Агнешко Клефтико (Lamb Kleftiko)

Понякога се развихрям до степен на лудост (според някои) в кухнята си! Наслаждавам се на пълно на процеса на готвене! Това, което за някого може да е свръх натоварващо, ужасно изморително и далеч от представите за приятно прекарани празници или делници, за мен е истинско вълшебство! Друг път (макар и по-рядко) сякаш имам нужда от почивка и залагам на рецепти, които изискват минимално присъствие в кухнята. Точно такава е днешната ми рецепта за агнешко. Независимо дали ще я пригответе само за няколко души или за цялата рода, подготовката няма да ви отнеме много време и докато ястието се пече, може да се отдадете на безгрижно мързелуване или забавления далеч от тенджерите и тиганите в кухнята. :) Всеки, който е опитвал Клефтико, знае колко божествено вкусно е, макар че по приготвянето му не се полагат кой знае какви усилия! Ще се убедите в това, когато прочетете рецептата. Специално и за Mariya Driessen! 

Да кажа и няколко думи за историята на това ястие: Смята се че е възникнало по време на турската окупация на Гърция. Името „Клефтико“, буквално преведено означава „крадено“. Такова е било на времето! :) Изгладнелите партизаните са задигали по някое пасящо из хълмовете агне или коза. За да не ги хванат за кражбата не готвели месото на открит огън. Издълбавали яма в земята и поставяли одраното, почистено животно в нея, над въглени покрити с нагорещени камъни. Ямата се запечатвала, така че да не излиза дим или пара, които да издадат  крадците и се отваряла 24 часа по-късно, когато месото направо пада от кокалите. :)

Към днешна дата, Клефтико-то се смята за едно от традиционните ястия за Кипър и Гърция. Приготвя се в clay oven, но при липса на такава пещ или за малки количества може да си го направите и във съвсем обикновена фурна. В Гърция, под наименованието „Клефтико“ може да се срещнат всякакви разновидности на ястието, като се почне от ползваните за приготвянето му продукти и подправки и се стигне до технологията на приготвяне. В Кипър нещата са значително по-семпли: Най-често месото се овкусява със сол, черен пипер, риган и дафинов лист, макар че не е изключено подправките да бъдат различни от посочените. Има хора, които заедно с месото слагат и няколко нарязани на едро (или цели) картофи, но не съм виждала да добавят лук, чесън или др. както се среща в Гърция. Често се сервира с печени картофи (jacket potato), салата или пилаф. В случая моя пилафа е с френски зелен фасул и светло кафяв ориз (рецептата ще е видима в бъдеще). 

Агнешко Клефтико (Lamb Kleftiko)

  • Ще ви  е нужна тава със скара, ако нямата такава (като тази на долната снимка), може да импровизирате с нещо друго. Примерно на дъното на тавата да наредите ползвате няколко дървени колчета – т.е. да оформите нещо като скара с тях.
  • Ползвала съм месо от агнешки бут, но ястието може да се приготви и с козе месо.

Необходими продукти:

  • 2.500 кг. агнешко с кокал
  • сол
  • черен пипер
  • 5 бр. дафинов лист
  • алуминиево фолио

За картофите (jacket potato):

  • 5 едри картофа, добре измити, не белени
  • сол
  • алуминиево фолио

Начин на приготвяне:

Фурната се пуска да загрява на 220°С, с включени горен и долен реотан без вентилатор. Отрежете си 10 големи листа алуминиево фолио. Месото трябва добре да се завие в няколко пласта алуминиево фолио – важно е да е добре запечатано. 

Аз съм оформила 5 пакета с по 500 гр. месо (3 парчета) по следния начин: Всяко от парчетата месо се наръсва със сол и черен пипер. Слагат се едно до друго в единия край на лист алуминиево фолио. Добавя се 1 дафинов лист и се наръсват с риган.

След това се завиват в алуминиевото фолио. Получения пакет се увива добре с още един голям лист от алуминиево фолио. По същия начин се процедира и с останалото месо.

В тавата, в която ще се пече клефтикото се налива студена вода, като нивото и не трябва да достига до скарата в тавата. Пакетите с месото се нареждат върху скарата и тавата се слага в предварително затоплената фурна на второ ниво (от долу нагоре). Пече се около 3 часа. Времето за печене ще зависи и от крехкостта на закупеното месо. 

След като мине около час от началото на печенето в тавата може да се добавят и картофите, предварително измити, наръсени със сол и завити добре (един по един) в алуминиево фолио. Смествам ги в тавата между пакетите с месо и продължавам печенето. Когато печенето приключи месото се изважда от пакетите и се прехвърля внимателно в подходящ за сервиране съд. Най-удачно е да се ползват щипки. Във всеки от пакетите с месо има доста течност, така че не забравяйте да положите под тях чиния или нещо друго подходящо преди да ги отворите.

Наръсете месото с риган и прясно скълцан магданоз и може да го поднесете с картофите, пилаф, салата или каквото друго ви харесва. Да ви е сладко! Светли да са празниците за всички! Уютни и вкусни! 

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Агнешко Месо, Архив (Index), Идеи за Парти, Основни Ястия | Етикети: , , , , , | 8 Коментара

Козуначени зайчета с бадемов пълнеж

Честно да си кажа, у нас не минава Великден без заешка физиономия, под една или друга форма! Кога ще е декорация, кога печиво… за нас все едно няма да е Великден без зайчета! :) Както се вижда от долната снимка „панаира“ вече е голям! Година след година весела дружина се събра, наред с буболечките! :)

И така! Покрай манията ни за зайчета, нямаше как да подмина тези козуначени зайчета на Дими! Всъщност по-скоро бих нарекла тестото им сладко хлебно, защото в него няма яйца, за да е козуначено. От друга страна си мисля, че е много вероятно Дими, да е пропуснала да впише броя на ползваните яйца, тъй като на мен ми се наложи добавянето на допълнителна течност, за да стане тестото както трябва. 

Вече няколко пъти съм ги правила (така както е описано по-долу), но с добавка на яйца (т.е. козуначено тесто) така и не пробвах, просто защото много ми допадна как тестото се съчетава плънката – изключително хитра идея за оползотворяване на останал и дори втвърдил се бадемов марципан! Разбира се, за направата им може да ползвате любимото си козуначено тесто.

Идеята е толкова хубава и лесна за изпълнение. Предлага и възможности за импровизация. Ще се радвам да се хареса и на вас! Тестото е много вкусно и мекичко, когато са прясно изпечени, но не се задържа такова за повече от 2-3 дни.

Козуначени зайчета с бадемов пълнеж

  • От по-долу посочените продукти се получава около 12 бр.
  • Тестото може да се замеси и втаса с помощта на машина за хляб. Аз съм го замесила с помощта на миксер, работещ с приставка за тесто.
  • Бадемовия марципан при мен е оцветен понеже е останал от декорация на торта, т.е. не съм го оцветявала нарочно за изпълнението на рецептата.
  • Правила съм плънката и с различно съотношение на ядки и бадемов марципан, в зависимост от това, с което съм разполагала. Когато ядките са повече от бадемовия марципан, може да се наложи добавяне на по-голямо количество белтък.

Необходими продукти:

  • 330 гр. брашно
  • 50 гр. захар
  • щипка сол
  • 5 гр. (½ супена лъжица) суха мая или 15 гр. свежа мая 
  • 200 мл. топло прясно мляко
  • ¼ чаена лъжица бадемов екстракт
  • 40 гр. разтопено масло

За пълнежа:

  • 120 гр. бадемов марципан (сурова маса)
  • 1 белтък (35 гр.)
  • 100 гр. средно смлени бадеми

За намазване преди печене:

  • жълтък с няколко капки прясно мляко за намазване

За декорация:

  • разтопен тъмен шоколад 

Начин на приготвяне:

Може да замесите тестото по стандартния начин, като направите закваска от маята, прясното мляко, захарта и част от брашното, след което да замесите тестото, добавяйки и мекото масло към него. Аз съм приготвила тестото по следния начин: В купата на миксера се смесват (и размесват добре) пресятото брашното, маята, захарта и щипката сол. Прави се кладенче. В затопленото прясно мляко се добавя бадемовия екстракт и се изсипват в кладенчето. Замесва с тесто.Когато всички продукти се смесят хомогенно, към тестото лъжица по лъжица се добавя разтопеното масло. Когато тестото го поеме, миксера се спира, купата се покрива с памучна кърпа и тестото се оставя на топло, докато удвои обема си.

През това време се подготвя плънката: Бадемовия марципан се намачква с вилица или се настъргва на едро ренде, ако е втвърден. Смесва се с ядките и се разбърква добре.

Втасалото тесто се премесва върху домакински плот, колкото да излезе въздуха от втасването. Разделя се на 12 равни части. Плънката също се разделя на 12 части, които се оформят на топчета с леко притискане в дланта – с овалване не става.

Всяко парче тесто се разточва в елипсовидна форма (леко по-широка в средната част). В единия край на широката част се добавя пълнежа. Завива се на руло, чиито краища се засрещат и кръстосват, така както се вижда на снимката.

Нареждат се в тава застлана с хартия за печене и се оставят за 20-30 минути да втасат леко. След това се намазват с жълтък смесен с прясно мляко и се пекат  за 16 минути в предварително затоплена на 220°C, работеща само с вентилатор.

Охлаждат се върху решетка или мраморен плот. Когато изстинат на пълно се рисуват очички и муцунка с разтопен шоколад.

По желание се забождат на дървени шишчета и преди да бъдат излапани, може да се ползват и като декорация на празничната трапеза. 

Да ви е сладко!!! И светло в душите!!! И празнично!!! 

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Архив (Index), Великденски, Кифлички-сладки, Козунаци, Козунаци и Козуначени, Рецепти за Хлебопекарна, Тестени Изделия, Техники за оформяне на козунаци | Етикети: , , , , , , , , , , | 19 Коментара

Шоколадови бисквити

Весело шарени и шоколадови! Какво повече може да иска човек от едни бисквитки?! :) 

Шоколадови бисквити

  • Рецептата е адаптирана от The Australian Women`s Weekly – Cookies & Biscuits.
  • Тестото може да се замеси ръчно или с помощта на миксер работещ с перка.
  • При мен тестото се получи доста ронливо с 1 яйце (50 гр.) – така бе рецептата в оригинал и затова на снимката с продуктите се вижда 1 яйце. Добавих още едно яйце (вижда се на снимките от процеса на приготвяне) и с него консистенцията на тестото стана перфектна!
  • От по-долу посочените продукти може да се получат от 33 до 42 бр. бисквити, в зависимост от размера на формичките, с които ще бъдат изрязвани бисквитите. Може да се направят 42 бр. сладки ако се изрежат по 14 сладки със всяка от следните кръгли форми: диаметър 3, 5 и 6.5 см.В случая съм ползвала кръгла формичка с диаметър 5.5 см. (тази на горната снимката). 

Необходими продукти:

За украса:

  • 200 гр. разтопен шоколад
  • 85 гр. захарни топчета за декорация (hundreds and thousands)

Начин на приготовление:

Двата вида брашно и какаото се пресяват в подходящ съд и се смесват със захарта. Прави се кладенец и в него се слагат яйцата и нарязаното на парчета мекото масло. С помощта на миксер или с ръце се омесва гладко тесто. Увива се добре с прозрачно домакинско фолио и се оставя в хладилника за 30 минути.

Фурната се пуска да загрява на 180°С, с включени горен и долен реотан и вентилатор. Тавите се застилат с хартия за печене. Тестото се разточва на кора с дебелина около 5 мм. 

Разточила съм го върху наръсена с брашно работна повърхност, но ако е по-топло е най-добре да се разточи  между два листа хартия за печене. Сладките се изрязват с помощта на формички. 

Нареждат се в подготвените тави и се пекат от 10 минути (за по-малкия размер) до 12 минути (за по-големите). Изваждат се от фурната и се охлаждат върху мрамор или скара. Когато изстинат се потапят или намазват с разтопения шоколад и се поръсват или потапят в захарните топчета. 

Аз съм насипала шоколада в пош и съм нашарила бисквитите спираловидно. Съответно при потапянето им в захарните топчета, те полепват само по шоколада. Като засъхнат може да се приберат в кутии. Да ви е сладко!

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Архив (Index), Великденски, Локумки, Салати със Зърнено Бобови Култури, Салати със Субпродукти, Сандвичи, Сладки, Курабийки и др., Сосове Заготовки Техники и Други | Етикети: , , , , , , , | 6 Коментара

Сладки великденски бретцели

Нямам много за разказване около тази рецепта… Не съм запозната с неща, като история свързана с възникването им… Рядко се интересувам от този аспект при рецептите, не търся целенасочено такава информацията (особено в момента), но ако се изпречи пред погледа ми няма да я подмина! :) Трябва обаче да кажа колко много ни харесаха на вкус и вид тези сладки бретцели! Нали това е най-важното около една рецепта!?! 

Правих ги на 2-3 пъти миналата година – чудесна закуска са за децата (и не само за тях). Тестото е много приятно за работа, няма нищо сложно или особено в технологията му на приготвяне и аз горещо ви препоръчвам да ги опитате!

Сладки великденски бретцели

  • Рецептата е адаптирана от книгата на Ирина Катеринска„Малка книжка за Великден“.
  • Вместо стафиди съм ползвала така наречените „Mixed fruit“, което е смес от различни видове стафиди и сушени цитрусови плодове. 
  • Тестото може да се замеси ръчно или в машина за хляб. Ако се замесва ръчно, брашното се смесва със солта, прави се кладенче и в него се сипват втасалата мая и останалите продукти (без стафидите). По стандартния начин се замесва тесто, което се оставя на топло докато увеличи обема си.
  • В рецептата си Ирина добавя стафидите докато оформя бретцелите: оформено на фитил парче тесто се сплесква и по цялата му дължина се ръсят стафиди. Завива се, отново се оформя на фитил, от който се прави бретцел. Аз съм добавила стафидите към тестото. 
  • Ще са ви нужни 2 големи тави застлани с хартия за печене.

Необходими продукти за 8 бретцела:

  • 250 мл. топло прясно мляко
  • 20 гр. прясна или 7 гр. суха мая
  • 80 гр. захар
  • 1 яйце
  • ½ чаена лъжица екстракт от ванилия
  • щипка сол
  • 80 гр. меко краве масло, нарязано на парчета
  • 530 гр. брашно
  • 150 гр. светли стафиди (вижте бележките ми по-горе)

За наръсване и намазване:

  • жълтък
  • кристална захар

Начин на приготвяне:

Маята и 1 супена лъжица от захарта се разтварят в прясното мляко. Добавят се 2-3 супени лъжици от предвиденото брашно и съдът се покрива с домакинско фолио. Оставя се на топло за около 10 минути, за да шупне маята. Яйцето се разбива с останалата захар и се смесват с ванилията. Добавят се към втасалата мая. 

Изсипват се на дъното на контейнера в машината за хляб. Отгоре се разпределя маслото, нарязано на парчета. Брашното се смесва със солта и се изсипва върху останалите продукти в контейнера. Машината се пуска на програма за замесване и втасване на тесто и се оставя да си свърши работата.

Втасалото тесто се прехвърля върху домакински плот. Не е нужно да ръсите с брашно, тестото е еластично и много приятно за работа, не лепи. Аз смесих тестото със стафидите и размачках, колкото да излезе въздуха от втасването и стафидите да се поемат равномерно от тестото (вижте бележките по-горе). Разделя се на 8 равни части.

От всяка част се оформя дълъг фитил – около 48 см. След това фитила се завива на кръг (направете го директно в тавата), като двата му края се срещат отгоре. Единия край на тестото се прехвърля върху другия и се усукват веднъж. След което двата края се прехвърлят надолу, през средата на оформения кръг.

По същия начин се оформя и останалото тесто. Между бретцелите в тавата трябва да има разстояние, така че да не се залепят при втасването и набухването при печенето. Тавите се покриват с домакинска кърпа и се оставят на топло за около 10 минути. Ако не е много топло може да останат и повече, докато тестото се понадигне. 

Намазват се с жълтък, наръсват се със захар и се пекат в предварително затоплена на 170°С фурна за 30-40 минути. Ако печете двете тави на веднъж фурна се наглася на 180°С (само с горещ въздух, без да включени реотаните) и печенето отнема 35 минути.

За да се съхранят меки, когато са напълно изстинали може да се увият в прозрачно домакинско фолио. Да ви е сладко!

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Архив (Index), Бретцели, Великденски, Кифлички, Козунаци, Козунаци и Козуначени, Сладки Тестени Закуски, Тестени Закуски, Тестени Изделия | Етикети: , , , , , , , , , | 4 Коментара

Постна яхния с грах, картофи и моркови

Обожавам такъв тип готвено – зеленчуци, без месо! Ако не бяха мъжете у дома, за месо бих се сещала доста по-рядко. Харесва ми яхнията да е по-сочна, да има къде си топиш крайщника, но я правя гъста, защото не ми се слушат и оплаквания за това, че ги карам да ядат вода! Съпругът ми харесва много и хапва всякакви зърнено-бобови култури. Не би имал нищо против това ястие, ако е под формата на гарнитура! Факт е, че когато не яде месо огладнява  много бързо. На няколко пъти му се е случвало даже да забрави, че е ял и на мен ми е ставало доста смешно. Мъжки му работи!!! Не знам дали и вашите мъже са така, но моите определено са месоядни! :) Ако не хапнат нещо дето е расло на кокал, направо са си „ръмжащосърдитогладни“. :) Днешната рецепта е за тези, които постят в момента и за онези, които не се чувстват гладни, след като са яли нещо без месо! :)

Постна Яхния с Грах, Картофи и Моркови

  • Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
  • Количеството на граха е замерено, след като е бил размразен в студена вода и отцеден от нея. Количеството на останалите зеленчуци е чистото им тегло ползвано за ястието, т.е. били са почистени, измити и тогава са замерени.
  • Ако ползвате купен грах, ще се свари по-бързо и затова сложете 2 чаени чаши вода, моят е домашно замразен и сравнително пресен.

Необходими продукти:

  • 1 не пълна кафена чаша (40-50 мл.) олио
  • 125 гр. кромид лук, нарязан на малки парченца
  • 115 гр. моркови, нарязани на колелца или кубчета
  • 325 гр. картофи, нарязани на не големи кубчета
  • 1 чаена лъжица червен пипер
  • 280 гр. домати, нарязани на кубчета
  • 3 скилидки чеснов лук, нарязан на малки парченца
  • 2 ½ чаени чаши (750 мл.) гореща вода
  • 600 гр. замразен грах, предварително размразен
  • 1 ½ чаена лъжица сол
  • ¼ чаена лъжица черен пипер
  • 1 супена лъжица брашно, разтворено в малко вода
  • магданоз за наръсване

Начин на приготвяне:

В подходящ съд на котлона се загрява олиото. В него се задушават лука, картофите и морковите. За да пуснат миризмата си се наръсват с 1 чаена лъжица от солта. Задушават се с периодично разбъркване за около 5 минути или докато лука омекне. Наръсват се с червен пипер и се разбърква, за да полепне равномерно по зеленчуците в тенджерата. Добавят се доматите, чесновия лук и черния пипер. Задушаването продължава още около 5 минути, като се разбърква от време на време.

След това се добавя граха. Залива се с гореща вода, поръсва се с останалата сол и се остаря се да къкри тихо за около 30 минути или до готовност. 

Ако течността изври, преди зеленчуците да се сварят се долива с гореща вода. В края на варенето, ако е останала много течност, или ако искате да сгъстите яхнията се добавя брашно размито с малко студена вода. 

Вари се още 4-5 минути и е готово. Сваля се от огъня, наръсва се с магданоз и се сервира. Много си отива с кисело мляко.  Да ви е сладко!

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Архив (Index), Без Месо, Вегетариански, Основни Ястия, Основни ястия без месо, Постни, Яхния постна (без месо) | Етикети: , , , , , , , , , , , , | 5 Коментара

Великденски курабии

По това време на годината (2-3 седмици преди Великден) обичам да си правя списък с това, което смятам да приготвя за празника. Харесва ми да се оглеждам за нови рецепти (такива, които не съм правила) и когато някоя ми хареса достатъчно я включвам в този списък. Не правя „предварителни опити“ с направата на козунаци или каквото и да е било, въпреки, че явно така е модерно :) Когато му дойде времето (седмица преди Великден), просто изпълнявам планираното. Това, което правя доста преди празника, е споделянето на вече изпълнен през миналите години рецепти. :)

В блога ми вече сте виждали една подобна рецепта. Днешната съдържа почти същите продукти като моята, но съотношението им е по-различно (не само дозата е по-голяма). Съответно и крайния резултат е по-различен. 

Която и от рецептите да изберете, няма да сбъркате! Децата много обичат подобен тип курабии, аз ги наричам също обикновени, без да влагам нищо оскърбително в това – на против!

Тестото е много приятно за работа, запазва чудесно формата си и може да се изработят и доста сложни фигури.  Ако ви се занимава, може да си направите и такива триизмерни плитки, които да завиете като подкова. Вижте Как се плете триизмерна плитка от тесто с 5 възела

Едва ли някой ще има търпението да направи такива курабийки от цялото количество на тестото, но все пак да покажа идеята… Оформих не повече от  10  броя – за асортимент. За повече нямах търпение! Ето как изглежда изпечена. 

Великденски Курабии

  •  От по-долу посочените продукти може да бъдат оформени средно около 60 големи курабии. Ако тестото се разточи и се реже с формички, може дори повече да станат.  В случая когато правих зайчетата, изразходвах половината от тестото за направата на 16 големи зайчета, а от останалото направих 32 бр. завитии на охлюв курабии (също доста големички). 

  • У дома най-често има цедено кисело мляко, което за рецепта, като тази, разреждам с малко вода, до получаване на консистенция като на обикновено кисело мляко. На 200 гр. цедено кисело мляко съм добавила 50 гр. вода.
  • Амонячната сода и бакпулвера може да се смесят с киселото мляко или да се разтворят в малко оцет, непосредствено преди да се добавят към тестото.
  • Може да ползвате различни аромати, според предпочитанията си.
  • Обърнете внимание на това, че определено количество на течен продукт, дадено от мен в грамаж, може да не отговаря на същото количество в милилитри.
  • Точното количество на брашното ще зависи от големината на яйцата, вида и качеството на ползваните продукти.
  • Най-често тези курабии се режат с формички, но спокойно може да се оформят и с ръце, даже е по-приятно. 

  • Ако решите да разточвате тестото и да правите курабиите с формички, то не трябва да е тънко разточено, а минимум 5-6 мм., до 1 см. 
  • Времето за печене на курабиите е съобразено с големината, с която аз съм ги направила. Ако са по-малки, времето за печене, ще е по-кратко.
  • Рецепта е от книгата на Росица Ганчева „Кулинарна Енциклопедия -  1555 избрани рецепти“за хора с вкус към живота

Необходими продукти:

  • 5 яйца, 260 гр.
  • 500 гр. захар
  • 250 гр. свинска мас, мека или разтопена
  • 250 гр. кисело мляко
  • 2 ½ пакета (от 10 гр.) амонячна сода
  • 2 чаени лъжици бакпулвер
  • малко оцет за разтваряне на содата
  • 3 пакета синтетична ванилия или 1 супена лъжица екстракт от ванилия
  • кората на 1 лимон
  • 1300 гр. брашно
  • + брашно за разточване

За намазване и наръсване:

  • 2 жълтъка
  • 1 супена лъжица олио
  • 1 супена лъжица прясно мляко
  • кристална захар

Начин на приготвяне:

Тестото може да се замеси ръчно или с помощта на миксер, работещ първоначално с перка, а после с приставка за тесто. Яйцата и захарта се разбиват до побеляване. Добавят се последователно останалите продукти: Разтворените в оцет набухватели, свинската мас, киселото мляко и ароматите. Последно се добавя брашното. Измесва се меко тесто, което не лепи. Купата се покрива с домакинска кърпа и тестото се оставя за 30 минути да почива. 

След това, ако прецените, може да го измесите с още малко брашно. Ако смятате да го точите, няма да е необходимо, защото при разточването ще ръсите с брашно, но ако ще го оформяте с ръце, може би ще има нужда от още малко брашно. Ако желаете да изрязвате курабийките с формички е най-удобно да разделите тестото на 2 (или повече) части. Всяка се разточва на лист с дебелина от ½ до 1 см. 

Изрязват се курабийки с желаната форма, всяка се намазва с жълтък (смесен с олиото и прясното мляко), след което се наръсва със захар. Нареждат се на разстояние в тава покрита с хартия за печене. 

Ако искате да направите зайчета и завити на охлюв курабии разделете тестото на 2 части. Едната (за зайчетата) се дели на 16 топчета, а тази за охлювите на 32. Охлювите се оформят, като всяко парче тесто се усуква на фитил и се завива на охлюв. Зайчетата се оформят по следния начин: Всяко парче тесто се оформя на фитил с дължина 15-16 см. Около 2 см. от него се отрязват за опашка на зайчето (1), около 9 см. от  фитила за тялото (2) и останалите – около 5 см. фитил за главата (3). 

Парчето отделено за опашка (1) се оформя на топче. Това за тялото (2) на фитил с дължина 26 см., който се завива на охлюв. Края му трябва да остане в горната част, където ще изглежда като лапичка на зайчето. Фитила отделен за главата (3) се изтънява в единия край, така че да стане като муцунка и се реже с остър нож от средата, до другия му край – така се получават ушите. Отделните части се сглобяват в тавата, така както се вижда на долния колаж.

За очи на всяко от зайчетата може да се постави стафида, шоколадова капка или нещо друго подходящо. 

Пекът се за 16-17 минути в предварително затоплена фурна на 180°С, с включен горен и долен реотан, без вентилатор. Когато изстинат се подреждат в кутии или друг подходящ за съхранение съд. Да ви е сладко! 

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Архив (Index), Великденски, Десерти, Други, Курабийки и Бисквитки рязани с Формички, Сладки, Курабийки и Бисквитки, Сладки, Курабийки и др. | Етикети: , , , , , , , , , , , , | 8 Коментара

Сладко от лимонов цвят

Историята около направата на това сладко е забавна, изпълнена с еуфория, разочарования и малко премеждия! :) Идеята за него се зароди през период, в който бях обсебена от това да храня домочадието с ядливи цветя и треви, някои от тях специално посадени за целта! Смятам, че всички у дома са щастливи, че експериментирането с храни, в които участват цветя не е активно! Е, като изключим озахаряването на някои видове и ползването на други в 1-2 салати, които главно с дъщеря ми си ги ядем. Няма да ви разправям колко шеги съм отнесла за всичко това… Мисля си, че половинката ми истински се забавлява с мен при дегустацията на треви и цветя – защото винаги се консултирам с него затова това дали са отровни!  

Хич не му беше забавно, обаче… О!!! Забавно му беше! И още как!!! Така ми се подхилваше от колата, когато по здрач го замъкнах в лимоновата горичка на сестра му! Сега ако се чудите какво точно правехме там по здрач, не си вадете погрешни изводи! Единствената ми цел беше да се сдобия с известно количество лимонови цветове и да ги направя на сладко. Няма да се впускам в подробности за това как се изподрах достатъчно,за да не повторя брането в тези часове… А и светлината от фаровете на колата явно не бе достатъчна и с цветчета бях брала какво ли още не… Миризмата на цъфтящите цитрусови дървета е нежно омайна (такова става и сладкото). Усеща се интензивно във въздуха, от здрач до към полунощ. Точно затова си бях наумила, че трябва да събера цветовете по времето когато ухаят най-силно.  Направих това само веднъж, а след като приготвих сладко и с брани рано сутрин цветове, реших че е абсолютно безмислено да  се трепя по нощите… 

Първоначално правех сладкото само от листенцата на цветовете, подобно на сладкото от рози. Спомням си, че се чудех дали сърцевината и тичинките на цвета са горчиви и с изненада установих, че не са! След това дойде мисълта (желанието) за това, да опитам да запазя цветчетата цели в захарния сироп. Ясно ми беше, че за разцъфналите ще е абсолютно невъзможно, но с не разтворените пъпки си заслужаваше да опитам. Дадох си сметка и за това, че събирането на 200-250 гр. листенца, отнема много повече време от същото количество цели цветя и пъпки. 

Всеки път нещичко променям по технологията на приготвяне, водя си и бележки. Опитвала съм и с добавяне на аромати като ванилия, мащерка и лимонова трева. След като включих лимонов сок в самия сироп, реших че когато не се добавят други аромати изпъква по-добре този на цветовете. И така! Докато се носех на гребена на вълната, че съм „открила топлата вода“ с това сладко, дойде и разочарованието! :-( Ентусиазма с който доизпипвах нещата, за да споделя сладкото и с вас, беше изместен от сърдито разочарование, което доведе до това рецептата да остане несподелена. Попаднах на едно кулинарно списание, посветено изцяло на традиционните сватби в Гърция и характерните ястия, поднасяни по време на годежи и сватби в миналото, които често са траели с дни. Там прочетох, че сладко от лимонови венчелистчета се поднасяло на гостите седмица преди и седмица след сватбата! Уау!!! Лимоновия цвят се смята за символ на непорочността на булката. И нали времената се менят! Ясно е, защо това сладко вече не се поднася на такива събития и е потънало в забвение! :) 

Честно казано, ако не беше тази размяна на коментари между мен и Тики, едва ли скоро щях да споделя рецептата. Тя обаче, успя да ме убеди (в точния момент), да престана да се сърдя. :) Така още на следващата сутрин (рано, рано) се озовах в лимоновата градина на Фредерики (сестра на половинката). И този път си беше посред бял ден! :)

Докато си берях лимонови цветове и пъпки, до обонянието ми достигна омайната миризма на κιτρομηλιά (Bitter Oranges) – буквално преведено от англ.“горчиви портокали“. Самия плод се ползва най-вече за направа на сладко – докато е малък и зелен се прави с целия плод, а когато е зрял (като на снимката долу) се ползва само кората и сладкото се приготвя на принципа, по който се прави Сладко от Помело.

Сока на плода е доста ароматен, но самостоятелно не е приятен за пиене. Затова пък намира много добро приложение в кулинарията. Съпругът ми обожава Супата от жълта леща, когато е подправена със сока на горчив портокал. С него се приготвя и т.нар. Ζελατίνα – аналог на това в БГ е Пачата. Пак се отплеснах…

Така заедно с лимоновите цветове събрах и такива от горчив портокал. Покрай последните се зачудих дали вместо лимонов сок да сложа портокалов?! В края на краищата остана лимоновия сок. Този път цвета на сладкото стана леко по-тъмен от обикновено, не знам дали е защото цветовете не бяха само от лимон или заради варенето. Цветовете на горчивия портокал ухаят различно от тези на лимона и са снежно бели на цвят, докато лимоновите (от външната страна) имат един красив лилав цвят. Иначе по форма са еднакви, с еднакъв брой венчелистчета.

Сладко от лимонов цвят

  • Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.
  • Сладкото може да се ароматизира с 1 шушулка ванилия, стрък мащерка или лимонова трева (Lemongrass).

Необходими продукти:

  • 220 гр. цветове от лимон и горчив портокал

За накисване на цветовете:

  • 250 мл. (1 чаена чаша) прясно изцеден лимонов сок
  • 700-800 мл. студена вода

За сиропа:

  • 500 гр. захар
  • 500 мл. вода
  • 125 (½ чаена чаша) прясно изцеден лимонов сок

Начин на приготвяне:

Почистените цветове (да нямат дълги дръжки или животинки по тях) се слагат в голяма купа. Заливат се с водата и лимоновия сок, предвидени за накисването. За да не изплуват над водата, може да ги притиснете с малка чиния. Остават така за час-час и половина. Правя това, за да не потъмнее цвета им. 

След като са киснали достатъчно, се прехвърлят в цедка, за да се отцедят. Цедката се поставя над купа и цветовете се заливат равномерно с около 1-1.5 л. гореща вода. Оставят се да киснат в нея (така както са си в цедката, над купата) за 2-3 минути, след което цедката се изважда от купата и цветовете се охлаждат, като се обливат със студена вода. Оставят се на страна да се отцедят. 

Продуктите за сиропа се смесват в подходящ съд и се слагат на огъня. Варят се 5 минути от момента на завиране. 

Сиропа се смесва с отцедените от водата цветове и тенджерата се връща на котлона. Загрява се на силен огън докато сиропа заври. След това огъня се регулира, така че сиропа да ври едва забележимо. От време на време тенджерата може да се разклати, колкото да се провери как се сгъстява сиропа. Аз варих така за 2 часа – толкова беше нужно на сиропа да достигне нужната гъстота.

Сладкото се насипва горещо в сухи буркани, захлупват се и се обръщат върху капачките, където остават докато изстинат напълно. Да ви е сладко!

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Архив (Index), Домашно Приготвени Консерви и Други, Лимонов цвят, Сладко - Плодове, зеленчуци и др. в захарен сироп | Етикети: , , , , | 24 Коментара

Дип от червен фасул с чесън, кориандър, кимион, канела и лайм

Стига да имате лайм (у нас не се намира постоянно, а трябва да кажа, че с лимон съвсем не става както трябва), може да приготвите този дип дори за неочаквани гости. Не съдържа никакви животински продукти, така че вегетарианците и всички, които в момента постят може също да се възползват от рецептата. Вкусът му е екзотично ароматен. Може първата хапка ви се стори леко странна, някак непозната като вкус, но след втората ще усетите че искате още и още… 

Обикновено диповете се сервират с нещо, което може да бъде потопено в тях – нали затова е dip. Най-ми харесва да са придружени с нарязани на продълговати пръчици зеленчуци (като тези на горната снимка), но и с препечен или пресен хляб са чудесни. Тук може доста други неща да се измислят, като гризини, кракери, плосък хляб (pitta bread) и др.

Дип от червен фасул с чесън, кориандър, кимион, канела и лайм

  • Консервата червен фасул не се отцежда. Използва се цялата, заедно със соса в нея
  • В рецептата има и 1 супена лъжица доматено пюре, което аз не съм добавила.

Необходими продукти:

  • 3 супени лъжици маслиново олио (зехтин)
  • 100-120 гр. (1 средно голяма глава) кромид лук 
  • ½ чаена лъжица настърган чеснов лук, ползвала съм чесън в олио (отцеден от олиото)
  • 1 консерва (от 400 гр.) червен фасул (red kidney beans) 
  • ½ чаена лъжица кимион (Cumin)
  • 1 чаена лъжица счукан кориандър или ½ чаена лъжица смлян
  • 1 чаена лъжица (равна) канела
  • настъргана кора от 1 лайм
  • сока на 1 лайм
  • сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Лука се нарязва на ситно (най-добре в блендер). Маслиновото олио се загрява в подходящ съд и в него се задушава лука докато омекне. В края се добавя чесновия лук, разбърква се 1-2 пъти и след това в тенджерата се сипва фасула от консервата. Разбърква се. Добавят се подправките (канела, кориандър, кимион, сол и черен пипер), сока и настърганата кора от лайм.

Затопля се с разбъркване. Вари се 3 минути от момента на завиране. Когато се охлади леко се пасира. Ако ви се види доста рядка, може да върнете сместа в тенджерата и да продължите варенето с разбъркване докато се сгъсти малко. Имайте предвид, че и когато изстине се сгъстява. Ако се вари допълнително цвета потъмнява малко.

Оставя се да изстине напълно. Насипва се в подходящ за сервиране съд. Поднася се като предястие или допълнение към напитките. по-горе съм дала и примери за това с какво може да бъде сервиран. Да ви е сладко!

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Архив (Index), Без Месо, Вегетариански, Дипове (Dips), Маслини, Разядки, Постни, Предястия | Етикети: , , , , , , , , | 7 Коментара

Антилски карамелено кокосов флан (Flan Antillais)

Рядко се случва да публикувам нещо веднага след като го приготвя, а още по-рядко  правя снимки при първо приготвяне. Сега обаче, точно това направих!!! :) В еуфория съм от запознанството си с cOOking TiKi! Вчера сутринта прекарах повече от 2 часа в сайта на Тики, потапяйки се с наслада в кулинарните изкушения там! Забравих за плановете, които имах за деня – реших че мога да си го позволя, след като съм пропуснала един толкова красив кулинарен сайт! Красотата му не идва само от прелестните снимки, те обаче бяха първото, което привлече погледа  ми… Преглеждайки (да се разбира четене и гледане) изпаднах в някакво особено състояние, което ме караше да не спирам разходката си из кулинарните творения на Тики.  Натъкнах се на „Писмо до дядо“ (което на часа ми докара сълзи от умиление и толкова мили спомени свързани с моята баба) или няколко мили изречения, в които въпреки, че не казва кой знае колко лични неща за себе си ми става много симпатична!!! 

Не знам дали емоциите, които буди в мен сайта на Тики са следствие от личното ми усещане, за това което споделя тя там. За другиго може да е различно и не така емоционално. Но знам, че за мен Тики е готвещ, снимащ и пишещ художник – вълшебник, който ми се ще да познавах и в живота! Искам да опитам всички рецепти, които видях при нея!

Започнах с този прекрасен флан! Спрях се на него напълно случайно! По стечение на обстоятелствата! Имах в наличност всички нужни продукти, а и някак веднага се сетих за обичания у нас крем карамел (въпреки че флана не е крем карамел) и бях сигурна, че ще ни хареса много! 

Антилски карамелено кокосов флан (Flan Antillais)

  • Вместо кокосово мляко може да се ползва прясно мляко
  • Количеството на кокосовите стърготини е 100 гр., но тъй като разполагах с 50 гр. от любимите ми карамелизирани кокосови стърготини реших че ще е чудесно да ги вложа в рецептата. Не сгреших!  
  • За печенето на десерта ще ви е нужна продълговата кексова форма. Моята е с размери 28.5 х 11.5 см. Дъното и е малко по-тясно от горната част.
  • Десерта се пече в бен мари (на водна баня), така че ще ви трябва и една по-голяма тава, в която свободно да се побира кексовата форма.
  • Рецептата е адаптирана от http://cookingtiki.com

За карамелизираната захар:

  • 85 гр. (5 супени лъжици) захар
  • 2 супени лъжици вода

Необходими продукти:

  • 4 белтъка (174 гр.)
  • 4 жълтъка (75 гр.)
  • 1 кутия  (от 397 гр.) подсладено кондензирано мляко
  • 400 гр. (1 консерва) кокосово мляко  
  • 50 гр. карамелизирани кокосови стърготини 
  • 50 гр. натурални кокосови стърготини (desiccated coconut)
  • 4-5 капки есенция кокос

Начин на приготвяне:

Захарта за карамела се насипва в подходящ съд и се смесва с 2 супени лъжици вода. Карамелизира се и се изсипва на дъното на формата.

Белтъците се разбиват на твърд сняг. 

В голяма, дълбока купа се смесват жълтъците, подсладеното кондензирано мляко, кокосовото мляко и есенцията.

Разбиват се с миксер до пухкавост. Добавят се кокосовите стърготини. От тук нататък разбъркването става с дървена лъжица или шпатула. Последни се добавят разбитите на сняг белтъци. Размесват се внимателно.

Получената смес се излива върху карамела в кексовата форма. Пече се на водна баня – в голямата тавата се налива гореща вода, която да достига до 2/3 от височината на кексовата форма.  Фурната трябва да е предварително затоплена  на 170°С. Сложих тавата на 2-ро ниво. Пекох за 30 минути, след което видях че повърхността на флана се е зачервила доста, затова намалих фурната на 165°С и печенето продължи още 25-30 мин. Когато е готов, повърхността на флана трябва да е златиста и да не потъва при натиск. Изважда се от фурната и се оставя да изстине. След това се прибира в хладилник.

При мен повърхността на десерта се получи доста по-зачервена, иначе си беше перфектен като текстура и вкус. Просто се оказа, че моята фурна е силна на 170°С за такъв десерт. Другия път смятам да пека за час на 165°С (така си пека крем карамела).

За да го извадите без проблем от формата е добре да прокарате острието на нож (или шпатула) между стените на тавата и флана. След това флана се прехвърля с обръщане в подходящ за сервиране съд!  Да ви е сладко!

ТУК може да видите всички снимки.

Публикувано в Архив (Index), Десерти, Крем, Мус, Флан, Флан | Етикети: , , , , , , , , | 13 Коментара

Глазура с Италиански меренг (Italian meringue), плодов сок и масло

Както вече сте разбрали от заглавието на поста ми, глазурата се приготвя с т.нар. Италиански меренг (Italian meringue), при който към белтъчния сняг се прибавя горещ захарен сироп. Към готовия меренг се добавя концентриран (изварен) плодов сок и масло и става невероятно вкусна глазура, много ароматна и изключително лека в сравнение с една маслена глазура.  

Тази година още при беритбата на мандарините видях, че по дърветата освен зрели плодове има и доста съвсем млади и зелени – веднага си направих сметка, че извън сезон ще разполагам с малко свежи мандарини. Възползвах се от това и с част от тях преди броени дни приготвих един  десерт, който у нас се харесва много и за чиято глазура ще си поговорим днес със вас! :) Реших да посветя отделен пост на глазурата, тъй като я намирам за много специална като вкус и като начин на приготвяне, а и предлага доста големи възможности за импровизация – някои вече изпробвани, други планирани! :)

Глазура с Италиански меренг (Italian meringue), плодов сок и масло

  • Сока от мандарини може да бъде заменен с нещо друго, в зависимост от това, за какво ще бъде ползвана глазурата. До сега съм опитвала със сок лимони, ананас и портокал. Сока от ананас с който съм опитвала глазурата, беше купешки, останалите прясно изцедени.  
  • Смятам да опитам вариант, при който да заменя количеството на редуцирания сок (65-70 мл.) с вода, в която е разтворено нес кафе. Мисля си, че ще се получи страхотно и с плодово пюре стига да е добре пасирано (гладко). Освен това ми се струва, че вместо сок и с ароматен алкохол, че се получи супер! :)
  • Глазурата е с консистенция подходяща за шприцоване.

  • За още по-интензивен вкус към глазурата може да се добавят настъргана кора от цитрусов плод или някаква есенция в зависимост от това, какво точно е било ползвано за приготвянето и.
  • Маслото за рецептата, трябва да е меко, но тъй като се добавя на части към белтъчната смес е добре когато го извадите от хладилника да го нарежете на парчета, след което да го оставите на стайна температура да омекне. 
  • Рецептата е от книгата „Ευκολία στην κουζίνα – ΣΟΚΟΛΑΤΑ” на Ηλίας Μαμαλάκης. 

Необходими продукти:

  • 200 мл. сок от мандарини или др., който се редуцира чрез варене до 65-70 мл.
  • 50 мл. вода
  • 100 гр. захар
  • 40 гр. белтък (което е приблизително белтъка на 1 XL яйце)
  • 170 гр. краве масло, меко

Начин на приготвяне:

Изцедете сока от мандарини (или др.) и замерете 200 мл. Сипете сока в малка тенджерка и я сложете на котлона. Вари се на силен огън (да ври), докато остане 1/3 от първоначалното – т.е. да остане около 65-70 мл. сок. Периодично го замервам, за да установя до колко се е редуцирал. Сваля се от огъня и се оставя да се охлади.

В малко тиганче (най-добре джезве) се смесват  водата (50 мл.) и 60 гр. от захарта. Варят се 6-7 минути (от момента на завиране) – докато стане сироп. 


Белтъците и останалата захар (40 гр.) се смесват в купата на миксера и се разбиват докато се получи гъст белтъчен сняг.


Към белтъчния сняг (без да се спира миксера), се добавя на струя горещия захарен сироп. Когато белтъците го поемат, ще станат по-обемни, по-лъскави, по-плътни. Без да се спира разбъркването се добавят парченцата масло едно по едно, всяко следващо, след като сместа е поела напълно предишното. Последно, на струя се добавя и концентрирания плодов сок. Разбърква се до хомогенност. Преди да спрете миксера може да добавите настъргана цитрусова кора или есенция, в унисон със плодовия сок който сте ползвали.

Глазурата е готова за употреба. Може да я ползвате както за пълнеж, така и за декорация или гарниране на десерти и торти. ТУК може да видите всички снимки.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Публикувано в Архив (Index), Десерти, Десерти с (от) меренг (Meringue), Италиански меренг (Italian meringue), Маслени Кремове, Основни Сладкарски Сосове, Кремове, Теста и други, Сосове Заготовки Техники и Други, Сосове Заготовки Техники и Други за Сладкиши | Етикети: , , , , | 18 Коментара