Чайник от захарно тесто

През лятото на 2016 г. правих торта по тема „Алиса в страната на чудесата“.  Този чайник беше „черешката на тортата“. Реших да покажа оформянето му в отделна публикациция най-вече защото такъв или подобен чайник, би могъл да бъде самостоятелна торта. Независимо от размера и това дали вътрешността ще е торта или топче стиропор, както е при мен в слчая, оформянето става по един и същ начин. 

Чайник от захарно тесто

• Не съм замервала количеството на захарно тесто за моделиране, което съм употребила за изработването на отделните части на чайника, но смятам, че съм изразходвала не повече от 350-400 гр. 
• В зависимост от това с какъв размер ще бъде изработен чайника, дали вътрешността ще е торта или стеропор, ще бъде различно, но принципът на работа ще е един и същ. 
• Исках моя чайник да изглежда леко наклонен сякаш е готов да налива чай – мисля че го постигнах!

Ще са ви нужни:

• топка от стиропор с желаната големина, съответно торта сглобена в Sports Ball Pan Set или нещо друго подходящо
• сладкарско лепило
• захарно тесто за моделиране (modeling paste), съответно и захарен фондан, ако сърцевината на чайника е торта
• сладкарски бои
• прахобразна златна сладкарска боя
• чист спирт за разреждане на сладкарските бои
• четки за рисуване 
• „Spry“ за омазняване на точилката и работната повърхност

Начин на оформяне:

Ако смятате да правите торта под формата на чайник трябва да отбележа, че не е задължително да разполагате с форма като Sports Ball Pan Set, но ако имате такава, няма да ви се налага да търсите купи с подходящ размер с помощта на които да оформите тортата. 

Аз в случая съм ползвала топче от стиропор с диаметър 10-12 см., много подобно на това което се вижда на следващата снимка (от Интернет е снимката).

Не пренебрегвайте оформянето на работна скица – шаблон: Дори когато човек има  набито око и богат опит зад гърба си е най-практично да си изработи скица на бъдещият чайник. Не е задължително да умеете да рисувате. Трябва да знаете (да замерите) диаметъра на топчето от стиропор, което смятате да ползвате или съответно на формата, в която ще се сглобява тортата. Кръг със същият диаметър се разчертава върху лист хартия с помощта на пергел или купа, чийто диаметър е подходящ.

Следва да нарисувате дръжка на чайника и чучур. Ако ви е трудно да ги нарисувате, може да си помогнете с истински чайник като го наложите на подходящо място и очертаете чучура му, съответно дръжката. После може да дооформите нещата с молив, така че да изглеждат по-добре.

Тази скица, ще ви даде представа за реалната големина на чайника, които ще изработите. Ако нямате достатъчно развихрено въображение за това как да го декорирате или се колебаете какви цветове да ползвате, направете няколко копия на основната скица и пробвайте различни дизайни и цветови съчетания. С помощта на тази скица ще оформите лесно чучура и дръжката на чайника. Добре е скицата да се ламинира или да се покрие с парче хартия за печене, така ще избегнете залепването на захарно тесто по нея. Най-лесно е захарното тесто за моделиране да се оформи на фитил, който да се налагане върху нарисуваният чучур (съответно дръжката на чайника) и да се изтънява,  приплесква, придърпва подрязва или каквото е нужно, за да се постигне формата на нарисуваното. Когато сте доволни от резултата ще трябва да прикрепите (забиете) към чучура и дръжката на чайника по 1-2 дървени клечки, с помощта на които след като стегнат, ще може да се прикрепят към тортата чайник.

В края на чучура съм направила вдлъбнатина с помощта на инструмент със заоблен накрайник.

Когато дръжката на чайника и чучура засъхнат може да се пристъпи към покриването на топчето от стиропор със захарно тесто за моделиране, съответно на торта със захарно тесто (фондан). И в двата случая захарното тесто ще трябва да се разточи (върху силиконова подложка леко намазана със „Spry„) на кръг с  диаметър достатъчно голям да покрие топката предвидена да се превърне в чайник. Когато се ползва стеропор, повърността му се намазва със сладкарско лепило, ако сърцевината на чайника ще е от торта, повъхността й се измазва с маслен крем, след което се покрива с „чаршаф“ от фондан. Аз съм поставила топчето стиропор върху стабилна (тежка) чаша – така ми се стори, че ще е по-лесно да го „тапицирам“ със захарно тесто. Разточеният фондан се прехвърля върху топчето и внимателно се прилепвам към него с ръце, като се внимава да не се получават никакви гънки освен в двата противоположни края на „чайника“ – там където ще бъдат чучура и дръжката му. Излишното тесто се изрязва с ножичка. Краищата на изрязаното се притискат един към друг така че да се съединят. Повърхността на целият чайник се заглажда със сладкарска маламашка. За да е стабилен бъдещият чайник е най-добре веднага да се оформи основата му. Аз съм я направила от фитил завит на охлюв. Прикрепила съм „чайника“ към нея с малко сладкарско лепило. Когато е торта може в основата просто да се направи бордюр. След това може да се поставят чучура и дръжката. Аз исках чайника да изглежда така, сякаш е готов да сипва чай в някоя чашка, затова поставих чучура леко по-надолу, а дръжката малко по-високо. Смятам, че така създадох илюзия, че е леко наклонен. Ако искате чайника да е в нормално положение,  поставете дръжката и чучура успоредно в средната част на чайника. Прикрепят се с помощта на предварително забитите в тях клечки за зъби и сладкарско лепило. Ако някъде нещо не приляга на 100%, може да ползвате малко захарно тесто, с което да запълните оставащи кухини или да дооформите нещо което не ви изглежда както трябва. Добре е да подпрете чучура и дръжката с нещо докато засъхне лепилото – аз съм ползвала малка чаша за чучура и бутилка от вода за дръжката. Ако имате намерение по-късно да прикрепяте към чайника други елементи с клечка за зъби е най-добре да пробиете дупки въру чайника (с клечка за зъби), на местата където имате намерение да ги поставяте, преди захарното тесто, с което е обвит стеропора да засъхне. Така няма да ви трудно и  ще избегнете това да получаите пукнатини по повърхността на чайника. В случая аз съм пробила центъра от горната страна на чайника (където би трябвало да е капачето) и по-късно там съм закрепила розата, която при мен изпълнява ролята на дръжка на капачето.

Изчаква се поне 24 часа или колкото е нужно чучура и дръжката да се свържат твърдо с чайника. Тогава може да продължите. Направила съм капачето от две шнурчета завити на охлюв – долното малко по-голям от горното. По много подобен начин съм довършила и основата на чайника, прикрепвайки го към малко по-дебел фитил, завит на малко по-голям охлюв. Оставят се да засъхнат. След това съм оцветила основата на чайника, капака, чучура и дръжката със прахообразна златна боя, която разтварям с малко чист спирт и нанасям с помощта на четка, така както се рисува с водни бои. След като боядисаните части засъхнаха (след 24 часа), нарисувах листенцата върху чайника ползвайки зелена сладкарска боя (гел) разтворена с малко чист спирт. Добре е нарисуваното да засъхне, преди да се пристъпи към друга декорация, защото при невнимание може да се размаже.

Декорирала съм предната страна на чайника  с три розички обградени с по няколко листа, а задната с по-малко зеленина и листа и само две розички, които са по-малки (по-не разцъфнали) от тези, които са отпред. Как са направени розичките, може да видите ТУК.

ТУК може да видите всички снимки

Last updated by Maria Miteva-Christou.