Ако сте от хората обичащи хрупкави бисквитки, със сигурност обичате бишкоти и не е нужно да ви агитирам относно рецептата 🙂 Имах малко останали сушени боровинки и реших де се възползвам от рецептата предложена от Леви, която много ми допадна.
Бишкоти (Biscotti) с Фурми, Бадеми и Сушени Червени Боровинки
- Рецептата е адаптиранана от cookibooki.bg
- Замервала съм продуктите в чаша със съвместимост 250 мл.
- Струва ми се, че брашното дойде малко в повече от необходимото – доста гъсто тестото се получи. Затова съветвам да не го изсипвате като мен на веднъж. Добавете 2 ч.ч. от брашното и когато размесите всичко, добавете на части останалото, ако е нужно.
- Внимавайте да не не припечете много рулата, (аз се отплеснах и ги препекох повече от необходимото), не че това дава отражение на вкусът им, но при нарязването им са трошливи. Винаги може да запечете бишкотите след това, до желаният цвят и хрупкавост.
Необходими продукти:
85 гр. краве масло
50 гр. бяла захар
2 яйца – 102 гр.
2 ½ ч.ч (395 гр.) брашно
2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
50 гр. сурови бадеми
50 гр. сушени червени боровинки – ползвала съм микс от сушени червени плодове
6 фурми – 65 гр. без костилките
1 ч.л. екстракт от ванилия
1-2 с.л. лимонов сок
настъргана кора от 1 лимон
Начин на приготвяне:
Пригответе си (замерете) всички нужни продукти. Нарежете на парчета бадемите, боровинките и фурмите.
Маслото се разбива с двата вида захар. Добавят се яйцата едно по едно. След това се прибавят есенцията, настърганата лимонова кора и лимоновеият сок. Брашното се смесва със солта и бакпулвера и се добавя при останалите продукти. Последно към тестото се прибавят сухите плодове и ядките.
Полученото тесто се разделя на две равни части и всяка част се оформя на руло. Слагат се в застлана с пекарска хартия тава и се пекът в предварително затоплена фурна на 175-180˚С за около 25 мин., или докато придобият приятен розов загар. Когато се извадят от фурната се оставят да се охладят леко и се нарязват на парчета с дебелина 1 см. Нареждат се като филийки в тавата, в която сме пекли рулата и се изсушават във по-слаба фурна 160˚С за около 5-10 минути или до постигане на желаната хрупкавост. Когато изстинат напълно се нареждат в метални кутии или друг подходящ съд за съхраняването им. Чудесни са с кафе, чай, мляко или сами за себе си!
Марийче, видях ги тези бишкоти при Леви по празниците и много ми харесаха. Много хубави са станали и твоите, да имаше сега няколко и при мен, изобщо нямаше да им простя!
Тези бишкоти са ми любими!Скоро не съм ги правила,благодаря ,че ме подсети!
Твоите са много хубави ,дори ги обичам точно с такъв златист загар!
Поздрави и хубава вечер!
Много вкусно и ароматно! Прехласнах се по салфетката с негърчето- като бях малка майка ми беше избродирала съвсем същите 🙂 Благодаря, че ме върна към това хубаво време!
Чудесни са 🙂
По Коледа не правих, но мисля, че винаги могат да се направят!
Свежи, вкусни и зареждащи с енергия!
Поздрави, Мария!
Мария,
Мира,
Милена,
Дани,
бишкотките са чудни за всички, които обичат хрур-хруп бисквити 🙂
И съм съвсем съгласна с теб Дани – не е нужно да е коледа, за да се направят. Е, стига да намериш червени боровинки, защото при нас не се намират целогодишно на пазара, но аз ползвах микс от сушени червени плодове, в които имаше и боровинки… Може да се заместят и със стафиди, пак ще стане хубаво!
Миленче и моите салфетки с негърчета са от едно време, правила ги е майка ми 🙂
Хубава вечер момичета!
Ех Марийче,толкова ме зарадва!
Дано и на вас да ви са се усладили толкова колкото на нас всички твои предложения!
Хиляди благодарности за доверието:)
Прегръдки!
Леви, прегръдки и от мен!
🙂
Спокойна вечер и прекрасно утре!
Ауу, представям си колко много са вкусни тези бишкоти, все с любими продукти!! Надявам се един ден и тях да опитам. Но в твоя сайт има толкова много вкуснотийки, че не знам кое по-напред! 🙂
Има нещо друго, обаче, което привлече вниманието ми тук. Това са тези семпли, но много приятни салфетки за поднос при сервиране на кафе и т.н. Направо ме върна много, ама много години назад в детството ми, когато те бяха на мода, дори бях забравила за тях, може би и защото никога сме нямали такива у дома, но пък винаги са ми харесвали много. Ако не те затруднява бих искала да те помоля някой ден да качиш някъде снимка на една такава салфетка. 🙂
Благодаря предварително!
Мими драго ми е, че сайта ми ти харесва и намираш рецепти, които привличат вниманието ти. Ще се радвам да приготвиш някоя от тях и да ви де услади!
Салфетките за кафе от снимките са направени от майка ми, а аз много си пазя такива неща. Модела е семпъл, но симпатичен. Предполагам, че искаш снимка, за да си направиш и ти такива?! Мога да снимам от близо отделните елементи – негърчето, надписа и обшивката, така ще ти е лесно да вземеш модела и да го изработиш. Когато щтракна снимките, ще ти ги пратя на е-майл.
Поздрави!
Благодаря много Мария!!
Жива и здрава да си!!
Здравей, Мария,
Приеми най- искренните ми комплименти. Браво.
Откакто открих твоят блог и пробвах едни от най- пипкавите и сложни рецепти, спазвайки твоите указания, вече не използвам google, когато ми трябва технология на нещо, ново или позабравенно. Обикновенно изчитах минимум пет рецепти от различни източници, преди да се захвана с нещо непознато.
Така и тази мързелива вечер. Отворих сайта ти за да си припомня пропорциите за реване и незнам как стигнах до бишкоти. Последните са любимата закуска на моя приятел, както и на всички северно- италианци.
Ползвах бадеми, (защото това имах) разтопих и охладих маслото и намалих бакпулвера наполовина… на практика се получиха италианските Cantucci.
Тук по снимките, дори и без да се знае италиански се вижда очевидната прилика.
http://ricette.giallozafferano.it/Cantucci.html
Както и да е. Отплеснах се.
Още веднъж искам да ти благодаря за отделеното време да ни образоваш кулинарно.
Поздрави,
твоя вярна тифоза 🙂
Привет!
Благодаря сърдечно за комплиментите, радвам се че съм полезна! 🙂
И при нас в Кипър има доста видове бишкоти, и е явно че както и в Италия някои от тях си имат и самостоятелно наименование… Тези италиански Cantucci изглеждат много апетитно и някой път бих опитала и аз да ги приготвя, както казваш – с разтопено и охладено масло, по малко бакпулвер и бадеми. И на нас у дома ни харесват такива неща за гризкане, особено през по-студените месеци. Истината обаче е че по-често купувам готови, защото фурните (а и магазините) са пълни с такива, направени почти като в домашни условия!
Поздрав най-сърдечен!
Миме, наистина са много вкусни Cantucci и могат да стоят с месеци, поне тези, които се купуват. Но за да са ти още по-вкусни ще ти трябва виното, скоето се пият, Vin Santo! 😉
http://www.vinigiaccai.it/public/RID0885.jpg
😉
Еха!!! Страхотно изглеждат и винцето и бишкотките!
😉