Знаете, че не съм много по мъфините и кексчетата, но от време на време правя нещичко! 
Тази година имаше доста банани и така опитах някои нови рецепти в чийто състав участваха.
Тези кексчета са бързи за направа, икономични и вкусни. Вярвам, че рецептата ще се хареса на много от вас!
Мъфин (muffin) с банани и стафиди
- Рецептата е адаптирана от книгата „Γλυκά και αλμυρά στο φούρνο“.
- Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
- Вместо банани може да опитате и с други по-месести плодове.
- Рецептата може да се изпълни с бяло брашно или така както съм я направила аз – със смес от бяло и пълнозърнесто.
Необходими продукти:
- 2 чаени чаши брашно – аз съм ползвала смес 1:3 пълнозърнесто с бяло брашно
- 1 чаена лъжичка бакпулвер
- 1 чаена лъжичка сода бикарбонат
- ¼ чаена лъжица сол
- ½ чаена лъжица канела
- ¼ чаена лъжица индийско орехче
- 1 чаена чаша (245 гр.) банани намачкани с вилица
- 1 яйце
- 1/3 чаена чаша (65 гр.) тъмно кафява захар
- ¼ чаена чаша (45 гр.) олио
- ¼ чаена чаша (50 гр.) стафиди
- 10 форми за мъфин (диаметър 9 см.) или 12 форми за капкейк (диаметър 7.5 см.)
- хартиени форми със съответният размер
Начин на приготвяне:
Смесете брашното с бакпулвера, содата, солта, канелата и индийското орехче. Замерете бананите – аз направо напълних чашата с тях, без да да ги размачкам с вилица, но ги сместих плътно. След това заедно със захарта ги направих на пюре с помощта на миксер. Добавят се последователно яйцето, захарта, олиото и на края брашното. Разбърква се до хомогенност след всеки от продуктите. Миксера се спира и последно към сместа се добавят стафидите. Разбърква се с дървена лъжица или шпатула.
Разпределете хартиени формички в гнездата на формата, която сте избрали. Напълнете всяка с полученото тесто. Сместа трябва да заема 2/3 от обема им. Ако ви останат празни форми ги напълнете до половината с вода. Ако не поставете купичка с вода във фурната по време на печенето. Пекът се за около 20 мин., в предварително затоплена фурна на 190°С, с включен горен и долен реотан и вентилатор.
Когато се охладят леко се прехвърлят върху решетка и остават върху нея, докато се охладят на пълно. Да ви е сладко!
ТУК може да видите всички снимки.
Отдавна не съм показвала някоя торта, а са се натрупали доста! Тази беше специално за Радостин, който навършваше 12 години, преди 1 или май станаха 2 години 
Днес ще ви покажа как може да си направите натурална закваска, която да запазите и ползвате дълго време, чрез подхранването и. Не е нещо сложно, но е нужно малко търпение и постоянство за поддържането и. Тук тази закваска е позната под наименованието прозими (προζύμι) и доста хора продължават масово да я приготвят за печивата си, защото тя им придава един специфичен, леко кисел вкус, който е много любим за хората на острова. Друг, по забравен похват е ползването на така наречената алисива (αλισίβα). Това най-общо е вода, която се вари с пепел от изгорени дървета. Оставя се да се охлади и пепелта да се утаи на дъното, след което водата оставаща на повърхността се ползва за каквото е нужна. Нямам идея дали има конкретно наименование на български, въпреки, че съм чувала от баба си, че това нещо се е ползвало за замесване на хляб. Знам също, че тази пепелява вода се е използвала и за избелване на дрехи. Излишно е да споменавам, че пепелта, която ще се ползва, трябва да е само от дървета, които са били разпалени с естествени материали (съчки, борина и др.), а не с бензин или нещо друго от този род. Ще направя малко отклонение, но вписвам и приготвянето на водата от пепел: на 2 чаени чаши вода се слагат 2 пълни супени лъжици пепел и сместа се слага на умерен огън. От момента на завирането се засичат 5 минути, след което съдът се отстранява от огъня, оставя се да изстине, а пепелта да се утаи на дъното. Внимателно се отлива половината от по-бистрата течност (тази която е на повърхността). Ползва се най-много 1 чаена чаша, другото се изхвърля.
Панакота правя сравнително често, но едва преди месец забелязах, че в блога ми всъщност липсва основната и рецепта 
Този сос може да се ползва за сервиране на 
