Шоколадов Сладкиш с Пълнени Круши и Ароматно Вино

Страхотн е този сладкиш – така да знаете! На мен даже ми хареса повече, докато беше леко топъл. С наситено сладък и плътен вкус е точно десерт подходящ за зимата и есента. Вкусен и страшно атрактивен!

В интерес на истината крушовият сладкиш на Драго го видях по-напред при Мария. И при двамата имаше едни такива снимки на фона на белия сняг… че свят да ти се завие!Прочетох внимателно как са приготвили сладкиша (и на двете места, посочени по-горе) и се залових с направата му 🙂 Много е възможно да се объркате от толкова много възможности и да се чудите, коя точно да подхванете 🙂 

Необходими продукти за тестото:

200 мл. течна сметана 35% – може да се замени и с кисело мляко

200 гр. захар може да се ползва и кафява захар

1 пакетче ванилия или ½ ч.л. ванилов екстракт

настърганата кора на един лимон (ако си го купувате нека да е био-лимон)

5 яйца – отделени белтъци от жълтъци

375 гр. брашно

2 ч.л. бакпулвер

375 мл. червено вино – ползвала съм „IASONAS” medium dry. Това е вино с кадифен вкус и цвят. Ухае страхотно на горски плодове и подпровки.

50 гр. (6-7 с.л.) натурално какао на прах

75 гр. едро нарязани орехи или други ядки

Добавки по желание към тестото – може да ги комбинирате или добавите една от тях:

1. 50 до 100 гр. бял шоколад или натурален -нарязан на парченца
2. 1 каф.ч. шоколадов чипс
3. 3-4 с.л.домашна вишновка или ром 
4. 1 каф.ч. микс от сушени плодове – кайсии, стафиди, вишни, смокини, боровинки, сини сливи… каквото имате

Крушите и пълнежа им при мен:

6 средно големи круши с дръжките по възможност – 950 гр. при мен. Ако крушите са по-дребни, броят им може да е по-голям – до 12 круши

4 с.л. (135 гр.) конфитюр – ползвах от диви меспила (Loquat)

50 гр. натурални кокосови стърготини

50 гр. смлени орехи или други ядки

Вариянти за пълнеж или добавка към пълнежа на крушете:

1. Сушени сливи според броя на крушите
2. Сладко от сини сливи или друго сладко
3. Бадемов марципан
4. Кокосови стърготини смесени с подсладено кондензирано мляко

За заливката:

8 с.л. мед

1 шушулка ванилия

1 с.л. кора портокал – ако си го купувате нека да е био-портокал те не са пръскани

Начин на приготвяне:

Виното се слага на котлона и се вари докато се редуцира до 50 мл. Оставя се на страна да се охляди. Мария споделя, че ползва 1 каф.ч. червено вино, в което накисва сушените плодове, които слага в сладкиша. До колкото разбрах, тя не изварява виното. Пригответе си и замерете всички нужни продукти за сладкиша. Пригответе си пълнежа за крушите – при мен той е от кокосови стърготини, конфитюр и смелени орехи.  Смесват се добре в подходящ съд и се оставят на страна. 

След това си приготвих плънката. При мен тя е от натурални кокосови стърготини смесени с мармалад. Брашното се пресевя в голяма купа и се смесва с пресятото какао и  бакпулвера. 

Белтъците се разбиват на сняг с половината захар. С другата половина захар се разбива сметаната до консистенция на гъсто кисело мляко. Добавят се ванилията, настърганата лимонена кора и жълтъците – един по един. Разбърква се добре и се прибавя брашното смесено с какаото и бакпулвера. Бъркаме всичко с дървена лъжица – получава се гъсто, тежко тесто – като туткал. Разрежда се малко когато се прибави виното, а след него и разбитите на сняг белтъци, но си остава гъсто тестото. Последни се добавят ядките и другите добавки, които сте решили да сложите. Аз между другото забравих да сложа орехите и се усетих чак когато сложих тестото в тавата… та се наложи да наръся сладкиша с тях – ама май това беше точка в плюс 🙂

Крушите е добре по възможност да са с дръжките – сладкиша става по-кръсив с тях. Дъното им се рязва леко, колкото да могат да стоят изправени и да е по-удобно да се издълбаят. Аз ползвах специален инструмент за отстраняване на семенната част, но установих, че с картофобелачката ми е по удобно да ги издълбая. Във всяка круша се издълбава голяма дупка, като се внимава да не се пробият стените и. След това издълбаното пространство се запълва с предварително приготвената плънка. Тавата в, която ще се пече сладкиша се застила с пекарска хартия, намазнява се и се поръсва с брашно. Ползвала съм продълговата кексова форма  с размери 35 х 11 см. и дълбочина 7 см. в нея се побраха идеално 6-те средно големи круши, които разположих на зиг заг – така за всяко парче щеше да се пада по половин круша. Ако нямате тава с такъв размер я изберете придварително с помоща на крушите, като ги разполагате една до друга в нея. Помнете, че тавата трябва да е дъброка. Какаовата смес се насипва в подготвената форма с помоща на лъжица. След това в нея се забучват пълнените круши.  Имайте в предвид, че тестото не е нужно да покрива целите круши, почти половината им част (нагоре към дръжката), стърчи извън него. При печенето тестото се надига, но края на крушата остава извън ниго и е много красиво. Както вече споменах, аз бях забравила да сложа орехите в тестото и затова ги посипах върху тестото, между крушите.

Започнах да пека сладкиша в предварително затоплена на 200˚С фурна с включен горен реотан.  Сложих тавичката на втората скара, но само след десетина минути видях, че крушите прекалено бързо започнаха да променят цвета и си и промених опциите на фурната. Изключих реотаните и я нагласих да работи със зъвихряне на въздуха нагласена на 200˚С. На 40-тата минута покрих сладкиша с фолио – вие, направете това когато видите, че крушите са придобили хубав цвят и ако останат повече ще загорят. След като измина час от началото на печенето, проверих следкиша с клечка, като я зябучих в тестото, не в близост до някоя круша. Видях, че има полепнало тесто и оставих сладкиша във фурната още около 35 минути завит с фолиото. Колко време ще продължи печенето зависи от особенностите на фурната ви.

Докато сладкиша си отдъхва от горещината на фурната може да приготвите ароматната медена заливка: В подходящ съд се смесват меда, зрънцата от 1 шушулка ванилия и портокаловата кора. Затоплят се с разбъркване, колкото да се втечни меда и да се смеси добре с ваниловите перлички. Сладкиша се изважда от формата заедно с хартията и се прехвърля в подходящ за сервиране съд. Залива се равномерно със ароматната медена смес….

и както Драго казва „нарязваме, отстъпваме бавно любувайки му се две крачки назад, а после свирим атака.”

Да ви е сладко!

Last updated by Maria Miteva-Christou.