Клафути без Череши = flaugnarde с Ягоди и Манго и още едно със Смокини

Гледах този сладкиш тук-там из нета и се облизвах пред екрана гадаейки за вкусът му, докато реших, че не е нужно да ходя до Франция, за да го опитаме!!! Докато подбирах рецепта, която да опитаме се оказа, че този десерт има доста вариации…

В предговора на една рецепта за клафути (Clafutis), която видях в Гръцкото издание на списанието realfood бе обяснено, че  извесният Френски сладкиш е нещо между плодов кекс и печен крем. Названието му идвало от думата Clafir, която означава пълня – в случая, пълня тестото с череши. Въпросното кулинарно списание обяснява, че може да бъдат използвани и други плодове като ябълки, круши, сливи и др., но тогава сладкишът се наричал flaugnarde.

Вниманието ми бе привлечено от няколко рецепти различаващи се една от друга по съдържанието на продуктите. Част от тези рецепти са: тази от realfood, предложението на  Йоана и това на Лулу – смятам да опитам всяка една от тях с времето… Първото ми Клафути, обаче не бе по нито една от горните 3 рецепти!!! На няколко пъти купувах череши, но се оказваше, че съм забравила да се снабдя с някой от другите продукти в рецептата (бях се спряла първоначално на рецептата на Йоана) и правенето на клафути бе отложено. А аз като ми влезе мухата в главата за приготвянето на нещо – мира нямам! Затова отново се снабдих с череши и реших, че ще го спретна в ресторанта… Още като пристигнах запретнах ръкави – ДА ама НЕ – бях забравила да взема от къщи овесените ядки… Казах си – сега или никога! Отворих компютъра и реших да намеря някоя рецепта, която да направя от продуктите, с които разполагам…  И хоп, като по поръчка Танита току що бе правила клафути. Имах всички продукти за направата му по нейния начин! В следващият момент обаче разбрах, че черешките са безследно изчезнали т.е. са били излапани тайно и бързо от Рания и Фано дакато аз съм била пред компютъра …. Еееее….. ама идеше ми да се развикам, да се разплача направо – то да опитам клафути май щеше да ми е по-лесно да ида до Франция!!! Оказа се сложна задача този сладкиш :) Изпитах нещо средно между разочарование е яд! Ай стига бе – казах си обаче и забърках не една, а две дози тесто по рецептата на Танита! Като нямам череши имам други плодове – ягоди, манго, смокини… Така де! Като ще е гарга – да е рошава!

Реших да ползвам ягоди в комбинация с манго – хареса ми! Мангото не се се среща често в печени сладкиши – веднъж правих една тарта с манго – стана много хубава. Май до сега не съм срещала друга рецепта за печиво с манго… Трябва да ви кажа, че на практика това със мангото и ягодите не беше оценено по достоинство, защото тово със смокините го засенчи абсолютно. Нямам думи – направо си беше убийствено вкусно!!! Също така поради високите температури тук, предпочетохме сладкишя приятно истуден! Ето я сега и самата рецепта – посочените продукти са за двойна доза:

Необходими продукти:

6 яйца
150 гр. захар
1 ч.ч. брашно
щипка сол
3 ч.ч. (750 мл.) прясно мляко
80 гр. разтопено масло
2-3 ч.л. настъргана кора от лимон, лайм или потокал
2 ч.л. екстракт от ванилия или лимонова есенция
масло за намазване на тавичката (или купичките)
пудра захар за поръсване
177 гр. манго нарязано на кубчета
300 гр. ягоди
9-10 големи смокини

Начин на риготвяне:
Брашното се пресява в голяма купа и се обърква добре със солта и захарта. Прави се кладенче в сухата смес и в него се прибавят яйцата и по малко от прясното мляко. Бърка се докато се получи гладка каша и поеме всичкото прясно мляко. Добавят се ароматите – нъстърганата лимонова (лайм или портокалова) кора и ванлията (или друга есенция по желание). Накрая се налива малко по малко от разтопеното и охладено масло.  Разърква се до получаване на гладка смес. Дъното и стените на купичките (или тавичката), в които ще се пече сладкиша се намазват с масло. Аз приготвих 8 купички със съвместимост 250 мл. На дъното им разпределих ягодите и  мангото, след което залях плодовете със тестената смес.

Останалото тесто изсипах върху нарязаните на четвъртинки смокини в намазнена кръгла керамична форма.

Пече са в предварително затоплена фурната на 180˚С. Танита препоръчва сладкишът да се пече около 45-55 минути или дакато придобие златист загар. Аз време не засичах просто пекох докато ми се стори, че е готов. При печенето се надига доста, но след като се извади от фурната спада – това не бива да ви притеснява. От надуването на сладкиша при печенето, по стените на купичките се стече сок, който загоря. С така изцапани купички нямаше как да го сервирам в тях, затова го обърнах в чинийка. Гарнирах със сметана, ягодов сос и по една ягода! Ако при вас купичките не се оцапат така, може просто да поръсите клафутито с пудра захар, да го оставите да се охлади за 10 минути и да го сервирате.

Ние го предпочетохме истуден.

Ако ще правите този сладкиш непременно го изпробвайте със смокини!