Сладко от зелени орехчета

Сладко от зелени орехчета

Сладкото от зелени орехи е любимо на съпруга ми! Той принципно не е много много по сладкото, но има разни неща, които харесва и това сладко е сред тях. Научих се да го правя тук, в Кипър защото у дома (в БГ) никога не се е правило. Дори не си спомням да съм го опитвала докато живеех в България. Съседите ни си правеха ликьори и отвари от зелени орехи – виждах ги по первазите на балконите им, докато отлежаваха на слънце – но само толкова…

Сладко от зелени орехчета

Първият път когато опитах това сладко ми се видя малко странно, но в последствие свикнах с непознатия за мен вкус – нали го правя за съпруга си, от време на време си хапвам и аз! Вече мога да кажа, че доста харесвам вкусът му! Дъщеря ми също го обожава! Знам, че сезона на зелените орехчета отмина, но в момента приготвям разни десерти, в чийто състав участва това сладко затова реших да споделя рецептата сега. 

Сладко от зелени орехчета

Направата на сладко от зелени орехи отнема няколко дни – ама сега да не се уплашите, няма да се наложи да работите денонощно – просто се чака! 🙂

Сладко от зелени орехчета

  • Най-важното е орехите да са набрани на време – точно преди да започнат да се втвърдяват. Тук в Кипър орехите са подходящи за направа на сладко от началото до към средата на Юни. Нямаме орехови дървета и винаги си купувам зелените орехи от хора, които имат. Когато живееш на село никак не е трудно да ги откриеш и в селският супермаркет – продават ги в чанти под бройка – сигурно защото и самите рецепти за брои орехи не за тегло.
  • Всяка домакиня приготвяща това сладко знае, че трябва час по-скоро да се заеме с обработката на орехите, за да се предотврати втвърдяването им. Ако останат ден два може някои от орехите да се окаже, че са започнали да образуват фина черупка.
  • Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
  • Домакински найлонови ръкавици – те са задължителни, тъй като орехите пускат „боя“ и ръцете ви ще станат кафяви, ако не ползвате ръкавици. Ако са от тънките наденете 2-3 чифта един върху друг. 

Сладко от зелени орехчета

Необходими продукти:

  • 30 бр. зелени орехи
  • 1 кг. захар
  • 2 чаени чаши вода
  • 2-3 цветчета карамфил (подправка)
  • пръчка канела
  • 1 чаена лъжица лимонена киселина (лимонтозу)
  •  гасена вар (Калциев хидроксид)

Начин на приготвяне:

Трябва да обелите кората на орехите и да ги потопите във вода колкото е възможно по-скоро, след като вече са били откъснати от дървото, за да не започнат да се втвърдяват черупките.  Може да ползвате картофобелака или остър нож, трябва да ги белите тънко.

Сладко от зелени орехчета

Предварително си напълнете голям съд (леген) със студена вода и в нея пускайте всяко от обелените орехчета. 

Сладко от зелени орехчета

Орехите престояват 7-8 дни във вода, която ежедневно (на 24 часа) се подменя: водата от предният ден се излива и орехите се заливат с прясна студена вода. На долната снимка се вижда как орехите променят цвета си – от светло зелени, стават много тъмно зелени. Когато орехите са потъмнели добре (в следствие на продължителният си престой във водата), за сладкото се казва че е правено от мераклия – т.е. човека, които го е правил е имал търпението да изпълни тази процедура. Много често на хората им омръзва всекидневното подменяне на водата и цапотенето на мивката и не изчакват до осмият ден! 

Сладко от зелени орехчета

Когато изхвърлите последната вода от орехите (на 8-мия ден) ги измийте обилно с чиста, студена вода. След това всеки орех се продупчват с метален шиш, който минава от единия до другия край на ореха.Сладко от зелени орехчета

Продупчените орехи се пущат в предварително приготвена варова вода (на всеки литър вода 1-2 супени лъжици гасена вар). Трябва де престоят в тази вода минимум 4-5 часа до 1 нощ (9-10 часа). Когато се извадят от варовата вода, трябва да се измият добре. Слагат се на дъното на голяма тенджера и се заливат със студена вода (колкото да ги покрива). Тенджерата се слага на силен огън. Когато водата заври  тенджерата се сваля от огъня и водата се изхвърля. Орехите се заливат с чиста, студена вода и тенджерата се връща на котлона. Процедурата се повтаря общо 3 пъти.

Сладко от зелени орехчета

Същевременно, в друга голяма тенджера се смесват захарта, водата, канелата и карамфила. Слага се насилен огън. Разбърква се периодично, докато захарта се разтопи и сместа заври. В полученият сироп се пускат орехите (добре отцедени след третото изваряване). Варенето продължава на умерено силен огън, докато забучена в орех игла излиза без да успее да повдигне ореха. Когато това стане, котлона се изключва. Тенджерата със сладкото престоява (без да се похлупва) до следващият ден. 

Сладко от зелени орехчета

На следващият ден орехчетата се изваждат от сиропа и се нареждат в бурканите. Сиропа се връща на огъня и се вари до нужната гъстота – капка капната върху чиния да не се разлива, да запазва формата си. Лимонената киселина се добавя към сиропа малко преди да се свали от огъня. Разбърква се за кратко, колкото да се разтопи в сиропа. Подредените в буркани орехи се заливат с горещият сироп, затварят се и се нахлупват върху капачката. Остават така докато изстинат.

Сладко от зелени орехчета

Оставете сладкото поне 1 месец, преди да го консумирате. Разбира се може да изядете някое орехче веднага, но става по-хубаво когато отлежи – също като сладкото от зелени домати. Освен самостоятелно с чаша вода, орехчетата може да се използват и за приготвяне или украса на някои крем или сладкиш. Вижте само каква красота!!! 

Сладко от зелени орехчета

ТУК може да видите всички снимки.

Last updated by .

Оценете рецептата (Summary)
recipe image
Recipe Name
Сладко от зелени орехчета
Published On
Average Rating
3.51star1star1star1stargray Based on 66 Review(s)

60 thoughts on “Сладко от зелени орехчета

  1. Още едно чудесно и странно сладко! Ние си имаме орех тук, току-виж догодина съм се престрашила 🙂

  2. Бреее,то си било голяма играчка това сладко!Хапвала съм домашно такова много отдана и пазя хубав спомен,хареса ми!
    И твоето е супер,Миме,голяма работа си свършила,браво!

    Хубав ден ти пожелавам и много усмихнат!

  3. Страхотно сладко с много добро представяне!
    През живота си единствено съм опитвала сладко от зелени доматчета. Божествено беше. Това с орехчетата навярно ще е по-добро и от доматчетата,но за съжаление няма откъде да намеря такива. Благодаря за прекрасната рецепта!

  4. Марийче, няма какво да му се страхуваш – щом си имаш и орех, нищо не ти пречи да опиташ едно малко количаство… 🙂

    Еликсерче, играчка си е толкоз дни се суетиш около направата му – но си заслужава!
    Малко са хубавите неща, дето не отнемат време!

    Леви, благодаря ти мила!

    Нина, добре дошла!
    Да знам, че сега орехчета няма от къде да се намерят, ама догида току виж ти изникнали пред погледа 🙂
    Приятно ми е да се запознаем!

    Хубава вечер на всички ви момичета!

  5. Божествено е, Мария, но нямам продукти 🙂
    Мисля че виждам готово в големи супермаркети!
    Прегръдки!

    1. Дани, то сега никой няма продуктите, ама аз все оставям някоя рецепта, защото и е минал сезона и така са се натрупали доста…
      🙂
      И тук се продава готово, но изобщо готовите сладка са доста скъпи, защото в повечето случай производството им не е механично а ръчно – точно така както се прави и в домашни условия.
      Купешките сладка тук, почти не се различават като качество от домашно направените, защото и те са такива 🙂 Но ако можеш да си ги правиш сам си спестяваш средства, и се забавляваш в кухнята 🙂

      Прегръщам те и аз!

  6. Едно от най-любимите ми сладка. Чудесна рецепта!
    Не знам дали сте получила мейла ми, но ако не сте хвърлете едно око на новия сайт http://www.blogovoditel.com
    Поздрави и приятен уикенд!

    1. Илияне – нали може да си говорим на „ти“!?
      Получих е-майла ти и разгледах новият сайт! Смятам, че идеята е чудесна да се обединят на едно място толкова рецепти и да бъдат подредени („картотекирани“)

      Поздрави и от мен!

  7. Супер идея за новия сайт. Възползвам се и аз и се регистрирвам. Много е хубаво да сме на едно място всички и лесно да се откриваме. Така и новите блогъри ще се научават по-лесно.

    1. Нинче, и аз по-рано (започнах писането си) в Блогер но се прехвърлих в WordPress.
      Ако обаче желанието ти е да се намираш по-лесно с останалите блогери е по-добре да си останеш в системата на Блогер – повечето кулбинарни блогери са там!
      Ако искаш обаче една страхона система за блогуване тук в WordPress ще ти хареса много!

      Подрави!

  8. Благодаря за разяснението. Ще надникна и в WordPress. Възможно е наистина да ми допадне повече.

  9. ЗДРАВЕЙТЕ ,МАРИЯ,
    ОТКРИВАМ ЧУДЕСНИТЕ ВИ РЕЦЕПТИ И НЯКОИ ВЕЧЕ НАПРАВИХ .В МОМЕНТА СЪМ ОБЕЛИЛА 100 ОРЕХЧЕТА ЗА СЛАДКО И ТРЕТИ ДЕН ИМ СМЕНЯМ ВОДАТА .БИХТЕ ЛИ МИ ОТГОВОРИЛА ЗА КАКВО СЕ ПРАВИ ТОВА , КАКЪВ ВКУСОВ ЕФЕКТ СЕ ПОСТИГА? ЧЕТОХ ДРУГИ РЕЦЕПТИ ИЗ ФОРУМИТЕ ,МАКАР ЧЕ ТОЧНО ВАШАТА МЕ ЗАПАЛИ И НИКЪДЕ НЕ ВИДЯХ ПОДОБНА ТЕХНОЛОГИЯ, А СЪМ СИГУРНА ЧЕ ЩЕ СТАНЕ МНОГО ВКУСНО ТОЧНО ПО ВАШАТА РЕЦЕПТА .БЛАГОДАРЯ ВИ ! ПОЗДРАВИ , ЮЛИЯ

    1. Здравейте Юлия!
      Радвам се, много че съм ви изкушила с рецептите си, показани тук!
      🙂
      А сега за сладкото!
      Най-общо, когато нещото предвидено за сладко (предвид – плод, зеленчук или друго) се накисва или вари във вода, то е за да се извлече горчилка или нещо друго във въпросният плод или зеленчук или да се подобри вкусът.
      Всъщност в поста си съм споменала защо още се киснат във вода толкова дни – орехите потъмняват и така когато от тях се направи сладко външната обвивка е тъмна, а сърцевината (при разрез) е светла. Вижда се на снимките. Така приготвено сладкото се счита за мераклийско, приготвено от майстор 🙂 Макар, че ако питаш мен се изисква майсторство да подбереш, да откъснеш правилните орехи от дървото.
      Жената от която обикновено ги купувам явно много добре знае това! Никога съм нямала проблеми, но съм чувала за случаи в които домакините опитали се да държат орехите за толкова дни във вода, са се оплаквали, че част от орехите се размекват, започват да се разкапват. Единственото ми обяснение, е че явно не са били подбрани правилните орехи, т.е. набрани са били по-рано от колкото е трябвало… И тук има рецепти, които се изпълняват по-бързо, с времето ще споделя и други варианти!
      С пожелания сладкото да стане страхотно!
      Мария

  10. Не разбрах кога се слага лимонтозуто, а съм в навечерието на последния ден 🙂

    1. Привет!
      Да, някак не съм го споменала! Благодаря много – вече го вмъкнах в поста си! Това се отнася за всички сладка – лимонената киселина се добавя в края на варенето!
      Поздрави!

  11. ЗДРАВЕЙ МАРИЯ,
    БЛАГОДАРЯ , ЗА СВЕТКАВИЧНИЯ ОТГОВОР,
    ТОВА ИЗКИСВАНЕ НАЛАГА И КИСНЕНЕТО ВЪВ ВАРЕНА ВОДА, НАЛИ ,И ОСВЕН ИЗВЛИЧАНЕТО НА ГОРЧИВОТО СЕ ТЪРСИ И ВИЗУАЛЕН ЕСТЕТСКИ ВИД НА СЛАДКОТО , КОЕТО ПРИВЕТСТВАМ.МИНА МИ ПРЕЗ УМА , ЧЕ СЕГА В ТОПЛОТО ДА КИСНАТ ТОЛКОВА ВРЕМЕ, ТОЧНО ТОВА МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ – ДА СЕ ПОРАЗКАПЯТ И ЗАТОВА РЕШИХ ДА ПОПИТАМ. ЩЕ ИЗТЪРПЯ ДО ПОНЕДЕЛНИК, КОГОТО ЩЕ ИЗВЪРША ВАРЕНЕТО… А ЗНАЕШ ЛИ НЕЩО ЗА КИСНЕНЕТО В СТИПЦА- ПРОЧЕТОХ ПАК ИЗ ФОРУМИТЕ И ТО СЪЩО С ЦЕЛ ДА НЕ СЕ РАЗВАРЯТ,НЕ ЧЕ ЩЕ ГО НАПРАВЯ, ПРОСТО ИМАШ ЛИ ОПИТ В ТОВА ДА ГО СПОДЕЛИШ ,ЗАЩОТО СЛЕД ВСИЧКО ,КОЕТО СЪМ ВИДЯЛА В БЛОГА ТИ СМЯТАМ,ЧЕ СИ АВТОРИТЕТ В ДЕЙНОСТТА. ОЩЕ ВЕДНЪЖ БЛАГОДАРЯ И УСПЕШЕН ДЕН Ю

    1. Привет отново, Юлия!
      Както вече споменах не ми се случвало орехчетата да се размекнат, със сигурност това е благодарение на опита на жената която ми ги набира и продава. Плодовете се киснат във водата с гасена вар, защото тя прави повърхността на плода твърда и това му позволява да запази формата, повърхността си цяла и добре изглеждаща, дори след сваряването. За стипцата – чувала съм, че се ползва и в кулинарията. Лично аз не съм я употребявала за такива цели, просто защото доколкото ми е известно с това име могат да бъдат обозначени вещества съдържащи метали и честно казано предпочитам да сведа употребата и (ако изобщо се наложи такава) до козметични средства, не в храна. Не знам, не съм компетентна по въпроса, пък и не съм попадала на рецепта, в която да се ползва,и която да привлече вниманието ми до толкова, че да ме накара да се поразровя и науча повече…
      Хубавото все пак е, че може да наблюдаваш орехчетата дори няколко пъти на ден и при първите признаци на някакво размекване, да преустановиш кисненето във вода и да пристъпиш към варенето на сладкото. И колкото до топлото – при нас по-това време на годината е доста по-топло от колкото в БГ, така че не се притеснявай за това – просто ги наглеждай 🙂
      Хубав да бъде и твоят ден!

      п.п. Ще се радвам всичко да се получи перфектно!

  12. ЗДРАВЕЙ , МАРИЯ,
    НЯМА ОТЪРВАНЕ ОТ МЕН,
    САМО ДА СПОДЕЛЯ , ЧЕ ЗА ВЕЛИКДЕН ПРАВИХ КОЗУНАЦИ И ТВОЯТА РЕЦЕПТА СЪС САКЪЗА МНОГО МИ ДОПАДНА . НАЛОЖИ СЕ НА СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА ДА ПОВТОРЯ РЕЦЕПТАТА, ЗАЩОТО ВСИЧКО БЕШЕ ИЗЯДЕНО И РАЗДАДЕНО ВЕДНАГИЧЕСКИ. МИНАЛАТА СЕДМИЦА ПРАВИХ КРЕМ КАРАМЕЛ И НАПУДРИХ ЛЕКО ОТГОРЕ С ПРАХ ОТ САКЪЗА -СТАНА МНОГО ПРИЯТНО НА ВКУС, КАТО СЕ ЗАПЕЧЕ ОТГОРЕ КОРИЧКАТА.
    ПРАВИХ И“ ДОМАШНИТЕ КИФЛИЧКИ НА РУМИ“ , СТАНАХА МНОГО ВКУСНИ ,НО ТРЯБВАШЕ МАЛКО ПОВЕЧЕ БРАШЪНЦЕ ДА СЛОЖА .СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ЩЕ СТАНАТ ПО- ХУБАВИ.
    СЕГА КОНКРЕТЕН ВЪПРОС . ХАРЕСАЛА СЪМ РЕЦЕПТАТА НА СЛАДКОТО ОТ ПРАСКОВИ И КАЙСИИ С АЛОЙЗИЯ . МОЛЯ ТЕ ДА МИ КАЖЕШ ОТ КЪДЕ СЕ КУПУВА В ГЪРЦИЯ ,ЗА ДА ПОМОЛЯ ЕДНА ПРИЯТЕЛКА ДА МИ КУПИ И ИЗПРАТИ.АЗ РЕДОВНО Я ТОРМОЗЯ ДА МИ КУПУВА НЯКАКВИ ПОДПРАВКИ ,ЗАЩОТО ТУК НЕ СЕ НАМИРАТ. ПОСЛЕДНО МИ ПРАТИ НИГЕЛА -ЧЕРЕН СУСАМ ИЛИ ЧЕЛЕБИТКА НА БЪЛГАРСКИ,С КОЕТО МЕ НАПРАВИ ЩАСТЛИВА .АКО ПЪК МИ ПРАТИШ И СНИМКА НА ОПАКОВКАТА , ЩЕ СЪМ БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА.
    РАДВАМ СЕ, ЧЕ СПОДЕЛИХ ТОВА С ТЕБ ,ЗАЩОТО ВИЖДАМ КОЛКО ЛЮБОВ И ЕНТУСИАЗЪМ ВЛАГАШ , КОГАТО ПРИГОТВЯШ ВСИЧКО И ТИ СЕ ВЪЗХИЩАВАМ!
    ХУБАВА И СПОКОЙНА ВЕЧЕР, Ю

    1. Юлия, много ти благодаря за доверието и цялата тази положителност!
      Изключително ме радва, че опитаните рецепти са се харесали!
      Алойзията (тук в Кипър) се продава във всички супермаркети и може да бъде открита на щандовете с подправки. Обикновено е в прозрачно пликче съдържащо цели сушени листа. Аз лично нямам снимка на опаковката, защото имам алойзия на двора и не си купувам. Обожавам я!
      На снимките в поста за сладкото се вижда как изглежда в пресен вид. Тук е позната като Лоиза (λουίζα) или Лемон Вербена (Lemon Verbena).
      Супер е идеята ти за наръсването на крем карамела със мастикова смола – не ми беше хрумвало и определено ще опитам, защото тази подправка я обожавам!
      Сърдечен поздрав и дано да съм помогнала поне малко!

      1. ЗДРАВЕЙ ,МАРИЯ ,
        СЛАДКОТО Е СВАРЕНО ПО ТВОЯТА РЕЦЕПТА-СТАНА СТРАХОТНО!,НО ИМА ГОЛЯМ НЕДОСТАТЪК,ИЗЛЯЗОХА САМО ЧЕТИРИ БУРКАНЧЕТА. МИСЛЯ ДА ПРОВЕРЯ АКО ОЩЕ СТАВАТ ЗА СЛАДКО ОРЕХЧЕТАТА ДА ЗАРЕДЯ ОЩЕ ЕДНА ДОЗА .
        СЛЕДВАЩОТО ,КОЕТО ЩЕ НАПРАВЯ Е СЛАДКОТО ОТ КАЙСИИ И ПРАСКОВИ , ВЕЧЕ ПОЛУЧИХ СУШЕНА АЛОЙЗИЯ , ТАКА ЧЕ СЪМ ГОТОВА ,САМО ОЩЕ МАЛКО ДА ПОУЗРЕЯТ. БЛАГОДАРЯ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА СТРАХОТНАТА РЕЦЕПТА ЗА ТОВА СЛАДКО ОТ ЗЕЛЕНИ ОРЕХЧЕТА ! ПОЗДРАВИ,
        ЮЛИЯ

        1. Много, много се радвам Юлия!
          Вълшебно става и сладкото от кайсии и праскови! Аз тази година смятам да направя поне тройна доза!
          🙂
          Поздрав най-сърдечен!

  13. Важно: Орехчетата с водата се държат в съд без похлупак, най-добре на слънце!

    1. Привет Людмила,
      смятам че е ясно от снимките и написаното в поста ми, че орехите не се похлупват. 🙂
      Така както аз правя конкретната рецептата, не се държат на слънце – на сянка са си, върху кухненският ми плот, а ако се случи гореща година, последните дни и в хладилника може да изкарат. Мисълта ми беше, че „Важното“ в случая, може да е важно за друга рецепта, но при тази, така както я приготвям аз, не излагам орехите на слънце. 🙂
      Поздрав най-сърдечен!

  14. А аз имам 5 декара с орехови дръвчета и се чудя как да ги оползотворя.Дайте ми идеи!

  15. Огромни благодарности за детайлното описание! Току-що ги набрах и започвам да ги беля. Надявам се да се получи добре, защото много го харесвам, но за първи път ще правя!

  16. Благодаря за прекрасната рецепта и подробното описание. Спазих всичко точно и вече съм горд собственик на 7 лютеничени бурканчета сладко! Моите орехчета бяха точно 100 броя – сякаш съм ги броила докато съм ги брала:) Затова направих 3 дози, но ми останаха 2 буркана само сос, въпреки, че не уплътних бурканчетата със орехчетата. Но нищо – и него ще си изядем 🙂 Със сигурност ще го направя пак, живот и здраве! Може би обаче ще сменя дозата за 50 бр. орехчета вместо 30.

  17. Здравей Мария решила съм да направя сладкото от зелени орехчета и искам да те попитам тези продукти за 30 бр. обехчета ли са?

    1. Привет Яна!
      Съвсем ясно е това, че рецептата е дадена за 30 бр. орехи… Ако орехите са повече се увеличават пропорционално и останалите продукти.
      Усхех!

  18. Здравейте, Мария, за много години! Върнахте ме в детството с тази рецепта (която ще пробвам още следващия „орехов“ сезон). Градската ми баба (от Горна Оряховица) го правеше всяка година. Бях много малка, но си спомням кисненето във варна вода. Тя мушваше карамфил във всяко орехче, в дупчицата откъм дръжката. Не съм го опитвала от 45 години, но тогава много го обичах. Ще се похваля (или оплача) на лято. Дотогава мирна, спорна, здрава и благодатна 2017!

    1. За много години, Мариела!!! Всичко най-добро и и за Вас и семейството Ви!
      Благодаря за споделеното!
      Ще чакам отзиви за сладкото, когато дойде „ореховият сезон“!
      Поздрави!

  19. Не знам дали избързах. Миналата година пробвах твоята рецепта, но първо нямах вар, после не ми се белеше, накрая се провалих на теста с иглата. Бода – не пада. После пак. И така докато стегна сладкото. Сега са много малки. Обелих ги и тръгвам. След седмица ще се похваля. Не ме бива със снимките, но все нещо ще излезе. Лани всички ги харесаха. Пък не ги бях ял поне 50 години. Човек лесно се лъже.

    1. Ако орехите са прекалено малки (млади) е възможно да не са се изпълнили добре с ядка (случи ми се веднъж когато си ги брах сама) и сладкото не ми стана перфектно, но пак се изяде!!! 🙂
      Дано тази година всичко ти се получи Ок!!!

  20. Забравих да питам. Обелките мога ли да ползвам за ликьор? Не обичам да хвърлям.

    1. Ликьорът се прави с цели орехчета, не знам как би се получил само с обелките!
      Ако направиш да кажеш как е станал!

  21. Осми ден. Измих, залях с варно мляко. То стана цикламено розово. Това нормално ли е? Сега варя. Утре другото. Ако кажеш, че не са отровни. Не намерих от познати вар. Купих пакет 10 кг. За идеята.

  22. Здравейте Мария,
    Интернет търсачката за „сладко от зелени орехчета“ ме доведе до Вашия блог. Тепърва ще го разгледам подробно, благодаря, че споделяте опита си!
    Снощи вечер обелих 100 бр. и залях с вода. Дотук – като на снимките. Сутринта обаче водата беше черна (това е логично), но по повърхността имаше образувани островчета от лека сива пяна, на пръв поглед изглеждат като мухъл. Нормално ли е?
    Все пак мисля да продължа с кисненето съответните дни и ако има проблем, да си спестя варенето и да тичам за нови 100?
    Сърдечни поздрави от България!

    1. Здравей, Росица!
      Добре си дошла!
      Възможно е да се образува и пяна… На хладно ли ги държиш, да не би да са някъде на топло?
      Ако са на прохладно място, няма от какво да се притесняваш!
      Успех желая!

  23. Втори-трети ден вече няма пяна. На стайна температура са ми. Въоръжила съм се с търпение, като за мераклия ?.
    Поздрави!

      1. Е, готови сме. Така и не ми паднаха от иглата орехчетата, но пък изглеждат супер – като големи черни лъскави маслини! Стават и за ядене, като отлежат може и още по-хубави да станат, надявам се. Само съм изненадана от количеството – 100 броя (3 дози) = 5 бурканчета от 310 грама и едно такова бурканче само гъст сироп. С него ще лепя меденки и други дребни сладки ?
        Догодина, живот и здраве, мисля при варенето първо да ги сваря добре в леко сладка вода и тогава да добавя многото захар за сгъстяване на сиропа?
        Хубави слънчеви дни ти пожелавам!

  24. Здрвейте Мария,моят въпрос е на кой ден започват да потъмняват орехчетата .Защото вече трети ден изобщо не са започтали да снемят цвета си.

      1. Обикновена чешмяна вода е,чтвърти ден а те си стоят същите на цвят,сано аромата им е станал някак по като на зелена ябълка:)

        1. Да не би да има хлор във водата???
          Никога не са ми оставали зелени орехите, винаги потъмняват!!!
          Нямам идея каква може да е причината да не потъмняват…

          1. Здравейте! Снощи започнах приготвянето на сладкото от зелени орехчета. След час и половина варене в захарния сироп, орехчетата още не бяха започнали да падат от иглата. Наложи ми се да изляза за 1 час и затова изключих котлона. Като се прибрах вкъщи, на повърхността се бе образувал захарен слой, наподобяващ скреж. Разбърках сладкото и включих котлона отново, за да постигна крайния резултат с иглата. След няколко минути обаче, сиропът се захароса изцяло (заприлича на сняг), при което се притесних, че толкова дни труд са отишли на вятъра. Прочетох в интернет, оказа се, че явно съм преварила сладкото, съветите бяха да добавя вода към захаросаното сладко и да изчакам да заври. В друга рецепта видях, че се слага лимонена киселина при първото завиране на сладкото, след което се оставя да изстине за 10ч и процедурата се повтаря 4 пъти. Затова след като завря повторно и моето сладко, му добавих 2гр лимонена киселина. Днес сутринта го проверих, не беше захаросано, но за да го консервирам, ще трябва да извадя орехчетата от сиропа, след което да ги поставя в бурканчетата, да върна сиропа на котлона да заври и след това да го разпределя по бурканчетата. Притеснявам се, че сладкото може да стане кисело от варенето на лимонената киселина. И ме интересува, защо се захароса до такава степен още при самото варене? Къде съм сгрешила при приготвянето?
            Благодаря предварително!

          2. Здравейте!
            Както съм писала и в рецептата по-горе, за сладкото от орехи най-важное орехите да са били обрани в подходящият момент, което за Кипър е през първите 15 дни на Юни.
            Ако са обрани по-късно от когато трябва със сигурност ще искат повече варене, а това ще доведе до сгъстяване на сиропа и съответно захаросването му. За щастие това се поправя лесно с добавяне на вода, както сте прочела в Интернет.
            Лимонтозуто (или лимонов сок) се добавят към сладкото, за да не се захаросва. Ако се спазва пропорцията на веки килограм захар по 1 чаена лъжица лимонтозу, сладкото няма да стане кисело.
            Освен това, за да не се захаросва е важно след като се приключи с варенето да не попада нищо мокро в него (примерно да решите да го опитате с чиста, но мокра лъжица или да насипете в не добре подсушени буркани).
            Ако се случи сладкото да захароса в бурканите – всяко сладко може да се оправи като се разреди с вода и се възвари повторно. Ако захаросваането е в лека степен, буркана със сладкото може да се вари във водна баня (да е с отворен похлупак) докато изчезнат кристалите от захаросването.
            Това е! Надявам се че съм била полезна!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Известяване за последващи коментари

Намери рецептата

Архив

Рецепти по категории

Абонамент по e-mail

Enter your email address: