Днес ще ви покажа супичката, която приготвих по рецепта на Дими. Получи се много свежа и вкусна супа – горещо я препоръчвам!!! Трябва да ви кажа, че мъжът ми в началото беше скептично настроен към алабаша в нея – защото тук не се ползва масово за готвене, по-скоро се яде в суров вид, в салати или най-често мъжете си го правят за мезе към ракийка, като го нарязват на тънко и подправят с лимон и сол! Е аз не съм по ракията (и изобщо по алкохола като цяло), но алабаша с лимон и сол си хрупам с удоволствие…
Но да се върна към супичката, която е лесна бърза и много вкусна!!!
Необходими продукти:
3 с.л. масло – аз ползвах маргарин за готвене „Dorina”
3 с.л. брашно или нишесте
1-2 кубче зеленчуков бульон – аз сложих 1-2 ч.л. суха зеленчукова подправка
10 гр. (или количество по желание) нарязан пресен магданоз
див чесън (аз не можах да намеря и го пропуснах)
12 гр. (или количество по желание) нарязан пресен копър
80 гр. измити почистени и нарязани листенцата спанак
3-4 склидки чесън или 1 ч.л. чесън в олио
1 алабаш – 300 гр. беше чистото тегло на алабаша употребен в супата
100 мл. течна сметана 35%
сол на вкус
1 ½ л. гореща вода
За гарниране:
варена яйце
сирене
шунка
кашкавал или каквото друго предпочитате
Приготвяне:
Най-напред се почиства, обелва и нарязва алабаша. Аз отделих около ¼ от него нарязах го на тънко и го залях със сока на ½ лимон (след това с него гарнирах супичката) – вие може да сложите целия алабаш в супата. Маслото се сгорещява и в него се запържва съвсем леко, с внимателно с разбъркване, брашното (или нишестето). За да не стане на бучки, може да отдръпнете тенджерата от огъня и да прибавите брашното, след което да я върнете обратно на огъня и да разбъркате за няколко секунди. След това (като не спирате да бъркате) в тенджерата се налива горещата вода. Добавя се натрошеното кубче бульон, (или сухата зеленчукова подправка), и малко сол -ако е необходимо, зависи колко е солен бульона. Разбърква се и след това се прибавят нарязаните спанак, магданоз, копър, алабаш и чесън. Оставя се да къкри на тих огън докато омекване алабаша. След това супата се пасира се. Ако ви се вижда рядка може да я върнете обратно на огъна, да покъкри, до получаване на желаната гъстота. Малко преди да се свали от огъня (1-2 минути преди това) се добавя сметаната сметана.
Най-напред слагаме на децата 🙂 пък после и на нас!
Тази крем-супа може да сервирате с резен варено яйце, с малки кубчета сухар, шунка, сирене фета или като мен – с крутончета. Въпрос на вкус! Да ви е сладко – на нас ни беше мнооого вкусно!!!
Страхотна зелена супичка!Много обичам крем супа.
Твоята е чудесна с аромат на копър и чесън.
Лесна,вкусна и много полезна!
Поздрави Мария!
Мария, супата изглежда много апетитна! Благодаря за споделената рецепта. Поздрави от мен
Русанка, Дани
супичката наистина е много пролетна, вкусна, освежаваща…
Желая ви зусмихнати, забавни почивни дни!
Това зусмихнати… 🙂
запазена марка ми е да не проверявам докато пиша, но поне после се усмихвам като погледна какво се е получило… 🙂
Ехеее… :-)))
Усмихна деня ми, Мария!
За вкуса.. знам, ммм :-D, но и изглежда супичката главозамайващо, предизвиква слюноотделяне :-)))
С тези симпатични крутончета… ееех!
Много ми е драго, че ви се е харесала! Търпи леки промени и вариации в зеленийките, а също и в крайното гарниране – и именно това е чудесно, тъй като всички прищевки на личния вкус биха могли да бъдат задоволени 😀
Благодаря за доверието и се радвам, че супичката и варения алабаш (и тук много хора го хапват суров, на салатка) в нея са оправдали очакванията за свежа, вкусна и зелена пролетна крем-супа 🙂
Поздрави сърдечни от мен и пожелание за ведър и усмихнат уикенд!
Привет Дими!
Аз ти благодаря за идеята!
Когато бях малка моята баба правеше една много вкусна манджа с алабаш – в родният ми край в БГ алабаша е известен под името кочан. Като много популярен е този с виолетовата кора.
Обикновенно я приготвяше през зимата и освен самият алабаш ползваше и стеблото и листата. Спомням си даже, че консервираше бланширан алабаш в буркани (за да има през зимата) и често ни го приготвяше със телешко или овче месо ставаше нещо като варено – аз много я обичах тази манджа…
Сега като се сетих за нея, без да губя време ще накарам бабето да ми разкаже как я е готвила и да я споделя някои ден в блога, защото наистина си заслужава. Бабето е на 75 години и последно ми беше на гости по миналата зима – имам страхотна баба – през годините е идвала при мин в Кипър и се оправя съвсем сама из летището! Покрай нея съм израснала – много я обичам!
Майка все още е в БГ (ще си идва другата седмица) и ще донесе подробно препоръки от баба за тази манджа…
… и ще имаме двоен повод за празнуване – завръщането на бабата – на децата ми, и един рожденник – съпружето!
Още не съм решила какво ще правя… така, че през този уикенд трябва да измисля…
Пак се раздардорих… 🙂
Приятни и усмихнати почивни дни, Дими!!!