Нямам много за разказване около тази рецепта… Не съм запозната с неща, като история свързана с възникването им… Рядко се интересувам от този аспект при рецептите, не търся целенасочено такава информацията (особено в момента), но ако се изпречи пред погледа ми няма да я подмина! 🙂 Трябва обаче да кажа колко много ни харесаха на вкус и вид тези сладки бретцели! Нали това е най-важното около една рецепта!?!
Правих ги на 2-3 пъти миналата година – чудесна закуска са за децата (и не само за тях). Тестото е много приятно за работа, няма нищо сложно или особено в технологията му на приготвяне и аз горещо ви препоръчвам да ги опитате!
Сладки великденски бретцели
- Рецептата е адаптирана от книгата на Ирина Катеринска, „Малка книжка за Великден“.
- Вместо стафиди съм ползвала така наречените „Mixed fruit“, което е смес от различни видове стафиди и сушени цитрусови плодове.
- Тестото може да се замеси ръчно или в машина за хляб. Ако се замесва ръчно, брашното се смесва със солта, прави се кладенче и в него се сипват втасалата мая и останалите продукти (без стафидите). По стандартния начин се замесва тесто, което се оставя на топло докато увеличи обема си.
- В рецептата си Ирина добавя стафидите докато оформя бретцелите: оформено на фитил парче тесто се сплесква и по цялата му дължина се ръсят стафиди. Завива се, отново се оформя на фитил, от който се прави бретцел. Аз съм добавила стафидите към тестото.
- Ще са ви нужни 2 големи тави застлани с хартия за печене.
Необходими продукти за 8 бретцела:
- 250 мл. топло прясно мляко
- 20 гр. прясна или 7 гр. суха мая
- 80 гр. захар
- 1 яйце
- ½ чаена лъжица екстракт от ванилия
- щипка сол
- 80 гр. меко краве масло, нарязано на парчета
- 530 гр. брашно
- 150 гр. светли стафиди (вижте бележките ми по-горе)
За наръсване и намазване:
- жълтък
- кристална захар
Начин на приготвяне:
Маята и 1 супена лъжица от захарта се разтварят в прясното мляко. Добавят се 2-3 супени лъжици от предвиденото брашно и съдът се покрива с домакинско фолио. Оставя се на топло за около 10 минути, за да шупне маята. Яйцето се разбива с останалата захар и се смесват с ванилията. Добавят се към втасалата мая.
Изсипват се на дъното на контейнера в машината за хляб. Отгоре се разпределя маслото, нарязано на парчета. Брашното се смесва със солта и се изсипва върху останалите продукти в контейнера. Машината се пуска на програма за замесване и втасване на тесто и се оставя да си свърши работата.
Втасалото тесто се прехвърля върху домакински плот. Не е нужно да ръсите с брашно, тестото е еластично и много приятно за работа, не лепи. Аз смесих тестото със стафидите и размачках, колкото да излезе въздуха от втасването и стафидите да се поемат равномерно от тестото (вижте бележките по-горе). Разделя се на 8 равни части.
От всяка част се оформя дълъг фитил – около 48 см. След това фитила се завива на кръг (направете го директно в тавата), като двата му края се срещат отгоре. Единия край на тестото се прехвърля върху другия и се усукват веднъж. След което двата края се прехвърлят надолу, през средата на оформения кръг.
По същия начин се оформя и останалото тесто. Между бретцелите в тавата трябва да има разстояние, така че да не се залепят при втасването и набухването при печенето. Тавите се покриват с домакинска кърпа и се оставят на топло за около 10 минути. Ако не е много топло може да останат и повече, докато тестото се понадигне.
Намазват се с жълтък, наръсват се със захар и се пекат в предварително затоплена на 170°С фурна за 30-40 минути. Ако печете двете тави на веднъж фурна се наглася на 180°С (само с горещ въздух, без да включени реотаните) и печенето отнема 35 минути.
За да се съхранят меки, когато са напълно изстинали може да се увият в прозрачно домакинско фолио. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.
Прекрасни бретцели, Миме! И така хубаво си ги описала, че ми идва да стана и ей сега да изровя машината за хляб на Филип от килера. Досега не съм я ползвала, но ми се струва, че да месене и втасване на тесто не е лоша! Само печенето й не е интересно с тази калъпна форма. Благодаря за хубавата идея!
Усмивка от мен 🙂
Чуднички са, Тики!
Аааа, машината за хляб е полезно нещо!!!
Ама докато го разбера дълго си стоя в кашона! 🙂
Поне при нас в Кипър бързо станаха хит и въпреки, че в първите няколко месеца от появата им на пазара чувах всякакви хвалебствия по адрес на въпросните машини, цените им бяха безбожно скъпи и даже не съм и помисляла да ходя да си купувам. Получих обаче такава за подарък! Бях много ентусиазирана, но след като изпробвах 2-3 от рецептите в книжката много се разочаровах. „Боже… (мърморех си), какви са тия хора дето им харесва хляба направен от тая машина?!“, а майка ми на бързо ми отговори: „Ами такива дето не могат или не са пробвали да си месят и пекат сами!“ Толкова бях разочарована (не ,че хляба не ставаше за ядене, изядохме го, но никак не е като този дето си го печеш във фурната), че даже не си направих труда да разуча програмите и възможностите на машината. Прибрах я в кашона и си стоя в него поне 3-4 години, докато в един румънски блог със страхотни печива, не видях на снимките, че машината може да се полза само за замесване и втасване тестото. Това беше повод да я извадя от кашона, и след като я използвах на няколко пъти за това, хвърлих кашона, а машината трайно се настани на кухненския ми плот. Много ми е удобно с нея! Особено през месеците, когато е по-хладно! Изключително рядко пека в нея, май има 1-2 рецепти дето стават добре направени изцяло в машината…
Поздрави и от мен!
Направих ги, рецептата е много лесна и сполучлива! С машината става разкошно-мързеливо !:)
Супер!
🙂