Още една награда!

Днес получих тази награда от КатяНамирам тази награда за доста интересна с условията си и същевременно забавна! Благодаря ти Катя, тези цветя от градината ми са за теб!Според условията, трябва да изброя десет неща, които ме правят щастлива, да изброя пет неща които не знаете за мен, да публикувам линковете на наградилите ме блогове и да предизвикам да разкажат нещо за себе си пет блога.

Ще започна с това, което ме прави щаслива и ще обобщя, че това са малките – съвсем обикновенни неща! Просто ще ги опиша, без да изброявам под номер….
Това са децата, семейството ми и разните ми хобита (ако мога така да ги нарека…) или проста нещата, които обичам да правя! А те са…
Ден с децата сред природата (в гората или на морето)
Обичам да се ровя из градината си (когато има време, а то винаги е по-малко от колкото ми се иска да е)
Обичам да съм в кухнята и да „цапотя нещо” – било то сладко или солено…
Обичам да рисувам и въобще всичко което е свързано със работата на ръцете – като различните ръкоделия…
Обичам задушевнит разговори с близки хора….
Все неща обикновенни – на човек му трябва много малко за да е щаслив!!!

Какво не знаете за мен?! Сигурно много неща… ето и някои от тях- отново без да броя:

Ще започна с това, че не съм с лесен характер– мога да бъда в радостна еуфория и в мрачно като буря настроение, такава ми е зодията…
Със сигурност не знаете, че мога да рисувам модели на дрехи, да ги скроя и ушия – това беше едната от мечтата ми за професия – остана си хоби и трябва да ви кажа, че от това е много облагодетелствана дъщеря ми!
Заедно със съпругат ми имаме ресторант…
Не си хода често до България – тук се чувствам прекрасно и до ден днешен не можах да разбера какво е прочутата носталгия – добре, че е така иначе нямаше да мога да живея на никое друго място!!!
Алергична съм към полените – това обаче не ме спира да мириша постоянно цветя… и да си докарвам алергия 🙂

Ами това е, беше забавно, макар и написано в много общи линии!

Беше трудничко да намеря блогове дето да я нямат тази награда и може и да я давам на хора, които я имат вече….

ossigeno
Самодивска омая
Ladybug blog
ЕОС
Цветно… с Пепеляшка

Last updated by .

15 thoughts on “Още една награда!

  1. Благодаря, Мария!
    И от от Диди имам такава награда и още не съм написала нищо, но тия дни ще е….
    А оня сладкиш със сините сливи искам да го грабна от монитора и да го излапам целия!

  2. Мария усмихна ме!
    Май не останаха блогове без наградите…. 🙂

    Приянта вечер!

  3. Благодаря, Мария 🙂 За наградата и за това, че разказа повече за себе си 🙂
    И аз ще го направя… тези дни 🙂

  4. Млагодаря много, Мария,приемам я с удоволствие! Радвам се, че те о/познавам 🙂

  5. Радвам се, Мария , че се "запознахме" по-отблизо:)
    И аз като пепеляшка много харесах сладкоша със сливите!
    Слънчев уикенд!!

  6. Мария, благодаря за вниманието, с удоволствие прочетох споделените от теб неща. Сега на свой ред и аз ще изпълня регламента. Поздрави!

  7. Благодаря на всички ви момичета!

    симпатиите са взаимни!

    🙂

  8. Чудесно Мария!
    Чакам да прачета нещо повече за теб!
    🙂
    Усмихната седмица ти желая!

  9. Сигурна бях, че съм оставила коментар тук, Мария и то с признание за изненадата и впечатлението си от факта, че можеш да кроиш и шиеш, да създаваш свои собствени модели и да пресъздаваш в дрехата собственото си виждане и вкус: това е чудесно!
    Моето искрено възхищение!

    Мария, нека и занапред те усмихват и радват нещата, които те правят щастлива!
    Желая здраве и късмет за теб и близките ти хора!

    Поздрави сърдечни и 🙂

  10. Привет, Дими!

    И на мен ми се е случвало 1-2 пъти да оставя коментари някъде и поради незнайни причини да изчезнат… предположих, че просто съм оплескала нещо, но явно, просто нещо не е наред понякога в blogger!

    Благодаря ти Дими!
    Този ми талант си остана просто хоби… и е така, може би защото съм нямала абсолютната насоченост (концентрираност) само към него. Знаеш не може да си "специалист" по всичко 🙂
    Когато бях на 17 дори организирах един спектакъл (не мога да кажа ревю), с модели измислени и реализирани от мен. Този спектаакъл беше включен в програмата по случай честването на 100 годинишнината от основаването на гимназията в родният ми град (огранизираха се големи тържества на времето – честването се отбелязваше с няколко дневна културна програма)… Беше много хубаво и всички участвали и гледали го, си спомнят с мили чувства за него! Този ми "моден спектакъл" бе отбелязан в списание "Блясък" от продуцента му по това време Пламен Григоров…
    През годините (имам предвид времето в последните години в гимназията)съм създавала по-поръчка доста тоалета за хора от артистичния бранш…
    Иначе първите ми дрехи бяха за куклите, най- напред мойте а после и за тези на другите деца от махалата… а всичко започна с един колет от Русия (нали си кореспондирахме с русначета навремето). Получих колет от едно от момичетата, с които си пишех и в него имаше плат – чевена басма с джудженца, тогава грабнах ножицата (не си спомням на колко години съм била точно по-това време). Направих на мен и приятелката ми по една поличка с топ – даже и правих проба… взех тайно ръчния"Сингер" , който дядо ми купил за майка ми та да ставала шивачка (но тя така и не се научила един прав тигел да прави) и нали съм гледала внимателно баба каато кърпи нещо как точно става работата…. В процеса на „усиленаата ми работа „ ме хвана баба и ми се накара едно хубаво, че съм срязала хубавия плат… обаче после ми помогна да „доизпипам” сътвореното от мен и даже я чух да се хвали на леля Катя (съседката) –„Тва мойто, щуравото Миме , си отрязало само от басмата пола да си прави….”
    Така започна всичко, самоука съм! След 8-ми клас даже кандидатствах в „Ана Май” в Пловдив – за испита по рисуване нямах проблем, но на този по математика ме скъсаха! Кандидатствах и на следващата година, като бях готова да повтора годината само и само да ме приемат – пак пустата му математика ме провали, но това не ме отказа… Купих си една книга, за да се науча да си правя кройки сама – обаче заради математическите ми способности не я разбирах по начина по който бяха обяснени нещата така отидох на кръжок по шев и кроика и другарката Карамитева ме научи и показа основните неща на по-прост език, не както се описваха формулите в книгата….
    По-късно ве от съученичките ми се пооявиха на бала с тоалети измислени от мен, но осъществени от шивачи – едната (много близка приятелка) дори си бе направила и обувките по поръчка така както бяха на скицата! Пазя абсолютно всички свои скици от това време, а те са доста… Аз всях смет на баля като се пояявих с фрак!
    Но нещата спряха до там в тази насока – не съжалявам – не обичам да съжалявам!!! Защото повечето неща в живота приемат посоката, която ние избираме (съзнателно или не), така че всичко било то добро или лошо е за наше добро! Въпросът е как ще погледне човек на нещата – имам в предвид, че има хора, които са обградени от всичко нужно на един човек да бъде щастлив – и не го виждат – все са недоволни… и други чийто живот е бил и е труден, но виждат щастието и красотата във всеки най-обикновен ден! Във всяка ситуация може би е важно ъгълът от който я поглеждаш….
    Ама и аз се разфилосовствах рано-рано днес преди обяд – даже забравих да си изпия кафето! То се получи продължение на темата… ех Дими такива приятни спомени нахлуха в главата ми разказвайки ти всичко това…
    Дано само не те заболя главата от мен! 🙂

    Дими, желая ти всеки ден да бъде слънчев и усмихнат за теб и хората, който обичаш!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Известяване за последващи коментари

Намери рецептата

Архив

Рецепти по категории

Абонамент по e-mail

Enter your email address: