Дечицата ми!!! Те растат безгрижно, напоследък сякаш много бързо! 🙂 Синът ми (на долната снимка – омазан и доволен) от ден ден по-голям щурак става! Надявам се това да е някакъв период, който да отмине скоро! Толкова е активен!!! Пълен е с енергия! Опитвам се да я канализирам, поставяйки му различни задачи, на които гледа като предизвикателство и е горд когато ги изпълни! Много е контактен, има собствено мнение за всичко и с него на глава не се излиза лесно! Често ме докарва на ръба на нервна криза. От друга страна характера, импулса му е по-близък до моя и знам как да се „разправям“ с него. 🙂 Между другото долната снимка не е никаква изценировка! Съвсем не се е оцапотил нарочно – ама като видите лъжицата с която гребе, ще се сетите за причината!

Дъщеря ми Рания, е нежна, мечтателна, понякога ненужно срамежлива! Противоположност на синът ми! Едно прекрасно дете, което се старае изключително много във всичко, което прави! Никога не създава сериозни проблеми! Знам, че понякога съм твърде критична и изискваща, с което не помагам много за подобрението на самочувствието и?! Опитвам се да имам повече търпение към нея, защото тя не е с моя тип характер и затова тук трябва да балансирам! Ще ми се да е с малко по-високо самочувствие – има защо! Тя е прекрасна, чувствителна, умна и като повечето „Раци“ – перфекционист в нещата, които прави!  Но не всички сме еднакви в края на краищата и точно в това е хубавото!

И така! Нова година, нова страница в нашият живот и ново „За мен“! 🙂 Смятам в него да ви разкажа за нещата, които са ми харесвали и харесвам да правя, за другите ми хобитата освен кулинарията. През годините любимите ми занимания са се променяли периодично! Като резултат винаги е имало нещо положително, градивно, научавала съм нови неща! Смятам, обаче че всяко от хобитата ми е някак свързано с рисуването или произтича от него – директно или косвено. Харесва ми да използвам ръцете си и сръчността им.  Обичам да рисувам, да моделирам. Рисунки в блога ми до сега, сте виждали като тази… 

И като стана на въпрос си давам, сметка че почти нямам рисунки, които да съм запазила. Такива, които да са по стените на домът ми, на пример. Сигурно е, защото се интересувам от самият процес, не толкова от крайният резултат. Пък и това, което създавам, не е със особена художествена стойност! Не съм вземала уроци по рисуване (освен часовете в училище). През годините съм правила поне няколко добре изглеждащи картини, но всичко се подаряваше – на който си го хареса. У дома (в Кипър), само една има (тази на долната снимка). В стаята на дъщеря ми е, благодарение на редовен клиент на ресторанта, чийто работа е свързана с направата на рамки. Рисунката е правена между другото, с водни бои. До колкото си спомням беше част от игра, която си измислихме с Рания, за да я държа ангажирана, когато се е налагало да я водя с мен на работа. Играта беше да направим изложба… Във въпросната изложба участвах с тази си творба, а дъщеря ми със десетки други 🙂 Беше подредила изложбата във вътрешната част на ресторанта и от време на време я обновяваше, но когато и омръзна да се занимава с това, „изложбата“ беше закрита и картините останаха на купчина върху една маса, където много често, децата на клиентите ни ги разглеждаха, а понякога и обогатяваха. 🙂 Въпросният клиент, като видял това взел рисунката с цветето и при следващото си посещение ми я донесе в рамка, така както е на долната снимка. 

В пети – шести клас, започнах да рисувам модели на дрехи. Независимо къде бях или какво ставаше около мен, бълвах купища модели. Покрай това се научих да шия на един много красив ръчен Singer, който си работи и до ден днешен и шие еднакво добре и кожа и коприна. Машината е била купена от прадядо ми за моята майка. Тя има проблем с краката и дядо решил, че ще е най-добре да научи занаят. Така щяла да може седнала да роботи. Сигурен хляб в ръцете! Майка ми и до ден днешен един прав тигел не може да направи въпреки, че е сръчна и плете страхотно на две игли! Но явно на сила хубост не става! Като не ти харесва нещо, не щеш да го правиш и това е! И най-често се оправдаваш, че не ти се отдава! Всичко започна от една пъстра басма, подарък за мен пратена в колет от Русия. След като от нея си уших страхотен летен тоалет с помощта на няколко кройки от „Burda“, де що имаше плат – беше приватизиран! 🙂 Научих се да шия сама и след време и кройки можех сама да си направя. Всичко обаче, бе благодарение на въображението ми, защото с математиката никак ме нямаше. Имах си свой начин, и то безупречен! По-късно мама и баба ми купиха нова машина с много операции – „Veritas“. Още си работи и е с мен в Кипър. Даже и синът ми пошива на нея, нищо че му е трудно да стига педала 🙂

След 8-ми клас изявих желание да кандидатствам за моделиер в Пловдивското училище „Ана Май“. Изпитите бяха рисуване и математика, но с математиката не се справих. Кандидатствах две поредни години. Казах си едно голямо ЖАЛКО!!! И много се ядосах, че на такива места не се провеждат практически изпит, за да им покажа, че и без да съм добра в математика мога да  направя кройка по зададени размери и да им я ушия даже! Продължих обучението си в средно-специалното училище към гимназията в Чепеларе, но дори за миг не спрях да се занимавам с това, което обичам! През тези години съм създавала и изпълнявала костюми за театралната група в града, за модерният балет към Центъра за работа с деца, за няколко професионални танцьорки. Участвала съм в изработката на декори за не едно и две представления на театралната група, и дори съм вземала участия в някои от тях! Нямах нищо против, но това не беше истинската ми страст, за разлика от близки приятели. В горните класове участвах в шоу-модерен балет, за което разбира се изработих всички костюми от идея до готов вид. Хореографията бе на Руслана Карова, която в момента е професионален хореограф. Тези представления, най-често бяха по празници като Нова Година, 24-ти Май или конкретен празник в града. За един такъв празник на града (мисля, че беше за отпразнуване на 110 години от създаването му), ми беше предложено от организаторите, да направя модно ревю-шоу с мои модели. Отпуснаха средства за закупуването на нужните материали и настана голяма забава! Имах около 90 дни, за да организирам всичко и най-вече да ушия дрехите. Почти не спях, но луд умора няма!!! Еуфорията беше голяма и бе обхванала всичките ми приятели, които неуморно се трудеха с мен. Избрах си манекенки от момичетата в училище и беше много истинско и хубаво! Бяхме толкова задружни и организирахме всичко сами! Имахме си DJ, треньори за манекенките, тези на които им се отдаваше помагах с подгъвите… Беше прекрасно!!! Събитието беше отразено и от Пламен Григоров в списание „Блясък“.

На бала се появих с мой модел, в изпълнение на леля Дора (мир на праха и), която бе професионална шивачка. Дрехата ми бе екстравагантна, въпреки, че лелчето не се придържа никак към шантавите ми изисквания! По това време човек можеше да ме види облечена с какво ли не – с кожа от главата до петите, хипи вид, с костюм, с риза с вратовръзка или с мъжка шапка, така че едва ли съм изненадала обкръжението си с каквото и да е било! Появих се в черен фрак с бели ревери и ръкавели, бял корсаж под него и дълга до земята рубинено червена права пола разцепена до средата на бедрото. Знам и усещах, че хората които не са ми близки (не ме познават) ме намират за странна и ме обсъждат, но никога не съм отдавала особено значение на подобни неща и не съм се спирала пред нищо, за да правя нещата, които искам да правя. Следвах пътя си и продължавам да го следвам! В края на краищата всеки вижда в другия онова, което провокира в него, или това което иска да види! Ето на пример, как много хора, четящи блога ми остават с впечатлението, че съм човек, обожаващ посрещането на гости! Много са далеч от истината!!! Твърдението „моят дом е моята крепост“, е доста по-буквално за мен. Предполагам, че е заради работа ни! Не знам! Просто имам различно разбиране за приятно прекарване на празниците, което съвсем не се свежда до шумна компания и пълна с гости къща. Сигурно някои ще се разочароват, но смятам, че съм длъжна да извадя от заблудата хората съставили си такава представа за мен! Смятам, че това е и въпрос на характер. Обичам да се обаждам, когато отивам в нечии дом и предпочитам и познатите ми да го правят – иначе е много възможно да ми нарушат замисъла или изпълнението на някой „проект“, в резултат на което да стана малко раздразнителна! Пак се отплеснах!!!

Когато се роди дъщеря ми, се чудех каква рокличка да и спретна по-напред, със панделки или цветя от същият плат или в същият нюанс, като тази на горната снимка, пример. Имам я и на снимка (няколко месечно бебе) с палто и шапка в стил „Шанел“ (изработени от фин вълнен плат рибена кост в синьо и бяло), обточен е плат в бяло. Шапката има и розички. И забележете, че сме в тон 🙂 

Като стана по-голяма, моделите се промениха и дизайнерските и дрехи понамаляха 🙂 Докато беше малка, имах повече време! По онова време обичах да плета на една кука и много от нещата, които имам са направени тогава. За последните 5 години, застой в тази насока! Само три неща и то незавършени (на долната снимка). Едното си е почти готово, а?! За останалите не знам – някой ден, като ми дойде музата! Не бързам!

Когато се роди синът ми вече имахме ресторанта и шиенето на дрехи или други ръкоделия намали тотално темпове. Да не кажа че почти престана! Употребата на машината се сведе до шиенето на покривки, по-късно на пердета за къщата, поправки  и др.

Гоблени започнах да шия, когато имахме ресторанта. През зимата, когато не беше натоварено, си беше идеално за гоблен в близост до камината. Не че съм направила кой знае колко. За последните 7-8 години съм завършила 2 средно големи -„Коне на водопой“, и едни зайци в тревата, които дъщеря ми си хареса. Няколко малки с красиви пейзажи и имам четирите сезона овал, които са почти готови. И четирите от тях! Обичам да правя на веднъж по няколко неща, като ми омръзне единото, да се захващам с другото. Разнообразие да има!!! 🙂

Когато се сдобих с двор, нямаше как да подмина и градинарството. Разбира се нямам намерение да правя блог от рода на „Пътеписите на градинаря – падения и успехи“, но определено е едно от нещата, с които ми харесва да се занимавам! Исках (искам) да посея от всичко, а нямах много опити и това предизвикваше и комични ситуации. Съпругът ми, търпеливо си мълчеше и ми гледаше сеира, защото знаеше, че е безмислено да ме убеждава в това или онова, преди да го поискам. Упорито опитвах да засаждам както баба ме е учила! Като си очуках твърдата глава, взех да се вслушам какво ми разправя, но и до днес може да ме видиш да изкоренявам някое растение, защото съм решила да правя разместване в градината. Това в повечето случаи е пагубно за растението. 🙂 Имам си билкова градина цветя, малък брой зеленчуци и доста овощни дръвчета, за които си въобразявам че отглеждам. Да е жив и здрав мъжът ми! Той е този, който се грижи сериозно за тях! В момента прави голяма конструкция за грозде в двора зад къщата.

И на двамата много ни харесва да поправяме и правим всякакви неща. Затова имаме какви ли не инструменти. Може да ме видите да боядисвам, макар, че последното боядисване на ресторанта ни, костваше нова стълба на съпруга ми – с тия килограми, не издържа горката! 🙂 Аз съм тази, която се занимава с боядисването на високите части, защото половинката не се чувства добре като стои на високо. Както вече сте разбрали, обичам разнообразието и разместването на мебели или целия ресторант (което е включвало и професионално оборудваната кухна) е моята стихия. Добре, че съпруга ми, ми угажда и ме търпи! Ама като се замисля, май и на него му харесват подобни начинания – затова ми угажда на акъла! На долният колаж са кадри от последният драстичен ремонт на ресторанта (преди около 2 години), с който разширихме кухнята изместихме бара и се наложи да спретнем няколко нови масички за реконструирането му на другото място.

Всичко що бе от дърво стана зелено! Снимките са от процеса на боядисването. По-горе се виждат масите и столовете, както и десена и модела на новите за тогава покривки, които направих.

Тази зима съм се заела с реставрацията на антична маса (на долната снимка). Вече е почистена и смятам на повърхността (плота и) да го направя като мозайка и да я боядисам в цвят магнолия – така ще стои добре в стаята на дъщеря ми. Разчленила съм и един фотьоил, за да му взема кройката и да пристъпя към пълната му промяна. 🙂 Много би ми допаднало да се занимавам с реставрация на мебели, но това е доста скъпо хоби.

 За апликациите, които правим с децата, вече знаете. Обичам книгите и магията им. В редките случаи когато посещавам България, един от куфарите ни си идва пълен с книги 🙂 Тематиката на книгите може да е доста разнообразна, в зависимост от настроението ми или от предпочитанията ми в даден момент. Смятам, че и децата ми се научиха, придобиха навика да четат книжки, за което се радвам! И за финал – сигурно вече се уморихте?! Харесва ми да пиша и получавам писма и това ужасно ми липсва! Казвам го с носталгия, защото през последните години стана някак еднопосочно и спрях да го правя! От време на време, не мога да се стърпя и да не купя ръчно изработена хартия с пликове или по-обикновени но красиви листи за писма, което ме кара да си мисля, че все пак не съм спряла да се надявам, че хората може пак да се върнат с носталгия към писането на писма! 🙂

Знам, че техниката навлиза все повече в ежедневието ни и няма нищо лошо, но писмото или картичката са нещото реално, като физическо докосване с човека! Дори да нямаш Интернет или ток, винаги може да държиш писмото в ръце и да прочетеш за сетен път нещо написано от някого до теб. За съжаление, днес на това се гледа като отживелица… но ми липсва! Изключително ми е приятно да разглеждам старите писма от приятели, много от тях придружени със снимки. Знам, че винаги мога да натисна копчето и да се разтъжа с тях във Фейсбук или да ги чуя по Скайп, но писмото си е друго… 

Това беше от мен за сега! Живейте пълноценно и се наслаждавайте на момента! Нека тази година е успешна за всички ни! 

ТУК може да видите всички снимки от поста, както и няколко, допълнителни.