Сладкото от динени кори става разкошно! Ако още не сте го опитвали не пропускайте да си приготвите такова при първа възможност! Знам, че в някои краища на България се прави това сладко, но лично аз се „запознах“ с него в Кипър 🙂
Помня първият път когато го опитах и как се впечатлих от факта, че това хубаво сладко, което бях вкусила е от динени кори!!! Хубаво е да си намерите диня с дебела кора за направата на сладкото, но при липса на такава и от по-тъничка кора пак ще се получи. Чашата е със съвместимост 200 мл.
Необходими продукти:
1 кг. почистени динени кори
1 кг. захар
½ ч.ч. гасена вар (quicklime)
2-3 литра вода за направа на ворова вода
сока на 1 лимон
3 ч.ч. вода за сиропа
1 ч.л. ванилов екстракт или ½ шушулка ванилия
няколко листенца индрише (fragrant geranium)
2-3 с.л. прясно изцеден лимонов сок или 1 ч.л. лимонена киселина (лимонтозу)
Начин на приготвяне:
Динените кори трябва да бъдат с дебелина минимум 2 см. Нарязват се на парчета с големина 6-8 см. Зелената част на кората се обелва, както и розовеещата част (до колкото е възможно) от вътрешната страна на кората. Всяко от парчетата се нарязва на по-малки парчета (5-6 см. дължина) или както на вас ще ви е удобно – важно е всички парчета да бъдат с приблизително еднаква големина за да се сварят заедно. Приготвя се варова вода, като гасената вар (1/2 ч.ч.) се разтваря във водата (2-3 литра). Така подготвени парченцата от динени кори се накисват във варовата вода за 2-3 часа. След това се измиват обилно под течаща студена вода. Слагат се в подходящ съд (тенджера), заливат се с вода и се слегат на котлона. Варят се докато поомекнат НО БЕЗ ДА СЕ РАЗВАРЯТ. След това се оставят под течаща студена вода да се охладят.
През това време се изцежда лимоновият сок и се смесва със студена вода (1-2 литра- колкото да може да покрива динените парчета). Охладените парченца диня се пускат в студената вода с лимоновият сок и се оставят така за половин час. След това се отцеждат без да се мият.
В подходящ съд се смесват захарта и водата за сиропа. Слагат се на огъня и когато захарта се стопи, в тенджерата се прибавят динените парчета. Варят се докато сиропа се сгъсти до желаната гъстото и парченцата придобият златист оттенък и станат прозрачни. При мен варенето отне час и половина. В случай, че има опасност да разварите динените парчета, а сиропът ви не е достигнал необходимата гъстота, може да извадите динените кори с решетъчна лъжица и да сгъстите сиропа до желаната гъстота. След това парченцата динени кори се връщат в него. Добавя се лимоновият сок или лимонената киселина, ванилията и индришето.
След около половин минута се дръпва от огъня. Когато изстине се разпределя в чисти и сухи буркани и по желание се стерилизира.
Сервира се със чаша студена вода 🙂 Да ви е сладко!!! По желание може да видите и Конфитюра от сърцевина на Диня с ванилова Шушулка.
Отлично ти се е получило! Майсторка си 🙂
Само една чуденка имам, къде намери маслини да направиш сладкото, като още са зелени на дървото, от Каламата пиша 🙂
Привет, Жани и добре дошла!
Благодаря ти за комплимента и за инфото към блога ти – там изглежда много уютно и при първа възможност ще се потопя във вкусните му страници !
Колкото до това от къде намирам маслините…
Явно не си прочела поста, защото иначе нямаше да питаш 🙂
Но както и да е! 🙂 Сладкото е правено през изминалият маслинов период, т.е. миналата есен. Така и не съм намерила време да го покажа тогава, но пък смятам, че сега е подходящо така хората, които искат да го направят ще си планират събирането на маслинки!
Най-сърдечен поздрав и още веднъж – приятно ми е че се „запознахме“!
И аз много се радвам, че се запознахме!
Прочетох постинга, но ми убягна че са правени миналата година 🙁
Опитвх се да ти пиша много пъти, но не можех да си изпратя коментарите, следя блога ти от доста време. Днес пак опитах да ти пусна коментар и стана, каква беше причината преди, не зная. Явно е дошло време да се запознаем 🙂
При нас се прави сладко с динени кори, а от пергамонт и портокал (с цели кори, навити на охлювче).
Весел и прохладен ден!
Жани и на мен понякогага ми се случва като бързам да не прочета всичко 🙂
Много се радвам, че се открихме – това е важното!
Да знаеш само колко полезна ми е информацията от твоята галерия – имам доста рецепти, които чакат защото не знаех наименованията на Български на някои от тревите дето се консумират масово и тук както и в Гърция! Още разглеждам в момента и даже си набелязах разни вкуснотии за правене!!!
🙂
И тук правят сладко от кората на бергамо, от помело и др. даже някои от тези сладка вече съм ги показала в блога си!
Много ще е хубаво да обменяме опит!
Хубав и много усмихнат да е денят ти!
Мария,често попадам на това сладко сред някои други дами,но още не съм опитвала и ми е много интересен вкуса!Справяш се чудесно с всякакъв тип сладка,наистина си им голяма майсторка!
Поздрави от мен! 🙂
О!!!
Непременно да си направиш – става много хубаво, толкова, че не ти се вярва, че е възможно да е от кора на диня 🙂
Мария, много хубаво изглежда сладкото – представям си колко е ароматно!
Поздрави и усмихнат ден!
Аелис, ароматно е и много вкусно!
Поздрави и от мен!
Еликсирче, трябва непремено да направиш сладкото на Мария.
В Гърция, а най-вероятно и в Кипър, това сладко е класиката. В много таверни се сервира се като бонус (подарък) към клиентите, след привършването на вечерята.
Друга почерпка е халвас със симигали (грис-халва). Мария, ти сигурно си го показвала вече, нали?
За тревите ми беше много трудно да събера информация и най-вече да открия как се казват на български, но си струваше труда. Повод да започна да опиша как се казват тревите на български бяха разговорите с клубарите-кулинари в Дир,
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=gotv&Number=1950251498&page=&view=&sb=&part=all&vc=1,
Извинявам се но не мога да открия как се дава линк.
Да, това е едно от сладката дето е класика в жанъра 🙂
Вярно е, че на много места (ресторанти) се дават сладка като комплимент, ние обаче не ги раздаваме на клиентите 🙂 за лична консумация са!!!
При нас за всичко сладко се заплаща! Бонус са пресните плодове след вечеря или обяд 🙂 – ама това е друга тема!
Знаеш ли Жани, ти направо ме засрами, защото аз все още не съм подготвила един пост за обикновенната грис халва, която е страхотна и която правя доста често!
В най-скоро време ще се поправя!
Още веднъж ти благодаря за имената на Български на „тревите“ – безценна си!!! Сигурна съм не е било лесно, да се намерят, защото и аз се пробвах за някои но безполезно…
Аз за форумите така и не намирам време пък и ми е доста объркано в повечето от тях, но ти си отсяла много ценна за мен информация, за което ти благодаря!
Марийче, бива ли така всеки път да ме изненадваш?:)))
Сладкото от маслини ми „избяга“, но на това няма да му се размине:)
Много интересно предложение!
Прегръдки!
Бива, бива, Леви!
🙂
Да знаеш страхотно става!
Гарантирам ти, че след като го опиташ ще си приготвяш всяка година!
Аз не правя големи количества, но за сметка на това асортимента от сладка при мен е голям 🙂
Преди ден два дори направих за втори път мармалад от вътрешността на динята – това и аз го научих тази година и също много ми хареса!
Първият път докато го опитат всички у дома и приятелите идващи на кафе… му се видя края 🙂
Сега затворих няколко бурканчета да се намира – трябва и тая рецепта да напиша тия дни!
Приготвянето на сладка или мармалади, особенно когато не се правият много килограми, ми е изключително приятно, а и всички в къщи са доволни да си намажат на филийка масълце с някои от домашните ми мармалади…
Прегръщам те и аз!
Здравей! Поздравления за страхотните рецепти! Скоро ще пробвам тестото за фигурки и се надявам да се получи добре!
Искам да споделя една любима моя рецепта с кисело зеле. От района на Пловдивско е, но малко съм е модернизирала….официално се прави в пещ с пуйка. Ето как е правя- нарязано на ситно зеле ( мерилото ми е един буркан от 2,5 литра консервирано кисело зеле ситно нарязано) се обърква с 50 мл, олио и 1 супена лъжица червен пипер. Така приготвената смес се оставя на страни и се започва приготвянето на плънката с ориз. Взема се 200 гр. ситно нарязан лук и 100 гр. чесън на едро нарязан и се запържват до златисто. Добавя се ориза-една чаша от 200 мл и 2 супени лъжици червен пипер и 500мл топла вода. Всичко това се оставя на слаб огън до набъбване на ориза. След като изтине ориза добавям 6 гр. млян кимион, 10 гр. сминдух, 2 гр. чер пипер и 1 чаена лъжица сол. Всичко се разбърква много добре и в дълбока тава се нарежда един пласт кисело зеле след това ориза и от горе останалото зеле. Тавата се завива с алуминиево фолио. Пече се в гореща фурна за 20 мин и след това градусите се намаляват до 50 за 5 часа. Добър апетит!
Здравейте,
Свалям шапка на двете ви вълшебни ръце и майсторлък.
Имам въпрос относно сладкото от динени кори. Едно време с баба ми праехме сладки от белени сини сливи и използвахме гасена вар.. така плодовете придобиваха една хрупкава коричка. Във вашата рецепта каква е ролята на варта? Възможно ли е да се направи сладкото без да се използва вар, защото няма начин да намеря такова нещо:( т.е. може ли да се пропусне частта с варта?
Поздрави и еспена седмеза
Благодаря Ирина!
Целта на гасената вар е да „стегне“ плодовете, така не се разваряват при варенето дори когато е продължително. Според мен би могла да пропуснеш кисненето им във варта, но парченцата няма да са така хрупкави, което съвсем не означава, че сладкото няма да стане страхотно!
Успех желая!
Мими, запланували сме с майка ми да приготвим това сладко, но имам въпрос. Може ли да пропусна индришето? Никак не харесвам вкуса, който придава, макар толкова хора да го използват като добавка към сладка и компоти. Мислиш ли, че ще навреди на вкуса на самото сладко като цяло? Очаквам отговора ти. Ако успееш да ми отгатнеш, още днес ще го направим. Поздрави с благодарности за всичките ти прекрасни рецепти! 🙂
Гери, спокойно може да пропуснеш индришето щом не ти допада. Сложи някоя шушулка ванилия или друга подправка, която ти харесва! Успех!!!
Мими, Мими, идвам да ти се похваля и да ти благодаря! Направих сладкото и съм супер щастлива – съвсем сама си го приготвих и си струваше занимавката! Доста му треперех дали ще стане, а не знаех и какво всъщност ще се получи като вкус, но стана прекрасно. Хиляди благодарности за чудесната рецепта! Получава се нещо толкова вкусно, което е идеално според мен за сладкиши, козунаци и други десерти – като захаросани цитрусови корички. Даже, защото оставих мъничко за директна консумация, минавам от време на време и си взимам парченце. 😉
Близо до 12 вечерта се занимавах с него снощи и ако днес ми остане време, ще правя втора доза, защото имаме още една диня. Черпя те виртуално, а като имам някой по-слънчев ден, ще го снимам и аз и ще покажа в блога. Стискай ми сега палци и за втората доза. Прегръдки, Мими, всичко добро ти желая! 🙂
Гери, такъв ентусиазиран коментар си ми написала! Много ме зарадва!
Май излишно си се притеснявала! Браво на теб, че си постигнала чудесен, вкусен резултат!!!
Стискам палци и за другата доза! 🙂