януари 1

За мен. Част втора. За хобитата и не само.

Скъпи приятели и читатели на блога ми, Честита да е Новата 2013 година на всички ни!!! Нека да е изпълнена със здраве и берекет! Нека бъдем по-силни за неволите и по-чувствителни за всички прекрасни неща около нас! Този път посрещането ми е от кухнята на моя дом! Е, последните два, три дни изглеждам различно, но това не е особена изненада за тези, които ме „познават на живо“. Рязката промяната в цвета, дължината на косата или нещо друго във външният ми вид е нещо, което не ми е чуждо! Обичам промяната, разнообразието – те са движеща сила в моя живот! Давам си сметка, че най-често рязко променям външният си вид, бележейки началото на един нов период, на някаква промяна в живота ми! 🙂 Така е и сега! 

Годините, през които преминаваме са трудни от икономическа гладна точка. В личен план, и семейството ми в момента минава през изключително труден период! Не е лесно да гледаш (само това можеш да правиш), как контрола върху нещата около теб и целият ти свят, който си градили с упорит труд се разпада по независещи от теб обстоятелства… Сякаш е пясък преминаващ през пръстите! Опитвам се да не забравям, че всичко зависи от това как гледаме на нещата, а не какви са те сами по себе си! Вярвам, че човек и в най-лошата ситуация, би могъл да се хване за нещо мъничко и хубаво, за да може да изплува! Не си мислете, че съм някакъв откачен оптимист, гледащ през розови очила! И аз имам своите настроения и падения. Повярвайте ми – не искате да сте около мен в такива моменти! Но (винаги има НО), не спирам да мечтая и очаквам най-хубавото, най-доброто за себе си и семейството си! И съм готова и за неволите, пред които живота ме изправя, без да се опитвам да ги пренебрегвам или заобикалям! Както вече споменах, времената са трудни и тук в Кипър! Туризма е важен отрасъл в икономиката на острова и въпреки, че хотелите са си пълни с туристи, те са „all inclusive“ (пълен пакет). Това смачква малкия и среден частен безнес – без значение кой, колко е добър в работата си! Голям процент от хората живеещи на острова поддържат малък или средно голям бизнес, който е в пряка или косвена зависимост от туризма… И сигурно вече и сами се досещате какви са последствията от една такава ситуация! В края на Септември затворихме ресторанта ни. Лично аз през последните 2-3 години се чувствах доста уморена от темповете на работата ни, защото със съпруга ми никога не сме били „собствениците на ресторант в костюм с вратовръзка“. Ресторантьорството е изтощителен бизнес и само хората, които са в него биха разбрали какво имам предвид. Когато си „активно работещ собственик“, работният ти ден е прекалено дълъг, а работните дни (поне до преди 2 години бяха) по 330 на година. Много професии от страни изглеждат лесни и (или) изключително привлекателни, но е факт че всяка от тях има своите плюсове и минуси. Лично аз имах желание да обявим бизнеса за продажба още преди 2-3 години, защото се чувствах уморена от темповете му. Съпругът ми тогава съвсем не беше готов на тази крачка (не че сега е – изживява го тежко), но отлагането на това във времето намали шансовете за продажба. До този момент 3 сделки, свързани с това се провалиха! Не се разбрахме! Много места, като нашето затварят в момента. Масово се разпродава професионално оборудване за жълти стотинки и всичко това прави нещата по-сложни! Знам обаче, че след всяка нощ настъпва утро! Нова Година – Нов Късмет (надявам се и вярвам)!!! Живот и здраве, всичко ще се нареди с работата ни и нещата около това! Знам го! Вярвам го!

Дечицата ми!!! Те растат безгрижно, напоследък сякаш много бързо! 🙂 Синът ми (на долната снимка – омазан и доволен) от ден ден по-голям щурак става! Надявам се това да е някакъв период, който да отмине скоро! Толкова е активен!!! Пълен е с енергия! Опитвам се да я канализирам, поставяйки му различни задачи, на които гледа като предизвикателство и е горд когато ги изпълни! Много е контактен, има собствено мнение за всичко и с него на глава не се излиза лесно! Често ме докарва на ръба на нервна криза. От друга страна характера, импулса му е по-близък до моя и знам как да се „разправям“ с него. 🙂 Между другото долната снимка не е никаква изценировка! Съвсем не се е оцапотил нарочно – ама като видите лъжицата с която гребе, ще се сетите за причината!

Дъщеря ми Рания, е нежна, мечтателна, понякога ненужно срамежлива! Противоположност на синът ми! Едно прекрасно дете, което се старае изключително много във всичко, което прави! Никога не създава сериозни проблеми! Знам, че понякога съм твърде критична и изискваща, с което не помагам много за подобрението на самочувствието и?! Опитвам се да имам повече търпение към нея, защото тя не е с моя тип характер и затова тук трябва да балансирам! Ще ми се да е с малко по-високо самочувствие – има защо! Тя е прекрасна, чувствителна, умна и като повечето „Раци“ – перфекционист в нещата, които прави!  Но не всички сме еднакви в края на краищата и точно в това е хубавото!

И така! Нова година, нова страница в нашият живот и ново „За мен“! 🙂 Смятам в него да ви разкажа за нещата, които са ми харесвали и харесвам да правя, за другите ми хобитата освен кулинарията. През годините любимите ми занимания са се променяли периодично! Като резултат винаги е имало нещо положително, градивно, научавала съм нови неща! Смятам, обаче че всяко от хобитата ми е някак свързано с рисуването или произтича от него – директно или косвено. Харесва ми да използвам ръцете си и сръчността им.  Обичам да рисувам, да моделирам. Рисунки в блога ми до сега, сте виждали като тази… 

И като стана на въпрос си давам, сметка че почти нямам рисунки, които да съм запазила. Такива, които да са по стените на домът ми, на пример. Сигурно е, защото се интересувам от самият процес, не толкова от крайният резултат. Пък и това, което създавам, не е със особена художествена стойност! Не съм вземала уроци по рисуване (освен часовете в училище). През годините съм правила поне няколко добре изглеждащи картини, но всичко се подаряваше – на който си го хареса. У дома (в Кипър), само една има (тази на долната снимка). В стаята на дъщеря ми е, благодарение на редовен клиент на ресторанта, чийто работа е свързана с направата на рамки. Рисунката е правена между другото, с водни бои. До колкото си спомням беше част от игра, която си измислихме с Рания, за да я държа ангажирана, когато се е налагало да я водя с мен на работа. Играта беше да направим изложба… Във въпросната изложба участвах с тази си творба, а дъщеря ми със десетки други 🙂 Беше подредила изложбата във вътрешната част на ресторанта и от време на време я обновяваше, но когато и омръзна да се занимава с това, „изложбата“ беше закрита и картините останаха на купчина върху една маса, където много често, децата на клиентите ни ги разглеждаха, а понякога и обогатяваха. 🙂 Въпросният клиент, като видял това взел рисунката с цветето и при следващото си посещение ми я донесе в рамка, така както е на долната снимка. 

В пети – шести клас, започнах да рисувам модели на дрехи. Независимо къде бях или какво ставаше около мен, бълвах купища модели. Покрай това се научих да шия на един много красив ръчен Singer, който си работи и до ден днешен и шие еднакво добре и кожа и коприна. Машината е била купена от прадядо ми за моята майка. Тя има проблем с краката и дядо решил, че ще е най-добре да научи занаят. Така щяла да може седнала да роботи. Сигурен хляб в ръцете! Майка ми и до ден днешен един прав тигел не може да направи въпреки, че е сръчна и плете страхотно на две игли! Но явно на сила хубост не става! Като не ти харесва нещо, не щеш да го правиш и това е! И най-често се оправдаваш, че не ти се отдава! Всичко започна от една пъстра басма, подарък за мен пратена в колет от Русия. След като от нея си уших страхотен летен тоалет с помощта на няколко кройки от „Burda“, де що имаше плат – беше приватизиран! 🙂 Научих се да шия сама и след време и кройки можех сама да си направя. Всичко обаче, бе благодарение на въображението ми, защото с математиката никак ме нямаше. Имах си свой начин, и то безупречен! По-късно мама и баба ми купиха нова машина с много операции – „Veritas“. Още си работи и е с мен в Кипър. Даже и синът ми пошива на нея, нищо че му е трудно да стига педала 🙂

След 8-ми клас изявих желание да кандидатствам за моделиер в Пловдивското училище „Ана Май“. Изпитите бяха рисуване и математика, но с математиката не се справих. Кандидатствах две поредни години. Казах си едно голямо ЖАЛКО!!! И много се ядосах, че на такива места не се провеждат практически изпит, за да им покажа, че и без да съм добра в математика мога да  направя кройка по зададени размери и да им я ушия даже! Продължих обучението си в средно-специалното училище към гимназията в Чепеларе, но дори за миг не спрях да се занимавам с това, което обичам! През тези години съм създавала и изпълнявала костюми за театралната група в града, за модерният балет към Центъра за работа с деца, за няколко професионални танцьорки. Участвала съм в изработката на декори за не едно и две представления на театралната група, и дори съм вземала участия в някои от тях! Нямах нищо против, но това не беше истинската ми страст, за разлика от близки приятели. В горните класове участвах в шоу-модерен балет, за което разбира се изработих всички костюми от идея до готов вид. Хореографията бе на Руслана Карова, която в момента е професионален хореограф. Тези представления, най-често бяха по празници като Нова Година, 24-ти Май или конкретен празник в града. За един такъв празник на града (мисля, че беше за отпразнуване на 110 години от създаването му), ми беше предложено от организаторите, да направя модно ревю-шоу с мои модели. Отпуснаха средства за закупуването на нужните материали и настана голяма забава! Имах около 90 дни, за да организирам всичко и най-вече да ушия дрехите. Почти не спях, но луд умора няма!!! Еуфорията беше голяма и бе обхванала всичките ми приятели, които неуморно се трудеха с мен. Избрах си манекенки от момичетата в училище и беше много истинско и хубаво! Бяхме толкова задружни и организирахме всичко сами! Имахме си DJ, треньори за манекенките, тези на които им се отдаваше помагах с подгъвите… Беше прекрасно!!! Събитието беше отразено и от Пламен Григоров в списание „Блясък“.

На бала се появих с мой модел, в изпълнение на леля Дора (мир на праха и), която бе професионална шивачка. Дрехата ми бе екстравагантна, въпреки, че лелчето не се придържа никак към шантавите ми изисквания! По това време човек можеше да ме види облечена с какво ли не – с кожа от главата до петите, хипи вид, с костюм, с риза с вратовръзка или с мъжка шапка, така че едва ли съм изненадала обкръжението си с каквото и да е било! Появих се в черен фрак с бели ревери и ръкавели, бял корсаж под него и дълга до земята рубинено червена права пола разцепена до средата на бедрото. Знам и усещах, че хората които не са ми близки (не ме познават) ме намират за странна и ме обсъждат, но никога не съм отдавала особено значение на подобни неща и не съм се спирала пред нищо, за да правя нещата, които искам да правя. Следвах пътя си и продължавам да го следвам! В края на краищата всеки вижда в другия онова, което провокира в него, или това което иска да види! Ето на пример, как много хора, четящи блога ми остават с впечатлението, че съм човек, обожаващ посрещането на гости! Много са далеч от истината!!! Твърдението „моят дом е моята крепост“, е доста по-буквално за мен. Предполагам, че е заради работа ни! Не знам! Просто имам различно разбиране за приятно прекарване на празниците, което съвсем не се свежда до шумна компания и пълна с гости къща. Сигурно някои ще се разочароват, но смятам, че съм длъжна да извадя от заблудата хората съставили си такава представа за мен! Смятам, че това е и въпрос на характер. Обичам да се обаждам, когато отивам в нечии дом и предпочитам и познатите ми да го правят – иначе е много възможно да ми нарушат замисъла или изпълнението на някой „проект“, в резултат на което да стана малко раздразнителна! Пак се отплеснах!!!

Когато се роди дъщеря ми, се чудех каква рокличка да и спретна по-напред, със панделки или цветя от същият плат или в същият нюанс, като тази на горната снимка, пример. Имам я и на снимка (няколко месечно бебе) с палто и шапка в стил „Шанел“ (изработени от фин вълнен плат рибена кост в синьо и бяло), обточен е плат в бяло. Шапката има и розички. И забележете, че сме в тон 🙂 

Като стана по-голяма, моделите се промениха и дизайнерските и дрехи понамаляха 🙂 Докато беше малка, имах повече време! По онова време обичах да плета на една кука и много от нещата, които имам са направени тогава. За последните 5 години, застой в тази насока! Само три неща и то незавършени (на долната снимка). Едното си е почти готово, а?! За останалите не знам – някой ден, като ми дойде музата! Не бързам!

Когато се роди синът ми вече имахме ресторанта и шиенето на дрехи или други ръкоделия намали тотално темпове. Да не кажа че почти престана! Употребата на машината се сведе до шиенето на покривки, по-късно на пердета за къщата, поправки  и др.

Гоблени започнах да шия, когато имахме ресторанта. През зимата, когато не беше натоварено, си беше идеално за гоблен в близост до камината. Не че съм направила кой знае колко. За последните 7-8 години съм завършила 2 средно големи -„Коне на водопой“, и едни зайци в тревата, които дъщеря ми си хареса. Няколко малки с красиви пейзажи и имам четирите сезона овал, които са почти готови. И четирите от тях! Обичам да правя на веднъж по няколко неща, като ми омръзне единото, да се захващам с другото. Разнообразие да има!!! 🙂

Когато се сдобих с двор, нямаше как да подмина и градинарството. Разбира се нямам намерение да правя блог от рода на „Пътеписите на градинаря – падения и успехи“, но определено е едно от нещата, с които ми харесва да се занимавам! Исках (искам) да посея от всичко, а нямах много опити и това предизвикваше и комични ситуации. Съпругът ми, търпеливо си мълчеше и ми гледаше сеира, защото знаеше, че е безмислено да ме убеждава в това или онова, преди да го поискам. Упорито опитвах да засаждам както баба ме е учила! Като си очуках твърдата глава, взех да се вслушам какво ми разправя, но и до днес може да ме видиш да изкоренявам някое растение, защото съм решила да правя разместване в градината. Това в повечето случаи е пагубно за растението. 🙂 Имам си билкова градина цветя, малък брой зеленчуци и доста овощни дръвчета, за които си въобразявам че отглеждам. Да е жив и здрав мъжът ми! Той е този, който се грижи сериозно за тях! В момента прави голяма конструкция за грозде в двора зад къщата.

И на двамата много ни харесва да поправяме и правим всякакви неща. Затова имаме какви ли не инструменти. Може да ме видите да боядисвам, макар, че последното боядисване на ресторанта ни, костваше нова стълба на съпруга ми – с тия килограми, не издържа горката! 🙂 Аз съм тази, която се занимава с боядисването на високите части, защото половинката не се чувства добре като стои на високо. Както вече сте разбрали, обичам разнообразието и разместването на мебели или целия ресторант (което е включвало и професионално оборудваната кухна) е моята стихия. Добре, че съпруга ми, ми угажда и ме търпи! Ама като се замисля, май и на него му харесват подобни начинания – затова ми угажда на акъла! На долният колаж са кадри от последният драстичен ремонт на ресторанта (преди около 2 години), с който разширихме кухнята изместихме бара и се наложи да спретнем няколко нови масички за реконструирането му на другото място.

Всичко що бе от дърво стана зелено! Снимките са от процеса на боядисването. По-горе се виждат масите и столовете, както и десена и модела на новите за тогава покривки, които направих.

Тази зима съм се заела с реставрацията на антична маса (на долната снимка). Вече е почистена и смятам на повърхността (плота и) да го направя като мозайка и да я боядисам в цвят магнолия – така ще стои добре в стаята на дъщеря ми. Разчленила съм и един фотьоил, за да му взема кройката и да пристъпя към пълната му промяна. 🙂 Много би ми допаднало да се занимавам с реставрация на мебели, но това е доста скъпо хоби.

 За апликациите, които правим с децата, вече знаете. Обичам книгите и магията им. В редките случаи когато посещавам България, един от куфарите ни си идва пълен с книги 🙂 Тематиката на книгите може да е доста разнообразна, в зависимост от настроението ми или от предпочитанията ми в даден момент. Смятам, че и децата ми се научиха, придобиха навика да четат книжки, за което се радвам! И за финал – сигурно вече се уморихте?! Харесва ми да пиша и получавам писма и това ужасно ми липсва! Казвам го с носталгия, защото през последните години стана някак еднопосочно и спрях да го правя! От време на време, не мога да се стърпя и да не купя ръчно изработена хартия с пликове или по-обикновени но красиви листи за писма, което ме кара да си мисля, че все пак не съм спряла да се надявам, че хората може пак да се върнат с носталгия към писането на писма! 🙂

Знам, че техниката навлиза все повече в ежедневието ни и няма нищо лошо, но писмото или картичката са нещото реално, като физическо докосване с човека! Дори да нямаш Интернет или ток, винаги може да държиш писмото в ръце и да прочетеш за сетен път нещо написано от някого до теб. За съжаление, днес на това се гледа като отживелица… но ми липсва! Изключително ми е приятно да разглеждам старите писма от приятели, много от тях придружени със снимки. Знам, че винаги мога да натисна копчето и да се разтъжа с тях във Фейсбук или да ги чуя по Скайп, но писмото си е друго… 

Това беше от мен за сега! Живейте пълноценно и се наслаждавайте на момента! Нека тази година е успешна за всички ни! 

ТУК може да видите всички снимки от поста, както и няколко, допълнителни.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Print Friendly

Last updated by .


Етикети:

Posted 01.01.2013 by Maria Miteva-Christou in category "За мен

57 COMMENTS :

  1. By Илиян on

    Страхотен, зареждащ пост! Честита 2013 г.! Желая ти много здраве, на теб и на цялото семейство и много, много щастие!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Зори, честита да е и за теб и семейството ти, изпълнена с красиви мигове, здраве и любов!
      Благодаря ти за хубавите пожелания!

      Reply
  2. By pepa on

    Много увлекателен автопортрет и разнообразни интереси:) Ти си една активна и динамична личност. Желая ви сполука през новата година !

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Пепи, радвам се, че е било увлекателно четенето!
      Аз си мислех, че е прекалено дълго и едва ли някой ще го прочете до края! 🙂
      Поздрав най-сърдечен и от мен и за много години!

      Reply
  3. By Candy on

    Честита Нова година, Мария!!! Нека 2013 влезе в домовете ни със здраве, радост и любов! Нека я посрещнем с усмивка, да я изживеем с любов и да я изпратим с успехи! За много години!

    Reply
  4. By Траяна on

    Честита Нова Година! Нека е спорна, здрава и щастлива! Нека я обичаме, нека я направим още по-красива!

    Reply
  5. By Мария В. on

    Честита да е новата 2013 година!
    С пожелание за здраве и обич в семейството.И дано е по- успешна от предишната!

    Reply
  6. By Veneta on

    Честита 2013 год..Желая много здраве на цялото семейство,късмет и радост в дома Ви да има….
    Страхотно зареждащо,увлекателно и интересно!!!
    Много различни лица-интереси-възможности ……
    Препрочитах го няколко пъти и с всеки път ми харесваше все повече и повече!!!
    Припознах себе си––гоблени,рисуване,шиене и готварство.
    Щеше да бъде много приятно и полезно ,ако Ви познавах!!
    Чудесен човек сте!!Бъдете жива и здрава,и продължавайте в същия дух….

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Благодаря сърдечно, Венета!
      Всичко най-добро и на вас и семейството ви!
      Ще се радвам на виртуалното ни познанство! А човек никога не знае кога ще се пресекат пътищата му с някого и в реалния свят! 🙂
      Поздрави!

      Reply
  7. By Александра on

    Миме, голяма си сладурана! Страхотно ме кефят такива спонтанни и артистични натури като теб. 2012 и за мен не беше добра, радвам се, че свърши:) Дай Боже, новата 2013 да е по-добра, да донесе ред и мир! Продължавай с усмивка и нещата ще се наредят по един или друг начин. Много жалко за ресторанта:( Мен лично този ол инклузив много ме дразни – столско ми е някак, като по соца… Друго си е да излезеш да се разходиш, просто да си харесаш някое уютно заведение, да седнеш и да си поръчаш ястието на деня или това, което сервитьора ти препоръча… Много чар има в това!
    Между другото, отдавна съм забелязала, но сега не мога да се сдържа да не отбележа, че Рания е невероятна красавица! Страхотно момиче е, да е жива и здрава! Желая късмет и здраве на теб и цялото ти прекрасно семейство!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Александра, благодаря ти за всички комплименти и прекрасни пожелания!
      Те последните 1-2 години май за никого не са лесни, но е важно човек да не се отчайва, за да преминава през такива периоди по-лесно!
      Работа с „ол инклузив“, е доста сложна като цяло и май е изгодна само за тур операторите, но това е много дълга тема дето няма да нищя сега!
      През последните години хората прибягват до пълен пакет защото е по-изгодно икономически, макар че смятам, че дори да избереш пълен пакет е странно и неоправдано „да не си подаваш и носа“ извън хотела. А и когато си в друга държава, не можеш да усетиш нейният „мирис и цвят“, ако не посетиш местните ресторантчета, магазинчета, пекарните… всичко онова, което е извън хотела. Всичко обаче е въпрос на лична гледна точка за добре прекарана ваканция! Макар, че на мен ми е трудно да разбера хората, който идват от далечни места, за да прекарат 10 дни с книга под чадъра. За такава ваканция, не е нужно да напускаш пределите на страната си! Ама всеки луд с номера си! 🙂
      Поздрав най-сърдечен от мен!

      Reply
  8. By Tania on

    Честита Нова година,Мария! Много здраве и щипка късмет желая на теб и цялото ти семейство! Ти си много позитивна и ще успееш, във всичко ново, с което се заемеш!

    Reply
  9. By Анжела on

    Честита Нова Година!
    Много щастие, здраве и късмет на теб и семейството ти!
    Радвам се, че намерих блога ти и се запознах задочно с теб. Имаш прекрасно семейство!

    Този месец купихме втора употреба същата машина Сингер за малката ни дъщеря, ще видим дали като я искаше, ще шие на нея.
    А моята страст са четенето и писането и получаването на истински писма 🙂
    С удоволствие бих пратила книжки на децата ти – от какво се интересуват в момента?

    Вчера канихме гости (приятели българи) за Н. година и половината от менюто беше по твои рецепти 🙂
    Благодаря!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет, Анджела и добре си дошла!
      Благодаря ти за хубавите пожелания и позитивността!
      Развам се, че рецепти от блога ми, са били на празничната маса в твоя дом!

      Надявам се, че дъщеря ти ще се възползва с пълна пара от придобивката!
      До колкото разбирам май и ти живееш извън пределите на България?!
      Иначе е прекрасно да чуеш, че има хора, който не са се отказали от писането на писма и не ги приемат като отживелица! Има надежда за мен! 🙂

      Поздрав най-сърдечен!

      Reply
  10. By Анжела on

    Със семейството ми сме от 7 г. в Чикаго, и се стараем да поддържаме българските традиции. Една от които е готвенето :). От 3 г. гледаме и голяма градина със зеленчуци.
    „средният, нормален“ американец – 99% от хората тук, не могат да готвят изобщо, ако им дадеш тиган, яйца и олио, ще си умрат от глад, без да знаят какво да правят с тях
    много се радвам, че децата ми искат да готвят и опитват – имам две момичета на 11 и 9, търсят рецепти из нета и правят сладки 🙂
    на мен десертите не ми се удават, затова съм толкова щастлива, че те открих – описанията и снимките ти са безценни.

    Reply
  11. By Еликсир on

    Честита Нова 2013 година,Мария !
    Нека бъде по-успешна и благодатна!
    Да е мирна и плодородна!
    Пожелавам да сте здрави и щастливи,да имате сили и възможности да осъществявате мечтите си!
    Нека късметът,надеждата,любовта и доброто бъдат винаги с вас!
    И в хубаво,и в лошо си повтаряй-Няма да е все така!
    Затова не губи надежда,че след тежките дни ще дойдат и по-добри,дано!
    Много ви се радвах,че успяваш да съчетаеш хоби и професия,жалко,че така са се стекли нещата,но всички платихме цената на кризата.
    Много ти отива новата прическа!
    Картината и гоблените много ми харесаха!
    Прегръдки от мен!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Благодаря ти за прекрасните пожелания, Роси!
      Всичко най-добро желая и аз на свой ред на теб и семейството ти!

      Не пропускаш да наминеш и да ми напишеш нещо – благодаря ти и за това!

      Колкото до това, че си се радвала на комбинацията че съчетаваме хоби с професия… нищо не пречи да продължиш да го правиш!
      Няма причина да преставаме практикуването на професия, която е търсена и ни харесва 🙂
      Единствената разлика е в това, че ако не беше кризата, дългогодишният ни и упорит труд щеше да бъде възнаграден достойно, в момент когато искаме да се оттеглим от ресторантьорството…
      Мисля си даже, че за мен даже е по-добре – гледам от ъгъла на това, че пак мога да правя това което искам, като ще разполагам с много повече време за децата си, и ще съм натоварена с 1/3 от отговорностите свързани с работата, които съм имала до сега, работейки за друг човек! Т.е. отговорностите ми ще са сведени само до това, да си върша добре работата, на поста който заемам, без да ме е грижа за управлението на сметки или насочеността на бизнеса… Това ще си е работа на собственика! 🙂 Така че май наистина всяко зло е за добро! Така искам да гледам на нещата!

      Прическата и аз много си я харесвам, тя има няколко лица (може да изглежда различно, когато се среше различно) и това е супер за мен! Радвам и се!
      Прегръщам те и аз и ти пращам хиляди слънчеви целувки!

      Reply
  12. By Levi on

    Честита Нова Година!

    Здраве, поводи за радост, сбъднати мечти и щастие са моите пожелания за теб и прекрасното ти семейство!

    Прегръдки:)

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Благодаря ти, Леви!
      Всичко най-добро за теб и човека до теб!
      Поздрав най-сърдечен и голяма прегръдка и от мен!

      Reply
  13. By GerganaCh on

    Ч.Н.Г, Мария на теб и на цялото ти семейство. Желая много здраве, късмет и успехи през новата година. Ти си много положителен човек, за това не се и съмнявам, че ще ще се справиш с всичко. Семейството ти е прекрасно 🙂 Още веднъж бъдете живи и здрави.

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Благодаря ти, Гери!
      Поздрав най-сърдечен и от мен и пожелания за здраве, късмет, мир и любов!

      Reply
  14. By Ирма on

    Честита и много щастлива 2013 година, Мария!
    Пожелавам крепко здраве, на тебе и цялото ти семейство! Нека всички неприятности останат назад и занапред всичко да се нарежда от само себе си, само в положителна посока! Нека всяка идея завърши с успех, а всеки успех ти носи удовлетворение и наслада! Обичайте се и бъдете много щастливи!
    Изчетох целият пост на един дъх, на няколко места ме усмихна, на няколко направо ме разсмя (малкият шоко маниак е невероятен!) и даже успя да ме накараш да се вгледам и в себе си – има много прилики по между ни. И аз съм така упорита, домошар и не обичам големи компании и чести гости, домът ми е истинска крепост и за да допусна някой в него, го тествам 10 пъти 🙂 Интересите са ми пък толкова, че никога не намерих време да превърна някое в хоби, винаги действам както ти с гоблените – започна едно, омръзне, подхвана друго, после трето, върна се на първото… :)) Единствено с животни не съм се захващала и май няма да ми се получи никога. Но, Бог знае! 🙂 Подсети ме, че не съм рисувала с години, и последните бои, подарък от децата за рожден ден, явно ще да са изсъхнали отдавна. Само папката с картини стои заключена в един сейф и не ги показвам на никого, защото са си мой, личен свят.
    Новата ти прическа е страхотна – много стил и класа вкарваш с нея!!! Отива ти!
    Поздрави и прегръдки от мен!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Ирма, сърдечно благодаря за прекрасните пожелания – да ти се връща с пълни шепи!!! Благодаря и за цялата тази положителност, насочена към мен!

      Ще се повторя, но се радвам, че този пост се е харесал! Стана дълъг и си мислех, че едва ли някой ще го изчете целия! 🙂
      Хубаво е да срещаш (пък макар и виртуално) сродни души!

      А пък боите, никога не трябва да остават толкова дълго, че да засъхват! 🙂

      Поздрав най-сърден! До скоро!

      Reply
  15. By vesela on

    Признавам, че го изчетох по диагонала…причината – липса на време – в случая крада служебно, докато шефката ми повтаря едно и също за н-ти път днес/в общи линии колко е велика/Обещавам да го прочета с удоволствие, при наличие на свободно време. Това, което прочетох обаче ми бе достатъчно да те почувствам толкова близка, да ми е толкова уютно, че ми се прииска да ти дойда на гости 🙂 Това, разбира се само в кръга на шегата, но много ми е приятно да ти гостувам дори само виртуално. Прегръдки.

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Веси, успя да ме усмихнеш!
      Представих си доста цветно ситуацията около прочита на текста ми 🙂
      Радвам, се че ти е харесало, пък макар и виртуално!

      Reply
  16. By Красимира on

    За много години Мария!Да си жива и здрава и ти и цялото семейство!Със съжаление прочетох,че сте затворили ресторанта и искате да продадете бизнеса.Напълно разбирам трудностите,защото от 20 години работя по ресторанти в частния сектор и зная какво беше преди,и какво е сега с тези ол инклузиви.Желая ти от сърце много късмет,здраве и вярвам,че все някак ще се справим и ще продължим да правим това,което обичаме.А иначе-твоят блог ми е любимо място,много те харесвам,много уча от теб и от време навреме пиша.Нека тая година бъде последна за пожелания и първа на сбъднати желания!

    Reply
  17. By Красимира on

    И още нещо-новата ти прическа ти стои невероятно!Успех!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      За много години и от мен Краси!
      Благодаря ти за комплиментите, хубавите пожелания и за положителността – да ти се връща с пълни шепи!
      Колкото до ресторанта, не съжалявай, защото и аз не съжалявам!!!
      Не успяхме да продадем, но на мен вече ми е по-леко, въпреки трудностите от това, че за момента не работим!
      Поздрав най-сърдечен!

      Reply
  18. Pingback: За мен – невежата! | My Cooking Book Blog

  19. By Петя on

    Здравейте Мария.Прекрасен блог,поздравления.От скоро го следя и се наслаждавам на всичко написано.Смея да кажа,че вашият блог е една неиздадена книга.Поздравявам ви за всеотдайноста с която описвате всяка ваша рецепта.Бъдете много здрава Вие и цялото ваше семейство.Петя

    Reply
  20. By Мари on

    Здравей, Мария!
    Написах коментар, но при публикацията даде някаква грешка и пак наново. Докато намеря къде се пишат коментарите мина доста време, но с блоговете съм начинаеща:)
    Отдавна искам да ти напиша някой ред.Твоят сайт много ме мотивира и зарежда с желание да правя нещата в кухнята по-добре.Радвам се, че има такива положителни хора.Разбира се, не съм успяла да разгледам много от рецептите, които си представила тук, но ще продължавам да следя публикациите ти!
    Желая много здраве и щастие на цялото ти семейство! Поздрави от Бургас!
    Мария /Мари/

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Мари благодаря ти, че въпреки затрудненията все пак си успяла да пишеш!
      Радва ме, че блогът ми те мотивира в положителна насока и ми е приятно виртуалното ни познанство!
      Поздрав най-сърдечен и то мен!

      Reply
  21. By Деница Илиева on

    Мила, Мария, следя блога ти от около 2 месеца, но до сега не съм попадала на статиите за теб, е, това се случи тази вечер :)! Написаното от теб за теб 🙂 ме зареди страхотно и извика една блажена усмивка на лицето ми и чувство в сърцето, което ми е трудно да опиша, хубаво, положително чувство като че ли си срещнал близък приятел, който не си виждал от цяла вечност 🙂 или може би сродна душа! Мисля, че си чудесен и интересен човек, много бих искала да те познавам лично интересите и живота ти силно резонират с моята душа.
    Макар и късно пожелавам една Успешна, Красива, Удовлетворителна година за семейството ти! Много Любов и Светлина! Деница 🙂

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Деница, никога не е късно за добра дума и пожелание!
      Благодаря сърдечно за всичко изписано от теб!

      Поздрави ос слънчев Кипър и мен!

      Reply
  22. By Албена on

    Браво, Мария 🙂
    БРААААВООООО!!!
    Все едно съм на страхотен концерт, крещя за Бис, и искам още, и още, и още…..
    Господ те обича, Мария, щом ти е дал тези сръчни ръце!
    И нека винаги да ви закриля – теб, семейството ти, и всички хора, които носиш в сърцето си!
    Продължавай да пишеш, забавно ми е 🙂 Чувствам се като на маса под асмата, с шарена покривка на слънчогледи, пийвам си узо и чакам чиния с вкусотия 🙂
    Бъди здрава!

    Reply
  23. By Даниела Свиленова on

    Здравей Мария, съвсем случайно попаднах на блога Ви. Започнах да чета в захлас. Рядко са такива хора като Вас. Информацията, която си представила е уникална. Възхитена съм от енергията Ви и желанието Ви за изкуството да твориш чудеса. И аз искам да пожелая много Успехи в професионален и личен план.

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Добре дошла Даниела!
      Благодаря ти!
      Ще се радвам тук да откриеш рецепти, които да станал любими и в твоя дом!

      Reply
  24. By Румяна Апрахамова on

    Здравейте Мария. Случайно попаднах на блога Ви .По стечения на обстоятелствата от 4 год. работя в Атина. Семейството ми преживя труден период. Няма да описвам подробности ,защото това ,което е минало си остава там. Макар и далеч от любимите ми хора ние все пак сме заедно-всяка вечер се свързвам с тях по Skype. Радвам се ,че има силни хора като нас-хора, които не се огъват при трудностите ,а намират сили и начини да продължат напред -понякога правиш една крачка встрани и след това пак продължаваш пътя си. Няма точна рецепта за щастието. Но когато го видиш в очичките на децата си ,забравяш това през което си минал. Желая на цялото Ви семейство- здраве и щастлив живот. Успехи в начинанията Ви . И най-вече обич. Приятен ден!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Благодаря за пожеланията Румяна!
      Всеки има моменти в които се огъва и когато е трудно, важно е обаче да не спираш да вървиш и да вярваш! Вече никъде и за никой не е лесно!
      Всичко най-добро и от мен, за теб и близките ти хора!
      Поздрави!

      Reply
  25. By Румяна Апрахамова on

    Здравейте Мария.Благодаря за пожеланията. Днес денят ми започна с песен и така смятам да завърши.Възхитена съм от Гърция.Обожавам я.Работила съм на о-в Кос и о-в Скопелос. Всеки ден през лятото намирах своите 5 мин. да релаксирам на плажа-да се попека или само да се разходя. Точно в тези моменти имах време да се поразмисля . Съставих си списък с нещата които не съм правила в живота си. И започнах малко по-малко да зачерквам от редовете. Имам син 23 год. Направих му фирма. Сега в момента работя по моите проекти. Разширявам дейностите с много бърза скорост. Смятам,че семейните фирми са винаги по-печеливши. Решението как ще продължите за напред е свързано и с бъдещето на децата ни ,затова винаги е по-добре да затвориш кръга. С пожелания за успешен избор от мен и лек ден. Ако имате нужда от помощ или съвет с удоволствие ще ви помогна. Поздрави на цялото ви семейство.

    Reply
  26. By Сибила Митева on

    Мария,
    Благодаря ти за прекрасния блог и разказ, беше гато глътка свеж въздух и погалване от слънчев лъч!
    Бог да те благослови, теб и семейството ти!

    Reply
  27. By Adriana Stoeva on

    Страхотен пост!Изчетох го на един дъх!Понякога се чудя как на някои жени /майки/ им остава време за толкова много неща, покрай ходенето на работа, поддържането на къщата и гледането на децата. Но явно като има желание се намира и начин и време.Всичко, което правиш е страхотно и вдъхновяващо, а предполагам и много зареждащо за теб самата.В крайна сметка живеем за това, за да се чувстваме добре и пълноценни и да оставим нещо след себе си-деца, рецепти, красива градина, уютен дом..
    В последно време, поизтощена от дългото майчинство /почти 3год./ и аз си търся различни хобита. Синът ми е мъничко по-голям и успявам да се занимая с нещо сама за около 20-30 мин., а някои неща правим заедно като чистене, готвене /много обича да разбива с миксера/ 🙂
    От твоя пост разбрах, че не е странно или „разпиляно и неориентирано“ да се интересуваш от различни неща. Защото и аз до сега съм плела,на един етап, на друг шила гоблен, сега изпробвам нови рецепти.
    Исках да ти благодаря за споделеното и за вдъхновението, а то стана много дълго.
    Чуден сайт и всичко, което показваш в него е чудесно!Поздрави за теб и цялото ти семейство!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Благодаря ти Адриана!
      Истината е, че когато някой казва, че „не намира време за нещо“, това означава, че просто желанието му да направи въпросното нещо, не е достатъчно силно. Човек винаги намира време за това, което иска да прави.
      Предполагам, че за повечето хора, заинтересоваността от толкова неща е признак за странност, разпиляност и неориентираност, но мен това слабо ме интересува.
      Правя едно нещо защото ми е интересно и забавно да го правя, а когато ми омръзне го зарязвам без излишни угризения. Аз съвсем не съм перфектна – напротив!
      Поздрав най-сърдечен и от мен, за теб и малкият ти принц!

      Reply
  28. By Simona on

    Току що открих Вашия блог търсейки рецепта за баклава. Много хубаво интернет- ъгълче с интересни рецепти които мисля да пробваме в къщи една по една (нищо, че перманентно сме на диета 🙂 А баклавата Ви я повторих както сте я дали в рецептата, в момента се сиропира и довечера се надявам да я опитаме и да и се насладим! Изглежда прекрасно! Благодаря Ви за прекрасната рецепта. И най- важното, БЛАГОДАРЯ за прекрасно и грамотно написантие рецепти! Не се шегувам, не говоря за правопис (ако Ви е възможно, игнорирайте злобните и заядливи хорица). Имам предвид, че рецептите Ви са написани така, че да ориентират четящите, не будят недоумение кое, какво и защо… Лесно е да се следват и изпълняват.

    Reply
  29. By Милица Маркова on

    Здравей Мария! Както обикновено реших да намина…няма как обичам блога ти и подробните и точни рецепти в него! Този път реших да прегледам какво ново при теб и гледам, че информацията е вече стара. Живота тече, обстоятелствата се променят, децата растат….та реших да питам дали обмисляш ъпдейт на информацията? Може би трета част “ за мен“ …ще се радвам много.

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Здравей Милица!
      Не съм се замисляла за трета част, просто защото на последък нищо около мен не се е променило драстично…
      Едно е сигурно – като ми дойде музата ще напиша и 3-та част! 🙂

      Reply

Коментиране (Leave a Reply)