Тези сладки отдавна си ги бях набелязала за правене и ето, че стигнах и до тях. Ако обичате сусамов тахан, много ще ви допаднат. Единствената ми забележка (това е личното ми мнение), е че количеството на сусамовото олио е прекалено голямо. То има силен, специфичен вкус и аромат и въпреки, че си мислех за това да не го слагам всичкото, в края на краищата спазих рецептата. Вкусовият резултат в това отношение беше точно, както предполагах – вкусът и аромата на сусамовото олио доминираше над всичко останало. Следващият път когато ги направя със сигурност няма да сложа толкова сусамово олио. Според мен 1 с.л. от него ще е достатъчна, останалото количество (3 с.л.) би могло да се замени с обикновенно олио.
Важно е да спомена, че тестата в които има натурален сусамов тахан (tahini), не трябва да се бъркат или месят продължително, защото при разбъркване сусамовият тахан се сгъстява, а това може да доведе до нежелателен краен резултат – твърди курабийки. Не трябва да се прекалява и с печенето им. Когато ги извадите от фурната може да ви се стуват прекалено меки, но не се изкушавайте да ги печете още – когато изстинат не са така меки. В началото са хрупкави, но постепенно омекват. Според мен това са сладки, които биха издържали дълго, но не съм го доказала на практика 🙂
3 ч.ч. (415 гр.) брашно
3 с.л. (25 гр.) царевично нишесте
2 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода бикарбонат
½ ч.л. сол
2 ч.ч. (310 гр.) тъмно кафява захар (Muskovado)
3/4 ч.ч. (167 гр.) натурален сусамов тахан (tahini)
4 с.л. сусамово олио – препоръчвам да се сложи 1 с.л. сусамово олио и 3 с.л. обикновенно олио
4 ч.л. ванилия
2 големи яйца – 120 гр.
За овалване на сладките:
кристална захар
Начин на приготвяне:
Брашното се смесва добре с бакпулвера, содата, солта и нишестето. В друга купа се смесват кафявата захар, яйцата, сусамовият тахан, ванилията и олиото. Разбъркват се за кратко, колкото да се смесят добре. След това към мократа смес се прибавя сухата (брашнената). Разбърква се внимателно, без да се прекълява. От полученото тесто се оформят малки топчета. Моите са от 13 гр. тесто и така получих 101 сладки. Всяко от топчетата се овалва в кристална захар и се нареждат на разстояние в застлана с пекарска хартия тава.
Пекът се в предварително затоплена на 190˚С фурна, със завихряне на въздуха. Печенето им отнема около 10 мин. или докато леко потъмнеят. Изваждат се от фурната, охлаждат се в тавата и след това се прехвърлят в подходящ за съхранението им съд.
Не е трудно да се приготвят, надявам се рецептата да се хареса и на вас! Тук може да видите още снимки.
Мими,
обичам тахан и предполагам как ухаят сладките 🙂
Прегръдка и весели празници!
Дани, и ние много обичаме тахан 🙂
Прегръщам те и аз и ти желая, весели и уютни празници!
Чудеса идея за сладки,ще си запазя рецептата .Не съм правила с тахан и ми звучи апетитно.Твоите са много добри и с тези кристалчета захар са таправо неустоими!
Весело посрещане на Коледа и Нова година!
Благодаря ти Мира!
И ти си сътворила разкошни неща! И аз като теб все заобикалям прословият шолен, но тази година реших да направя! Чакам с нетърпение да го опитаме!
Сърдечен поздрав и много весели празници ти желая!
Чудесна идея, Марийче!
Никога не съм опитвала сладки с тахан, а обожавам!
Благодаря за споделената идея!
Сърдечен поздрав и светли празници!
Леви, хубави стават, само недей да слагаш цялото количество на ,сусамовото олио!
Светли да са празниците и за теб мила!
Голям майстор си на сладките изкушения, Мария! Изкуши ме да си взема една сладка по никое време. 🙂
Сърдечни поздрави с пожелания за незабравими празници на теб и любимите ти хора! 🙂
Ех, Еви почерпи се, и приеми моите най-сърдечни пожелания за уютни, усмихнати и вълшебни празници!
Чудесни са! И аз като Леви никога не съм опитвала сладки със тахам, но определено ще опитам тези.
Весели празници!
Привет, Диана и добре дошла!
Ще се радвам ако опиташ сладките и ти се харесат!
Сайта ти е чудесен, аз сега попадам на него едва сега! Даже с един барз оглед, вече си харесах няколко рецепти 🙂
Весели да са празниците и за теб и семейството ти!
Това е вълшебство! Очертавам се като голям любител на тахана…
Курабийките ми станаха перфектни – изкусително напукани, ароматни, хрупкащи отвън, разтапящо мекички отвътре. Работих с чаши за мярка, не с грамажи. Брашнената смес ми дойде малко повече, но я слагах на части, та си пое колкото беше нужно. Така, или иначе, бях решила след това да използвам топлата фурна след печенето, и да направя, отново, кекса Зебра, та излишното брашно и захарта, останала от овалването, ги усвоих там, та нямам загуби.
🙂