Вкусни, мекички и толкова ароматни, тези франзелки са ужасно изкуситулни! Привлече ме най-вече, технологията им на приготвяне и по-точно това, че се пускат за 2-3 минути в гореща вода. Чела съм и рецепти за пита приготвена по този начин – т.нар. Къпана Пита, но никога не съм приготвяла, пък и нямам спомен да съм опитвала такава… Интересно беше и забавно 🙂
Рецептата е адаптирана от книгата „30 избрани рецепти за тестени изделия от Иван Звездев”. Мерителната чаша е със съвместимост 250 мл.
За тестото:
3 картофа
3 ч.ч. брашно
2 с.л. захар
1 пак. (от 11 гр.) суха мая или 20 гр. прясна мая
1 ч.л. сол
2 яйца
3 с.л. олио
масло за намазване на тавата или пекарска хартия
за доизмесване около 1 ½ ч.ч. брашно
100 гр. маргарин или меко масло
1 ч.л. гранулиран чесън
1 ч.л. сух магданоз (или носитнен пресен)
1 ч.л. сух копър
½ ч.л. риган
сол на вкус
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват и сваряват. От водата в която са се варили се отделя 1 ч.ч. Картофите може да се използват за каквото желаете. Брашното се пресява в купа и към него се прибавят маята, захарта и солта. Размесват се. Ако ползвате прясна мая като мен, я разтворете в топлата картофена вода. Направете кладенче в брашното и в него изсипете маята разтворена в картофената вода, олиото и яйцата, леко разбити с вилица. Смесете всичко добре. Тестото се измесва с допълнително брашно и се оставя завито, на топло да втаса за 30-40 минути.
Сложете на котлона тенджера с вода и я оставете да заври. Когато тестото втаса, се наръсва с малко брашно и отново се размесва. Разделя се на 6 части, от които се оформят 6 франзели. По повърхността на всяка се правят по 5-6 разреза с остър нож. Слагат се в леко кипящата вода за около 2-3 минути или докато изплуват на повърхността и станат златисти. Нареждат се в намаслена тава (или покрита с пекарска хартия) и се пекът в предварително затоплена фурна на 200˚С за около 20-25 мин. или докато придобият златист загар. Аз пекох първите 10-15 мин. на 200˚С, след това намалих фурната на 190˚С.
Маслото (или маргарина) се смесва с подправките. Изпечените франзели се намазват обилно с ароматното масло и се покриват с домакинска кърпа за кратко.
Мари, това изглежда защеметяващо вкусно!
Изглеждат невероятно пухкави и вкусни!
Прегръдки:)
Мимче, бива ли всеки път да е толкова вкусно, ароматно и интересно при теб:)
Тази рецепта определено ме спечели и с удоволствие ще се опита:)
Сърдечен поздрав и усмихнат ден:)
Дени,
Кате,
Леви,
радвам се, че франзелките са ви харесали!
Технологият им на приготвяне ми се стори малко необичайна и затова реших да ги опитам – много мекички се получават и толкова ароматни! Е, сега вече си мисля, че и къпана пита ще направя 🙂
Поздрави, момичета! Хубава вечер от мен!
Как човек да устои на тези ароматни франзелки…страхотно изглеждат и съм сигурна , че са много вкусни.
Ще ги пробвам задължително!
Поздрави!
Ех, Мира… трудно се устоява на такива предложения -а з поне винаги се поддавам 🙂
Поздрав най-сърдечен!
Мария,
разглеждам новите ти предложения и преглъщам –
прекрасни неща си направила, а хлябът е неустоим…
Сърдечни поздрави и много усмивки, Диана
Радвам се, че ти харесват!
Явно се засякохме на линия по едно и също време! 🙂
Сърдечни поздрави и от мен!
Мими, не намерих рецепта за содена питка? Би ли помогнала?
Ели, няма такава към момента!
Страхотно вкусни и дъхави се получила тези франзелки….истинско изкушение! Интересен ми е факта, защо се вари за кратно тестото, тази технология я срещам и прилагам за първи път, какво това допринася за вкуса, но резултата несъмнено е изумителен!Благодаря ти!
Привет Елена!
Много са вкусни – това си е факт. 🙂
Тази технологията (на варене на тестото) е интересна и се прилага и при направата на някои традиционни пити в БГ.
Със сигурност печивото става по-различно когато е приготвено така, а не по по-популярния начин със втасването.
Радвам се, че си ги опитала и са се харесали и у вас!