В Кипър зимата е сезонът на дивите гъби. Най-разпространени и масово харесвани за консумация са гъбите Рижика (Lactarius deliciosus). Днес ще споделя с вас рецепта за едно страхотно мезе, което се приготвя с тези гъби.
Кисела (маринована) Рижика
- Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
- Предпочитам да избирам малки гъбки, защото иглеждат по-красиво, но може да се мариноват и по-големи, като се нарежат на парчета, така че да е лесно да се сместят в бурканите.
- Марината се прави 2:1 вода към оцет.
- Рецептата е адаптирана от „Голямата книга на консервирането“ 225 стр.
Необходими продукти:
- 670 гр. гъби Рижика (Lactarius deliciosus)
- черен пипер на зърна
- дафинов лист
- 20 гр. чеснов лук, нарязан на парченца
За маринатата:
- 600 мл. вода
- 300 мл. оцет
- 1 ½ чаени лъжици сол
Начин на приготвяне:
Най-напред се приготвя маринатата: Водата, оцета и солта се смесват в подходящ съд и се слагат на котлона. Когато сместа заври се сваля от огъня и се охлажда на стайна температура.
Почистените и измити гъби се редят в буркани, като помежду им се слагат парченца чеснов лук, зрънца черен пипер и дафинови листа.
Заливат се с охладената саламура. Бурканите се затварят и се оставят на тъмно и проветливо място за 2-3 седмици. Сервират се полети със зехтин. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички продукти.
Based on 7 Review(s)
Здравейте, моля да уточните дали количеството сол за дозата е супена (не чаена) лъжица. Направих рецептата, като прибавих и 1 1/2 с.л. захар, а оцетът е винен 6%. Тъй като по рецептата няма стерилизация (разтворът е доста силен) моля да уточните до колко време след направата може да се консумира, като се съхранява в хладилник (все пак това са гъби). Предполагам, че рецептата Ви е универсална и може да се ползва за туршии. Тук при нас рижиката тепърва тръгва, след около 3-месечна суша.
Привет, Росана!
В книгата източник на рецептата пише, че количеството на солта е на вкус.
Аз съм сложила 1 1/2 чаени лъжици сол.
За съжаление не мога да кажа каква трайност имат, тъй като никога не правя големи количества наведнъж, а ги изяждаме бързо, след като са станали готови.
И при нас в Кипър тепърва ще има рижика, сега им е сезона!
За Туршия предпочитам маринатата при тази рецепта.
Благодаря ти много, Мария – направихме по-силна марината, т.к. рецептата е без стерилизация. Пожелавам Ви да наберете мнооого рижика. Поздрави и успешна седмица, Росана
Здравейте Мария! ?
Защо в повечето други (не Вашата) рецепти пишат, че съотношението вода-оцет е 2:1 а във Вашата рецепта казвате , че трябва да е 1:2 т.е оцетът е два пъти повече от водата?
Да не би да се прави по силен разтвора, защото гъбите не се върят?
Здравейте, Дончо!
Поправих рецептата сверявайки я с тази в книгата източник. Количеството на водата и оцета е разменено.
По-долу (в отговор към друг читател, забелязал грешката) обясних, че самата аз съм я изпълнявала по този начин от години и причината да не забележа грешката е в това, че никога не съм правила количество, което да престои достатъчно дълго, за да забележа, че нещо не е наред.
Благодаря!
Здравейте, мисля, че количеството на водата и оцета е разменено. Направих го по рецеттата и станаха толкова кисели, че не се ядат. Освен това, аз също бих добавила малко захар. Бих опитала отново, защото гъбите стават свежи и ароматни, но с коригирани мерки на продуктите. Благодаря, че сте споделили
Здравей, Валя!
За да съм 100 процнта сигурна (не мога да помня всичко), проверих рецептата в книгата източник. Количествата на водата и оцета действително са разменени. На снимките в рецептата обаче се вижда, че оцета е повече от водата и през годините (когато ги правя) отварям блога, за да изпълня рецептата и я правя така както е дадена тук.
Истината обаче е, че никога не правя тези гъби за зимнина. Не правя и големи количесва – по 1-2 буркана най-много. А след като установим, че са готови ги изяждаме! Т.е. никога не са оставали достатъчно дълго, за да станат прекалено кисели…
Ще поправя рецептата!
Благодаря!
Здравейте, набрахме доста рижики вчера, приготвихме ги с марината и съпруга ми реши да прочете повече за гъбата в интернет. С ужас видяхме , че имат отровен двойник! Случвало ли ви се е да намерите такъв и лесно ли могат да се сбъркат?
Здравейте, Елена!
Съпругът ми ги бере най-вече, нямам никаква идея дали има двойник и дали се отличава лесно (те май повечето гъби си имат двойници, ама все по нещо се отличават).
Съпругът ми за толкова години явно не се е случвало да ни донесе двойник,в нас много ги обичаме и от малки до големи всички ядем.
Но той е израснал сред посеви и природата тук. Много неща, които аз не разбирам или не съм сигурна, той само с един поглед и знае за какво става въпрос…
Нямам идея дали има някакъв начин да се провери след консервиране, дали всичките ви гъби са ок. Най-добре питайте някой, който бере гъби от години.
Предполагам, че при събирането са съобразени долуописаните различия:
Рижиката трябва да бъде събирана с много повишено внимание, защото има отровен двойник. Това е отровната млечница или мъхнатка. Двете гъби се различават по следните белези:
При отрязване или отчупване на части от пънчето на ядливата рижика винаги се отделя оранжев сок, който съвсем не може да бъде пропуснат понеже оцветява ръцете или ножа. При отровната млечница се отделя сок с бял цвят.
Друга важна разлика е, че при нараняване на пънчето или гуглата на рижика за кратко време се появяват зелено-синкави петна. Подобни петна могат да се наблюдават и при застарели рижики, без да са наранени. При отровната млечница липсва подобно оцветяване.
Трета съществена разлика е, че гуглата на отровната млечница е покрита с мъх, а по самият й ръб се наблюдават завити навътре пластинки. Тези белези напълно отсъстват при ядливата рижика.
гъби Рижика.
След като вече са приготвени, ще трябва да се съветвате с токсиколог дали да ги консумирате(може би лабораторно изследване?)
Много благодаря за изчерпателните разясненя относно двойника на гъбата рижика.
Вярвам, че споделеното, ще е от полза за хората, които не разпознават много добре различните видове (и аз в това число)!