Пантзаросалата (παντζαροσαλάτα) или дип с червено цвекло и кисело мляко

Името идва от „παντζάρι“ (червено цвекло) и „σαλάτα“ (салата). Като цяло червеното цвекло е доста популярно в Кипър и се консумира масово. Сварено под формата на салати или кисело – престояло в оцет, вода и сол (т.е. направено на принципа на киселите краставички), са едни от любимите мезета.  Докато живеех в България не си спомням да се е готвило с него у дома или в домовете на познатите ми – изключвайки от това приятелите си идващи от Русия и тези с руско потекло – страхотна супа съм яла от него в дома на рускиня. Най-лесно е да го сварите и да го подправите като картофена салата. Една от любимите ми салати с него е „Салата с рукола, червено цвекло и сирене Манури“, с която вече ви запознах. По-малко популярно (в сравнение със салатите), е ползването му за ястия или десерти.

Рецептата, за която ще си говорим днес, може да сервира по два начина:

  1. Като дип – така както се вижда на снимките от поста ми или
  2. Под формата на салата, където свареното цвекло се нарязва на кръгчета, нарежда се куполовидно в чиния, като всеки ред се залива с предварително смесеното с чесън и подправки кисело мляко. 

Който и вариант да изберете няма да сбъркате! Изключително вкусно се получава!

Пантзаросалата (παντζαροσαλάτα) или дип с червено цвекло и кисело мляко

  • Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
  • Червеното цвекло може да се замести с моркови, които просто се настъргват без да се варят. Може да се задушат леко в масло смесено с олио. Гарнира се с копър.

Необходими продукти:

  • 2 глави цвекло, теглото им при мен 270 гр. измити но не почистени
  • 1 чаена чаша (250 гр.) цедено кисело мляко
  • 1 голяма скилидка чесън
  • 1 равна чаена лъжица сол
  • 2 щипки черен пипер

За декорация и гарниране:

  • орехи, нарязани
  • листа от мента или копър

Препоръки за цвеклото:

Може да обработите цвеклото по няколко начина, но за всеки от тях е важно просто да измиете цвеклото много добре, без да наранявате целостта му. Така ще запази интензивният си цвят и след варенето. Соковете му също ще останат във вътрешността и по този начин няма да оцапате прекалено съдовете, които ще използвате за обработката му.  Листната част изрежете на 0.5 – 1 сантиметър до грудката, ако има дълга опашка я подрежете, но нека да е на 0.5 – 1 см. под грудката. Варианти за обработка на цвеклото:

  1. На котлона: Най-простият начин е да го залеете с повечко вода и да го сварите. отнема около 35-40 минути на умерен огън, от момента на завирането. Времетраенето на варенето ще зависи от големината и сорта му. Може да проверявате готовността с дървен шиш или вилица. Трябва да може да забучите цвеклото на тях без затруднение, но не трябва да прекалявате с варенето, освен ако не правите пюре или супа. Ако по време на варенето нивото на водата намалее, се долива с гореща вода.
  2. Във фурната: Включете фурната на 200°С. Сложете цвеклото в подходящ съд. Може да се добави и чесъна. Залейте с 1 чаена чаша вода, покрийте съда с алуминиево фолио и сложете във фурната. Отнема около час.
  3. В камината: Добре измито се увива в домакинско фолио и се заравя в жарта. по този начин, увито във фолио, може да го запечете и във фурната, когато я ползвате за печенето на нещо друго. Може да запечете и една глава чесън, както си е цяла, с люспата и после да ползвате от нея за салатата.
  4. На пара или в тенджера под налягане, отнема най-малко време.
  5. Може да се настърже на едро ренде и да се задуши в мазнина с малко захар и ябълков оцет докато омекне. В такъв случай може да се добавят и подправките, които предпочитате – кориандър или копър на пример.  

Начин на приготвяне:

Чесновият лук се смесва с цеденото кисело мляко, сол и черен пипер на вкус. Оставя се на страна. Свареното и обелено цвекло, може да се нареже на шайби и да се сервира под формата на салата, като се нарежда на купчина в средата на чинията и между цвеклото се разпределя от овкусеното цедено кисело мляко. Наръсва се с орехи, ментови листа или копър.

Ако ще го приготвяте под формата на дип. За целта свареното червено цвекло се оставя под течаща студена вода, за да се охлади и да се прекъсне процеса на варене. Кожата му се обелва и се настъргва на едро ренде. Прехвърля се в цедка, за да се отцеди от излишният сок. След това всички продукти се смесват в голяма купа и се разбъркват докато се смесят равномерно. Добре е да престои поне 30-40 минути, преди сервиране, за да поеме подправките.

ТУК може да видите всички снимки.

Last updated by .

10 thoughts on “Пантзаросалата (παντζαροσαλάτα) или дип с червено цвекло и кисело мляко

    1. Гери, с цвеклото стават много вкусни десерти… но ти вече зваеш!
      Преди години си купих цяла книжка с рецепти, заради рецептата на един сладкиш с шоколад и червено цвекло…
      Тази зима опитах и предложените от Йоана петифури, които също ни харесаха.
      Изобщо червеното цвекло е много полезно и вкусно и почти всяка рецепта с него би ме изкушила! 🙂
      Поздрави!

  1. Обичам цвекло във всякакъв вариант!
    За този дип го използвам сурово 🙂
    Поздрави,Мария!

    1. Дани, не съм опитвала със сурово цвекло – сигурно ще е хрупкаво като морковче! Другия път ще пробвам!
      Поздрави и от мен, Дани!

  2. Още същия ден, в който писах коментара, дипът беше изпробван. И така ни хареса… На следващия ден отново си го приготвихме. Но да, аз също използвам сурово цвекло – хем ми е по-вкусно, хем му се запазват полезните качества.
    Благодаря за рецептата, Мария. Скоро ще й отдам заслуженото внимание.
    Поздрави! С нетърпение очаквам предложенията ти!

    1. Гери, радвам се че ви е харесал!
      Както вече споменах със сурово цвекло не съм пробвала този дип, но определено ще опитам!
      Аз не смятам, че обработеното цвекло е по-малко вкусно от суровото.
      Ако цвеклото е варено на пара или печено, запазва всичките си качества. А печеното е особено вкусно, но всеки има своите предпочитания, все пак!

      Зависи също, какъв точно е сорта, които се продава на пазара или вирее по различните места. Забелязала съм, че има разлики. Малко ще се отклоня от темата, но ще дам пример, за да поясня какво имам предвид: Зелето при нас масово е салатен сорт, който не е подходящ за готвене. Кипърци не го готвят. Рядко се правят сарми с него (май от хора дето са ги опитвали в Гърция), но се консумира най-вече сурово (за разлика от Гърците). От там на пазара се намира целогодишно салатни сортове, които са най-добри за сурова консумация.
      Та във връзка с това, е възможно цвеклото тук да не е така вкусно сурово, както когато е обработено. Мисля си, понеже Кипърци обичат много да консумират сурови зеленчуци за мезе наръсени само с лимон и сол и може би малко зехтин – сред тях са артишок, бяла ряпа и още много други… та ще е голям пропуск ако тукашното цвеклото е по-добро в суров вид. Както споменах и в поста си, тук в Кипър се „запознах“ от близо с него и популярните за приготвяне варианти.
      Както и да е! Стана много дълго, че много плямпам, но ти и Дани определено ме заинтригувахте и ще пробвам дипа и със сурово!
      Поздрав най-сърдечен и от мен!

  3. Мария, веднъж бях на гости и там имаше подобна на тази салата. Невероятно вкусна беше. 100 пъти питах домакинята да ми каже как точно я е направила и така и не изскопчих подробностите. Мисля обаче че освен киселото мляко имаше и майонеза. Също тогава разпознах вътре зелена ябълка, орехи и кукунари. Изключително вкясно нещо. Опитай ако искаш. Поздрави и много целувки!

    1. Йоли истината е, че тази салата има много вариации… или може би трябва да кажа, че Кипърци и Гърци си правят разнообразни и вкусни салати с цвекло! 🙂
      Това, което ти си опитала звучи апетитно! Орехите страшно много си подхождат, аз за жалост нямах при последното приготвянето и минах и без тях.
      Жалко, че има такива хора (и аз съм се сблъсквала), които не желаят да споделят рецептите си – на мен ми е странно и не го разбирам, но…
      Поздрав най-сърдечен!

  4. Здравей Мария! На първо място искам да изкажа възхищението си от това което споделяш с всички нас! Имаш уникален блог, а усета ти към красивото е просто безспорен 🙂
    Обожавам цвекло във всичките му вариянти, и съм съгласна с теб, че не всички сортове са еднакво вкусни, особено, когато се използва в суров вид! Тази салата ми е от любимите, и редовно присъства на трапезата ми. Поздрави и много топли прегръдки от слънчева Варна!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Известяване за последващи коментари

Намери рецептата

Архив

Рецепти по категории

Абонамент по e-mail

Enter your email address: