспресо със съвършен каймак 🙂
  3. Сместа в която се потапят бишкотите трябва да е комбинация от кафе и сладко червено вино – „Марсала“, Порто или „Commandaria“.

Класическо Тирамису

  • Рецептата е адаптирана от тук.
  • Ако все пак някой се притеснява от суровите яйца, може да опитате рецептата „Тирамису с крем Забайон“, при която яйцата преминават термична обработка.
  • Класическото Тирамису се приготвя с „Марсала“, но ако нямате може да го заместите със качествено сладко червено вино. Аз използвах вино Порто (Port wine).  Може да ползвате „Commandaria“ (Κουμανδαρία), ако живеете в Кипър или на място където се продава.  
  • Ако нямате еспресо може да го замените с това количество вода (90 мл.), в която да разтворите 1 супена лъжица инстантно еспресо (instant espresso powder), но няма да е съвсем същото.

Класическо Тирамису

  • Ползвала съм тава от прозрачно стъкло с размери 29 х 19 см. В оригиналната рецепта е посочена тава с размер 20 х 30 см. Най-лесно ще се ориентирате, каква тава да ползвате (от тези с които разполагате), съобразявайки се с това, че на дъното и трябва да може да наредите 10, най много 12 бишкоти. Моята тава е с височина на стените 5 см. и това за малко щеше да се окаже напълно недостатъчно.  Гледайте тавата да е достатъчно дълбока, така че да можете да покриете десерта с домакинско фолио, без то да опира по повърхността му.
  • Помнете!!! Ползването на пресни продукти с високо качество е тайната на незабравимото тирамису, както и на всичко останало свързано с гастрономията. 

Класическо Тирамису

Необходими продукти за крема:

  • 500 гр. сирене „Маскарпоне“
  • 90 до 100 гр. (6 бр.) жълтъци
  • 90 гр. (от 3 средно големи яйца) белтъци
  • 150 гр. захар
  • ¼ чаена лъжица сол

За напояване на бишкотите:

  • 150 мл. сладко червено вино „Марсала“, „Порто“ или „Commandaria“
  • 90 мл. кафе еспресо (готова напитка)
  • 1 пак. (от 200 гр.) бишкоти „Совайарди“ ще ви бъдат нужни от 20 до 24 бишкоти в зависимост от тавата, която ще ползвате за десерта 

За наръсване и сервиране:

  • 10 гр. натурално какао
  • 150 гр. настърган шоколад с 55% (или повече) какао

Начин на приготвяне:

Подгответе си всички нужни продукти (в това число и кафето). Започнете с приготвянето на крема: В подходящ съд смесете белтъците със солта. Разбийте ги с миксер на висока скорост, докато се получи гъст белтъчен сняг. Покрийте с домакинско олио и приберете в хладилника. В голяма купа се смесват жълтъците и захарта. Разбиват се на висока скорост, докато сместа побелее, увеличи обема си и се сгъсти (като майонеза). Дирята на бъркалката, трябва да успява да се задържи за кратко на повърхността. Това отнема около 5 до 8 мин. в зависимост от миксера. Към жълтъчната смес се прибавя Маскарпоне-то. Разбърква се тел или на най-ниската скорост на миксера, докато сместа стане хомогенна. Към полученият крем се прибавя белтъчният сняг и разбъркването продължава с дървена лъжица или шпатула.

Класическо Тирамису

Когато се смесят напълно (до гладка пухкава смес), купата се покрива с прозрачно домакинско фолио и се прибира в хладилника за 10 минути. Смесете охладилото се кафе и виното в подходящ съд. Една по една половината бишкоти се потапят за кратко в тази смес и се нареждат на дъното на подходящ съд (четвъртита или правоъгълна тава).

Класическо Тирамису

Крема се изважда от хладилника и половината количество се разпределя върху напоените бишкоти наредени в тавата. Тавата се покрива се с домакинско фолио и заедно с останалото количество крем (също покрит) се прибира в хладилника за 30 минути. След уреченият престой в хладилника, тавата се изважда и върху слоя от крем се нареждат останалите бишкоти, предварително потопени в кафето смесено с виното (1). Върху бишкотите се разстила останалият крем (2). Заглажда се и ако съда позволява, т.е. кремът не е достигнал ръба му, се покрива с домакинско фолио и се прибира в хладилника за 1 час. След това се изважда от хладилника и се наръсва с настърган шоколад. Какаото се наръсва (с помощта на цедка) върху шоколада (3).

Класическо Тирамису

Връща се в хладилника за 2-3 часа, след което може да се сервира.  Пред да се сервира може може да се наръси с още малко како или шоколад, за да се освежи. Аз да си призная, за шоколада си спомних чак когато го наръсих с какао и затова при сервирането ръсих с шоколад 🙂

Класическо Тирамису

ТУК може да видите всички снимки.

Last updated by .

Оценете рецептата (Summary)
recipe image
Recipe Name
Класическо Тирамису
Published On
Average Rating
3.51star1star1star1stargray Based on 91 Review(s)

42 thoughts on “Класическо Тирамису

  1. Тирамисуто е от онези класически десерти, които са изгубили класиката си с времето. Десертът, обаче е добра основа за интерпретации, според налични продукти и личен вкус. Най-общо казано всеки може да го приготви както пожелае, обаче без да претендира за оригиналност. Всичко това лъха от поста ти, Мария и съм напълно съгласна.
    Много ми хареса вметката за кипърското вино (сигурно, защото ми е непознато) и умирам от любопитство. 🙂

    1. Привет Йоана!
      Кипърското вино със сигурност ще бъде достойно оценено от човек като теб!
      Знае ли човек?! Може и да изникне някаква възможност и да го опиташ!
      Поздрави!

  2. Обожавам домашно Тирамису, пробвала съм всякакви разновидности, не са оригинални рецепти, но пък са вкусни. А това е най-важното в един сладкиш- да е вкусен!:) Твоят вариант също ми допада много! Неустоими снимки! Поздрави!

  3. Мария,
    много интересно съчетание на Командария с оригиналните съставки на тирамисуто. Да си призная, имам една бутилка в шкафа, подарена ми от приятел от Лимасол, още не съм я отворила, тъй като по принцип не обичам сладко вино. Но не съм се сетила да я ползвам в тази комбинация.
    Страхотно предложение, благодаря ти
    поздрави

    1. Дани,
      „Командарията“ по нищо не отстъпва на по-популярните „Марсала“ и „Порто“. Напротив!!!
      Тя е Кипърският вариант на тези вина, макар и не така известна като тях, но много по-древна – което според мен я прави още по-ценна!
      По всяка вероятно наследниците на Темплиерите, които са я произвеждали в Кипър, са принесли технологията и на приготвяне на местата където много по-късно са се появили „Марсала-та“ и Порто-то. Със сигурност тя е тяхната баба 🙂
      Иначе и аз не бих я пила като вино – може би малко количество в компанията на селекция от сирена или подходящо предястие…
      Но щом имаш „Командария“, която нямаш намерение да пиеш като вино, спокойно може да я ползваш за приготвянето на нещо вкусно и изискано!

      Поздрави и от мен!

  4. Здравей, благодаря за страхотната рецепта. изпълних я точно както си я описала с кафе „Или“ и отлежало Порто, за което до сега нямах приложение – гостите бяха възхитени.

  5. Здравей,
    искам да попитам не е ли опасно с тези сурови яйца?Има ли сме проблеми със салмонела точно от яйца, които не са минали термична обработка.
    Поздрави: Татяна

  6. Привет Татяна,
    в съветите преди самата рецепта, изрично е упоменато, че ако източника на яйцата не е сигурен или ако като цяло суровите яйца са причина за притеснение, може да се обработят на водна баня – дала съм линк към пост в блога на Йоана, където е показано и обяснено много добре!
    Поздрави!

  7. Аз го приготвям по същият начин, но като няма маскарпоне слагам заквасена сметана и Amaratto.

  8. Ето го и моето Тирамису – https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10151661320761788&l=29569634be с Марсала и какаото наистина е по-добре да се поръсва преди сервиране, за да не се разтопява и да изглежда свежо. Бишкотите много бързо попиват то кафето и виното, наистина трябва да се топват за много кратко и бързо.

    1. Венелине, страхотно ти се е получило!!!
      Вярвам, че тези който са го опитали, са му се насладили напълно!!!
      Поздрав най-сърдечен!

  9. Благодаря за тази страхотна рецепта, облизахме си пръстите миналата седмица, а сега вкъщи пак ме карат да го правя 🙂 страхотно е. Аз нямах от това десертно вино, използвах малко ром за напояване на бишкотите 🙂 пак се получи много добре

  10. Здравей Мария,
    искам да споделя нещо, което ми направи впечатление а то е „рецептата“ от думи.
    Приветсвам те за чудесниат стил на писане – насладих се истински като четях преставянето на рецептата, малко история, малко фантазия и много реален рисунък, представяш си десерта като жив.
    Не знам дали ще направя тирамису десерта, но знам че ще прочета и други твои рецепти дори само за да задоволя „кулираният“ си глад за хубаво написани „рецепти“.
    Поздрави

    1. Snezhi, благодаря сърдечно за комплимента!
      Ще се радвам ако решиш да опиташ и някоя от рецептите!
      Поздрав най-сърдечен и от мен!

  11. Тази рецепта – вместо с вино, опитайте с уиски, сингъл малц, пушено. Аз опитах с Лагавулин – 2 супени лъжици и стана превъзходно Тирамису.

  12. Много обичам тирамису, но ми се струваше много сложна направата му. Престраших се тази рецепта. Използвахме червено вино, но следващият път ще бъде с някакъв ликьор. Стана много хубаво, но се надявам другата проба да е още по-вкусна 🙂 Благодаря за рецептата.

  13. Здравей Мария! Преди време търсех рецепта за бонбони „Рафаело“ и попаднах на блога ти. Въпреки че разгледах и други рецепти, начинът по който беше обяснила стъпките за приготвянето и снимките на всяка от стъпките ми допаднаха и ти се доверих 🙂 Не сбърках, с приятеля ми останахме много доволни от резултата. За именния ден на майка ми ще приготвя тирамису по тази рецепта.
    Благодаря ти, че си създала толкова прекрасен блог, изпълнен с вдъхновение и ентусиазъм, които се предават и на читателите ти.
    Пожелавам на теб и семейството ти прекрасно лято!
    Поздрави,
    Стела

  14. Нямам миксер, бърках белтъците с пасатор, не станаха на сняг. Крема стана супер течен, и бишкотите плуват в него, за съжаление е за хвърляне .. 🙁

    1. Теодора, при липса на миксер белтъците може да се разбият на сняг и с телена бъркалка.
      Уморително е, но поне се получава както трябва, ако човек има желание.
      Излишно е да казвам, но е съвсем логично, че щом белтъците не са разбити на хубав сняг крема няма да стане както трябва.
      Другия път се постарай да изпълниш изискванията в рецептата или ако нямаш възможност да изпълниш нещата както е посочено, се насучи към друга, по-достъпна рецепта.
      Успех!

  15. а може ли да попитам за по-подробно обяснение за бишкотите,коя половина е напоена и коя не,че не ми стана много ясно,моля?

  16. Здравейте , с удоволствие прочетох рецептата след щателно търсене на .. точно тази и съвсем скоро ще приготвя „Тирамису“ по нея.
    Имам един въпрос : Каква е идеята на поетапното прибиране и изваждане от хладилника, т.е защо на два пъти го охлаждаме?
    Благодаря!
    Успехх 🙂

    1. Привет, Даяна!
      Охлаждането на крема по време на приготвянето на десерта има за цел да го стегне и запази в перфектно състояние.
      Не ти ли се е случвало да оставиш за по-дълго разбити на сняг белтъци на стайна температура? На дъното се отделя течност…

      Надявам се, че стана ясно!
      Рецептата е много добра и съм сигурна, че ако се изпълни както трябва, резултата ще ви очарова!
      Успех желая!

  17. Да, Аз разбирам охлаждането по принцип, но ми стана интересно защо първо единия ред , а после след като наредим целия десерт си е както при останалите десерти. 🙂 Ако наредим всичко и тогава охладим, каква е разликата? А може би Аз не съм разбрала 🙂 🙂

    1. Ами защото (както вече споменах), охлаждането поддържа перфектната консистенция на крема и го стяга леко. Мислех си, че от това логично следва извода за това каква е целта на охлаждането по време на оформянето на десерта…
      🙂
      Ако нещо, (в случая крема за Тирамисуто), вече е бил охладен леко веднъж (1-вия път), когато се извади от хладилника и част от него се употреби за първия слой на Тирамисуто, при насипването и разнасянето на крема върху бишкотите, той леко се отпуска (особено ако е времето или помещението е топло).
      Затова тавата с първия слой, както и купата с останалия крем се прибират за втори път, в хладилника за кратък престой. Когато първия слой стегне леко, вторият слой бишкоти и крем се задържа по-добре върху първия и бишкотите не потъват в него.
      Разбира се ти ако ако искаш може да не се придържаш към технологията на приготвяне посочена в рецептата и да процедираш както намериш за добре!
      Успех желая!

    1. В коткретната рецепта кафето предвидено за потапяне на бишкотите не се подслажда със захар, но ако обичате по-сладко бихте могла да го подсладите според предпочитанията си.
      Според моя вкус крайният резултат при тази рецепта е перфектен – всичко е много балансирано!

  18. Здравей, аз ли нещо не направих както трябва – не знам, но след като се опитах да я нарежа и сложа в чинийки, парчетата се разпаднаха. Кремът е рядък. Иначе е много вкусна. Какво да направя следващият път, та да не се разпадат парчетата?

    1. Здравей, Кали!
      Тирамисуто не става на парчета така както може да се разреже една торта, но би трябвало да може да се оформи на порции, които да се принесат внимателно (със шпатула) в чиния за сервиране.
      И все пак ако кремът е станал прекалено рядък, причините може да са няколко: ползването на по-големи яйца (т.е. по-голямо количество).
      Не достатъчно добре разбити яйца (жълтъците на крем, белтъците на твърд снят).
      Ако не са били спазени охлажданията в хладилник по време на приготвянето на крема.

      Успех желая следващия път!

  19. Винаги приготвям тирамисуто точно по вашата рецепта и се получава невероятно вкусно всеки път! Правила съм го сигурно повече от 10 пъти и искам да ви благодаря за прекрасната рецепта и подробното описание стъпка по стъпка.

  20. Здравейте, смятам утре да правя този десерт и искам жълтъците да ги мина на водна баня. Прочетох варианта на Йоана, но тя слага виното при жълтъците, а тук се смесва в кафето и се чудя кое да избера. Може ли да ме посъветвате ?

    1. Здравейте, Ралица!
      Ако нямате много опит е най-добре да се придържате стриктно към една от двете рецепти, в случая щом се притеснявате от суровите яйца изберете Тирамисуто на Йоанна.

  21. Здравей Мария,и в този десерт сме много популярни,става чудесен и утре ще го правя.И сега се сетих нещо да те питам.Когато го направих за първи път,преди 2 или 3 години си спомням, че слагайки сол в белтъците, спаднаха и от тогава не слагам, не че нещо,получава ни се великолепно (пак благодарение на теб),само ме интересува къде згафих?Благодаря!Тази седмица те изморих от въпроси, ще трябва да си платя абонамент,ха ха,хубав ден!!!

    1. Смесвам белтъците със солта преди да почна разбиването. Не се е случвало да имам проблем с полечаването на белтъчен сняг. За да стаднат белтъците или не са били разбити достътъчно продължително или са престояли малко преди да се ползват.
      Ако мислиш ще солта е виновна, не я добавяй!

  22. Оооооо,да,да аз разбих белтъците на сняг и ги посолих,ха ха,ясно.Сърдечно благодаря за изчерпателните отговори. да си жива и здрава,приятен уикенд!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Известяване за последващи коментари

Намери рецептата

Архив

Рецепти по категории

Абонамент по e-mail

Enter your email address: