март 31

Сладко от лимонов цвят

Историята около направата на това сладко е забавна, изпълнена с еуфория, разочарования и малко премеждия! 🙂 Идеята за него се зароди през период, в който бях обсебена от това да храня домочадието с ядливи цветя и треви, някои от тях специално посадени за целта! Смятам, че всички у дома са щастливи, че експериментирането с храни, в които участват цветя не е активно! Е, като изключим озахаряването на някои видове и ползването на други в 1-2 салати, които главно с дъщеря ми си ги ядем. Няма да ви разправям колко шеги съм отнесла за всичко това… Мисля си, че половинката ми истински се забавлява с мен при дегустацията на треви и цветя – защото винаги се консултирам с него затова това дали са отровни!  

Хич не му беше забавно, обаче… О!!! Забавно му беше! И още как!!! Така ми се подхилваше от колата, когато по здрач го замъкнах в лимоновата горичка на сестра му! Сега ако се чудите какво точно правехме там по здрач, не си вадете погрешни изводи! Единствената ми цел беше да се сдобия с известно количество лимонови цветове и да ги направя на сладко. Няма да се впускам в подробности за това как се изподрах достатъчно,за да не повторя брането в тези часове… А и светлината от фаровете на колата явно не бе достатъчна и с цветчета бях брала какво ли още не… Миризмата на цъфтящите цитрусови дървета е нежно омайна (такова става и сладкото). Усеща се интензивно във въздуха, от здрач до към полунощ. Точно затова си бях наумила, че трябва да събера цветовете по времето когато ухаят най-силно.  Направих това само веднъж, а след като приготвих сладко и с брани рано сутрин цветове, реших че е абсолютно безмислено да  се трепя по нощите… 

Първоначално правех сладкото само от листенцата на цветовете, подобно на сладкото от рози. Спомням си, че се чудех дали сърцевината и тичинките на цвета са горчиви и с изненада установих, че не са! След това дойде мисълта (желанието) за това, да опитам да запазя цветчетата цели в захарния сироп. Ясно ми беше, че за разцъфналите ще е абсолютно невъзможно, но с не разтворените пъпки си заслужаваше да опитам. Дадох си сметка и за това, че събирането на 200-250 гр. листенца, отнема много повече време от същото количество цели цветя и пъпки. 

Всеки път нещичко променям по технологията на приготвяне, водя си и бележки. Опитвала съм и с добавяне на аромати като ванилия, мащерка и лимонова трева. След като включих лимонов сок в самия сироп, реших че когато не се добавят други аромати изпъква по-добре този на цветовете. И така! Докато се носех на гребена на вълната, че съм „открила топлата вода“ с това сладко, дойде и разочарованието! 🙁 Ентусиазма с който доизпипвах нещата, за да споделя сладкото и с вас, беше изместен от сърдито разочарование, което доведе до това рецептата да остане несподелена. Попаднах на едно кулинарно списание, посветено изцяло на традиционните сватби в Гърция и характерните ястия, поднасяни по време на годежи и сватби в миналото, които често са траели с дни. Там прочетох, че сладко от лимонови венчелистчета се поднасяло на гостите седмица преди и седмица след сватбата! Уау!!! Лимоновия цвят се смята за символ на непорочността на булката. И нали времената се менят! Ясно е, защо това сладко вече не се поднася на такива събития и е потънало в забвение! 🙂 

Честно казано, ако не беше тази размяна на коментари между мен и Тики, едва ли скоро щях да споделя рецептата. Тя обаче, успя да ме убеди (в точния момент), да престана да се сърдя. 🙂 Така още на следващата сутрин (рано, рано) се озовах в лимоновата градина на Фредерики (сестра на половинката). И този път си беше посред бял ден! 🙂

Докато си берях лимонови цветове и пъпки, до обонянието ми достигна омайната миризма на κιτρομηλιά (Bitter Oranges) – буквално преведено от англ.“горчиви портокали“. Самия плод се ползва най-вече за направа на сладко – докато е малък и зелен се прави с целия плод, а когато е зрял (като на снимката долу) се ползва само кората и сладкото се приготвя на принципа, по който се прави Сладко от Помело.

Сока на плода е доста ароматен, но самостоятелно не е приятен за пиене. Затова пък намира много добро приложение в кулинарията. Съпругът ми обожава Супата от жълта леща, когато е подправена със сока на горчив портокал. С него се приготвя и т.нар. Ζελατίνα – аналог на това в БГ е Пачата. Пак се отплеснах…

Така заедно с лимоновите цветове събрах и такива от горчив портокал. Покрай последните се зачудих дали вместо лимонов сок да сложа портокалов?! В края на краищата остана лимоновия сок. Този път цвета на сладкото стана леко по-тъмен от обикновено, не знам дали е защото цветовете не бяха само от лимон или заради варенето. Цветовете на горчивия портокал ухаят различно от тези на лимона и са снежно бели на цвят, докато лимоновите (от външната страна) имат един красив лилав цвят. Иначе по форма са еднакви, с еднакъв брой венчелистчета.

Сладко от лимонов цвят

  • Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
  • Сладкото може да се ароматизира с 1 шушулка ванилия, стрък мащерка или лимонова трева (Lemongrass).

Необходими продукти:

  • 220 гр. цветове от лимон и горчив портокал

За накисване на цветовете:

  • 250 мл. (1 чаена чаша) прясно изцеден лимонов сок
  • 700-800 мл. студена вода

За сиропа:

  • 500 гр. захар
  • 500 мл. вода
  • 125 (½ чаена чаша) прясно изцеден лимонов сок

Начин на приготвяне:

Почистените цветове (да нямат дълги дръжки или животинки по тях) се слагат в голяма купа. Заливат се с водата и лимоновия сок, предвидени за накисването. За да не изплуват над водата, може да ги притиснете с малка чиния. Остават така за час-час и половина. Правя това, за да не потъмнее цвета им. 

След като са киснали достатъчно, се прехвърлят в цедка, за да се отцедят. Цедката се поставя над купа и цветовете се заливат равномерно с около 1-1.5 л. гореща вода. Оставят се да киснат в нея (така както са си в цедката, над купата) за 2-3 минути, след което цедката се изважда от купата и цветовете се охлаждат, като се обливат със студена вода. Оставят се на страна да се отцедят. 

Продуктите за сиропа се смесват в подходящ съд и се слагат на огъня. Варят се 5 минути от момента на завиране. 

Сиропа се смесва с отцедените от водата цветове и тенджерата се връща на котлона. Загрява се на силен огън докато сиропа заври. След това огъня се регулира, така че сиропа да ври едва забележимо. От време на време тенджерата може да се разклати, колкото да се провери как се сгъстява сиропа. Аз варих така за 2 часа – толкова беше нужно на сиропа да достигне нужната гъстота.

Сладкото се насипва горещо в сухи буркани, захлупват се и се обръщат върху капачките, където остават докато изстинат напълно. Да ви е сладко!

ТУК може да видите всички снимки.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Print Friendly

Last updated by .


Етикети:, , , ,

26 COMMENTS :

  1. By Vania on

    Добро утро, Мария! Нямаш идея как искам да го опитам това сладко. Много харесвам такива ухания. За съжаление няма лимонова горичка при мен, за да го приготвя, но ако някога реша да пътувам на почивка до Кипър, надявам се да мога да си закупя един буркан от това сладко. Прекрасна седмица ти пожелавам:-)

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Добро да е и за теб, Ваня!
      Както съм писала и в поста си, до не отдавна се смятах за „откривател“ на това сладко, та дълбоко се съмнявам, че ще може да бъде закупено от някъде, въпреки че в Кипър има места на които се продават сладка от какво ли не (като от чесън или зелен фасул – на пример).
      Събирането на цветовете обаче е доста трудоемко и едва ли някой го прави, за да го продава. 🙂
      Остава възможността за екскурзията до Кипър (стига да е през пролетта, когато цъфтят цитрусовите дървета), това да набереш сама цветовете и да го спретнеш по време на почивката си!
      Това сладко е едно от най-екзотичните сладка, които съм правила и опитвала изобщо!
      Хубава и много усмихната да е и твоята седмица!

      Reply
  2. By Тики on

    Изглежда просто прекрасно това сладко! Много се радвам, че най-сетне го сподели, Миме! И пак нагледно и професионално обяснено. Възхищавам ти се за това!

    Живееш на прекрасно място и тази лимонова горичка на сестрата е богатство! Добре, че ви е пуснала да й смущавате лимоните нощем с вашите фарове!!! 😀 😀 Можеше да ги стресирате и да станат горчиво-кисели 😉

    Остава ми любопитството за вкуса на това сладко, обаче. Все някой ден ще се отпуши възможност да опитам или направя 🙂

    Усмивка от мен и весела седмица, мила! 🙂

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Ами ти си виновна, че изобщо го показах! 😉

      И на мен много ми харесва мястото където живеем, само през лятото (Юни, Юли Август) не ми е хубаво! Толкова е горещо през тези месеци, че си мечтая за места където през лятото е зелено, както е тук през зимата и пролетта…

      Сестрата на мъжа ми няма нищо против да и „разреждам“ лимоните, подпомагам я в това отношение, че когато има прекалено много цветове, се налага да ги брулят, за подобрение на реколтата. Освен това горичката е на около 300 метра от нашата къща…
      Като консистенция, като усещане по време на ядене сладкото е много подобно на сладкото от рози, просто при това аромата е различен. Не знам дали някога си ползвала вода от портокалов цвят, ако си лесно ще добиеш представа… Това сладко ухае доста подобно, макар че определено има разлика между аромата на различните цитрусови цветове. При някои видове доста осезаема и различна.
      Поздрав най-сърдечен и от мен за теб!

      Reply
      1. By Тики on

        Мммм, представих си го! Хапвала съм сладко от рози и ползвам понякога вода от портокалов цвят 🙂 Значи наистина е специално и вкусно!
        Усмивка и пожелание за лека нощ 🙂

        Reply
  3. By Александра on

    Оооо, знам за какво говориш:) Точно преди седмица цял ден обикалях горите за теменужки и се върнах с индустриално количество от тях – бяха подложени на всякакви експерименти… Водата от портокалов цвят, която продават арабите мирише вълшебно. Мога само да гадая какъв ли е ароматът на лимоновите цветове. Сладкото ти е фантастично! Ако бях на твое място, сигурно бих действала по същия начин, за да се сдобия с цветовете и да го приготвя:) Поздрави!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Еййй!!!
      Как се размечтах сега и аз за теменужки!!! Много ги харесвам и на аромат и външен вид!
      При нас няма диви! 🙁
      По едно време отглеждах в няколко саксии, но за сериозни начинания не е достатъчно…
      Хубаво си си направила асоциация с водата от портокалов цвят. Уханието е подобно, но някак различно, не толкова сладко, а по-свежо. Горчивия портокал също много ми харесва и цветовете и кожата на плода. Ние също имаме няколко дръвчета от него и ми харесва да стържа кората му в десерти.
      Поздрав и от мен за теб!

      Reply
  4. By Цонка on

    Мария,страхотна си! Честно казано,по-забавен и увлекателен пост отдавна не бях чела.Цялата тази история ,по понятни причини ми звучи доста екзотично.Ти си късметлийка,че живееш на такова прекрасно място и черпиш вдъхновение за твоите рецепти.Истински се забавлявах!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Мерси, Цоне!
      🙂
      Всяко място може да вдъхновява, стига човек да отвори очи и да го види, или да ги затвори и да го почувства!
      Радвам се, много че писанията ми са ти харесали така!

      Reply
  5. By Йоли on

    Ееееееееееее, това е уникално! Ужасно много искам да го опитам. Мими, страхотно е просто, нямам думи!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Да! Сладкото определено е уникално като вкус и аромат!
      Жалко, че не си на близо Йоли, за да можеш да го опиташ!
      🙂

      Reply
  6. By petra on

    Мими,като седмак не чакам много да ми се отговори и пристъпвам към действие 🙂 ,този път обаче се изложих много!Та да си дойдем на думата-не те дочаках да ми кажеш какво ще стане ,ако го направя само от портокалови цветчета,но не от горчивите,а от хубавите портокали-не можеш дори да си представиш каква горчилка се получи …не може да се хапне ,не знам защо обаче?

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет, Пепи!
      Видях че си писала във ФБ и изразих предположение, че и с портокаловите цветове ще стане…
      Това дето не се сетих да ти драсна (предполагайки, че и сама ще се сетиш), е да дегустираш един цвят преди да пристъпиш към приготвянето.
      Сладкото ти е станало горчиво, защото цветовете дето си ползвала са били горчиви! Ако се беше сетила да ги опиташ, можеше да ги извариш в 1-2 води за да се махне горчилката и щеше да стане добре…
      Не знам дали има значение сорта на самите плодове!?! По всяка вероятност има и е логично да има…
      Лично аз до сега все от лимоните на Фредерики съм брала цветовете. Тази година спонтанно реших да смеся с цветове от горчив портокал, които предварително дегустирах.
      Горчивия портокал на пример, не е много приятен за консумиране, но цветовете не горчат. Цветовете на помелото са ми доста неприятни, а самия плод е дори сладък… Просто е трябвало да опиташ 1 цветче, за да поемеш в правилната посока, при приготвянето и да се получи добър резултат.
      В такъв случай (когато има горчива нотка) е добре да се ползват само листенцата (не цялото цветче) и евентуално да се изварят в 1-2 води, а не да се попарват само, както съм направила в случая!

      Reply
      1. By petra on

        Мими,благодаря за изчерпателния отговор!Само един въпрос още,моля те-ако ги изваря както казваш в две-три води,няма ли да изгубят аромата си?

        Reply
        1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

          Писах, писах… нещо направих и всичко изчезна…
          Всичко, което пиша като съвети е основано на предположения основани на личния ми опит в правене на сладка.
          Ако целите портокалови цветове са много горчиви е най-разумно да се ползват само листенцата. Това лесто може да го провериш – аз в близост нямам портокалови дървета за да проверя чрез хапването на 1 цвят. Предлагам да опиташ с едно малко количество в малко джезве. Не мисля че изваряването в 1-2 води ще отнеме аромата, защото на практика когато водата заври се изхвърля и се залива с нова – студена. Ако това изваряване не махне горчилката не ги вари в сироп.
          Аз все от едно и също място бера лимоновите цветове и не са горчиви. Сега опитах и с цветове на горчив портокал, също не са горчиви…
          Ако държиш на портокаловите цветове ще трябва да опиташ с изваряването!
          И да кажеш как са станали нещата!

          Reply
  7. By Гергана Лазарова on

    Мими, ако знаеш с какъв интерес винаги чета публикациите ти за сладката… И как искам да опитам всичките. И с маслините, и с патладжаните, сега и това… Направо има да си мечтая, преркасно е всичко!
    Поздрави сърдечни! 🙂
    П.П. И се „отплесвай“ по-често, увлекателно е да те чета. 😉

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Гери, специално за това от патладжаните има как да го опиташ. Патладжани на всякъде има дори целогодишно. Вярно е, че тук го правят с малки (бейби), но доколкото знам единствената причина е, че малките нямат семки (за разлика от големите) и не е нужно да се режат. Много е вкусно!
      Аз съм решила да опитам и това на Тики – хареса ми букета от подправки, който е ползвала! Преди 1-2 години правих и един Марокански вариант (различни подправки) – също беше хубаво…

      Прегръдка от мен!

      Reply
  8. By Ирма Атанасова on

    Брех, Мария какво ми причини ти сега! Къде да диря лимонови цветове… Обожавам аромата им още от детството си – дядо гледаше лимони на двора в едни делви. Бяха отрупани с цвят, а колко пъти са ме жилили пчелите като си навирах носа в цветчетата. Не знам с вода от лимонов цвят дали няма малко поне да доближа вкусът на сладкото ти. Вкара ми ти голяма муха в главата, много ми се иска да го опитам. 🙂 Но определено с лимонов мирис. Имам портокалова вода от арабите, но нейният аромат не ми е така нежен, както лимоновият. Иначе ми се върти една идея в главата, която ти може да кажеш (след консултация със половинката ти) дали би била сполучлива – СТЕФАНОТИС (stephanotis floribunda). Предполагам при вас има от него, то и името си му е гръцко. Ухае невероятно, цветчетата му много наподобяват лимоновите, но не знам дали не е отровно или да горчат както на онези портокали 😉 Иначе тук има акация, която също има прекрасен аромат и става за хапване – аз панирам от нейните цветове, та ще опитам да направя сладко с нея по твоята рецепта задължително, защото не мога да откъсна очи от последната снимка. Изглежда прекрасно и ако искаш вярвай, ми намирисва на него ей тук, сега 🙂 Страхотно е! Поздравления, Мария!
    Топла прегръдка и пожелание за прекрасен април!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет, Ирма!
      Хубаво нещо са милите спомени от този род…
      При нас масово се намира розова вода от вода от портокалов цвят. Не съм срещала да има от лимонови цветове, но сега като казваш ще се огледам.
      Аз много харесвам миризмата на водата от портокалови цветове, но както казах и някъде по-горе в сравнение с тази на самите лимонови цветове е по-тежка. Хубаво си го казала и ти – лимоновите цветове миришат много нежно. Би могла да направиш нещо като желе с ароматна вода, но няма да е същото, защото и самите листенца имат вкус и аромат. Когато ги сдъвчеш са като експлозия от нежност, цитрусова нотка и омая.
      Не е от сладката, за които ще вземеш голямата лъжица и ще седнеш над буркана, защото вкусът е интензивен и е истинско удоволствие да му се насладиш но не в големи количества. Точно за това сладкото се втъкава много добре в десерти (т.е. комбинирано с други продукти).
      Горчивия портокал също мирише много нежно и смятам, че се получи чудесна комбинация с лимоновите цветове. Всъщност толкова е красива миризмата му и на цветовете и кората, че не знам защо не е придобил популярност като тази на водата от портокалов цвят. Защо никой не е направил такава от горчив портокал?!
      За Стефанотис… Има го при нас (доста е разпространено) и аз много го харесвам! В двора си имам от него, а миналата година ми подариха и един, чийто цветове са с различна форма и са бледо розови, листата леко по-продълговати. Чакам го да порасне и почне да цъфти. С неговите цветове са украсявали косите на булките, на времето…
      До колкото ми е известно растението не е отровно, обаче като казва и мъжът ми отровността на голяма част от растенията се изяснява, след като някой се налапал с тях! 🙂 Напомня ми го често, когато го питам – „Ама това отровно ли е?“, за някои растения знае със сигурност, за други се усмихва и казва, че не е чувал да е отровно, но не е чувал и някой да ги е ял!
      Сега обаче, покрай Интернет, човек лесно може да открие всякаква информация за растенията. А когато знае че не е отровно, смело може да опита и установи дали на вкус и аромат са приятни. С опита и експериментите пък се учиш как да отстраняваш нежелани неща като горчивина например (най-често става с изваряване в 1-2 води).
      При нас съм виждала само един вид акация – красива е (на жълти топчета стои), миризмата и е доста тежка и знам че е отровна. Така, че стоя далеч от нея! 🙂
      Ако имаше не отровна бих правила и аз нещо с нея!
      🙂
      Поздрав най-сърдечен и от мен за теб Ирма!
      п.п. От горепосочените продукти излизат 2 бурканчета сладко като това.
      п.п. Според мен сладкото от акация може да се получи добре и като се направи като това от розовите листенца.

      Reply
  9. By Екскурзия в Мароко on

    Много ви благодаря за невероятната статия.Подобно сладко не съм правила и то от лимон, но като гледам имате страхотни дървета от които се сдобивате с пресните лимони.Снимките,които сте споделили с нас са много свежи и приятни.Имайки предвид какъв вкус има лимона, то това сладко едва ли ще издържи дълго ако го направя в ас, тъй като всички обичаме лимоните и дори в някои сладкиш просто рендосвам лимонова кора както и портокалови става свежо и вкусно.

    Reply
  10. By Meri on

    Здравейте!За първи път като прочетох за сладко от цвят на лимони ,което се случи тук ,се зачудих.Помислих си колко ли цвят трябва да се събере ,от къде толкова,не е ли жалко да се унищожи този цвят,който ще стане лимонче…,обаче след като прегледах снимките ми стана ясно ,при наличието на такава гора,сега си имам само едно въображение ,като какъв ли ще е вкуса???Оставям си право на въображението да си фантазирам .Благодаря ти че ми даваш гимнастика за мозъка,за сега вкусовите рецептори ще си останат във ваканция и то дъъъълга относно лимоненото…. сладко.Даже и цвят не съм мирисала.Целувки от Бургас!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет Меги!
      Не всеки цъфнал цвят става лимон, а и когато това става с голяма част от цветовете се налага разреждане за да е качествена реколтата!
      Може да се каже, че правенето на сладкото е в помощ на горе написаното! 🙂 Загатнала съм го и в текста си, но явно не се е подразбеало…
      Поздрав най-сърдечен и от мен!

      Reply

Коментиране (Leave a Reply)