През изминалата седмица имахме два повода за торта: Единият беше рожденният ден на съпружето, а вторият – завръщането в Кипър на най-добрата и обичана баба (моята майка), след едномесеченият й престои в България! Обикновенно питам децата какво да е тортата – те винаги имат интересни, спонтанни хрумвания – миналата година за рожденният ден на мъжът ми пожелаха „Торта Трактор” – беше забавно! Тази година синът ми пожела за баща си торта с войници – явно повлиян от посещението на едно зрелищно шоу за клетвата на специалните части в армията, където в момента служи един от синовете на съпруга ми – Илияс. За тортата на баба Райна, пожелаха да е нещо с цветенца – получи се това!
Спрях се на морковена торта, защото в къщи всички я харесват. Често я правя по различни рецепти – кога от американските книги на съпругът ми, кога по рецепти видяни в списания или другаде… имаме обаче една рецепта, към която се връщаме по-често и понеже до сега не съм я споделила в блога си, (а тя определено си заслужава да бъде показана) бях решила нея да правя… Обаче докато си правех списък с нужните продукти (за да ходя да ги купувам), се намеси Джереми (той е готвач при нас). Освен че готви, има влечение и опит в сладкарството. Джереми сподели, че има една много хубава рецепта за carrot cake от Жан-Мар. Въодушевено започнах да го питам и да давам описания на външният вид на човека, за да съм сигурна, че става въпрос за същият Жан-Мар – светът наистина е малък!!! Като се уверих, че рецептата е на талантливият, френски сладкар носещ името Жан-Мар, с когото имах шанса и удоволствието да се запозная преди 10-тина години по времето когато работех в „Анаса”, забравих за всякакви други рецепти и ентусиазирано казах – „Давай я бързо на сам!!!“
Естествено продуктите в рецептата бяха в количества като за сладкарски цех, така че се наложи да ги намаля и по-долу дадените продукти са тези от които приготвих и двете торти нужни за оформянето на двуетажната крепост. Поради липса на някои от продуктите се наложи да ги замененя или пропусна, но пак се получи невероятно вкусна торта.
Някои ден, като изнамеря всички продукти, ще я направя точно по рецептата и ще я споделя отново. Размерът на тортата за първият етаж е с ᴓ 25см., а тортата за вторият етаж е с ᴓ18 см. За украсата на тортите (тази и другата за майка ми) изразходвах 1 ½ доза Маслен Крем за Украса на Торти и Сладкиши – Wilton butter cream Inching, и 1 доза Wilton Rolled Fondant.
Продукти за блатовете:
600 гр. настъргани на едро моркови (притеглят се обелени и изчистени)
5 гр. сол
263 гр. захар
10 гр. бакпулвер
175 гр. запечени орехи на половинки (аз по-късно съобразих, че ако орехите са на половинки, може да е проблемно нарязването на блатовете на 3 части и се наложи да ги разрежа само на 2, съответно ползвах по-малко от крема и височината на торта стана по-малка, от колкото ми се искаше да е)
400 гр. брашно
175 гр. (пълна ч.ч. със съвместимост 250 мл.) олио
4 големи или 5 малки яйца – отделени белтъци от жълтъци
200 гр. сок от портокал, който се вари докато останат 72 мл. – за предпочитане е прясно изцеден сок, но може да се използва и сок от кутия
настърганата кора на 2 големи портокала (и евентуално сокът им, ако решите да сложите портокалов вместо ананасов сок)
1–2 щипки канела
1 ч.л. течна портокалова есенция
Продукти за крем-пълнежа на тортата:
300 гр. крем сирене „Филаделфия”
565 гр. течна сметана 35 %
1 ½ ч.ч. (180 гр.) пудра захар
3 чаени чаши (210 гр.) кокосови стърготини
1 с.л. желатин на прах
½ каф.ч. студена вода
За украсата:
Маслен Крем за Украса на Торти и Сладкиши
пудра захар смесена с царевично нишесте (1:1) за разточване на фондана
5-6 пурички със шоколадов пълнеж
хартия за знамето
дървени клечки за шишчета – преди употребата ги накиснам за 24 часа във вода – така стават гладки и лесни за употреба и не се отделят никакви власинки от дървото.
Начин на приготвяне:
Запечете ореховите ядки за 10-тина минути в предварително затоплена на 170-180°С фурната. Ако смятате да режете блатовете на няколко части най-добре ще бъде да накълцате орехите. Настържете морковите на едрото на рендето. Настържете портокаовата кора на ситното на рендето и изцедете сокът им – замерете нужното количество (200 мл.) и го сложете да се вари на бавен огън, докато останат 75 мл.
Отделете белтъците от жълтъците. Жълтъците се разбиват с половината захар. Постепенно се добавят: солта, извареният и охладен плодов сок, олиото, канелата, настарганата портокалова кора и есенцията. След това се добавя част (не повече от половината) от пресятото брашното смесено с бакпулвера. Белтъците се разбиват на гъст сняг с останалата захар. Останалото брашно и белтъчният сняг и се добавят на части към жълтъчната смес, като се редуват. Разбърква се внимателно между всяко добавяне. Последно се прибавят настърганите моркови и запечените орехи.
Получената смес се разпределя и заглажда равномерно в две тавички (ᴓ25 см. и ᴓ18 см.), чийто стени са намазнени и наръсени с брашно, а дъното е застлано с пекарска хартия – намазнена и наръсена с брашно. Пекох и двете тави на веднъж в предварително затоплена на 190˚С фурна, със завихряне въздуха. Готовността се проверява с клечка. Когато блатовете се изпекът се изваждат от формите и се оставят върху решетка да изстинат.
Желатина се накисва в студената вода и се оставя за 10 минути да набъбне. След това се загрява на водна баня (без да се оставяте да завири). Когато се втечни се сваля от огъня и се оставя се да се охлади леко – смесва се със сметаната. Крем-сиренето и маслото се разбиват с миксер на гладък крем. Пудрата захар се добавя на части. Прибавя се и течната сметана смесена с желатина и когато сместта в миксера се сгъсти се добавят кокосовите стърготини.
Сглобяване на тортата:
Всеки от изпечените и изстинали блатове се разрязва на 3 части – при мен имаше опасност от натрошаване, заради целите орехи, затова раздязах всеки блат на 2 части. В откопчващи се тортени форви (тези, в които са печени блатовете) редим: блат, крем, блат. Слагаме в хладилника да стегне.
На следващият ден тортите се изваждат от формите, замазват се с маслен крим и се покреват с чаршаф от захарно тесто: за целта работната повърхност и точилката се омазняват много леко с масло от растителен произход. Работната повърхност се наръсва със смес от равни количества пудра захар и царевично нишесте и върху нея се разточва фондана на кръг с необходимата големина. Обикновенно за да принеса захарното тесто върху тортата, пудря много леко повърхността му със сместта от нишесте и пудра захар и го навивам върху точилката. След това го пренасям върху тортата и развивайки точилката я покривам. Така гладката повърхност (тази, която сме точили) е лицето на тортата. В случая обаче аз не исках да получа абсолютно гладка повърхност, тъй като покритието трябваше да имитира каменна повърхност. Затова просто нахлупих върху тортата парчето мушама, на което беше разточен фондана – така обратната му страна стана лице на тортата. Загладих го внимателно да полепне по повърхността и стените на тортата. Изрязах излишния фондан, остовяйки около 1см. в повече от стените на тортата. Пригънах крайчетата на фондана под тортата и я пренесох върху подноса за сервилане. С помаща на инструмента от снимката долу, започнах да „зидам” камъните върху фондана. Този инструмент може спокойно да се замени със шиш за плетене или дървено стикче за шишчита. Така „резбовах“ и двата етажа на тортата. В центъра на първия етаж забих дъвмена клечка за шишчета и върху нея набучих вторият етаж на тортата.
Следва оформянето на „колоните“ на крепостта. Фондана се разточва на по-дебело – толкова колкото желаетеда е дебелината на колоните. С квадратна формичка 6–7 см. извязах квадрати. Всеки крадрат го разрязах на половина и след това оформих релефа на камъните. Всяка колона прикрепих към тортата с помаща на маслен крем. На горният етаж поставих 5 колони, а на долният 10.
След това изработих войниците и всичко останало за украсата на тортата. подробности може да видите тук.
Мъжът ми много се забамлява, каза че войниците са като болшевики с тия калпаци и червени униформи 🙂 Топове гърмят, воиници пеят… Да ни е жив и здрав рожденника!!!
Накрая разбира се и едно парченце…
Мария всичко което излиза изпод твоите ръце е приказно и вълшебно.
Ако знаеш как си падам по крепости, а тази твоя е още по-привлекателна :)))
Чудесна декорация на морковената тортичка си направила, Мария!
Усмихнат майски ден 🙂
Мария,
Тортата е чудесна!
С нетърпение очаквах побликуването и!
Много оригинална идея!
Сигурно е и със страхотен вкус!
Ще очаквам и поста с украсата!
Поздранления!
Мария,
впечатляваща торта – много креативна, свежа и оригинална. Поздравления за изпълнението, детайлните пояснения и снимки.
Прегръдки от мен, Диана
Миме, умееш да се занимаваш с детайли при приготвянето и резултатите са перфектни :))
Поздравления за усилията и невероятния резултат!
С пожелания за слънчеви усмивки!
dunia53,
Ина,
Русанка,
Диди,
Дани
Одобрението ви ме радва, и насърчава!!!
Благодаря ви от сърце!
Желая на всички усмихнат и спорен пролетен ден!!!
Il est tellement bien fait que je n'aurai pas osé le manger.
A bientôt.
Janvier, cependant, mangeait! 🙂
C'était très bon!
Merci!
Хей.. Мария :-)))
Усмихна ме широко!
Страшна торта 😀 Много ми харесва!
А за вкуса.. мхммм! – моркови, орехи.. еее, чудно!
Поздравления!
Дими, похвалата ти и тази на останалите момичета ме накараха напълно да забравя недоволството, че не съобразих предварително за тортата (трябваше да я направя по висока, за да изглежда добре и крепостта и воиниците – еее… най-ме беше яд за тях, че не ги издокарах по-стройни)!!!
Понякога съм така устремена към крайния замисъл и това ми коства грешки от този род!
Обаче хубавото е, че като е вкусно, хората около мен не им отдамат значение!!!
Благодаря ти Дими!
Много оригинална торта! Благодаря за подробните снимки:)
Миленка, благодаря ти!!!
🙂
Хубав и усмихнат ден ти желая!
Здравейте, мога ли да пропусна кокосовите стърготини? И ако да, ще се промени ли консистенцията на крема и с какво да компенсирам?
Здравейте!
Може да пропуснете кокосовите стърготини. Не е нужно да ги заменяте с нещо, понеже в крема има желатин, ще стегне и без тях.