Сладко от Зелени Доматчета
Виждам, че търсенето на това сладко е усилено тези дни и реших да обновя поста си, да включа снимките от процеса на приготвянето му заснет при последната направа на сладкото до момента (2012г.). За пръв път го направих през 2008 г. и около него се получи доста забавна история, заради която тогава го включих и в рубриката „Вкусни неуспехи“.
Видях рецептата в една книгата и ми стана интересно… Мама каза, че преди много години била опитвала такова при своя леля в Пловдивско и много и харесало! Понеже бях заръчала на свекър ми да ми събере зелени домати за любимите ни мариновани зелени домати, реших да подбера най-дребните и да приготвя една доза от сладкото. Ей така, да задоволя любопитството си! Направих го!
Като се свари и го опитахме – изобщо не ни хареса! 🙁 Трябваше да тръгвам на работа просто казах на мама да го хвърли в коша. Тя обаче решила да го затвори в няколко буркана и го наредила на полиците при другите сладка. Няколко месеца по-късно се натъкнах на бурканите. Изобщо не разбрах, че е онова сладко от зелени домати! Помислих си, че е сладко от зелено (не зряло) бергамот. Предположих, че явно някой роднина го е донесъл, защото аз не съм плавила такова до сега. Взех и 4 –те малки буркана да ги нося в ресторанта – в къщи бих го ползвала само за коледен кейк. Смятах да почерпя някои от клиентите ни, които знам че харесват сладката от този род. Когато отворих първият буркан, разбрах, че сладкото изобщо не е от бергамот. Обаче малко се затрудних да позная какво е! На вкус беше страхотно, но не ми приличаше на нищо, познато. През ум не ми минаваше, че е възможно да са ония гадни зелените домати – нали бях казала на мама да ги хвърли!!! Сладкото обаче така ми хареса, че върнах бурканчетата в къщи и взех да разпитвам майка си от къде са се взели, та да вземем рецептата!!! Тогава тя ми каза, че това са нашите зелените домати, не ги била изхвърлила 🙂 Така че, не бързайте да ядете сладкото докато е прясно приготвено, оставете го да отлежи!
- Рецептата е адаптирана от „Голямата Книга на Домашното Консервиране”
- Почистете доматите върха на картофобелачката (стига да не е много голяма) или с уред, като този от снимката. Бих препоръчала обаче, отвора, който се прави да е колкото е възможно по-малък, защото така доматчетата запазват по-добре целостта.
- Ако ползвате ванилова шушулка, я сложете още в началото на варенето. Ако ползвате синтетична ванилия или есенция я добавете в края на варенето. Сладкото става страхотно и със есенция от бергамот.
- Сладкото от зелени доматчета трябва да отлежи поне месец-два, преди да се консумира, може и повече! Така доматите имат време да станат вкусни, поемайки сиропа и ароматите.
Необходими продукти:
- 1 кг. не много големи зелени домати
- 1 кг. захар
- 1 ½ ч.ч. вода
- 2 ч.л. лимонена киселина (лимонтозу)
- 3 шушулки ванилия или есенция бергамот
Начин на приготвяне:
Подберете добре развити, дребни зелени домати. Измийте ги и отстранете дръжките. С помощта на остър нож, върха на картофобелачката или специален уред издълбайте средата на доматите от страната на дръжките им. Не е необходимо да ги пробивате до другата страна, освен ако не ползвате специалният уред. Залейте доматите със студена вода и ги сложете на котлона. Когато водата заври, регулирайте огъня и засечете 5 минути. След това изхвърлете врялата вода и ги залейте със студена вода. Върнете ги на котлона и повторете процедурата с изваряването общо 3-4 пъти. Целта на това е да се извлече горчивината на доматите. По време на варенето кожата им се напуква и лесно може да се обелят след последното изваряване. 
От водата, захарта и шушулките ванилия (предварително разполовени и с остъргани зрънца), се приготвя захарен сироп. Доматите се прехвърлят в него и сладкото се вари на силен огън. Не се бърка! Може просто да натискате лекичко (с дървена лъжица) изплувалите на повърхността домати или да разклащате тенджерата. Доматите ще пуснат сок и сиропа ще стане рядък, но с варенето ще се сгъсти.
Ако видите, че доматите са готови (т.е. омекнали са и по нататъшното им варене ще ги развари), може да ги извадите от сиропа с решетъчна лъжица и да ги наредите в тава или директно в бурканите. Сиропа се доварява до нужната гъстота. Ако сте извадили доматите от сиропа, за да го доварите, имайте предвид това, да го сварите по-гъстичък. Малко преди да се свали от огъня се добавя лимонената киселина и есенцията (ако се ползва такава). За да не стерилизирате бурканите, го насипете в тях (върху доматите) докато е горещ. Затворете бурканите и ги обърнете върху капачките. Трябва да останат така докато сладкото изстине на пълно.
Не му се нахвърляйте веднага, че ще ви разочарова. Оставете го да отлежи – само така става неповторимо! Тук може да видите всички снимки. Да ви е сладко!
Pingback: Сладко от Зелени Орехчета | My Cooking Book Blog
Сладкото става страхотно с и малко лимонови кори и 2-3 щипки карамфил за аромат.
Сигурна съм, че ще получи добре с лимоновите кори и карамфила, Марияна!
Макар че в Кипър (поне в нашия регион, за другаде не мога да твърдя), не съм виждала да добавят към супата нещо друго освен така, както е дадена в рецептата ми.
Опитвала съм много вкусен вариант на лимонова супа (от българска книжка с рецепти), в която се ползват лимоновите кори. Беше много вкусна, и доста подобна на тази, но с различни продукти и технология на приготвянето.
Лично аз би предпочела малко индийско орехче вместо карамфил, защото той е едната от подправките, които ми харесва в определени комбинации и рядко самостоятелно, особено за ястия.
Поздрав най-сърдечен и благодаря за споделеното!
Мисля,че говорим за различни неща. Коментирам сладкото.
Оооо, извинявай!!!
Явно съм много разсеяна днес! 🙂 Направо си ме е отвял вятъра!
🙁
Последният ми пост е една традиционна Кипърска супа и май съвсем автоматично съм решила, че става въпрос за нея…
Луда работа!!!
🙂
Да дойда на вълна сладко, сега!
Смятам, че добавянето на лимоновите кори ще е разкошно!
За карамфила… вече писах какво е отношението ми към него, макар че беше за супата 🙂
Но нищо чудно подобна комбинация да се окаже, че е една от тези, които ми харесват с подправката!!! 🙂
Още веднъж извинявай, вятър ме вее на бял кон, днес!!!
Хубав ден от мен!
имам малки доматчета ,които се чудех какво да ги направя.Тази рецепта е една страхотна идея и непременно ще се възползвам от нея.След това ще коментирам резултата.
Стоянка с това сладко от домати имах интересно приключение 🙂 – ти си го прочела в поста, но като отлежа стана много хубаво!
Дано всичко ти се получи както трябва!
Ако имаш повече зелени доматчета, ти препоръчвам да опиташ и тази рецепта – невероятно вкусно се получават.
Това сладко ме заинтригува. Решил съм следващата година да го направя. Моля те, Мария, да ми обясниш тези отвори в доматките дали са за почистване на семките или, за да навлезе по добре сиропа в тях, защото аз мисля да го направя с чери домати… ти как би процедирала с тях?
Продупчването на домата в центъра не е задължително (пише и го в текста), трябва просто да се издълбае областа около дръжката до центъра на домата. Предполагам, че тази част е най-горчивата и със сигурност е най-твърдата при зелените домати и затова се премахва. Освен всичко друго когато домата има отвор, ще се напои по-добре със сироп. Щом ще ползваш зелени чери доматчета, ще трябва да пробваш леко издълбаване с върха на остър нож, чийто връх е възможно най-тънък. Огледай се в кухнята си, може да попаднеш и на нещо друго подходящо, с което да свършиш това.
Tova lqto imahme domati v gradinata i reshih da napravq siadko ot zeleni domatsheta,imam spomen kato dete vednaj opitah takova sladko (i do sega pomnq vkusa mu),no nqmam recepta.Potarsih v internet i popadnah na tazi rezepta.I trqbva da vi kaja she istoriqta,koqto ste razkazali me zaintriguva i go napravih.Stana mnogo hubavo i vkusa mu e toshno na onova sladko ot moeto detstvo.Mnogo Vi Blagodarq za rezeptata!!!!!
Супер!!!
Дафинче, радвам се че си опитала рецептата и си така доволна от резултата!
Поздрави!!!
Сладкото от зелените доматчета го направих през м.октомври 2015 година точно по дадената рецепта , сложих го на рафтовете с буркани и естествено го забравих . Днес ми трябваше някакво сладко и случайно попаднах на един от бурканите – реших, че е от смокини и го отворих – е, да Ви кажа честно опитах го и не можах да разбера в началото от какво е – много приличаше на смокини , но доста по едрички ми се видяха плодовете 🙂 Не можах да повярвам ,че този божествен вкус идва от смешните зелени доматчета които мислех да изхвърля и ги подмятах поне 5 дни из кухнята в процес на колебание да отпътуват ли към кофата за боклук или да направя нещо от тях:) Горещо Ви препоръчвам рецептата .. голяма вкуснотия е сладкото наистина – но трябва да отлежи добре.
Аааа, Валя ти не само си изпълнила рецептата с точност, тя и случката почти се е повторила…
🙂
Ама е хубаво така да човек да си открива неща, които го очароват!
Благодаря ти за отзива! Да ви е сладко!
Мария, не съм очаквала наистина такъв резултат:) От сега нататък – винаги ще имам от него:) Благодаря ти!
И тази година отново го правя… току що го свалих от котлона:))) Още веднъж – благодаря за рецептата:)
И аз си приготвям по няколко бурканчета, съвсем редовно!!! 🙂
Да ни е сладко:)
За първи път ще правя такова сладко и избрах вашата рецепта, Мария! Пожелайте ми успех!
Ако следвате рецептата няма начин да не се получи!
Освен успех, пожелавам и търпение, защото сладкото иска време да разгърне своя вкус и аромат!
Сладкото се получи великолепно – уханно, красиво, вкусно! Благодаря! Ще запазя рецептата, защото се оказа много сполучлива!
На времето това сладко се правеше от специален сорт доматчета – продълговати като „консервата“,но крушовидни по форма.
Вътрешността се махаше с фуркета след изваряване на доматчетата.
Баба ми го правеше,но живеехме отделно и не съм гледала как точно се прави в останалата си част.Т.е.,колко води се изварява и пропорциите.Тогава сладката не се стерилизираха,а се насипваха в големи (3,5 литрови) буркани и се покриваха с пергаментова хартия,и завързваха с канап или ластик.Гребеше се с чиста лъжица,за да не се захароса.Издържаха и с години,ако не се изядат,защото се правеха много видове!
Здравей, Мария!
Тъй като времето вече доста захладня, и явно доматите в градината ми нямаше да узреят повече, преди няколко дни внезапно се сетих, че навремето приятелка на баба ми й беше дала бурканче сладко от зелени доматчета. На секундата се разрових и така попаднах тук. Много ми хареса готварската ти „книга“! Има от пиле мляко и за всекиго по нещо! Всичко е представено нагледно, красиво, ясно и точно, и с голяма доза емоция! Няколко дни разглеждах и си набелязах доста неща за опитване, но поради неотложността на нещата, на първо място излезе сладкото.
Тъй като се захванах с него вечерта след работа, и успоредно с по-едрите домати направих два буркана мариновани, както и поради известна доза мързел, си поспестих някои стъпки (смених само две води при варенето и не белих люспите). Сиропът ми остана малко редичък, но не е болка за умиране – просто стана прекалено късно, за да го чакам още да се сгъсти. Вкусът в спомените от детството ми наистина напомня сладко от смокини, и мисля, че моят опит ще има същият ефект. Също така, смятах в дупките на доматчетата да напъхам по едно орехче, както беше в онова сладко от едно време, но, разбира се, с напредването на времето забравих… Здраве да е 🙂 Получиха ми се две бурканчета сладко и 2 бурканчета сироп, едно от които ще дам на приятелка да опита с палачинки, или да разреди с вода за пиене като сок (идеите са нейни).
Забравих да спомена, че по-голямата част бяха чери доматчета, които надупчих отгоре с клечка за зъби, за да поемат повече сироп, както ти съветваш. Сега остава да забравя бурканчетата за известно време, преди да ги опитаме!
Докато тенджерата вреше, наблюдавах зеления цвят и си мислех колко прилича на този на мармалада от тиквички, който правих преди няколко години (само ти намигвам, едва ли ти трябва повече!)…
Малко дълго се отплеснах, затова – благодаря за рецептата, отивам да напиша коментар и за маринованите доматчета!
Благодаря за отзива, Васи!
Радвам се, че си се вдъхновила да опиташ и интерпретираш рецепта от блога!
Да ви е сладко!
Простете , но захарта не е ли твърде много ?
За мен рецептата е ОК!
Обаче веки може да си я интерпретира както иска…