февруари 25

Приплетени Курабии от баба Руса

Днес имам удоволствието да споделя с вас тези прекрасни курабийки, които знам от баба Руска. Тя не ми е кръвна роднина, но за мен винаги е била като такава. Баба Руска ни беше съседка и аз колкото време прекарвах в къщи още толкова бях в нейният дом. Много я обичах! На много неща съм се научила от нея – тя ме запали по ръкоделието подарявайки ми детски комплект за бродерия. Беше парче панама, от което заедно с баба Руска ден след ден избродирахме красивата пеперуда следвайки схемата. После тя я направи на чантичка – и аз още я пазя! След време се научих да плета на две игли и една кука – все покрай нея.

Много обичах да ходя у тях когато меси нещо, защото винаги ми даваше едно парче тесто, с което да си играя в брашното. В къщи това не ми се позволяваше, по онова време моето бабче беше в стихията на манията си за ред и чистота и би изпаднала в истерия ако мама ми даде да меся и брашното превземе кухнята :). Ей, че беше хубаво – чак сега като, че ли се върнах за малко в тези времена!!! Дано почива в мир баба Руска – разбрах че се е поминала след тежко боледуване !

Преди време споменах за тези курабийки тукЕ, днес най-после, мога да ви ги покажа! Те бяха едни от любимите ми – такива са и за моите деца и за всички останали, които са ги опитвали.

Приплетени Курабии от баба Руса

  • От по-долу посочените продукти и технология на приготвяне, се получават 48 бр. големи курабии (като на долната снимка). Обикновено ги правя така, когато са за домашна употреба, защото децата си взимат 1 или 2 и са доволни. Когато ги приготвям за почерпка, предпочитам да ги правя по-малки, така изглеждат по-добре, а и се получават повече на брой (80-90 бр.). В този случай  оформям всяка курабийка от 10 грамови топчета – едно от бялото и едно от кафявото тесто.
  • Продуктите се замерват с чаша с вместимост 200 мл., която се пълни до горе (вижте снимката). Може да ползвате и разграфена мерителна чаша, като за 1 чаена чаша, пълните до там където е обозначено, че е 200 мл. За улеснение съм дала и грамажа.  

  • Ако развихрите въображението си може да спретнете най-различни варианти на тези курабийки. На долната снимки се виждат, направени с мента и портокал.Би могло да се комбинира мента и шоколад и каквото друго ви дойде на ума. 

  • Принципно тестото се разделя на две части, преди да се добави брашното. Едната част си остава бяла, в другата се добавя какаото или каквото сте решили да ползвате. Ако двете части ще са с различни аромати и с различен цвят, това е единствения начин, по който може да приготвите тестото. Но ако добавяте само какао към едната половина от тесто е много по-лесно да го измесите до полуготовност (така съм показала по-долу в рецептата) и след това да го разделите на 2 равни части – едната се меси с какаото, а другата с останалото брашно. 
  • Тестото може да се приготви и с прясно мляко, но тогава е нужно малко повечко брашно от долу посоченото. Смятам обаче че с кисело мляко се получават по-добре.

Необходими продукти:

  • 4 яйца (200 гр.)
  • 360 гр. (2 чаени чаши) захар
  • 200 гр. (1 чаена чаша) кисело мляко
  • 180 гр. (1 чаена чаша) олио (може да е смесена мазнина олио с мас или масло)
  • 2 пакета (от 10 гр.) амонячна сода 
  • 1 равна чаена лъжица сода бикарбонат
  • 1 супена лъжица оцет
  • 1 супена лъжица екстракт от ванилия
  • настъргана  кора от 1 лимон
  • 1060 гр. брашно
  • 26 гр. (3 супени лъжици) натурално какао

Начин на приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват докато побелеят. Последователно се добавят ванилията, лимоновата кора, двата вида сода разтворени в оцета, киселото мляко и мазнината. Ако приготвяте тестото с миксер, на този етап ще трябва да смените бъркалките с такива за тесто. След това се добавя по-голямата част от брашното (оставям на старана около 90 гр.) и се бърка (меси се), докато сместа го поеме.

Заделеното брашно се разстила върху домакински плот и върху него се прехвърля тестото от купата. Овалва се леко, за да не лепи и с помощта на остър нож се разделя на 2 равни части. Едната се прехвърля върху пресятото на работния плот какао и се измесва с него, а другата част се меси с останалото брашно. Всяко от двете теста се разделя на 4 равни части. 

Дръжте тестото покрито с памучна кърпа, за да не засъхва, докато оформяте курабиите. Вземете по парче от всеки цвят, оформете го на дебел фитил и разрежете на 4 части. От всяко парче се формят дълги фитили, които се разрязват на 3. 

За оформянето на всяка курабийка се взема по едно от белите и едно от кафявите парчета. Усукват се едно с друго и се завиват, така както се вижда на снимката. Нареждат се на голямо разстояние, в тави застлани с хартия за печене. Запълват 3 големи тави, като тези на фурната. Ако се правят от 10 гр. парчета тесто, стават повече и се пекът на 2 пъти, но за около 20 минути.

Пека всички тави на веднъж във фурна затоплена на 200°С, работеща само с горещ въздух (изключени реотани). Печенето отнема около 26-27 минути или докато бялата част на курабиите порозовее леко.

Надуват се доста, защото са с амонячна сода. Освен че са красиви са и много вкусни както за малки така и за големи. 🙂

Когато се охладят се прехвърлят в съд с похлупак. Чувала съм, че издържат дълго време, но у нас не доказано. 🙂

ТУК може да видите всички снимки.

 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Print Friendly, PDF & Email

Last updated by .


Етикети:, , , , , , , , , ,

57 COMMENTS :

  1. By ellyganova on

    Мими, много са атрактивни! Много хубави снимки!
    Колко много сладки нещица си поднесла тези дни!
    Поздрави и хубав уикенд 🙂

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Елинка за мен са прекрасни, защото са мил спомен!
      🙂
      Сега имам време и гледам да оформям и да пускам постовете дето са се понатрупали, че през латото нямам такава възможност!
      Тогава съм много активна в кухнята, и за блога не остава време 🙂
      Поздрави и прегръдки!

      Reply
  2. By Dimitrana S. on

    O, много ефектно! Хитро предложение 😀

    Благодаря ти за споделянето, Мария, ще се възползвам с удоволствие 🙂

    Поздрави сърдечни и специални!

    Reply
  3. By Ема on

    Мария, страхотни курабийки, много ефектни 🙂
    Иска ми се да ги пробвам скоро, дано имам възможност 🙂
    Много мил разказ за баба Руса…
    Хубав уикенд!

    Reply
  4. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

    Радвам се, че ви харесват приятели – за мен тези курабийки имат и сантиментална стойност!
    Рецептата им не е нещо специално (като продукти), но понякога точно това е хубавото!

    Дими, разбра ли сега защо си мислех, че питките цветенца, (дето така си ги харесах при теб) се пранят от две шнурчета… Свързах си с формата на тези курабийки!
    Е, научих и нова „плетка“ от теб! 🙂

    Сърдечни поздрави на всички ви!

    Reply
  5. By Живка on

    Прекрасна идея,Марийче!Сигурна съм ,че колкото са красиви ,толкова са и вкусни.
    Много мило ми стана даже и на мен от споделеното с баба Руска.Детските спомени са най-милото нещо.Лека нощ!

    Reply
  6. By zaxarinka on

    mnogo xybava recepta. no shte napravq ot tezi kyrabii nezabavno , mnogo vkysno izglejdat . bravo nateb .

    Reply
  7. By Даяна on

    Много са хубави току що ги направихме с приятеля ми. Доста експерементирахме с двата цвята тесто. Единствената ми забележка е че може да се добави още захар за тези които са сладкомани като мен :Д

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет Даяна!
      Радвам се, че сте се забавлявали с направата на курабийките!
      🙂

      Разбира се всяка една рецепта търпи такъв тип промени според това, което се харесва във всеки дом!
      Аз също обичам сладко, но този тип курабийки ги харесвам така както са – не прекалено сладки!
      Тук съм записала рецептата, така както я приготвям и харесваме у дома!

      Сърдечни поздрави и весело посрещане на празника!

      Reply
  8. By Elena on

    Мария, днес приготвих тези чудни курабии, получиха се много добре. Много сполучлива рецепта, но аз ги оцветих с други цветове заради дъщеря ми, че тя курабии не яде. Но на тези много им се зарадва и доста си хапна 🙂 Една част напълних и с локум, получи се много добре. Имаш ли нещо против да ги пусна в блога си, че много им се радвам?
    Поздарви!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Ели привет и от тук!

      Аз вече ти писах на e-mail -а!
      🙂

      Непременно ще опитам някои път и аз да ги направя като теб 🙂

      Ще чакам, с нетърпение да видя в блога ти как са станали!

      Сърдечни поздрави и весело посрещане на празника!

      Reply
  9. By Даниела on

    Курабийките станаха невероятно вкусни и красиви.
    Благодаря за рецептата!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Радвам се Даниела, че са се получили и са се харесали!

      Честито Възкресение Христово!

      Reply
  10. By Теодора on

    Направих ги и станаха много хубави.
    Поздравления, наистина успешна рецепта.
    Притеснява ме само, че имат аромат, а сложих 20гр. амонячна сода. Ако сложа 10 гр. дали ще се елиминира този аромат?

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Теди, радвам се, че са се получили добре и при теб!

      Обикновенно, амонячната сода се усеща докато печивата направени с нея са топли или когато е била повече от необходимото!
      В момента не се сещам колко грама е 1 пак. амонячна сода в БГ -имам го някъде записано… Понякога и аз намирам българска, и я предпочитам – намирам я за по-добра.
      Рецептата е с два пакета от българска амонячна сода.Тук продават гръцка, която е в пакет от 28 гр. Отбелязала съм това в рецептата по-скоро за себе, за да не се чудя като ги правя и нямам пакетчета с БГ амонячна сода.
      С времето ми направи впечатление, че Гръцката амонячна сода, която намирам тук определено е по-слаба от нашенската. На няколко пъти съм замествала с такава в БГ рецепти и от опита разбрах, че от нея трябва да слагам повечко.
      Нищо не ти пречи, ако искаш да направиш отново курабийките да опиташ с по-малко амонячна сода – виж колко грама е българското пакетче с нея!

      Reply
  11. By Теодора on

    Да непременно ще пробвам с 10гр. амонячна сода, защото са страхотни.

    Както казах наистина сполучлива рецепта.
    Красиви и вкусни, не се колебайте да пробвате рецептата!

    Reply
  12. Pingback: Трайни Бисквитки | My Cooking Book Blog

  13. By kaloqnis2007 on

    Здравейте,уникален блог,чудя се как не съм го открила по рано-Поздравления!
    Искам да питам нужно ли е да се слага амонячна та сода,когато има и хлебна,срещам я в много рецепти тази комбинацияя,но мириш толкова неприятно,че се страхувам и винаги я елиминирам.Всъщност защо се добавя,какъв е ефектът от нея?

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Благодаря ти!
      Амонячната сода е мощен набухвател. Ако тестото се направи със сода бикарбонат или с бакпулвер изобщо няма да се получат същите курабии.
      Тестото мирише на амоняк, докато е сурово, по-силно когато се пече и докато е топло. Когато изстине не остава следа от него.
      Когато амонячната сода е употребена в правилни пропорции т.е. когато се спази рецептата и не е прекалено с нея, не остава остатъчна миризма.

      Reply
  14. By Биляна on

    Курабийките са чудесни! Почти същата рецепта за традиционни великденски курабии ползвам от години, но без да ми е хрумвало за разкрасяването им по този начин. Да не забравя да спомена баба Кера, от която я имам 🙂
    Имам въпрос – правих ги със смесена мазнина – олио + мас. Напукаха се леко отгоре, а аз търся същия ефект като тези на снимките – гладки. Може ли от смесената мазнина да се напукват? Репетицията беше с половин доза, но се готвя за Великден за цяла доза. Благодаря отново и желая хубав, вкусен ден!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет Биляна!
      Радвам, се че премяната на курабийките ти е харесала – имам такива в блога си и като мартенники 🙂
      Мисля си, че смесването на два вида мазнина не би прчинило подобен проблем…
      Има няколко вироятни причини – 1. възможно е във фурната да са се надули много бързо и това да е причинило напукването. 2. ако тестото е засъхнало – римерно си правила по бавно курабиите ли пък си ги оформила всичките и след това да си пекла на веднъж… 3. Да си сложила малко повечко брашно.
      За тези вероятни причини се сещам в момента, дано съм те насочила към отговора на въпроса ти!
      Поздрав най-сърдечен!

      Reply
  15. By Биляна on

    Благодаря, Мария, за отделеното време и насоките. Мисля си, че май за моята фурна 200 градуса с вентилатор са много. Следващият път ще спазя всичко , което ми препоръча. Разгледах и мартеничките , идеята е страхотна!
    Хубава вечер!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Винаги си добре дошла!
      Да всяка фурна има своите особенности!
      Прекрасен, много слънчев и усмихнат пролетен ден ти желая!

      Reply
  16. By Дани on

    Привет, Мария!
    Днес и аз направих от твоите курабийки, наистина се получават интересни с тази плетеница. Станаха вкусни, но както каза и Теодора, и моите са с доста наситен аромат на амонячна сода. Явно в България тя е по-силна и за следващия път мисля да опитам само с една от 10гр. Рецептите ти са наистина чудесни и често посещавам блога ти! Желая на всички Ви един прекрасен Великден, да сте здрави, усмихнати, положителни и все така креативни!
    Поздрави: Даниела

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет Дани!
      В рецептата става въпрос за две български пакетчета амонячна сода, поне така я имам записана от баба Руска!
      Грамажа на пакетчетата съм го добавила преди месеци, когато ми донесоха пакетчета с амонячна сода от България. На тях пишеше, че са по 10 грама.
      Сега обаче (след коментара на Теодора и твоя) се чудя дали преди години грамажа не е бил по-малък. Примерно ако е била по 7 грама, това ще прави пакетче и половина от тази която е по 10 грама. Тукашната амонячна сода (тази от снимката с продуктите) е в опаковка от 28 гр., но определено е по-слаба от Българската и затова от нея слагам повече.
      Амонячната сода трябва да се загаси с оцета. Докато курабиите се пекът и докато са топли е нормално да се усеща миризма на амонячна сода. Когато изстинат обаче, не трябва да се усеща. Както ти казваш е добре да се намали количеството и.
      В момента имам амонячна сода от България и съм планувала да правя това тесто за Великден. Ще сложа и аз по-малко амонячна сода, да видя как ще се получат и ще вмъкна в поста!
      Поздрави и от мен и светли празници!

      Reply
  17. By Ваня Гечева on

    Здравей, току що извадих и последната тава от тези невероятни сладки. Аз пък си спазих точно рецептата и явно, когато амонячната сода се прегаси с оцет, не миришат толкова много. Увеличих ванилията, като лимон сложих само на светлата част от тестото. Станаха абсолютно същите като от твоята снимка – като бижута са :))) И тъй като си познавам фурната, просто ги пекох на 180 градуса с вентилатор. От остатъка от какаовото тесто направих и няколко звездички с бадемче, топчици с кашу и…така. Благодаря за интересната рецепта и идея! А утре ще правя и класическите великденски сладки, намазани с жълтък и поръсени със захар! Едно голямо ГУШ от мене и весели празници!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Ваня, много се радвам мила!
      Ще ги правя и аз тези дни! Тъкмо имам амонячна сода от БГ, да видя как ще се получат с нея и дали ще остане остатъчна миризма като изстинат!
      Гасенето на амонячната сода с оцета е просто задължително 🙂
      Поздрав най-сърдечен и от мен и светли празници!

      Reply
  18. By radostina on

    zdravei . prekrasni sladki . moje li v testoto kato oformim shnurche da go raztochip i da dovabim orexcheta primerno ? i oshte edin vupros moje da zagasim sodata v limonena kiselina ili sok ot limon ?

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет Радостина,
      не съм пробвала да ги правя с пълнеж, но щом така искаш – опитай! Направи една – две за проба и ако ти хареса как става, направи и останалите така!
      Содата може да се загаси в оцет, лимонов сок или в кисело мляко.

      Reply
  19. By Нели on

    Здравейте, не за пръв път правя ваши рецепти. Много са сполучливи. Имам един въпрос. Печенето върху намаслена тавичка или върху хартия за печене да бъде?

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет НЕли, радвам се че опитаната рецепта е била сполучлива и се е харесала!
      Май от години не съм пекла върху намаслена тавичка! 🙂
      По удобно ми е върху хартия за печене, но ако се наложи и изпадна в липса на такава, ще си намажа тавичката с мазнина или както рецептата препоръчва!
      Хартията е по-чисто, по лесно – поне за мен!

      Reply
  20. By Нели on

    Вече са готови. И аз предпочитам хартията, но сега ги направих, така както е по рецепта,. Оплитането е значително по-лесно отколкото очаквах. Оказа се обаче, че съм направила повече тесто с какао, затова ги оформих като малки топчета около парченце щоколад за печене, внимавах шоколада да не се показва. Станаха супер. Има още рецепти , които съм си набелязала. Успех!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Браво на теб Нели!
      Чудесна е идейката за шоколада!
      Ще се радвам и останалите набелязани рецепти да се увенчаят с успех!

      Reply
      1. By Нели on

        Много добре описваш рецептите с детайлите и всички хитринки, които както знаем са важни. Това прави успеха сигурен.

        Reply
  21. By Мими on

    Много добре изглеждат навитички, и аз тези дни ще ги опитам обезателно, а рецептата виждам, че е такава като на моята мама, значи трябва да са и много вкусни! 🙂

    Reply
      1. By Мими on

        Току-що привърших с курабийките и сядам да си почина малко. 😉
        Наистина много си приличат твоите с рецептата на мама, но в крайна сметка аз леко промених някои съотношения в рецептата. А в оформянето освен традиционно, както си ги правих с формички, този път направих и малко птиченца, които като модел са смес от тези на баба Руса и лястовичките ти! “:-)
        Много мекички и пухкави станаха и главичките на птичките малко се послегнаха, но се надуха много добре и са толкова сладки, че направо се топят в устата! Сега очаквам мама и тати да ми дойдат на гости и да си дадат оценката. 🙂
        Благодаря за чудната идея, която ми даде, Мария!! Желая ти лека и много приятна седмица!

        Reply
  22. By Pepi Delikostova on

    Благодаря ти Мими за страхотната рецепта, ще я изпълня в червения вариант за Коледа. Само докато пишех, така се офитилчих, фитил до фитил, реже са на четири, на три хахаха. Дано да се справя! Поздрави – Пепи Деликостова

    Reply
  23. Pingback: Бабини Великденски курабии като лястовички | My Cooking Book Blog

  24. By Мариана on

    Страхотни са! Преди малко ги направих. Благодаря за страхотната рецепта. Вярно, че не изглеждат така добре като твоите, но на вкус са страхотни.

    Reply
  25. By Slavina Videva on

    А може ли тестото когато се омеси,да се замрази и да се използва след време?

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Не съм пробвала да замразявам тестото и нямам представа как биха се получили курабиите ако се приготвят с тесто, което е било замразено.

      Reply
  26. Pingback: Коледни курабии „Звездички“ или „Елхички“ – My Cooking Book Blog

    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет, Мирена и добре дошла!
      Радвам се, че курабиите така са се харесали!!! 🙂
      Благодаря за пожеланията, да ти се връща с пълни шепи!

      Reply

Коментиране (Leave a Reply)