май 23

Как се суши хибискус

Преди известно време се наложи да търся сушени цветове от хибискус, които обикновено се ползват за чай и ми се струваше, че някъде из магазините съм мяркала кутийки с чай пред погледа си. Не можах да намеря и даже ми стана странно, защото хибискуса вирее добре на острова – самата аз имам няколко храста в градината си. Можех да си изсуша и аз, но трябваше да чакам, затова потърсих и в Интернет. Оказа се, че цената му е доста висока, а това ме накара да се замисля дали пък не се полза само тичинката в средата на цветето, защото ако са листата на чашката, цената е доста и неоправдано висока. От друга страна си мислех, че в повечето случаи когато се ползват цветя за консумация, тичинките се отделят и изхвърлят.  Така решиш, да потърся информация за това коя част от цветето се суши. Оказа се, че са венчелистчетата. 🙂 

Всичко което ви е необходимо:

  • цветове от хибискус
  • хартия, вестници или мрежа за сушене на билки

Реших да процедирам така както обикновено се прави при събирането и сушенето на билките. Набрах цветовете рано сутрин, приготвих си хартия върху която да ги наредя, нямам мрежа, която е най-подходяща за сушене, но и върху хартията става. Понеже при нас има доста прах, реших да измия цветовете и да ги оставя да се подсушат.

Когато изсъхнаха напълно отстраних тичинките на всяко от цветята и дръжките им. Вижте снимката.

Всяко от почистените цветя се нареждат върху хартия, на разстояние едно от друго и се оставят на сухо и проветриво място докато изсъхнат напълно.

По време на съхненето се свиват. Отнема между 3 и 4 седмици, докато станат напълно сухи. Сушените цветове се съхраняват в добре затворена кутия или нещо друго подходящо. Може да се ползват за приготвянето на чай или за кулинария.

ТУК може да видите всички снимки.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Print Friendly

Last updated by .


Етикети:

4 COMMENTS :

  1. By Ирма on

    Не съм се сещала до сега да суша хибискус, а толкова да ми харесва чаят от него, Мария. Добра идея ми даваш, благодаря ти!
    Преди две седмици си набрах акациев цвят, измих и изтърсих само капчиците (не суших) и панирах в смес за палачинки (без аромати в нея) – получи се страхотен десерт, напудрен нежно със захар. И понеже бяхме с милото в гората и сами се гощавахме, реших да набера още цветове, та да почерпя и близките като се върнем. Е, не се получи защото цвета издържа в плик само един ден, след което започва да капе, та процедирах като тебе – обрах само цветчетата, без тичинки и дръжки и изсуших за чай. Много е вкусен и ароматен и този чай, а и полезен за гърлото. Така че, ако и ти не си се сетила за този вариант и имаш възможност, изсуши си акация…. макар да ми се струва, че при вас отдавна ще е прецъфтяла, но за догодина може би 🙂
    Поздрави, мила и много целувки!

    Reply
    1. By Maria Miteva-Christou (Post author) on

      Привет Ирма!
      Хубава идеята за акацията (и едната и другата), стига да е подходящ сорт, а в БГ определено е различна. В региона където съм акацията не е като видовете, които съм срещала в БГ. Тази тук също е ароматна, но е с различни цветове, а и не съм се интересувала дали е сорт който става за консумация, понеже когато цъфти правя алергия и гледам да стои по-далеч! 🙂
      Поздрав най-сърдечен!

      Reply
      1. By Ирма on

        Привет и на тебе, Мария!
        Не знам каква е акацията при вас (мислех си, че има със сигурност от нашенската), но ако е жълта не я докосвай дори, че е много отровна. Дори и листче да пипнеш, трябва старателно да измиеш ръцете си след това – това знам за другите видове… Глицинията също била вид акация, наскоро научих 🙂
        Прегръдки и усмихнато лято, мила!

        Reply

Коментиране (Leave a Reply)